№ 65
гр. Плевен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря В.Н.П.
в присъствието на прокурора Красимир Цветанов Ячев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Цезаринка Хр. Йосифова Йоткова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600262 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
В Плевенски Окръжен Съд е подадена въззивна жалба от адв.Д.Г., като
защитник на подс.АЛ. Т. ТР., против присъда № 34/12.03.2021г., постановена
по НОХД № 84/2020г. по описа на РС-Кнежа. В жалбата се съдържа
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт. Искането е да се отмени присъдата, като въззивният съд да
постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невинен.
Със съдебния си акт – Присъда № 34/12.03.2021г., постановена по
НОХД № 84/2020г. на РС-Кнежа и предмет на въззивната проверка,
първоинстанционният съд е признал подсъдимия АЛ. Т. ТР. от гр.К.,
обл.Плевенска, за виновен в това, че на 9.04.2019г. в гр.К., в сградата на хотел
„***“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно – бутнал В.А.К.
и отправил обидни думи, ругатни и псувни към същата и К.Р.К., като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на
основание чл.325, ал.5 във вр. ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и във вр. чл.54 от
НК, го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален
СТРОГ режим.
1
Със същата присъда подс.Т. е осъден да заплати разноските по делото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заявява, че
въззивната жалба е неоснователна и предлага да се потвърди присъдата.
Защитникът на подс.Т. намира присъдата за неправилна и предлага в
случая да се приложи УБДХ.
Подс.А.Т. поддържа заявлението на защитника си.
Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното по него, становищата на
страните и след съобразяване на доводите им, намира за установено следното
:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което разглеждането й е допустимо.
Въззивният съд констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд при разглеждане на
делото и съображенията за това са следните :
Делото пред Кнежански районен съд е образувано по внесен от РП-Кнежа
обвинителен акт против АЛ. Т. ТР. за извършено от него престъпление по
чл.325, ал.5 във вр. ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Този вид
престъпления засягат обществените отношения, свързани с реда и
общественото спокойствие. Характерът им е такъв, че не настъпват
съставомерни вреди за гражданите, респ. физически лица. Обстоятелството,
че престъплението по чл. 325 от НК е в глава Х "Престъпления против реда и
общественото спокойствие" /и евентуално не включва в състава си
съставомерност за причинени вреди/, изобщо не ограничава възникването на
фигурата на „пострадал“ и възможността му да претендира обезщетяване на
произтеклите от деянието вреди, стига да е доказана причинната връзка
между инкриминираното поведение на дееца и последвалите вреди.
В конкретния случай, с действията си подсъдимият е увредил личността
и достойнството на две лица – В.К. /бутнал и отправил обидни думи, ругатни
и псувни/ и К.К. /отправил обидни думи, ругатни и псувни/, както е посочено
в обвинението. Тези две лица са реално пострадали от престъплението. В
чл.74, ал.1 от НПК ясно е формулирано кое лице има качеството на
пострадал, а именно това, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението и то е легитимираното да участва в
наказателното производство като страна в процеса - граждански ищец и
частен обвинител. Също така, това лице има процесуални права, които
законът му позволява да упражни в наказателното производство.
Пострадалият, освен че може да участва в съдебното производство като
частен обвинител и/или граждански ищец, съгласно чл.76 и чл.84 от НПК,
законодателят му е дал възможност за участие още в разпоредителното
2
заседание, след образуване на делото в първоинстанционния съд. Според
чл.247б, ал.2 от НПК: „За разпоредителното заседание и за въпросите по чл.
248, ал. 1 се уведомяват прокурорът и защитникът, както и пострадалият
или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, на които се
съобщава за правото да упълномощят повереник.“, а според чл.247б, ал.4 от
НПК: „В 7-дневен срок от връчването на съобщението пострадалият или
неговите наследници могат да направят искания за конституиране като
частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице – като
граждански ищец.“. Пострадалият не е задължен да участва в
разпоредителното заседание и да дава становище по посочените в чл.248, ал.1
от НПК въпроси, но законът му осигурява тази възможност и това е негово
процесуално право. Нарушаването на това право е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пострадалият е потенциална страна в
съдебното производство.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на
подсъдимия, предмет на обвинението, и ако от него са последвали вреди, то
се дължи съдебно произнасяне относно претенцията за тяхното възмездяване,
вкл. в случаите, когато деянието не е престъпно, не е виновно или не се
наказва, а също и когато наказателната отговорност е погасена по давност
/Вж. Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълкув. дело № 2/2012г. на ОСНК/.
По конкретното дело – НОХД № 84/2020г. на РС-Кнежа,
първоинстанционният съд, с насрочване на разпоредителното заседание, не е
съобщил на пострадалите В. и К. К. за процесуалните права и възможностите,
които имат в съдебното производство. Същите не са призовани за
насроченото разпоредително заседание и не им е дадена възможност да заявят
становище по въпросите по чл.248 от НПК, които се обсъждат от страните и
от пострадалите лица. Също така, не са запознати и с правата им да се
конституират като страни в процеса.
При тези данни, въззивният съд счита, че са нарушени правата на
пострадалите В.А.К. и К.Р.К., което е съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд. Това
нарушение е отстранимо при ново разглеждане на делото от друг състав на
първоинстанционния съд. Допуснатото нарушение налага да се отмени
постановения съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане, при
условията на чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
При новото разглеждане на делото следва да се съобразят изискванията
на закона относно правилата за провеждане на разпоредително заседание.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. чл.348, ал.3, т.1 от
НПК, Плевенски Окръжен Съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 34/12.03.2021г., постановена по НОХД №
84/2020г. по описа на РС-Кнежа.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Кнежа.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4