Присъда по дело №1210/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 4
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20212100201210
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
СъдебниСЕВДАЛИНА ТОДОРОВА
заседатели:ПОЛИМЕНОВА

СТАНИСЛАВ МИЛЕНОВ
ИВАНОВ
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
и прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело от общ
характер № 20212100201210 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. Т., роден на *** г. в с. **, с
постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. **, вх. *, ет. *, **, **гражданин, **,
*** образование, работещ в „***“ **, **, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2020 г., в гр. Бургас, на бул.
„Захари Стоянов”, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**”, модел „**“ с рег. № **, нарушил правилата за
движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: Категория B - 50 km/h за населено
място“ и в чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Когато преминаването на
1
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаване на
сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека“, и
по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. М., ЕГН **********, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.
343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК,
вр. чл. 58а, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното на подсъдимия Г. С. Т. наказание три години лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
НАЛАГА на подсъдимия Г. С. Т., със снета по - горе самоличност,
на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата, веществените
доказателства по делото: 1 брой компактдиск, находящ се в плик на л. 49 от
ДП; 1 брой компактдиск, находящ се в плик на л. 53 от ДП; 1 брой
компактдиск, находящ се в плик на л. 61 от ДП и 1 брой плик с проба от
„Дрегер Дръг Тест 5000“ с № REF 8323157 на името на Г. С. Т. - да останат
към делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. С. Т.,
ЕГН **********, със снета по - горе самоличност, да заплати на частните
обвинители С. К. М., ЕГН ********** и Б. П. А., ЕГН **********, сума в
размер на 1895,95 (хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и
пет стотинки) лева, представляваща направените от частните обвинители
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. С. Т.,
ЕГН **********, със снета по - горе самоличност, да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОДМВР – Бургас, сума в размер на 972.03
(деветстотин седемдесет и два лева и три стотинки) лева, представляващи
направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от
2
днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда № 4/16.02.2022 г. по НОХД № 1210/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен
акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който срещу
подсъдимия Г. С. Т., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на
30.09.2020 г., в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов”, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „*”, модел „*“ с рег. № **,
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория B
- 50 km/h за населено място“ и в чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен
при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред
пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. М.,
ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 76 от НПК съдът конституира С. К. М., ЕГН
********** и Б. П. А., ЕГН ********** - наследници на пострадалата П. Н.
М., в качеството на частни обвинители по делото.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 16.02.2022 г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като след редукцията по
чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, изпълнението на което да се отложи за срок от
четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Излага аргументи, че целите
на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 НК, биха могли да се изпълнят в
пълен обем посредством прилагане на чл. 66, ал. 1 НК. Относно
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, прокурорът предлага подсъдимият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
Повереникът на частните обвинители - адв. Владимир Шейтанов от АК -
София, поддържа повдигнатото от прокурора обвинение, като се
присъединява към становището за съставомерност и доказаност на
извършеното от подсъдимия престъпление. Солидаризира се с изложеното от
държавния обвинител относно вида и размера на наказанието лишаване от
свобода, с приложение на чл. 66 от НК. Моли за присъждане на направените
в хода на производството разноски.
Защитникът на подсъдимия Г.Т. - адвокат Златина Кралева от АК -
1
Бургас, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
както и правната квалификация на инкриминираното деяние. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, защитникът
застъпва становище, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и предлага наказанието да се определи при
условията на чл. 55 от НК. Алтернативно пледира наказанието да се определи
в размер към законовия минимум, с приложение на института на условното
осъждане по чл. 66 от НК. По отношение на предвиденото наказание
лишаване от право на управление на МПС, предоставя на съда да определи
подходящ срок.
Подсъдимият Г.Т. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В лична защита изразява съжаление за
случилото се и за изгубения човешки живот. В последната си дума, моли за
справедлива присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Г. С. Т. е роден на ** г. в с. ** и е с постоянен адрес: гр. **,
ж.к. „**“ бл. *, вх. *, ет. *. Той е ** гражданин, със ** образование, *,
работещ в „**, **, с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категории В, М, ТКТ и
АМ. Притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено
на 23.01.2020 г., валидно до 23.01.2025 г., като не е санкциониран с фишове за
нарушения по ЗДвП и няма отнети точки от влезли в сила наказателни
постановления. Притежава лек автомобил марка „**”, модел „**”, с рег. № **.
На 30.09.2020 г. в гр.Бургас, подс. Т. управлявал собствения си лек
автомобил, като се движел по бул. „Захари Стоянов” в посока от к-с „Меден
рудник“ към центъра на гр. Бургас. Времето било облачно, асфалтовата
настилка суха и без неравности. Около 13:30 часа той се намирал в платното,
непосредствено преди кръговото кръстовище пред магазин „Мосю
Бриколаж“. Пътният участък в тази част е прав и с добра видимост. Пътното
платно в посока к-с „Меден рудник“ - центъра на гр. Бургас е с широчина 9
метра и разделено на три ленти с широчина от по 3 метра всяка, като дясната
лента е отделена с непрекъсната линия и предназначена за превозните
средства за обществен транспорт /т.нар. „Бус лента“/. Средната и лявата лента
за движение са разделени една от друга с единична прекъсната линия M3. От
улицата, пред магазин „Мосю Бриколаж“ е обособена тротоарна пътека,
водеща към пътното платно и към пешеходна пътека тип М8.2 върху него,
предназначена за пресичане на пешеходци. На 0,5 метра от дясното платно,
непосредствено преди пешеходната пътека е монтирана и светофарна уредба,
която по време на произшествието работела.
2
Подсъдимият Т. управлявал автомобилът си в лявата лента за движение
със скорост от около 63,7 км/час. Пред него в средната лента се движели л.а.
„**“ с рег. № ** и след него товарен автомобил „**“ с peг. № **, управляван
от св. П. Преди да достигнат светофарната уредба, светнал червен сигнал и
двамата водачи спрели в средната лента пред пешеходната пътека. Погледнал
към лявата лента за движение и видял, че там няма спрени автомобили.
Светофарната уредба светнала в зелено за преминаването на пешеходци,
поради което пострадалата П. М. предприела пресичане на пътното платно от
дясно наляво, като се движела по пешеходната пътека тип М8.2. Свидетелят
П. забелязал пешеходката, която преминала през дясното и средното платно и
започнала да навлиза в лявата лента за движение. Въпреки светещият за него
червен светофар, подсъдимият не предприел действия за спиране на
автомобила. Едва на около 25-26 метра от пешеходната пътека подс. Т.
възприел пресичащата пешеходка и предприел аварийно спиране, но не успял
да спре преди пешеходната пътека. Последвал удар между автомобила,
управляван от подс. Т. и пешеходката М., като в момента на удара, в процеса
на аварийното спиране, автомобилът се движел със скорост от около 56,50
км/час. Автомобилът ударил пешеходката странично, под центъра на
тежестта, с предната си дясна част. След удара автомобилът запазил посоката
си на движение и спрял в средната лента за движение. В резултат на удара,
тялото на пострадалата било изхвърлено нагоре, завъртяло се назад и след
удар в предното стъкло на автомобила, паднало в средната лента за движение.
Инцидентът бил възприет от св. Б. П. и св. М. А.. Последният по това
време се намирал на автобусната спирка срещу магазин „Мосю Бриколаж“.
Свидетелят А. веднага отишъл към пострадалата, която дишала трудно и не
говорела. Свидетелят П. позвънил на тел. 112, като обяснил на оператора за
мястото на ПТП и за необходимостта от спешна медицинска помощ.
През това време св. М. Б. - медицински фелдшер към ЦСМП гр. Бургас,
Филиал Карнобат, изпълнявала служебните си задължения и пътувала в
медицински автомобил /линейка/ в посока от УМБАЛ „Бургасмед“, находяща
се в к-с „Меден рудник“ в посока гр. Карнобат. При приближаването на
линейката към магазин „Мосю Бриколаж“ свидетелката забелязала, че
движещите се пред нея автомобили се изтеглят, за да й направят път, като в
един момент достигнали до пострадалата М., която лежала на пътното платно,
а около нея имало събрали се хора. Св. Б. и шофьорът на линейката незабавно
отишли до пострадалата. Св. Б. установила голяма черепномозъчна травма,
едва доловим пулс и слаба сърдечна дейност, липса на двигателна реакция. С
помощта на насъбралите се наоколо хора, пострадалата била качена на
линейката и спешно транспортирана до УМБАЛ „Бургасмед“, като в 13:38
часа шофьорът на линейката подал сигнал до РКЦ /Регионална
координационна централа/, че тръгват към болницата с тежко пострадал
пациент. В медицинския автомобил св. Б. предприела извършване на
сърдечен масаж, обдишване, поставила и една ампула адреналин, но въпреки
това в 13:42 часа пострадалата починала.
Пристигналият на място полицейски екип тествал водача за установяване
употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“, който отчел отрицателен
3
резултат. Подсъдимият Т. бил тестван и за установяване употребата на
наркотични вещества и техни аналози с „Drager Drug check 5000“, който също
отчел отрицателен резултат.
С последващо извършеното от разследващ полицай при 04 РУ на
ОДМВР - Бургас действие по разследването - оглед на местопроизшествие, на
основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебното производство.
Видът на получените телесни увреждания и причината за леталния изход
на пострадалата се установяват от заключението на съдебномедицинската
експертиза на труп № 201/2020 г., изготвени от д-р Галина Милева - началник
отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ - Бургас“ АД (т. I, л. 45-47 от
ДП). При огледа и аутопсията на трупа на пострадалата П. Н. М. са
установени травматичен шок, контузия на мозъка, контузия на десния бял
дроб, тъмна течна кръв, отпуснато и късливо сърце с множество
вретеновидни повлекла по трабекуларната и папиларната мускулатури,
разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания по
крайниците. Травмите отговарят да са получени от действието на твърди тъпи
и тъпоръбести предмети /части от лекия автомобил/, качване на капака и
отхвърляне на тялото на пътното платно. Непосредствената причина за
смъртта на пострадалата М. е травматичният шок, развил се на базата на
политравматизма.
При извършения химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна
проба от трупа на П. М. не е установено наличие на етилов алкохол –
протокол за химическа експертиза № 391/01.10.2020 г. (том I, л. 65 от ДП).
При разследването е назначена и изготвена и техническа експертиза, с
обект - 1 /един/ брой СD-R диск, марка „Maxell“, съдържащ записи от камери
на ЦВУТ – Бургас, предаден с протокол за доброволно предаване на
06.10.2020 г. и 1 /един/ брой DVD-R диск, марка „Kodak“, съдържащ записи
от камерите на магазин „Мосю Бриколаж“, предаден с протокол за
доброволно предаване на 13.10.2020 г. (том I, л. 138-140 от ДП). Видно от
цитираната експертиза, при извършеното експертно изследване не са
установени признаци на вмъкване, изтриване, добавяне или друга
манипулация, водещи до съмнения за извършени корекции или други
технически интервенции или монтаж върху видеозаписите, записани върху
дисковете. От страна на вещото лице е конкретизирано, че записите от диск
DVD-R, марка „Kodak“ са от 30.09.2020 год. 12:30:40 часа, а относно
записите, съхранени на диск СD-R, марка „Maxell“, не е възможно да се
установи времето на създаването им. В заключение се сочи, че настъпването
на ПТП между пешеходец и лек автомобил е било заснето, но поради
отдалечеността на произшествието, не е възможно да се извадят кадри на
лицата и МПС, участници в него.
За изясняване механизма на произшествието в хода на разследването са
назначени три автотехнически експертизи, изготвени от вещото лице инж.
Тодор Илиев (т. I, л. 108-120, л. 151-153 и л. 162-164 от ДП). Съгласно
заключението, мястото на удара е на пешеходната пътека, в лявата лента, на
около 1,80-1,90 метра в дясно от левия край на пътното платно. За лекия
4
автомобил ударът е челен, а за пешеходката – страничен, повече в лявата част
на тялото.
По отношение скоростта на движение на лекия автомобил „**“ с peг. №
**, експертът е изчислил, че преди произшествието е била около 63,7 км/ч, а в
момента на удара с пешеходката - около 56,43 км/час. Опасната зона за
спиране при скорост от 63,7 км/час е 42 метра и се изминава за около 3,56
секунди.
На следващо място от експертното заключение се установява, че към
момента, в който пешеходката е предприела пресичане на бул. „Захари
Стоянов“ от дясно наляво, лекият автомобил „**“ се е намирал на около 144
метра от мястото на удара. Когато водачът е реагирал с аварийно спиране,
лекият автомобил се е намирал на разстояние 25,70 метра, а пешеходката – на
около 1,80 метра преди мястото на удара. Движението по това време било
интензивно, спиращите пред светофарната уредба л.а. „**“ и т.а. „**“ също
ограничавали видимостта на подс. Т. в дясно в различна степен, поради което
експертът не може да определи в кой момент водачът на л.а. „**“ е имал
обективна възможност да възприеме пешеходката като опасност за
движението му.
Като причина за възникване на произшествието експертът е посочил
движение на водача на л.а. „**“ с несъобразена скорост от 63,7 км/ч. В
допълнителното заключение вещото лице конкретизира, че съобразената
скорост в случая е изчислена на около 44,5 км/ч. Заключението на вещото
лице е, че подсъдимият Т. като водач на автомобила е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като намали скоростта до
не повече от 44,5 км/ч и да спре на червения сигнал на светофара пред
пешеходната пътека.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите Б. И. П. /т. I, л. 30 от
ДП/, М. Г. А. /т. I, л. 31 от ДП/, К. Г. К. /т. I, л. 32 от ДП/, М. Х. Б. /т. I, л. 33 от
ДП/; в писмените доказателствени средства - протоколи за оглед на
местопроизшествие от 30.09.2020 г. /т. I, л. 14-15 от ДП/, протокол за оглед на
л.а. „**“ от 07.10.2020 г. /т. I, л. 23-24 от ДП/; в писмените доказателства -
справка за съдимост на подсъдимия /т. I, л. 123 от ДП/, протоколи за
доброволно предаване /т. I, л. 49-50, л. 53-54, л. 55, л. 56 от ДП/, препис-
извлечение от акт за смърт /т. I, л. 71 от ДП/, удостоверение за наследници /т.
I, л. 70 ДП/, справка за нарушител/водач /т. II, л. 92 от ДП/, копия на лична
карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за
регистрация част II, талон за застраховка „Гражданска отговорност“,
удостоверение за техническа изправност на подс. Т. /т. I, л. 94-95 от ДП/,
заверени копия на медицинска документация /т. I, л. 77-83 от ДП/, протокол
за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества на
подсъдимия /т. I, л. 88 от ДП/, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица /т. I, л. 89-90 от ДП/, справки за собственост на МПС /т. I, л. 91, л. 92 и л.
93 от ДП/, писмо и скици от „** /т. I, л. 100-104 от ДП/; в експертните
5
заключения на извършените по делото съдебномедицинска експертиза на
труп № 201/2020 г. /т. I, л. 45-47 от ДП/, протокол за химическа експертиза №
391/01.10.2020 г. /том I, л. 65 от ДП/, техническа експертиза /том I, л. 138-140
от ДП/, автотехническа експертиза /т. I, л. 108-119 от ДП/ и допълнителни
автотехнически експертизи /т. I, л. 151-153 и л. 162-164 от ДП/; във
веществените доказателствени средства - фотоснимки, направени при
извършените огледи на местопроизшествие, на лек автомобил, както и във
веществените доказателства по делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото
обстоятелства (скорост и посока на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, мястото на удара, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характерът на
нараняванията на пострадалата) са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвените в хода на досъдебното
производство експертни заключения на автотехническата експертиза и
допълнителни такива, като пълни, ясни, точни и обосновани. Същите се
базират на всички събрани от досъдебното производство доказателства, като
експертът е отговорил аргументирано и компетентно на всички зададени
въпроси.
Съдът възприема в пълнота и заключенията на извършените по делото
съдебномедицинска, химическа и техническа експертизи, тъй като счита, че
вещите лица, изготвили същите, са дали компетентни и професионални
отговори на всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани
и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като на 30.09.2020
г., в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов”, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „**”, модел „**“ с рег. № **,
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория B
- 50 km/h за населено място“ и в чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен
при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред
пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. М.,
ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Установените по делото факти несъмнено указват на допуснати
нарушения на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 от
6
ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „**“ с рег. № ** - подс. Г.Т..
Нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се обосновава със становището,
застъпено от вещото лице по автотехническата експертиза, че ударът е бил
предотвратим, ако подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост по-
малка от 63,7 км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на
водачите на моторни превозни средства да превишават скоростта на
движение на пътното превозно средство в рамките на населеното място над
50 км/ч. Нарушавайки тази разпоредба, като водач на МПС и движейки се със
скорост 63,7 км/ч, подсъдимият недопустимо е превишил максималната
позволена скорост за леки автомобили в населено място. Като се е движел с
превишена скорост в населено място, в район на кръстовище и
приближавайки пешеходна пътека, подсъдимият Т. сам се е поставил в
положение на създаващ опасност за живота и здравето на хората. Движейки
се с тази скорост, той е нарушил специалното правило относно скоростта,
визирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Наред с това в конкретната
ситуация, когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, подсъдимият Т. е бил
длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре
пред пешеходната пътека, което той не е сторил, и с това е нарушил и
разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В резултат на несъответстващото
на задълженията по чл. 21, ал. 1 и по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП поведение на
подсъдимия Т. е причинено произшествието, при което е настъпил удар
между управлявания от него автомобил и пострадалата П. М., вследствие на
което е настъпила смъртта на последната. Предвид на това съдът приема, че
допуснатите от подсъдимия нарушения на чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
От обективна страна в конкретния казус е налице и квалифициращото
обстоятелство по чл. 343, ал. 3, предл. последно от НК, тъй като деянието е
извършено на пешеходна пътека. Съгласно заключението на извършената по
делото автотехническа експертиза, по категоричен начин е установено, че
мястото на удара между л.а. „**“, управляван от подсъдимия, и пешеходката
П. М. е на пешеходната пътека, в лявата лента, на около 1,80-1,90 метра в
дясно от левия край на пътното платно. Съгласно разпоредбата на т. 54 от § 6
на ДР на ЗДвП, „Пешеходна пътека“ е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение“. В настоящия случай на процесното кръстовище пешеходната
пътека е тип М8.2 и преминаването на пътни превозни средства и пешеходци
се регулира с пътен светофар. Предвид на това съдът приема, че пешеходката
е била увредена при пресичане на пътното платно „на пешеходна пътека“.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3,
предл. 1 от НК. Подсъдимият Т. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на
което ще настъпи смъртта на П. М.. Подсъдимият обаче е бил длъжен
7
/съгласно чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая са налице и двата признака от
съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимият
е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и
субективният - тъй като е могъл да ги предвиди.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и
размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл.
първо, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до
петнадесет години.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с императивните
критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви и
наложени наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП,
трудовата ангажираност и добрите характеристични данни. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете и проявеното от негова
страна съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както и
заявената критичност към извършеното, намерила проявление в искреното
съжаление и разкаяние за стореното и неговите последици.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете допуснатите от него повече от едно нарушения на правилата за
движение (в случая са допуснати две тежки нарушения), които са в причинна
връзка с настъпилия резултат.
Съвкупната обективна преценка на очертаните и изложени по-горе от
съда факти, характеризиращи в позитивен план подс. Т., не дават основание
за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да обосноват
несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в
закона наказание.
При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че
наказанието по отношение на подсъдимия, за извършеното от него
престъпление, следва да се определи при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определи като
8
справедливо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК,
следва да бъде намалено с една трета (в случая с 18 месеца), при което
окончателният размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за
срок от три години.
Като взе предвид, че са налице законовите предпоставки за приложение
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и като съобрази изложените по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия, не е наложително той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание. До момента подсъдимият не е имал
противообществени прояви. По мнение на съда воденото наказателно
производство само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и
превъзпитаващо въздействие. Наред с това установените по делото
положителни характеристични данни за личността на подсъдимия, налагат
извод за постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода -
поправянето на дееца, без да се налага подсъдимият да бъде изолиран от
обществото, като чрез подходящ /максимален/ изпитателен срок ще се
реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане. При
преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен превесът на
специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за
превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от
подобни посегателства. По делото не съществуват доказателства, че за
превъзпитанието на подс. Г.Т. е необходимо той да бъде изолиран от
обществото, която е целта на ефективното наказание, нито, че е налице
реална опасност при отлагане на изпълнението му той да извърши ново
престъпление. В подкрепа на извода за прилагане на института на условното
осъждане е и съдебната практика на касационната инстанция, отразена в
Решение по н.д. № 80/1983 г. на ОСНК, в която ВКС е приел, че при
преценката на обществената опасност на дееца при автотранспортните
произшествия трябва да бъдат отчитани освен съдебното му минало и
трудовата и обществената му характеристика, предходното му поведение като
водач на моторно превозно средство, неговото семейно положение и всички
други обстоятелства, относими към личността му. В настоящото
производство тези обстоятелства характеризират подс. Т. като личност с
ниска степен на обществена опасност и постановяването на изтърпяването на
наложеното наказание ефективно би било неоправдано с оглед постигане на
целите по чл. 36 НК. Поради изложеното и за да се постигне принципът за
справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият
състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието три години лишаване от свобода следва да се отложи за срок от
пет години.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от
НК, съдът наложи на подсъдимия Г.Т. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири години. Размерът и на това наказание е
съобразен с тежестта на деянието, обществената опасност на личността на
9
подсъдимия, както и всички, определящи вината му, обстоятелства. Освен
това, при индивидуализиране на срока на наказанието, съдът се съобрази и с
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. С отнемането на възможността на
подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време, какъвто е
срокът от четири години, ще се отнеме възможността той да извърши ново
нарушение на правилата за движение.
Съдът счита, че така наложените наказания са справедливи, съответстват
на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване
на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По отношение на веществените доказателства по делото, съдът постанови
след влизане в сила на присъдата, 1 брой компактдиск, находящ се в плик на
л. 49 от ДП; 1 брой компактдиск, находящ се в плик на л. 53 от ДП; 1 брой
компактдиск, находящ се в плик на л. 61 от ДП и 1 брой плик с проба от
„Дрегер Дръг Тест 5000“ с № REF 8323157 на името на Г. С. Т. - да останат
към делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Г.Т. да
заплати на частните обвинители С. К. М., ЕГН ********** и Б. П. А., ЕГН
**********, сума в размер на 1895,95 лева, представляваща направените от
тях разноски по делото, както и да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОД на МВР - гр. Бургас, сума в размер на 972.03 лева, представляваща
направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни