№ 30
...., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100676
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ..... със седалище и адрес на
управление в гр. ....., представляван заедно от изпълнителните директори М.К.
и С.С. действащ чрез Гл. юрисконсулт Й. Ш. срещу К. Д. М., ЕГН **********
от ......, с искане за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от
1313,03 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № ...... г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 21.11.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на .... г. около 17,33 часа в .... е
настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявайки лек автомобил ..., с
Рег. № ..., при движение по ул. „....“ № 6 е навлязъл в насрещната пътна лента
и е ударил правомерно движещия се лек автомобил ...., с Рег. № ....,
собственост на Д.М.В.. Сочи се, че ответникът е управлявал автомобила си
без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП, поради което ищецът е заплатил на основание чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ от КЗ обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
1313,03 лв. по щета № ...... г. в полза на собственика на увреденото МПС –
Д.В.. Твърди се, че ответникът е получил покана за плащане на сумата по
платеното обезщетение, но не е погасил задължението си към ищеца. При
тези аргументи е предявена претенцията срещу ответника К. Д. М., ЕГН
**********, като се претендират и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от К. Д. М., ЕГН
**********.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и доводите на ищеца, съдът прима за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него
обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите,
който не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
“Гражданска отговорност” – арг. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването
на четири групи материални предпоставки (юридически факти), които съдът е
разяснил при разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск: 1.
Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента
ответник; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента; 4.
делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
“Гражданска отговорност” или да не е бил правоспособен водач към момента
на причиняването на вредите.
Съдът намира, че горните правнорелевантни факти, чиято тежест на
доказване носи ищецът, са безспорно установени от ангажираните от негова
страна писмени доказателства - Протокол за ПТП от .... г., писмо до ищеца от
Началника на РУ на МВР Оряхово, справка от база данни на ИЦ към ГФ,
уведомление за имуществени вреди от 25.06.2019 г., доклад по щета за
имуществени вреди № ...... г., заключителна техническа експертиза,
техническа експертиза по щета № ...... г., опис на претенция от 25.06.2019 г.,
ведно със снимков материал, свидетелство за регистрация на МПС част I,
платежно нареждане за изплатено обезщетение на 16.102019 г., регресна
покана за плащане до ответника, ведно с обратна разписка.
От представения по делото Протокол за ПТП се установява, че на .... г. в
.... при движение по ул. „....“ № 6 е настъпило ПТП между управлявания от
ответника лек автомобил ..., с Рег. № ... и управлявания от Д.М.В. лек
автомобил ...., с Рег. № ...., като водачът К. М. (ответникът) е навлязъл в
насрещната пътна лента и е ударил правомерно движещия се автомобил,
управляван от Д.М.В.. Последният е подал към ищеца уведомление за
нанесените му имуществени вреди при настъпилото ПТП, ведно с опис на
претенциите му от 25.06.2019 г. Въз основа на заведената щета е изготвен
доклад по щета № ...... г., ведно със заключителна техническа експертиза,
която е установила, че имуществените вреди на лек автомобил ...., с Рег. №
...., причинени от виновното противоправно поведение на водача К. М.,
възлизат на сумата от 1313,03 лв. Именно тази сума е изплатена на
собственика на увреденото МПС - Д.М.В., съгласно приложения по делото
документ за плащане от 16.10.2019 г. (л. 23 от делото). Междувременно
ищецът Гаранционен фонд е уведомен, че наказателните постановления за
допуснатите от ответника нарушения при реализирането на ПТП от .... г. по
ЗДвП и по КЗ са влезли в законна сила на 10.09.2019 г. Както от протокола за
ПТП, така и от справката на Гаранционен фонд се установява, че към датата
на процесното ПТП – .... г. ответникът е управлявал своя автомобил ..., с Рег.
№ ... с прекратена застраховка „Гражданска отговорност“ от 04.03.2019 г.,
2
поради неплатена вноска, дължима до 17.02.2019 г.
При горните обстоятелства и след заплащане на застрахователното
обезщетение, Гаранционният фонд встъпва в правата на увредения от
непозволеното увреждане, срещу виновния причинител на процесните
вредоносни последици, поради което предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от
него разноски по делото – в общ размер на 152,52 лв., представляващи сборът
от заплатената държавна такса в размер на 52,52 лв. и претендирано
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД К. Д.
М., ЕГН ********** от ...... ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ .... , със седалище и адрес на управление в гр. ....., представляван
заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С. действащ чрез Гл.
юрисконсулт Й. Ш. сумата от 1313,03 лв. (хиляда триста и тринадесет
лева и три стотинки), представляваща изплатено на Д.М.В. обезщетение по
щета № ...... г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в
съда – 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК К.
Д. М., ЕГН ********** от ...... ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ .... , със седалище и адрес на управление в гр. ....., представляван
заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С. действащ чрез Гл.
юрисконсулт Й. Ш. сумата от общо 152,52 лв. (сто петдесет и два лева и
петдесет и две стотинки), представляваща сбор от заплатената държавна
такса в размер на 52,52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
3