О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр.
Габрово, 22.06.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
като разгледа
докладваното от съдия Косев к.ч.а.д.
№ 96 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 62, ал. 4 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок частна
касационна жалба, вх. № СДА-01-776/ 03.05.2022 г., подадена от главен директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София към Министерство на
правосъдието, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против
Определение № 365/ 21.04.2022 г., постановено от Административен съд – Габрово
по адм.д. № 49 по описа на съда за 2022 г.
С атакуваното съдебно определение Административен съд – Габрово е оставил
без разглеждане като недопустима жалба с вх. № СДА-01-522/ 28.03.2022 г.,
подадена от л.св. Г.В.В., ЕГН: **********, против изричен отказ, рег. № ***от
23.06.2021 г., на началник отдел СДВРП при ГДИН към МП, упълномощен от главен
директор на ГДИН, с което му е отказано преместване от затвора в гр. Плевен в
затвора в гр. Ловеч. Със същото определение производството по адм.д. № 49/ 2022
г. е прекратено, а преписката е изпратена на главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" със задължителни указания за
изрично произнасяне съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, с изложени мотиви и в
срока по чл. 57 от АПК – 14 дни от влизане в сила на обжалваното определение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице,
имащо правен интерес от оспорване и срещу акт подлежащ на обжалване по реда на глава
ХІІІ-та от АПК.
Жалбоподателят развива фактически и правни съображения, по които счита
оспорвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което моли за
отмяната му.
За да постанови горепосочения резултат, решаващият съд е приел следното от
фактическа и правна страна:
В СДВРП при ГДИН към МП е образувано административно производство по молба
от 04.06.2021 г. на л.св. Г.В.В. с искане за преместването му от затвора в гр.
Плевен в затвора в гр. Ловеч, в отговор на която същият е получил писмо от началника
на сезирания отдел, рег. № ***/ 23.06.2021 г., в което му се съобщава, че по
повод на многократно депозирани молби и жалби със същото искане, са в ход
административни производства пред АС – Плевен и ВАС. След произнасяне на
компетентните съдебни органи ГДИН е изразила готовност за своевременно
изпълнение на постановения съдебен акт. От данните по делото по несъмнен начин
се установява, че това писмо има единствено уведомителен характер. То не
притежава белезите на административен акт, поради което не подлежи на съдебен
контрол.
При това положение, правилен и обоснован се явява изводът на
първоинстанционния съд, че не е налице постановен изричен отказ с рег. № ***/
23.06.21 г. на началник отдел СДВРП при ГДИН, съставляващ годен за оспорване
административен акт, тъй като не е спазена формата за постановявне на подобен
акт, а именно мотивирано Решение с изложени фактически и правни основания,
обуславящи и крайния извод на административния орган. Поради това и съгласно
приложимия процесуален ред правилно и законосъобразно жалбата е била оставена
без разглеждане като недопустима, а производството по делото е било прекратено.
Относно изложените в касационната жалба доводи за наличие на мълчалив отказ
на административния орган, доколкото в първоинстанционното съдебно производство
от страна на жалбоподателя Г.В. липсва обжалване на мълчалив отказ по
направеното от него искане за преместване в друг затвор, касационна инстанция
не може да се самосезира и не следва да се произнася по въпрос, който в случая
не е обект на правен спор.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на частния
жалбоподател за некоректно посочване на основанието за оспорване на обжалваното
определение. Както правилно е посочил решаващият съд, именно чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС е нормативното основание за обжалване на постановеното в производството
по ал. 3 определение № 365 от 21.04.2022 г. на АСГ, като цитираната разпоредба
препраща към Глава XIII-та от АПК, регламентираща процесуалния ред, по който да
се развие касационното производство по разглеждане на настоящата жалба.
По изложените по-горе съображения настоящият състав на касационната
инстанция намира частната жалба за неоснователна, а оспореното съдебно
определение – за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, на основание чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 62,
ал. 4 от ЗИНЗС съдът
ОПРЕДЕЛИ:
OСТАВЯ В СИЛА
Определение № 365 от 21.04.2022 г., постановено от Административен съд –
Габрово по адм.д. № 49 по описа на съда за 2022 г.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.