Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260087
гр. Севлиево, 19.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1032/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от "КРЕДИТ ИНС"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Цар Борис III" № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от М. Г.А.срещу
М.М.А., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че e бил сключен договор за кредит с кредитополучателя във формата на електронен документ
при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Ответника кандидатствал за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес
www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационна форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка
служител на ищеца се свързал с него на посочения телефон, като ответникът
потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1000,00
лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга,
на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на
изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" АД линк за потвърждение, сключването на
договор за потребителски кредит „Екстра" № 84898/13.03.2019 г. и желаната сума му била преведена чрез
системата е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на
„Изипей" АД, срещу представена от М.М.А. лична карта. Електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлявало електронен документ. Същото се
считало за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен
подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В данните
посочени в заявката на ответника фигурирала информация, която логически била
свързана само и единствено с М.М.А., който лично я предоставил на дружеството
при кандидатстването. Ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит
автоматично следвало да се счита, че е неин автор. Законът придавал значение на
подписан документ не само на електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис, но допускал страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на
лична информация, която логически се свързвала с издателя й. Съгласно
условията на сключения договор, „КРЕДИТ ИНС", поело задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят поел задьлжение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса
„Гарант", като общият размер на задължението – 1884,00 лв. било платимо ведно с главницата на дванадесет
равни месечни вноски със следните падежи: 13.04.2019, 13.05.2019, 13.06.2019,
13.07.2019, 13.08.2019, 13.09.2019, 13.10.2019, 13.11.2019, 13.12.2019,
13.01.2020, 13.02.2020, 13.03.2020. Към дата 22.07.2020 г. кредитополучателят
не погасил нито една от вноските по кредита. Служители на дружеството
неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на
напомнителни email-и на посочения от заявката
електронен адрес, изпращани били смс-и и осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но М.М.А. не
осъществил никакво плащане. Ищеца подал на основание чл. 410 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение. PC - Севлиево
образувал ч. гр. дело 703/2020 г.
и по същото дело издал заповед за изпълнение, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Било указано на ищеца да предяви иск на
осн. чл. 415 ГПК. С оглед
горното иска постановяване на решение, с което да се установи със сила на
присъдено нещо и да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца: сумата от 1000,00 лв. – главница, на основание сключен договор
за потребителски кредит „Екстра" № 84898/13.03.2019 г.. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез особения си представител. Оспорва иска като недопустим, а при условията на
евентуалност, като неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба. Сочи,
че липсват електронни съобщения, които да установяват действително сключване на
посочения договор за кредит от разстояние, както и отправено от ответника
заявление за сключването му. Липсвали и доказателства че ищецът е предоставил
информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР
и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а също и за
плащане от страна на ищеца на сумата, както и за получаването й от ответника.
Приложената разписка за извършено плащане от 13.03.2019 г. удостоверявала
извършено плащане на 1000 лв. по сметка на получател КИН **********, като
последната сметка не фигурирала в договора за кредит и липсвали доказателства,
че ответникът е получил и на коя дата преведената сума. Исковата молба била
недопустима, доколкото не бил доказан правен интерес от водене на дело с
посочения предмет. В условията на евентуалност исковата молба била
неоснователна по същите
съображения. Липсвало съгласие от
страна на М.М.А. за сключване на договор за потребителски кредит, както и
реално получаване на сумата по договора за кредит от 1000 лв.. Нито договора за
кредит, нито общите условия към него, носели подписи на ответника. Доколкото
процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в този случай
изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи
съставлявали доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК - тези документи,
обаче ответника оспорва, поради което счита, че не следва да се приеме
възникване на облигационна връзка между ответника и ищеца, тъй като за
сключването на договора потребителят следвало да изрази по ясен и недвусмислен
начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления бил приложим
ЗЕДЕП. В последния закон било предвидено, че документът, подписан с електронен
подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът
не доказал, че върху представените от него договори е положен електронен подпис
от страна на ответника. Според чл. 2 ЗЕДЕП "електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към или са логически
свързани с други електронни данни, и които се използват като метод за
удостоверяване. В самите Общи условия на договора било предвидено, че
кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора, като натисне
бутон. Именно потвърждаването, чрез натискане на съответния бутон имало
функцията на електронен подпис. От този момент се считало, че между страните е
възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната
страна е потвърдила договора и последващите й действия, обаче не са
представени. Не се доказвало по безспорен и категоричен начин, че сумата в
размер на 1000 лв. е предоставена на ответника от ищеца. Ответника оспорва
представените към исковата молба документи, като по отношение на представената
разписка за извършено плащане счита, че е с неустановено авторство.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмени молби развива подробни съображения за основателността на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен
представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от съвкупната преценка на заявка за
кредит от М.М.А., справка - банково извлечение за извършен превод, договор за
потребителски кредит „Екстра" № 84898/13.03.2019 г. и общи условия на
„КРЕДИТ ИНС" АД приложими към договорите за предоставяне на потребителски
кредит, че „КРЕДИТ ИНС" АД е предоставило на ответника и кредитополучател М.М.А.,
кредит в размер на 1 000,00 лв., като последният се е задължил да върне кредита,
заедно с лихвите. Кредитополучателя получил в брой сумата 1 000,00 лв., като се
е задължил да заплати на кредитора главницата по предоставения кредит, с договорна лихва и такса „Гарант", като
общият размер на задължението – 1884,00 лв., било платимо на дванадесет равни
месечни вноски със следните падежи: 13.04.2019, 13.05.2019, 13.06.2019,
13.07.2019, 13.08.2019, 13.09.2019, 13.10.2019, 13.11.2019, 13.12.2019,
13.01.2020, 13.02.2020, 13.03.2020.
Установява се от разписка от Изи пей от 13.03.2019 г., подписана от ответника, че М.М.А. е получил в брой сумата
1 000,00 лв., като наредител разписката е КРЕДИТ ИНС.
От приложеното ч. гр. д. № 703/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „КРЕДИТ ИНС" АД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд -
Севлиево и е издадена срещу М.М.А., заповед № 386/27.07.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата: 1 000,00 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит „Екстра" № 84898/13.03.2019 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 21,51 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 159,24 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: от представената по делото от „Изипей" АД разписка № 07000873627893
от 13 март 2019 г. е видно, че сумата 1000,00 лв. е получена лично от ответника
на 13 март 2019 година; счетоводството на ищеца по отношение на договора за
кредит е заведено съгласно изискванията на Закона за счетоводството; към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в счетоводството на ищеца са
отразени задължения в размер на сумата 2026,72 лв., в т. число главница 1000,00
лв., договорна лихва 144,00 лв., договорна такса „Гарант" 740,00 лв.,
законна лихва за забава 142,72 лв.; ответникът не е извършил плащания за погасяване
на задълженията по кредита, а в исковата молба ищецът претендира само за
неизплатената главница по кредита в размер на сумата 1000,00 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Доводите на ответника за недопустимост на
предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, поради липса на правен интерес, са неоснователни. За процесното
вземане по реда на заповедното производство е издадена заповед за
изпълнение. Успешното провеждане на
производството по иска по чл. 422, ал. 1
ГПК е предпоставка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и
превръщането й в годно за издаване на изпълнителен лист изпълнително основание,
поради което е налице правен интерес за ищеца от предявения иск.
Уважаването на предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца
на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването на описаният в исковата молба
валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения предмет,
чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните
суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на
задължението на ответника за главница; настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните суми. В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от заявка за кредит от М.М.А.,
справка - банково извлечение за извършен превод, договор за потребителски
кредит „Екстра" № 84898/13.03.2019 г. и общи условия на „КРЕДИТ ИНС"
АД, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит, разписка от Изи
пей от 13.03.2019 г., подписана от
ответника, преценени съвкупно със заключението на вещото лице по съдебно
- счетоводната експертиза,
че „КРЕДИТ ИНС" АД е предоставило на ответника и кредитополучател М.М.А.,
кредит в размер на 1 000,00 лв., като последният се е задължил да върне
кредита, заедно с лихвите. Кредитополучателя получил в брой сумата 1 000,00
лв., като се е задължил да заплати на кредитора главницата по предоставения
кредит, с договорна лихва и такса
„Гарант", като общият размер на задължението – 1884,00 лв., било платимо
на дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 13.04.2019, 13.05.2019,
13.06.2019, 13.07.2019, 13.08.2019, 13.09.2019, 13.10.2019, 13.11.2019,
13.12.2019, 13.01.2020, 13.02.2020, 13.03.2020. Установи се по делото и
изискуемостта на претендираното вземане за главница, доколкото за всички вноски по договора е настъпил
уговореният в договора падеж.
Неоснователни са възраженията на особения
представител на ответника за липса на съгласие от страна на ответника за
сключване на договор за потребителски кредит, както и за липса на реално
получаване на сумата по договора за кредит от 1000 лв.. Установява се от разписката от Изи пей от
13.03.2019 г., представена и приета в съдебно заседание, неоспорена от
ответника и подписана от същият, че последният
реално е получил в брой сумата 1 000,00 лв., преведена му от ищеца. Други
основания, различни от процесния договор, за заплащане на тази сума между
страните не са твърдяни и не са установени по делото. Отделно от заключението
на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи, че сумата
1000,00 лв. е получена лично от ответника на 13 март 2019 година, а счетоводството
на ищеца по отношение на договора за кредит е заведено съгласно изискванията на
Закона за счетоводството, което на осн. чл. 182 ГПК, обосновава извод, при преценка
на съда предвид редовността на вписванията в счетоводните книги на ищеца, с
оглед на другите обстоятелства по делото, може да се приеме, че претендираната
от ищеца по настоящото дело главница по договора за потребителски кредит
„Екстра" № 84898/13.03.2019 г. е дължима. С оглед липсата на заявени
претенции за останалите начислени по договора вземания не се налага по делото
да се обсъждат в детайли останалите възражения на ответника и спецификите на
договора между страните.
С оглед всичко изложено по - горе,
предвид и възприетият в заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза размер на задълженията на ответника, установи
се основателност на иска за главница, поради което иска следва да бъде уважен, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид
уважаването на иска, съдът намира, че на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, в общ размер на сумата от 728,49 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за
особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо
лице и за заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца. С оглед уважаването на
исковете, за предявените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, съдът
намери, че не следва да се изменят дължимите, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
че в полза на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 19, вх. В, ет. 1, ап.
6, представлявано от М. Георгиев Алексиев, съществува парично вземане за: сумата
от 1000,00 лв. – главница, на основание сключен договор за потребителски кредит
„Екстра" № 84898/13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжника М.М.А., с ЕГН **********,***,
за което вземане е издадена заповед № 386/27.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 703/2020 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.М.А., с
ЕГН **********,*** да заплати на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" №
19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от М. Георгиев Алексиев, направените по
гр. д. № 1032/2020 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 728,49 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.М.А., с
ЕГН **********,*** да заплати на "КРЕДИТ ИНС" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" №
19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от М. Георгиев Алексиев, направени по
ч. гр. д. № 703/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на:
сумата 21,51 лв. - за заплатена държавна такса и сумата 159,24 лв. - за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: