ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557
гр. Габрово, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпили са възражение и жалба от Г. Х. Р. срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение №702 от 17.08.2021г. по ч.гр.д. №1423/2021г. по описа на Районен съд-
Габрово, издадена по реда на чл.410 ГПК, в които се излагат доводи за недължимост на
сумата от 385 лева, представляваща съдебни разноски, които жалбоподателката в качеството
на длъжник е осъдена да заплати на заявителя „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. Заявителят
„ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговор, в който посочва, че длъжникът е дал повод
за образуване на заповедното производство, поради което претендираните съдебни разноски
са дължими.
Съдебният състав след като извърши проверка за допустимост констатира, че
подадените възражение и жалба не ангажират функционалната компетентност на настоящия
съд поради непровеждане в пълнота на процедурата по разглеждане на възражението по
чл.414а от ГПК от заповедния съд.
От приложеното за послужване ч.гр.д. №1423/2021г. по описа на Районен съд-
Габрово се установява, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение №702
от 17.08.2021г., издадена по реда на чл.410 ГПК, длъжникът Г. Х. Р. е осъдена да заплати на
„ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД следните суми: сумата от 187.40 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 172.40 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.08.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 лева, представляваща
1
заплатена държавна такса и сумата от 360 лева, адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
В законоустановения едномесечен преклузивен срок длъжникът е подал възражение с
вх. №4411/15.09.2021г., с което е възразил срещу заповедта за изпълнение, излагайки
твърдение, че е заплатил дължимата главница. Към възражението са представени писмени
доказателства за извършено плащане в срока за доброволно изпълнение. В същия срок
длъжникът е подал възражение с вх. №4412/15.09.2021г., в което е посочил, че не оспорва
дължимостта на главницата, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че оспорва
дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса, доколкото
длъжникът не е бил уведомен за образуваното заповедно производство и за правното
основание за възникването на вземането на заявителя за разноски.
С Определение №818 от 21.09.2021г. заповедният съд по реда на чл. 414а, ал.3 ГПК е
указал на заявителя възможността да подаде становище по подаденото възражение с вх.
№4411/15.09.2021г. В указания срок заявителят е представил становище. Същевременно в
Определение №819 от 21.09.2021г. заповедният съд е приел, че предмет на оспорване в
подаденото възражение с вх. №4412/15.09.2021г. е дължимостта на присъдените разноски в
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вследствие на което е достигнал до
извода, че по своята правна характеристика подаденото възражение представлява частна
жалба по смисъла на чл.413, ал.1 ГПК. В резултат на това заповедният съд е дал указания за
отстраняване на констатирани нередовности и заедно с постъпилата жалба и отговора на
заявителя е изпратил книжата за образуване и разглеждане на частното въззивно
производство пред настоящия съд.
Въззивният съд като съобрази актуалната редакция на чл.414а ГПК намира, че
заповедният съд неправилно е приел подаденото възражение с вх. №4412/15.09.2021г. като
частна жалба с предмет оспорване на издадената заповед за изпълнение в частта на
разноските по реда на чл. 413, ал.1 ГПК. Посредством възражението за изпълнение в срока
за доброволно изпълнение за длъжника е въведена процесуална възможност да възрази
срещу дължимостта на присъдените разноски в заповедното производство, при условие че
изпълни задължението в предоставения със заповедта срок за доброволно изпълнение. В
съдебната практика е направено разграничение между възражението по чл.414а, ал.2 от ГПК
и възражението по чл.413, ал.1 ГПК. Дължимостта на присъдените със заповедта разноски
са обусловени от съществуването на вземането и по смисъла на чл. 78, ал. 2 и чл. 414а, ал. 2
от ГПК от това дали длъжникът е станал причина за предявяване на заявлението. По
отношение на разноските е въведено изрично правило, указващо възможността на длъжника
именно в това производство да се защити от неоснователно възлагане в негова тежест на
разноските на заявителя. Правата си в тази част длъжникът следва да упражни в рамките на
производството по чл. 414а от ГПК, а не по реда на чл. 413 от ГПК, която е обща и
приложима в останалите случаи. При несъгласие с постановеното от съда, за страните е
налице възможност да се защитят чрез обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на
2
постановения от заповедния съд акт по чл. 414а, ал. 4 от ГПК.
В процесния случай длъжникът е подал две възражения с вх.№4411/15.09.2021г. и вх.
№4412/15.09.2021г., в които съответно последователно е обективирал твърдения, че не
оспорва вземането, че е изпълнил паричното задължение и че възразява срещу дължимостта
на присъдените разноски в полза на заявителя. Възраженията са депозирани в предоставения
срок за доброволно изпълнение непосредствено едно след друго, видно от поставените
входящи номера, и съвкупно способстват за упражняване на предоставените в разпоредбата
на чл.414а ГПК процесуални възможности за оспорване на заповедта след изпълнение на
задължението.
Така изложените съображения обосновават извода, че предприетите процесуални
действия от страна на заповедния съд по администриране на второто възражение като
частна жалба и изпращането му за разглеждане пред настоящия съд са неправилни. При
осъществяване на правомощията си за разглеждане на подаденото възражение по чл.414а
ГПК заповедният съд следва да се произнесе по направеното от длъжника възражение за
недължимост на присъдените в полза на заявитителя разноски за заплатени държавна такса
и адвокатско възнаграждение в хода на заповедното производство, което произнасяне
подлежи на самостоятелно обжалване.
Гореизложеното мотивира въззивния съд за прекратяване на настоящото
производство, като делото бъде върнато за произнасяне от същия заповеден съд с нарочен
акт по възражението по чл.414а ГПК за недължимост на сумата от 187,40 лв. и респ.
искането за обезсилване на заповедта в тази част, както и за произнасяне по възражението за
недължимост на присъдените със заповедта разноски в размер на 385 лв., съответно и по
искането за обезсилване ЗИ в тази част.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. №413/2021г. по описа на ОС - Габрово.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Габрово за произнасяне по направеното от
длъжника Г. Х. Р. възражение по чл. 414а ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4