Решение по дело №1182/2019 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

              №                                      23.05.2019 г.                            гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд,                                   І-ви граждански състав

На 20.05.                                                                                          2019  година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 1182 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 8 във вр. с чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от Г.И.К., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето С.Х.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, с адрес за получаване на съдебни книжа: ***, чрез адвокат М.Д., против Х.П.К., ЕГН **********, с адрес ***. Молителката твърди, че с ответника били съпрузи, видно от удостоверение за сключен граждански брак серия КК № ***издадено на 27.07.2008 г. от Община К.. От брака си имали родено едно дете – С.Х.К., ЕГН **********, която била ученичка в *** в гр. К.. Семейството живеело в семейното им жилище в ***. В началото семейният им живот вървял добре, но нещата коренно се променили преди 5-6 години, когато ответникът започнал системно да злоупотребява с алкохол. Започвал без причина да  нагрубява и псува съпругата си, често пъти и пред детето им. Веднъж, когато с ответника и дъщеря им били в с. Ш., в къщата на майката на ответника, той за пръв път ѝ нанесъл побой - удрял я в лицето, по носа, в главата, цялата била в кръв. След този побой всяка вечер ответникът вдигал скандали - удрял я, псувал я,обиждал я, че била „проста“, че не можела да говори като хората, че не се оправяла в живота заради говорния си дефект. В края на м. октомври 2018 г. около 20,00 ч. тримата – молителката, ответникът и дъщеря им вечеряли вкъщи. Ответникът изпил доста алкохол и станал агресивен - започнал да псува и удря молителката и детето, започнал да се заяжда с нея и я изгонил от дома им. Много се страхувала да се прибере и до 3,40 ч. скитала по улиците и тогава се обадила в полицията. Дошли полицаите и съставили на ответника предупредителен протокол. От тогава до 01.04.2019 г. ответникът не бил удрял нито молителката, нито детето,  но продължил да ги псува и да прави кавги пред детето. Сочи, че последният акт на домашно насилие бил извършен от ответника спрямо молителката и дъщеря им на 01.04.2019 г., когато тримата отново били в с. Ш. при майката на ответника. Тя посегнала с бастуна си да удари молителката по главата, а ответникът ѝ казал „Набий я!“. Майка му я ударила в корема, а после взела включен нагорещен бързовар и искала да я изгори. Ответникът гледал случващото се без да я защити, като я псувал и гонел от къщата. Дъщеря им била вътре в къщата и видяла, как баба ѝ ударила молителката и чула как баща ѝ я псувал и гонил. Вечерта на същия ден семейството се прибрали в гр. К. и към 21,00 ч. ответникът отново нанесъл побой на съпругата си и я изгонил от дома им. Гонел я гол до кръста по улиците. Към 21,30 часа отишла в полицията, където ѝ казали да подаде жалба. Сочи, че през цялата нощ била на пътя. Страхувала се да се прибере, защото бил застрашен живота й. Твърди, че на 16.04.2019 г. подала жалба в РУ-Полиция гр. К. въз основа на която била образувана преписка № 284000-10833/2019 г. По тази преписка молителката, детето и ответникът дали обяснения на 17.04.2019 г.. Дъщеря им също се страхувала от баща си. Много често ставала свидетел на побоите му върху молителката, на обидите му и псувните му спрямо нея. Ответникът нанасял побой и над детето, псувал го и го обиждал. Детето станало свидетел и на случилото се на 01.04.2019 г. и отново много се уплашило. Заради поведението на ответника молителката и дъщеря им непрекъснато живеели в стрес и страх, че ще бъдат отново подложени на психически и физически тормоз, като ответната страна не показвала с нищо, че ще промени поведението си. Страхували се, че ответникът можел отново да им посегне или да ги убие. Моли съда да образува производство по 33ДН и като се убеди в основателността на молбата, със заповед за защита, да наложи на ответника подходяща мярка по чл. 5 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.И.К., ЕГН ********** и дъщеря им С.Х.К., ЕГН **********.

Молителката и детето на страните  С.К., редовно призовани за датата на съдебното заседание, явява се единствено молителката в лично качество и като представител на  детето си С. и чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в молбата.

Редовно призован за съдебното заседание ответникът не се явява и не взе становище по молбата.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение  за сключен граждански брак на Община К., издадено въз основа на  акт за граждански брак № ***г. се установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на  27.07.2008г.

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на  Акт за раждане с № ***от брака си страните имат родено едно дете  С.  Х.К.,  родена на  ***г..

Отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване е фактът, че молителката, детето и ответникът по молбата живеят на един адрес в имот в ***.

На основание чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката Г.И.К.

е представила заедно с молбата си до съда и подписана от нея декларация, в която е отразила, че на 01.04.2019 г., семейството им били в с. Ш. при майката на ответника. Последната посегнала с бастуна си да удари молителката по главата, а ответникът ѝ казал „Набий я!“. Майка му ударила Г. в корема, а после взела включен нагорещен бързовар и искала да я изгори. Ответникът гледал случващото се без да я защити, като я псувал и гонел от къщата. Дъщеря им била вътре в къщата и видяла, как баба ѝ ударила молителката и чула как баща ѝ я псувал и гонил. Вечерта на същия ден семейството се прибрали в гр. К. вечерта и към 21,00 ч. ответникът отново ѝ нанесъл побой и я изгонил от дома им. Гонел я гол до кръста по улиците. Към 21,30 часа отишла в полицията, където ѝ казали да подаде жалба. Сочи, че през цялата нощ била на пътя. Страхувала се да се прибере, защото бил застрашен живота й. Твърди, че на 16.04.2019 г. подала жалба в РУ-Полиция гр. К. въз основа на която била образувана преписка № 284000-10833/2019 г. По тази преписка молителката, детето и ответникът дали обяснения на 17.04.2019 г.. Дъщеря им също се страхувала от баща си. Много често ставала свидетел на побоите му върху молителката, на обидите му и псувните му спрямо нея. Ответникът нанасял побой и над детето, псувал го и го обиждал.

По делото е изготвен социален доклад от Д. „С.п.“ – К. В хода на социалното проучване е установен влошен микроклимат в семейството, което имало негативно  отражение върху психическото развитие  на детето С. и нарушавало  спокойната домашна атмосфера, в която се отглежда. При проведен разговор с детето, то изразило категорично  несъгласие родителите й да се разделят, както и не желае ограничаване на контактите с баща й.  

Съдът като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, приема от правна страна следното:

РС-К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.

Съдът следва да провери дали по отношение на молителите е осъществено противоправно действие, което може да се подведе под законовото определение за домашно насилие, съгласно  чл. 2 от ЗЗДН. За преценката си  съдът изхожда от твърденията в молбата и събраните доказателства - декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и писмени доказателства.

Съгласно законовата дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, то представлява акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът.

В хода на настоящото производство съдът намира, че са налице достатъчно събрани доказателства, от които се установява извършването от ответника Х.П.К. на твърдените в молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН актове на домашно насилие. По делото се установи, че страните живеят в едно жилище. След съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса доказателства, настоящият съдебен състав, приема, че на

01.04.2019 г., ответникът  Х.К. псувал и гонел съпругата си, което ставало в присъствието на малолетната им дъщеря С.. Вечерта, на същата дата,  към 21,00 ч. ответникът нанесъл побой на молителкта и я изгонил от дома им. Гонел я гол до кръста по улиците. Молителката се страхувала да се прибере, защото бил застрашен живота й.

По жалба на  Г.  К., входирана на  10.04.2019г. в РП – К., била образувана преписка № ***.. В хода на разследването обяснения дали молителката, детето и ответникът. Последният не отрича, че е удрял съпругата си, поради причина, че тя не вършила домакинските си задължения.  

Поради това съдът приема за доказани така извършените актове на домашно насилие, от което пострадали са Г.И.К. и детето С.  Х.К., в присъствието,  на което  са били осъществяване актовете на домашно насилие.

По вида на мерките за защита.

В конкретния случай, молителите са поискали да бъдат наложени спрямо тях мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН чрез задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие.

Установи се, че отношенията между страните са обтегнати, като ответникът предприел актове на физически и психически тормоз над съпругата си, в присъствието на дъщеря им С..

Всичко изложено следва да обоснове извода за налагането на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН чрез задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие /в каквато е да е проявна форма/. Целта на защитните мерки срещу домашно насилие е не да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето и живота на пострадалите.

По размера на глобата.

Съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази, характера на акта на домашно насилие, степента на интензивност на деянията, че обект на домашно насилие са станали съпругата и детето на ответника, а от друга страна и трудоспособната възраст на ответника и неговото неустановено имотно състояние, съдът намира, че следва да му бъде наложена глоба в размер на 300 лева.

Относно държавната такса и разноските за делото.

Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗЗДН, във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ответника по молбата да заплати по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 25 лв.

Молителят претендира присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора, съдът преценя, че на молителката следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..

 

 

На основание изложеното, РС-К.

 

Р Е Ш И:

 

Постановява мерки за защита  на  Г.И.К., ЕГН ********** и на детето С.Х.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Х.П.К., ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.И.К., ЕГН ********** и на детето С.Х.К., ЕГН **********, двете с адрес ***.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Х.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на Х.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 300 /триста/ лева, платима в полза на държавния бюджет.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, Х.П.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметката на РС-К. държавна такса в размер на 25,00 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита на Г.И.К., ЕГН ********** и на детето С.Х.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, въз основа на решението.

ОСЪЖДА Х.П.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.И.К., ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУП по местоживеене на извършителя и на пострадалите лица.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред ОС-Стара Загора.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: