Решение по дело №739/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 774
Дата: 18 октомври 2023 г. (в сила от 18 октомври 2023 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20237260700739
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

774

Хасково, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20237260700739 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник РДНСК - Хасково, срещу Решение №128/05.05.2023г., постановено по АНД №20235640200238 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът напълно правилно посочвал, че кметът на общината не бил обвързан със задължението да издаде заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, доколкото в предоставения му от закона срок той можело да издаде отказ от одобряване на ПУП-ПРЗ или указание за отстраняване на нередности или представяне на допълнителни документи, съгласно чл.5в от ЗУТ. След като обаче не сторил нито едното, нито другото в 14-дневния срок от подаване на заявление с рег. индекс 94 Ш-791-3/09.08.2022г., за кмета на общината възникнало задължението да издаде заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ, така, както било посочено и в чл.129, ал.2 от ЗУТ. Никъде в горецитираната материалноправна норма не пишело „да се произнесе“, т.е. законодателят приемал, че след като не е издаден отказ или писмено указание за отстраняване на нередовности по заявлението, за длъжностното лице възниквало задължението вече не да се произнесе, а да издаде заповед. С оглед посоченото се счита, че в наказателното постановление изпълнителното деяние било посочено правилно , квалификацията на нарушението била посочена точно и съобразно закона, а начинът, по който съдът го тълкувал, бил непрецизен и в отклонение от законовата разпоредба. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване изцяло на наказателното постановление. 

Ответникът, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. 

Представителят на ОП - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. 

С оспореното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №Х-15-2/27.02.2023г. на Началника на Регионална Дирекция за национален строителен контрол Хасково (РДНСК Хасково), с което на С. Н. Д., Кмет на Община Хасково, за нарушение на чл.129, ал.2, изречение трето от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ, е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна на последното. В тази насока е посочил, че и в двата акта описанието на нарушението не е пълно и точно, и не отговаря на посочената правна квалификация на същото. Според районния съд в случая точната правна квалификация на нарушението е чл.232, ал.1, т.5 , вр. чл.129, ал.2 от ЗУТ. Съдът е приел, че в текста на чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ се съдържа и правилото за поведение, което е санкционирано в случая, т.е. самото нарушение, и то е непроизнасяне по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения в срока по чл.129, ал.2 от ЗУТ, а в АУАН и НП нарушението е описано като неиздаване на заповед за одобряване на ПУП. Посочил е, че има разлика в това органът да не се произнесе в срок и да не издаде точно заповед за одобряване на ПУП. Така според районния съд, в описанието на санкционираното деяние липсват елементи от обективната му страна, което е довело до разминаване между текстовото описание на нарушението и правната му квалификация. Съдът е изложил съображения, че вменяването на изрично и точно задължение на жалбоподателя да издаде точно определен вид заповед в случая не осъществява състава на нарушението по чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ, още повече, че нито в АУАН, нито в НП се сочи дали има друго произнасяне, а именно отказ или спиране. 

Обжалваното решение е правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Изложените в решението на Районен съд – Хасково изводи за отмяна на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Правилно районният съд е приел, че в случая административнонаказателната процедура е проведена при допуснато съществено процесуално нарушение което води до отмяна на издаденото НП. Съгласно чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ, наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган. 

В чл.129, ал.2 изр. трето от ЗУТ е предвидено, че заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет.

От описанието на нарушението в АУАН и НП е видно, че вмененото на касационния ответник противоправно деяние се изразява в това, че във функциите си на Кмет на Община Хасково, не е издал в законоустановения срок по чл.129, ал.2, изр. трето от ЗУТ заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ 77195.704.623 по КК на гр. Хасково по заявление, постъпило в Община Хасково с рег. индекс 94 Ш-791-3/09.08.2022г.

Споделя се приетото от районният съд, че е налице разлика между непроизнасянето на органа в определен законоустановен срок и неиздаването на точно определен вид акт – в случая заповед за одобряване на ПУП. Издаването на заповед с подобно съдържание е само една от възможностите за произнасяне по чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ , като разпоредбата не визира в какъв смисъл следва да е то. В тази връзка правилен се явява изводът, че не са посочени в пълнота елементите от обективната страна на нарушението, което е довело до разминаване между текстовото му описание и правната му квалификация, а последното ограничава правото на защита на санкционираното лице. 

Безспорно в НП, а и в АУАН, следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като твърдяното нарушение е предмет на доказване по делото. Допуснатото нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, в каквато насока са и изводите на районния съд. 

С оглед всички обстоятелства и доказателства по делото, изцяло се споделят развитите съображения за отмяна на наказателното постановление като в тази връзка касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. 

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №128/05.05.2023 г., постановено по АНД №20235640200238 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

Решението е окончателно. 

Председател:

Членове: