Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 30.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 01.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното
от районен съдия Бишуров АНД № 449/19 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.Р.Х. ***, ЕГН ********** против НП № 19-0340-000150 от 11.02.2019
година на началник РУ МВР-Септември, с
което на основание:
- чл.174 ал.3 от ЗДП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца;
- чл.174 ал.3 от ЗДП
му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Релевираните в бланкетната
жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска, без да се излагат конкретни съображения.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/ при неговото издаване.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с административнонаказателната преписка изпраща подробно писмено
становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран след като на 03.02.2019 година, около 14.10 часа, на път първи клас № 8, в
района на общ.Септември, в посока гр.Б.- гр.Пазарджик, в близост до
бензиностанция „Петрол“ е управлявал л.а. „***“ с рег. № ****, като бил спрян
от полицейски служители. В хода на проверката отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0098
- за установяване
употребата на алкохол, както и да бъде изпробван с тест DRAGER DRUG CHECK 3000 - за установяване употребата на
наркотични и упойващи вещества. Издадени му били два броя талони за изследване и вземане на кръвни проби за
химически анализ с цел установяване употреба на алкохол и наркотични вещества
съответно с номера 0029408 и 0029409, с които му било указано в срок до 120 минути да се яви във ФСМП
гр.Септември, където евентуално да бъде освидетелстван от лекар и да му бъдат
взети кръвни проби. Х. обаче отказал на подпише и получи тези талони, респ. да
се подложи на медицинско изследване и да даде кръвни проби за химически анализ.
Отказът да получи всеки от талоните за изследване бил оформен редовно с подпис
на свидетел.
По
повод на това поведението на жалбоподателя било квалифицирано като две отделни
административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП. Първото тях се изразявало в това, че отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, а второто – в това,
че отказва
проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
За
констатираните нарушения св.Н.П. съставил АУАН бл. № 103675 от 03.02.2019
година, който бил предявен на жалбоподателят, но същият отказала да го подпише
и получи, като отказът бил редовно оформен с подпис на свидетел.
Въз основа на съставения
акт било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 12.02.2019 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 15.02.2019г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите П. и Б.,
а също и от писмените доказателства, приети по делото. Съдът кредитира изцяло
събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Установи се по
безспорен начин от гласните доказателства, събрани при разпита на посочените
по-горе двама свидетели, както и от писмени доказателства по делото, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят Х. е извършил вменените му две
административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП. В този смисъл съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите П. и Б., които са непротиворечиви и
хронологично точни. Независимо че тези двама свидетели са полицейски служители
и е налице служебна обвързаност между тях и АНО, съдът намери същите за
добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че те
нямат никакъв личен мотив да уличават нарушителя, като му приписват поведение
или деяние, което обективно да не е било извършено.
От показанията на
актосъставителя и неговия колега стана категорично ясно, че в хода на
извършената проверка на водача Х. у тях се породили съмнения, че е употребил
алкохол и/или наркотични вещества, т.к. бил със зачервени очи и в превъзбудено
състояние. След като бил поканен последователно от св.П. да бъде изпробван за
употреба на алкохол с алкотест и с т. нар. полеви наркотест за употреба на
наркотични вещества обаче, Х. категорично отказал да стори това. Преди отказът
говорил с някого по телефона и той го посъветвал да откаже пробите. Веднага
след това на жалбоподателят му било разяснено от страна на полицейските
служители какви са санкциите при направения от него отказ и му били издадени
два талона за медицинско изследване, според които той можел в срок до 120
минути да отиде до ФСМП гр.Септември, за да даде кръвни проби за химически
анализ с цел установяване употреба на алкохол и на наркотици. Х. обаче отказал
да получи тези два талона, респ. да се подложи на медицинско изследване и
даване на кръвни проби.
Фактът на тези
откази по същество не се оспорва от жалбоподателя и в подадената въззивна
жалба.
С оглед на всичко
това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174
ал.3 от ЗДП за извършени две отделни административни нарушения.
Не може да бъде
споделено възражението на защитата в смисъл, че по делото било допуснато СПН,
т.к. поведението на Х. – отказът да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и алкохол съставлявало едно
единствено нарушение, а като го бил квалифицирал като две отделни нарушения, АНО
затруднил жалбоподателят да научи за какво точно е подведен под отговорност и
адекватно да организира своята защита. Още повече, че според защитника на
жалбоподателя, при описването на административните нарушения в НП били
обективирани четири изпълнителни деяния – отказ за установяване на употреба на
алкохол чрез алкотест; отказ за установяване на употреба на алкохол чрез
медицинско изследване и даване на кръвна проба; отказ за установяване на
употреба на наркотични вещества чрез наркотест; отказ за установяване на
употреба на наркотични вещества чрез медицинско изследване и даване на кръвна
проба, т.е. била ангажирана отговорност за четири нарушения, а била наложена санкция за две нарушения,
което допълнително накърнявало правото на защита.
На тези възражения
следва да се отговори, като се посочи, че нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП се
осъществява всякога, когато лицето откаже по един от изброените в тази норма
начини да се подложи на проверка за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества. Изразът „и/или“ означава, че водачът е длъжен да
съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва както само за
употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за
употреба на двете. В зависимост от това дали отказва само проверка за употреба
на алкохол или само проверка за употреба на наркотични вещества, или пък и за
двете, то деецът ще отговаря за едно или за две отделни административни
нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП. В случая Х. не е наказан за четири отказа,
както твърди защитникът, т.к. отказът за употреба на алкохол по един от двата
начина – с техническо средство или с медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, е само един. Само един е и отказът за
установяване употреба на наркотици пак по един от двата начина – с тест или с
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Едва ли е нужно подробно да се
разяснява, че когато един водач откаже да бъде изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство, но в същото време даде кръвна проба, то не налице отказ
по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП. Такъв не е налице и в обратната хипотеза,
т.е. ако се подложи на проверка с техническо средство, но след това откаже да
даде кръв. Аналогично стоят нещата и при проверката за употреба на наркотици.
Отказът на лицето на бъде изпробвано с тест, не съставлявал административно
нарушение, ако все пак лицето е дало кръвна проба, както и обратното, ако не е
дало кръвна проба, но се е подложило на теста. Административното нарушение ще е
налице само ако се откаже съдействие за установяването и по двата предписани в
закона начина, както е станало и в настоящия случай. Доколкото водачът е
отказал проба, както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици,
то правилно е привлечен към отговорност за две отделни административни
нарушения. Нарушението щеше да е едно ако в случая Х. бе оказал съдействие за установяването
на употребата само на алкохола или само на наркотиците, а бе отказал
установяването на другото, но в случай той е отказал и двете.
Вярно е, че в
нормата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване
употребта на алкохол или наркотични вещества или техни аналоцзи, както и отказа
да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са
посочени алтернативно. Тази алтернаивност обаче е свързана със самия начин
/ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки
от двата способи - използване на техническо средство/тест или лабораторно
изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, към който ред предпраща нормата на чл. 174, ал.
4 от ЗДвП. По същество в нормата на чл.174, ал. 3
от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за
водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието
на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче може да бъде извършена по
посочените алтернативни начини - или чрез техническо средство/тест, или чрез
медицинско изследване. Затова, както вече се посочи по-горе, в случаите, в
които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за
лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо
средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал
медицинско изследване употребата на алкохол/наркотични вещества ще бъде
установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за
отказ по чл. 174, ал.
3 ЗДвП. В конкретния случай Х. не се е възползвал по никой от
начините за установяването на употреба на алкохол, респ. на наркотици, при
което правилно е бил санкциониран за два отказа.
Съдът
намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от
правоуправление по чл.174 ал.3 от ЗДП за всяко от двете нарушения, АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания.
В този
смисъл правилно е била отчетена тежестта на двете нарушения, като наказанията
по чл.174 ал.3 от ЗДП са наложени в абсолютно установения от закона размер -
2000 лева и 24 месеца, при което е безсмислено да се коментира възможността за
намаляване на размера им.
По тези
съображения НП ще следва да се потвърди.
Предвид изхода от
делото и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция са направени
деловодни разноски в общ размер от 30.26 лева – платени пътни разходи на св.Б.
от бюджета на ПзРС, то същите по силата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.3
от НПК, ще следва да се възложат за плащане на жалбоподателя.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0340-000150 от 11.02.2019 година
на началник РУ МВР-Септември, с което на А.Р.Х. ***, ЕГН **********,
на основание:
- чл.174 ал.3 от ЗДП
е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца;
- чл.174 ал.3 от ЗДП
е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
На основание чл.189 ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
ОСЪЖДА А.Р.Х. ***,
ЕГН ********** да заплати сторените по делото деловодни разноски в размер на
30.26 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пазарджик.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: