Решение по дело №1824/2021 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2021г.,  гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в публично заседание на девети септември 2021г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Марияна Ширванян

                                                                                                Йордан Димов

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Тони Томов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1824 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 260717/05.07.2021г. постановено по НАХД № 4994/2020г. по описа на ВРС, ХІІІ състав, с което е отменено НП № 03-009759/14.12.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.

Ответникът, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 260717/05.07.2021г. постановено по НАХД № 4994/2021г. по описа на ВРС, ХІІІ състав, с което е отменено НП № 03-009759/14.12.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С НП на на „ ФЛОРИС“ ООД-Варна  за извършено нарушение на чл.303 ал.3 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция  в размер на 5 000 лв.

  За да постанови оспорения съдебен акт, съдията докладчик е констатирал, че наказаното дружество има сключен договор с хотел „Мелия Гранд Ермитаж“, за поддържане на волейболно игрище към хотела. В договора е предвидено абонаментно поддържане на външно и вътрешно озеленяване на хотел „Мелия Гранд Ермитаж“. Също така работата по настилане с пясък на волейболното игрище се осъществявала от  „Флорис“ ООД.

   От вписаното в протокол от извършена проверка съдът констатирал, че на място били установени две лица, които били на трудов договор с въззивното дружество и работили на обекта. В ранния следобед едно момче било спряно за проверка от полицейски служители на територията на хотела. Лицето било без документи за самоличност и било малолетно. То заявило на проверяващите, че работи на територията на хотела. Това наложило да бъде извършена проверка и да бъде сезирана инспекция по труда.

   По постъпил сигнал в ДИТ- Варна, относно работещи непълнолетни лица, на място пристигнали служители на ДИТ Варна и заварили пет лица, за които се твърдяло, че полагат труд, както и служители на полицията. Едно от лицата установени на място било Ал.Александров.

Служителите на ДИТ направили проверка, в хода на която, установили кое е дружеството, което извършва дейността по полагане на настилката на игрището. 

   На Александров била предоставена за попълване декларация, в която той посочил, че работи на обект „волейболна площадка“ към хотел „Мелия“, както и работно време от 10 до 16 часа, при  почивен рамките на работното време и уговорено възнаграждение от 30 лева на ден, като не посочил длъжност. Посочил още, че работи от 26.04.2018г. Лицето декларирало още, че  няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор. При така установеното служител на ДИТ Варна съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа  лицето Александров като „общ работник” в обекта, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е получено разрешение от ИТ за сключване на трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

   Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.   Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал процесното НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция в  размер на 5000лв.

   По постъпил сигнал в РП – Варна от ДИТ, била образувана преписка относно наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл.192а ал.2, вр. ал.1 от НК.

След извършено разследване, с постановление от 03.12.2018г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като няма данни лицето Александров да е престирало труд на 26.04.2018г. в полза на „Флорис“ ООД.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М. Д., която е потвърдила изложеното в акта за административно нарушение. Посочила, че на 26.04.2018 г. съвместно със друг служител на ДИТ Варна – г-н И. извършили проверка на дружеството „Флорис“ ООД, КК "Златни пясъци", като поводът бил сигнал от Пето РУ, че са установени да работят непълнолетни лица. Около 14:30 часа пристигнали на място, където вече били установени  пет лица. Попитали ги какво правят там и кой ги е извикал. Едно от лицата било А. А.. Предоставили на установените лица декларации за попълване. В декларацията, която А. попълнил, посочил, че на същия ден – 26.04.2018 г. е дошъл на волейболното игрище към хотел „Мелия Гранд Ермитаж", посочил работно време от 10 до 16 часа, както и че трябвало да му се заплати сумата от 30 лв. за деня. На място имало камара с пръст, три колички, три лопати и два търмъка. Обяснено им било, че трябвало да пренесат тази пръст на игрището, да я разстелят и да я изравнят.

В хотела им бил предоставен договор, сключен между  „Флорис“ ООД и хотела за извършване на тази дейност, поискали да се свържат с представител на дружеството. От хотела им бил даден телефон на К. И. като управител на дружеството и свидетелката го  уведомила, че ще бъде извършена проверка на установените лица. Според свидетелката К. И. потвърдил в разговора, че е извикал лицата. Свидетелката му казала, че ще остави списък с документи, които следва да бъдат представени в Д ИТ Варна до края на работния ден.

Около 17:10 часа същия ден К. И. се явил в ДИТ Варна, представил част от документите, а затова, като не представил трудов договор между дружеството „Флорис“ ООД и А. А., установен на място съставила АУАН.

От показанията на Д. И. съдът установил, че по заповед на Директора на Инспекция по труда, заедно г-жа Д. били изпратени по компетентност в КК Златни пясъци относно установени непълнолетни лица от служители на МВР в КК "Златни пясъци", които работели. На място установили три млади момчета и им дали да попълнят декларации. Според свидетеля установените лица казали, че били извикани за деня да разстилат пясък на едно волейболно игрище. Свидетелят е посочил, че той лично не е установил лицето да полага труд.

Съдът е разпитал по делото и полицейските служители установили нарушението. От показанията на служителите на 05РУП Варна съдът установил, че са посетили хотел „Мелия Гранд Ермитаж“ в КК "Златни пясъци, тъй като забелязали едно или две непълнолетни лица близо до хотела. При проведената с тях беседа установили, че работят на територията на хотела, като заявили, че били изпратени за напитки. След това ги завели на работната площадка, където установили лица да работят. След това уведомили дежурния на 05 РУП Варна и изчакали идването на служители на ДИТ Варна.

Описаната фактическа обстановка е установена от въззивния съд от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – материалите от преписка; декларация от заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. И. , св.И. и св. Д.. Съдът е кредитирал почените доказателства, поради това че са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

При така установените факти съдът приел, че АУАН и НП са валидни актове. По материалната законосъобразност на НП, въззивният съд след анализ на установените факти, съдържанието на декларацията попълнена от г-н Александров и относимата правна уредба, приел следното:

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В случая с Протокол ПР 1814554/02.05.2018 год. е прието, че  А. А. А. с ЕГН ********** престира труд в полза на „ ФЛОРИС“ ООД , като извършва дейност по изравняване с търмък пясъка на волейболното игрище в обект – волейболно игрище към хотел „ Мелия Гранд Ермитаж“ КК Златни пясъци с определено работно време, декларирано от лицето от 10.00 часа до 16.00 часа, определено работно място – обекта на контрол и договорено трудово възнаграждение 30 лв. дневно, преди да е получено разрешение от Инспекцията по труда  за сключване на трудов договор между двете страни по възникнало трудовоправоотношение.

Съдът намира, че приложената по делото декларация, попълнена от лицето А. не установява по безспорен и категоричен начин , че лицето е било в трудово правни отношения с дружеството и е положило труд за него.

   За да приеме горното, съдът изходи от материалите по преписка №10835/2018г., където лицето изяснява причините да посочат, че работят в обекта. Съдът прецени и факта, че трите непълнолетни лица са били установени да се разхождат на територията на кк.“Зл. пясъци“ от служители на V РУ ОДМВР Варна, като в нито един момент от време не е било установявано лицата да полагат труд.

От показанията, които дават в хода на съдебното следствие се установява, че  нито един от свидетелите не е възприел А. да извършва дейност по разстилането на пясъка по волейболното игрище, където се твърди, че е престирал работна сила, напротив, всички, включително и служителите на Д ИТ Варна са го възприели  извън обекта без да извършва каквато и да било дейност. Полицейските служители, които първи са установили лицата, вкл. А. посочват, че това е станало до хотела.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя. Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з.

Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон, поради което възраженията в тази насока са основателни, тъй като не само НП страда от горните пороци, а и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП.

Предвид горното съдът намира, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства за наличие на визираните в чл.66 от КТ елементи на трудовото правоотношение от страна на А., за да се приеме, че санкционираното дружество е осъществило от обективна  страна  състав на извършено нарушение на 302 ал.3 от КТ.

Липсата на елементи на трудово правоотношение между „Флорис“ ЕООД и А. е установена със сила на пресъдено нещо и с влязлото в сила на Решение № 106/23.01.2020г. на Районен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2895/2019 г., с което е отменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление № 03-009757/09.05.2018 г., с което „Флорис“ ЕООД е санкционирано за допуснато административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

След като не е налице съществуващо трудово правоотношение между въззивното дружество и непълнолетното към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението /26.04.2018 г./ лице А., е налице липса на задължение за изискване на разрешение на инспекцията по труда за приемането му на работа, респ. за липса на осъществен състав на административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Налагайки наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено от санкционираният субект, АНО е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

           

            При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. При постановяване на оспорения съдебен акт съдът е приложил правилно процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба не е оспорена фактическата обстановка установена от въззивния съд. Възраженията са относно интерпретацията на установените факти и изводите на съда, че не е налице трудово, а гражданскоправно отношение между наказаното дружество и установеното на територията на хотела лице – г-н А..

Касационната инстанция намира доводите на касатора за неоснователни. Правилни са изводите на въззивния съд, че не са установени факти, от които да се изведе, че г-н Александров е полагал труд за наказаното дружество, за което да е било необходимо сключването на трудов договор. На първо място, нито един от разпитаните свидетели (служители на V РУ на ОДМВР Варна и ДИТ Варна) не е възприел лично (т.е. видял лично), че Александър Александров е извършвал каквато и да било трудова дейност. Служителите на ОДМВР Варна са направили проверката, защото момчетата са били на територията на хотела, а не защото са видели, че извършват трудова дейност на игрището му. На второ място, служителите на ДИТ Варна са дали на А. А., който е непълнолетен към момента на проверката, да попълни декларация, която е документ в административно производство и установява факта на трудовото му правоотношение, за което не е сключил трудов договор, но при признаването на което му се следва право на трудово възнаграждение, установено работно време, отпуск, почивки, социално и здравно осигуряване и т.н.. Това налага извод, че при попълването на декларацията А. А. е извършил правни действия, които са в негов интерес. За извършването на тези правни действия не е потърсено съгласието на родителите на А. А. по арг. от чл.129, ал.1, предл.второ от СК. Съгласно цитираната разпоредба всеки от родителите може сам да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес. Липсата на такова съгласие прави декларацията, документ негоден да породи целените от ДИТ Варна последици като доказателство в административно наказателното производство, т.е. чрез нея не може да бъде установен релевантния за ангажирането на административно наказателната отговорност на дружеството факт на полагане на труд от А. А. в полза на последното. На трето място, от съдържанието й не може да бъде установено наличието на трудово правоотношение между г-н А. и наказаното дружество. В декларацията никъде не е посочена фирмата на дружеството, посочено е името на хотела.

Налага се извод, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 260717/05.07.2021г. постановено по НАХД № 4994/2021г. по описа на ВРС, ХІІІ състав следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260717/05.07.2021г. постановено по НАХД № 4994/2020г. по описа на ВРС, ХІІІ състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.