Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр.
Враца, 30 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.04.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 5194 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159,
бл. Бенч Марк Бизнес център срещу
Б.Ц.Ц. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се излага, че
ответникът е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на &1, т.2а от
ДР на Закона за енергетиката през процесния период. Твърди се, че между
страните съществува договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба. В чл. 19, ал. 1 от Общите
условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия веднъж месечно, по утвърдените от КЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. С изтичането на 10-дневен срок от края на
съответния период за отчитане на електрическа енергия потребителят изпада в
забава. Съгласно чл. 35 от Общите условия потребител, който не изпълни задължението
си за заплащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия,
дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава
за всеки просрочен ден. В тази връзка се твърди, че ответникът има задължение
да заплаща дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
най–късно до изтичане на 10-дневен срок, следващ края на съответния отчетен
период. С изтичане на така посочения срок ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяна от ищцовото
дружество електрическа енергия през процесния
период и дължи заплащането й. Задълженията не са платени, поради което
ответникът дължи плащането им заедно с лихва за забава.
Поради неизпълнението на ответника, на 05.10.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление
по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4432/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за
изпълнение от 09.10.2018
г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез
залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 737,39 лв.-главница за неплатена електрическа енергия за
периода от 13.03.2018 г. до 09.08.2018 г., начислена за имот в гр. Враца, *******и
сумата 20,54 лв.-мораторна лихва върху главното задължение за периода от
11.05.2018 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед № 2780 от 09.10.2018 г. по ч.
гр. дело № 4432/2018 г. на Врачански районен съд. Ищецът претендира направените
както по заповедното, така и по исковото производство разноски.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът Б.Ц.Ц. е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете по
основание и размер с твърдения, че извършеното отчитане на потребена
електрическа енергия в жилището му не е съобразено с нормативните изисквания и
претендираните суми значително надвишават действителната консумация на
електрическа енергия за процесния период.
В заповедното производство-ч. гр.
дело № 4432/2018 г. на Врачански районен съд длъжникът Б.Ц.Ц. е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, с което не е навел конкретни правоизключващи и
правопогасителни доводи.
С определение от съдебно
заседание, проведено на 11.04.2019 г. съдът на основание чл. 239, ал. 3 от ГПК
отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и
обяви, че ще се произнесе с решение по общия ред.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със
становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
По иска за главница.
С определение от 20.02.2019 г. по
делото съдът обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че по време на процесния период ответникът е бил страна по договор за доставка
на електрическа енергия, сключен при общи условия за имота, посочен в исковата
молба. Същото обстоятелство се установява и от представените два споразумителни
протокола от 29.03.2012 г. и от 15.02.2018 г. между страните, отнасящи се до
същия недвижим имот, но за периоди, различаващи се от процесния такъв.
С оглед горното, съдът приема за установено обстоятелството, че ответникът е придобил качеството си на потребител
на електрическа енергия за процесния период по смисъла на &1, т.2а от ДР на
Закона за енергетиката, тъй като е собственик на имот, в който се ползва
електрическа енергия.
По делото е изготвена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че през
процесния период в посочения в исковата молба имот на ответника е консумирана
електрическа енергия на две тарифи, като отчетените количества напълно
съответстват на количествата, остойностени като дължими суми във фактурите,
представени с исковата молба и начисляването на процесните суми е извършено при
спазване на нормативните изисквания.
От заключението на
съдебно-сченоводната експертиза по делото се установява, че счетоводството на
ищцовото дружество е редовно водено, за процесния период задължението на
ответника към ищеца е в размер на 737,39 лв-главница и 20,54 лв.-мораторна
лихва, като не са извършвани погашения по тези задължения.
От правна страна:
Между страните не е спорно, че ответникът е потребител на
електрическа енергия за описания в исковата молба електроснабден имот, от което
следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, представени по делото.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период дължимите суми за
електрическа енергия са правилно и законосъобразно начислени.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на ответника към ищеца за
процесния период са в размерите, претендирани с исковата молба, като сумите
продължават да са дължими.
Предвид гореизложеното, от събраните по делото
доказателства, съдът приема за доказано, че ответникът, в качеството на собственик на
описания в исковата молба недвижим имот, дължи на ищцовото дружество
сумата от 737,39 лева, представляваща стойността на
доставена и незаплатена електрическа енергия за
процесния период, включваща дължими суми за доставка и пренос на електрическа енергия.
Относно вземанията за лихви:
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от Общите условия на „ЧЕЗ Електро
България” АД продължителността на периода за плащане е 10 дни. Съдът приема, че
задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става
изискуемо в 10 – дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за
забава върху главница 737,39 лева и за процесния период се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на 20,54 лв.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените
от последния разноски по заповедното производство-ч.
гр. дело № 4432/2018 г. на Врачански районен съд: 25,00 лв. държавна такса и 58,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, общо 83,00 лв., както и разноските по
настоящото дело за заплатена
държавна такса-75,00
лв., внесен депозит за вещи лица-400,00 лв. и платено адвокатско
възнаграждение-87,00 лева, общо 562,00 лв.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Б.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***
дължи на „ЧЕЗ Електро
България” АД с ЕИК *********, седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата 737,39 лева-главница за неплатена
електрическа енергия за периода от 13.03.2018 г. до 09.08.2018 г., начислена за
имот в гр. Враца, *******и сумата 20,54
лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 11.05.2018 г.
до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 2780 от 09.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4432/2018 г. на Врачански
районен съд.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** да
заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********,
седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл.
Бенч Марк, Бизнес център сумата от 83,00 лева-направени по
заповедното производство-ч. гр. дело № 4432/2018 г. на Врачански районен съд разноски за платена държавна такса и внесен адвокатски хонорар, както и
сумата 562,00 лева-направени по гр.
дело № 5194/2018 г. на Врачански районен съд разноски за държавна такса, вещи
лица и платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: