№ 180
гр. Бургас, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120200134 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на Т. Ж. Б., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 23-0769-003222 от 05.12.2023г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 2
от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева и
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „а” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като счита, че е нарушена
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, счита че са допуснати процесуални нарушения, неправилно
била определена нарушената разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник адв.
М., която поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата, моли
за потвърждаване на НП и претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
като НП е връчено на 15.12.2023г., а жалбата е подадена на 28.12.2023г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Св. К. Н. съставил АУАН на 07.08.2023г. на Т. Ж. Б. за това, че на 10.04.2023г. около
10:15 часа в гр. Бургас, ул. „***“ като водач на автомобил „***“ с рег. № *** до сградата на
*** като извършва маневра на заден ход допуска ПТП с паркирания зад него лек автомобил
*** с рег. № *** като от ПТП настъпили леки материални щети. АУАН бил съставен и за
това, че Б. не изпълнил задължението си и напуснал мястото на ПТП. Прието е, че е
нарушил чл. 40, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. АУАН е връчен лично и в него не са
вписани възраЖ.я.
За ПТП било съобщено в ОД МВР Бургас от св. С.И., който посочил, че по автомобила
1
му *** на регистрационния номер имало вдъбнатина от удар с теглич като представил запис
от камери. От страна на наказващия орган били предприети действия по установяване на
нарушителя и той бил установен въз основа на изгледаните от св. Н. записи. Като
собственик на МПС с рег. № *** бил установен Т. Б., който на 07.08.2023г. попълнил
декларация, че е управлявал автомобила на 10.04.2023г. , но е представил сведение, в което
заявил, че не е разбрал за случая в деня на събитието, поради което и не бил спрял.
На 05.12.2023г. е издадено обжалваното НП, с което наказващия орган е възприел
изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и приел, че е налице нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева
и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „а” от ЗДвП за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетеля,
както и на изгледания запис, който е случайно съставен и е представен с преписката. Съдът
се доверява на показанията на св. Н. като чрез неговия разпит се установи съдържанието на
представения диск, който се и предяви в съдебно заседание и няма пречка съдът да изгради
изводите си на показанията на свидетеля, които са логични, последователни и съответстват
на приобщените сведения и писмените доказателства по делото.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. като съдът не споделя
възраЖ.ето, че не е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН. Нарушителят е
известен на наказващия орган от датата, на която е попълнил декларация, че именно той е
управлявал МПС – 07.08.2023г. и АУАН е издаден в законоустановения тримесечен срок, но
не по-късно от една година от извършване на нарушението, а НП е издадено в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че по време на двиЖ.ето си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
С оглед на посочената разпоредба и установеното по делото, въпреки задължението си,
жалбоподателят Б. е предприел двиЖ.е назад без непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност и така
допуснал удар с МПС, паркирало зад автомобила и законосъобразно е прието от
административнонаказващия орган, че е осъществен състав на административното
нарушение по чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДвП , предвиждащ наказание глоба от 20 лв. за водач,
който нарушава правилата за двиЖ.е назад, поради което и в тази част наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а” ЗДвП предвижда задълЖ.е за водача на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, че е длъжен когато
при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи.
Нормата на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дава легално определение на понятието
„Пътнотранспортно произшествие“ - събитие, възникнало в процеса на двиЖ.ето на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръЖ.е, товар или други материални щети. В случая обаче в АУАН и
НП липсва посочване на каквито и да е данни за пострадали хора, а дадената квалификация
на деянието предвижда случай, в който има пострадали хора, с което е налице разминаване
между факти и право и съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Липсват посочени и конкретно
причинените повреди и/или други материални щети, по който и да е от автомобилите, което
2
е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая липсва и субективния елемент от състава на нарушението на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а” ЗДвП . Очевидно, че управлявания от жалбоподателя автомобил има
теглич, той извършва плавна маневра назад и е възможно да не е допуснал, че тегличът е
ударил регистрационната табела на паркирания зад него автомобил (съгласно депозираното
от съобщение от Св. И.). Липсата на субективния елемент сочи, че деянието не е
съставомерно по чл. 123, ал. 1 ЗДвП.
При отсъствие на външни признаци жалбоподателят да е възприел настъпилия
противоправен резултат, напускането на местопроизшествието не би могло да се определи
като съзнателно неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на
настъпилите щети като в първия момент, когато е узнал, той е оказал нужното съдействие.
При така установеното, съдът приема, че деянието е и субективно несъставомерно по чл.
123, ал. 1, т. 2, б „а” ЗДвП и неправилно Б. е санкциониран по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Ето защо в тази част наказателното постановление като незаконосъобразно,
неправилно и недоказано следва да се отмени.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Жалбоподателят представя
доказателства за разноски в размер на 200 лева и в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за адвокат съобразно отменената част от НП в размер на 142 лева като
това възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В полза на
наказващия орган, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се определи
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, като се присъди възнаграждение за
юрисконсулт съобразно потвърдената част на НП в размер на 28 лева.
ПрилоЖ.я по делото диск следва да остане на съхранение по делото и да се унищожи
заедно с делото по реда на ПАС.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-003222 от 05.12.2023г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, В
ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДвП на Т. Ж. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-003222 от 05.12.2023г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, В ЧАСТТА , с която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „а” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Т. Ж.
Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на Т. Ж. Б., ЕГН **********
сума в размер на 142 (сто четиридесет и два) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА Т. Ж. Б., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас
сума в размер на 28 (двадесет и осем) лева, представляваща разноски за юрисконсулт.
ПОСТАНОВЯВА прилоЖ.я по делото (л. 10) диск да остане на съхранение по делото
и да се унищожи заедно с делото по реда на ПАС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4