О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………….
гр. Враца, 07.10.2019г.
Районен съд - Враца, първи
граждански състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа гр. дело №2754 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.118 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮЛСТРЕЙД”
ООД срещу ЕТ„АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ” АД с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 2, ал.1
вр. чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че отвеникът дължи на ищеца арендно плащане за
стопанската 2016/2017г. и 2017/2018г. и лихва за забава върху тях, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3993/2019г. на РС-Варна, 19 състав.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който прави възражение
за местна неподсъдност на делото. Счита, че същото е подсъдно на Районен съд -
Варна, тъй като седалището на ответника е в гр. Варна. Сочи, че не е налице
основание да бъде приложена задължителната местна подсъдност по чл.109 ГПК, тъй
като предявеният иск няма за предмет вещни права или нарушено владение, а се
отнася до облигационно отношение.
Възражението за
неподсъдност на делото е направено от ответника в срока по чл.119, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 105 от ГПК регламентира общата местна подсъдност
по постоянния адрес или седалището на ответника. Тя се прилага във всички
случаи, в които липсва специална подсъдност по друг критерий. Такъв е и
настоящият случай, тъй като не е налице хипотеза, която да обуславя специална
местна подсъдност по реда на чл. 106 – 117 от ГПК. По- конкретно, няма
основание за прилагане на подсъдността по
чл. 109 от ГПК, въпреки че по силата на процесните договори е отдадена
под аренда земеделска земя. Този факт не обуславя изключение по смисъла на
цитирания нормативен текст, тъй като ищците не релевират вещни права върху
имота, нито защитават владението си върху него, нито искат развалянето,
унищожаването или прогласяването на нищожността на договорите, а е налице
претенция по възникнало облигационно отношение. Поради това съдът намира, че в
случая разпоредбата на чл. 109 от ГПК е
неприложима, а местната подсъдност на делото следва да се определи
съобразно общото правило, визирано в
нормата на чл. 105 от ГПК. Пряка последица от този извод е, че за последната
съдът не следи служебно, а само по изричен отвод на ответника, и то в рамките
на законово регламентирания за това срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК. Такова е
постъпило и съдът го намира за основателно. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, изразена в постановеното Определение №571/11.10.2010г. по
гр.д. №519/2010г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. Следва да бъде
отбелязано и че местонахождението на имотите, които са отдадени под аренда не е
в района на РС-Враца.
С оглед изложеното Районен
съд - Враца не е местно компетентен да разгледа предявения иск. На основание чл.118,
ал.2 от ГПК производството следва да бъде прекратено пред Районен съд - Враца и
делото да бъде изпратено на местно компетентния, съобразно правилата на чл.108,
ал.1 ГПК – Районен съд - Варна.
На основание чл.121
от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба.
Водим от горното и на
основание чл.118, ал.2 от ГПК вр. чл. 119, ал.3 от ГПК вр. чл.108, ал.1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №2754 по описа за 2019г. на Районен съд - Враца, първи граждански
състав, пред Районен съд - Враца и на основание чл.118, ал.2 от ГПК ИЗПРАЩА същото на Районен съд - Варна по подсъдност.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Враца в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на
определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: