МОТИВИ
по
присъда № 22/04.08.2020 година, постановена по
НОХД
№
243/2019 година по описа на Софийския
окръжен съд
С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс. М.Г.Т., роден на ***
г. в гр. Е. П., с ЕГН **********, български гражданин, неженен, осъждан, със
средно образование, „пикър“ в „Б. Л.“, за това, че на
26.10.2016 г., около 13:30 часа, в село Б., община Г. М., С. област, до къща,
собственост на А. И. С. и И.Д.С., чрез удар с юмрук в областта на гърдите при
падане на гръб и удар в главата отзад, умишлено причинил средна телесна повреда
на А. И. С., ЕГН **********, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма-
кръвонасядане на меките черепни обвивки и тежък оток на мозъка с последващо
вклиняване, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия, настъпила
в същия ден и на същото място около 14.00 ч. – престъпление по чл. 124, ал.1,
пр. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
По делото се приети за съвместно разглеждане
граждански искове, предявени както следва:
от И.Д.С., в размер на 100 000.00 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга ѝ А.
И. С.,
от
Н.А.С., в размер на 100 000.00 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му А. И. С.,
от
М.Н.С., в размер на 10 000.00 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо ѝ А. И. С., и
от
А.Н.С., в размер на 10 000.00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
дядо ѝ А. И. С..
И.Д.С., Н.А.С., М.Н.С. и А.Н.С. са
конституирани в наказателното производство в процесуалното качество на
граждански ищци, а Н.А.С. е взел участие в производството по делото и като
частен обвинител.
В съдебни прения прокурорът счита, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства. Прави се анализ на фактическата обстановка, като се счита, че от
обективна страна престъплението по чл. 124 от НК е извършено от подсъдимия Т.,
като е блъснал в гърдите пострадалия с ръце свити в юмруци, от което последният
е паднал и си е ударил главата в стената на плевнята в задната област на
главата, а увреждането - закрита черепномозъчна травма, кръвонасядане на меките
черепни обвивки и тежък отток на мозъка с последващо вклиняване е получил
веднага след падането, като увреждането представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота и съставлява средна телесна повреда. По отношение на
блъскането с ръце се сочи, че подсъдимият Т. е могъл да предвиди, че А. С. е
много по-възрастен - на 81 год. и физически по-слаб човек и че това блъскане ще
го повали и то назад и от това могат да настъпят тежки последици, с оглед
наличието на стената на плевнята, както и камъните и тухлите на земята около
нея, но се е отнесъл с безразличие към тази възможност и този резултат. На тази
база се извежда правния извод, че от субективна страна подсъдимият при нанасяне
на телесната повреда е действал умишлено - с евентуален умисъл. Сочи се, че с причинената умишлено средна
телесна повреда подсъдимият е сложил началото на причинен процес, довел до
смъртта на пострадалия, като при причиняването на смъртта подсъдимият е
действал по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Иска се
постановяване на присъда, с която подсъдимият М.Т. да бъде признат за виновен
за извършено от него престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. При определяне на наказанието се иска съдът да вземе предвид
отегчаващото наказателната му отговорност обстоятелство (предходните
осъждания), като бъде определено наказание към предвидения в закона за това
престъпление среден размер, а именно пет години „лишаване от свобода“, което да
бъде изтърпяно при „строг режим“. Счита се, че така наложеното наказание следва
да бъде присъединено изцяло към изтърпяното към настоящия момент наказание по НОХД
№ 306/2016 г. по описа на РС - Ч. б.; а на основание чл. 59 от НК следва да
бъде зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ считано от 27.10.2016 г. до 03.11.2016 г. Иска се
извършените разноски по делото да се наложат на подсъдимия. Предявените
граждански искове представителят на държавното обвинение счита за основателни и
доказани.
Повереникът на
гражданските ищци и частния обвинител Н.С. – адв. И.Г. от САК, се присъединява
към становището на прокурора. Отбелязва се, че подбудите за извършване на
престъплението са откровено хулиганство, липса на уважение към нормите
на обществото и пренебрежение към всички постижения на цивилизацията. Счита се,
че съдът при решаване на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия Т.
следва да оцени и процесуалното му поведение, което не дава индиции да се
направи извод за поправянето му – далеч след датата на деянието подсъдимият е
завел като свидетел мнимия си приятел Ц., когото няма как да не е мотивирал да
лъже, а преди разпита пред съда е завел същия
свидетел на място да погледне и да види каква е ситуацията и той е възприел
празен двор, вместо наличната към датата на деянието къща, която не е
позволявала тогава двора да бъде видян от улицата.
Подчертава
се, че се прави опит да се внуши на съда, че престъплението е извършено едва ли
не в отговор на агресия от страна на пострадалия – затова, защото пострадалият
е нападнал с бастун или с някакъв друг уред подсъдимия, което не отговаря на
обективната истина, видно от доказателствата по делото.
Счита се, че
продължителността на настоящото производство в досъдебната му фаза – три
години, е провокирана от близките отношения на подсъдимия с полицията в Е. П.,
поради които разпитите на основни свидетели са проведени в значително по-късен
период от самото деяние.
Иска се
постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода
в размер над 6 години.
Гражданските
искове се считат доказани по основание и размер, като се набляга на показанията
на разпитаните свидетели, които очертават ясно картината на традиционно българско
семейство с близки между членовете му отношения, в което последиците от смъртта
на пострадалия не могат да се компенсират с нищо.
В реплика към пледоарията на
защитника адв. В. се сочи от повереника адв. Г., че защитата се опитва да внуши
на съда невинността на подсъдимия. Иска се при преценката за вината да бъде
взето предвид, че ако от страна на подсъдимия не са били предприети
установените от доказателствата действия, то и смъртта на пострадалия А. С. е
нямало да настъпи. Твърди се, че експертните заключения са в подкрепа на
заявения от свидетелката И.С. механизъм на извършване на деянието, тъй като
травмата в областта на главата е настъпила едновременно с травматичните
увреждания в областта на гърба, които не могат да се получат ако пострадалият е
паднал от инерцията на собственото си
тяло, а само и единствено ако е имало сериозно активно въздействие – такова,
каквото е описала И.С..
Гражданският
ищец И.С. се присъединява към становището на повереника адв. Г., като моли
подсъдимият да бъде осъден и да бъдат уважени в цялост гражданските искове.
В реплика към защитника адв. В. гражданският ищец С. прави анализ на част от
доказателствата, като изтъква недостоверността на заявеното от подсъдимия Т. - досежно
случилото се на инкриминираната дата и особеностите на местопроизшествието.
Гражданският
ищец и частен обвинител Н.С. поддържа становището на повереника адв. Г.. Изразява
се възмущение от продължителността на процеса и обстоятелството, че за деянието
си подсъдимият все още не е получил съответното наказание. Подчертава се
липсата на оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия Т. и се сочат
негативните последиците от деянието върху
членовете на семейството и върху самия него като син на пострадалия.
Защитникът на
подсъдимия Т. - адв. В. от САК, прави детайлен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, като счита, че въз основа на тях подсъдимият
следва да бъде оправдан по обвинението.
Сочи се, че
макар действително на инкриминираната дата в с. Б. да е имало трагичен
инцидент, при който пострадалият А. С. е получил описаните в обвинителния акт
увреждания, то доказателствата не установяват с необходимата несъмненост
съпричастността на подсъдимия към падането на пострадалия по гръб. Изтъква се,
че в тази насока са единствено показанията на свидетелката С., а анализът им
съвместно с останалата доказателствена съвкупност обосновава извод за недоказаност на авторството на деянието.
Сочи се, че първоначално пред
разследващия полицай свидетелката С. е заявила, че подсъдимият е бутнал силно с
юмруци пострадалия, при което е последвало падането на последния и ударът на
главата му в къщата, докато в разпита пред съдия по реда на чл. 223 от НПК
свидетелката е посочила, че той е ударил главата си в плевнята – което
обстоятелство твърди и пред настоящия съдебен състав, както и че след удара в
гърдите съпругът ѝ е поднесен на около метър и половина. Подчертава се,
че свидетелката С. е последователна в твърдението си, че както тя, така и
съпругът ѝ при инцидента са били с празни ръце и освен тях и подсъдимия Т.
не е имало свидетели на случилото се; че мъжът ѝ бил облечен с долнище на
пижама и че по подсъдимия не е имало никакви наранявания. Показанията на
свидетелката се съпоставят с тези на свидетеля Ц.П., който заявява, че веждата
на подсъдимия след излизането му от запустелия двор е била разцепена.
Анализират се и показанията на свидетеля О.Я., който твърди, че свидетелят П.
му казал, че удрят подсъдимия и когато отишъл на местопроизшествието, видял как
свидетелката С. и съпругът ѝ действително се карат с него, след което
отвел подсъдимия, който при това бил с „пукната“ вежда и това наложило лично да
трие кръвта по нея. Защитникът набляга на заявеното от свидетеля Я., че
пострадалият е носел алуминиева тръба с широчина около 2 см., а свидетелката С.
държала дърво/пръчка в ръка.
Подчертава се, че свидетелката С. е заинтересован свидетел, а
показанията ѝ са вътрешно противоречиви както относно инцидента, така и
за действията преди и след него.
Показанията на свидетеля Н.С.
(граждански ищец и частен обвинител по делото) според защитника са производни и
той съобщава на съда това, което му е разказала свидетелката С..
От защитника се отричат
като абсурдни твърденията на повереника, че подсъдимият е водил свидетели, за
да бъдат разпитани, тъй като той е бил задържан след инцидента и непосредствено
след задържането му е бил приведен в затвора за изтърпяване на присъда по друго
дело и съответно не е имал възможност както да разговаря със свидетели, така и
да ги води за разпит.
Сочи се, че разпитаните в
хода на съдебното следствие полицейски служители В. и Ч. съобщават за
нараняванията на подсъдимия в областта на лицето; че свидетелят Р. (работил в
ЦСМП - гр. Е. П. като шофьор на линейка) твърди, че свидетелката С. му
разказала различна от съобщената от нея по делото версия – а именно, че
пострадалият излязъл сам да направи забележка на подсъдимия и понеже се
забавил, свидетелката С. тръгнала да го търси и го намерила на пейката, а при
пристигането на медицинския екип до пострадалия е имало пръчка/бастунче.
Защитникът се спира и на
показанията на свидетеля М.А., който в противовес на заявеното от свидетелката С.
твърди, че не е разговарял с нея и не се е обаждал по телефона във връзка с
инцидента, както и че дядото е ходел с бастунче.
Анализират се и
показанията на свидетелката П. – магазинер, според която клиентите, между които
и подсъдимият, не са стояли много време в магазина и тя видяла възрастните хора
да седят на пейката.
Обясненията на подсъдимия
Т. се считат от защитника адв. В. за достоверни по отношение на това, че
свидетелката С. му е нанесла удари по гърба с дървена тояга и го е обиждала на
„циганин“ и „мангал“; че след появата на пострадалия и той го е ударил с
алуминиева тояга - по дясната вежда, след което замахнал за втори удар, но
залитнал по наклонения терен и паднал по гръб в двора; както и че пострадалият
се заканил и на свидетеля О.Я.. Признанието му пред полицейските служители след
задържането се сочи като направено в нарушение на законоустановените
изисквания.
Анализират се от защитника и експертните заключения, както
следва:
-СМЕ на труп №, според
което смъртта на А. С. се дължи на остро настъпила дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, причинена вследствие на закритата черепно-мозъчна травма; черепно-мозъчната
травма е получена в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет в тилната
част на главата; преценени в съвкупност установените травматични увреждания на
трупа сочат за падане по гръб от собствен ръст и контакт с терена, както
обяснява и подсъдимия; гръдният кош е симетричен и правилно развит, като не са
установени травматични увреждания по него;
-СМЕ
относно причинените на пострадалия увреждания и механизмът на тяхното
получаване - удари с или върху твърди
тъпи предмети със значителна енергия на въздействието, като уврежданията отговарят
да са получени по начина, посочен от свидетелката С.;
-допълнителна
СМЕ, изготвена въз основа на показанията на свидетелката С., видно от която при
извършената аутопсия на трупа на А. С. не са констатирани травматични увреждания
в областта на гърдите; подобно падане по гръб се наблюдава при извеждане от
равновесие при упражнено физическо въздействие - блъскане или удар с
предно-задно направление, като не е необходимо прилагане на голяма сила за
постигането на този резултат; при посоченото от свидетелката С. действие е
напълно възможно да не бъдат причинени травматични увреждания в зоната на
контакта, довел до падането на пострадалия; като вещото лице заключава, че
показанията на свидетелката С. са достоверни и обясняват механизма на изваждане
на пострадалия от равновесие с последващото му падане по гръб;
-допусната в хода на
съдебното следствие СМЕ, в която вещото лице твърди, че травматичните
увреждания може да са получени така, както твърди свидетелката С. при очната
ставка; че падане по гръб може да се
получи и от съвсем леко побутване, и от силно побутване; като по отношение на
начина на падане, посочен от подсъдимия, според вещото лице е
необходимо наличието на по-голям наклон на терена, което да придаде
необходимата инерция на тялото при падането, като падане с подобна инерция на
тялото и такъв травматичен резултат може да се реализира при стръмен терен;
-СМЕ на живо лице (подсъдимия),
като при прегледа е установена повърхностна разкъсно-контузна рана и
повърхностно охлузване на дясната вежда и според вещото лице тези травматични увреждания са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива;
-комплексна
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, като се подчертава, че вещите
лица в съдебно заседание са заявили, че подсъдимият се е дистанцирал от
обвинението още при проведената беседа за целите на експертизата.
Иска се от защитника да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите Ц.П., О.Я., И.Р., И.Т., М.А.
и В.П., които се считат за добросъвестни, логични, последователни, житейски
оправдани и изхождащи от свидетели, които са абсолютно незаинтересовани от
изхода на делото и са предупредени от съда за наказателната отговорност, която
носят при лъжесвидетелстване. Иска се да бъдат кредитирани с доверие и
обясненията на подсъдимия, които се считат за напълно кореспондиращи с показанията
на посочените свидетели и заключенията на СМЕ.
Обръща се от защитника специално внимание на показанията на
свидетеля В., информацията от които е производна и несъбрана по съответния ред,
като се счита, че тези показания следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност.
Анализират се и
разясненията, дадени от вещото лице Т., според които ако пострадалият е с
дрехи, много е важна контактната повърхност – ако с една и съща сила се удари с
цяла длан, площта е голяма и в зоната на контакта няма да останат увреждания, а
ако е със свит юмрук и контактува
само с кокалчетата на пръстите и се нанесе удар със същата сила, при наличието
на едно и също облекло, във втория случай е много възможно да останат следи от
контакта. Съпоставено с показанията на свидетелката С., според които ударът в
гърдите на пострадалия е бил силен и е нанесен от подсъдимия с юмрук, заявеното
от вещото лице, че ако се приложи по-голяма сила, ще останат със сигурност кръвонасядания в областта на
контакта, които кръвонасядания може да не се видят при външния оглед по кожата,
но със сигурност ще ги има в дълбочина при направените разрези, според
защитника адв. В. опровергава твърденията на свидетелката С. за механизма на
причиняване на уврежданията на пострадалия С..
Въпросът за наклона на
терена се счита за такъв на субективно възприятие.
Изразява се несъгласие с
твърденията на повереника адв. Г., че деянието е извършено и по хулигански
подбуди, като се сочи, че в никакъв случай действията на подсъдимия не
обективират хулигански мотив, тъй като умисълът на подсъдимия не обхваща
проявата на явно неуважение към обществото, доколкото се касае за запустял
двор, който не само не е собственост на пострадалия и съпругата му, но и повече
от десет години вече е ползван за тоалетна.
Подсъдимият М.Т.
в съдебни прения се солидаризира със становището на защитника си. В последната
си дума пред съда моли за оправдателна присъда, тъй като няма нищо общо със
случая и не е докосвал пострадалия, като заявява, че показанията на
свидетелката С. в частта относно наклона на терена са лъжа.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Свидетелката И.С.
и съпругът ѝ А. С. живеели в с. Б.,
С. област. Недвижимият им имот бил заграден от всички страни, а пред него била
поставена пейка. Въпреки напредналата си възраст двамата съпрузи били жизнени,
занимавали се с домакинството и малкото си стопанство, в което отглеждали
животни, плодове и зеленчуци. В грижите за стопанството на съпрузите помагало
семейството на сина им Н.С., членовете на което ги посещавали често, а синът им
- поне по веднъж седмично. В ежедневието никой от възрастните съпрузи не
ползвал за придвижването си помощни средства. Пострадалият С. приемал перорално
медикаменти за регулиране на неинсулинозависим диабет.
През 2016
година в съседство на недвижимия имот на семейството имало друг такъв, но
изоставен и неподдържан от години и без ограда откъм улицата. В източната част
на този имот се намирала изоставена кирпичена постройка, а между нея и имота на
семейство С. бил разположен изоставен двор с различни дървета и храсти. В
непосредствена близост до плевнята на семейството – постройка с каменна основа
с височина от 0.90 м. и стени от кирпичена плетена конструкция, били
разхвърляни камъни, керемиди, тухли и
парчета от дърво. В изоставения двор се влизало по пътека, разположена вляво от
имота на семейство С., гледано откъм улицата.
На
същата улица, в посока надясно от имота на семейство С. (гледано от улицата към
имота) и през една къща се намирал магазин, в който като продавач работела свидетелката В.П..
Пред магазина били разположени няколко заобиколени с полиетиленови прегради маси, използвани от
клиентите на магазина за консумация на закупени от магазина напитки, които
прегради създавали пречка за видимостта от масите към двете страни на улицата. Поради
липсата на тоалетна в магазина, повече от десет години клиентите му
употребявали за облекчаване на естествените си нужди двора на запустелия
недвижим имот, като за целта минавали покрай къщата и плевнята на семейство С.,
влизайки навътре по пътеката към съседния двор. Непосредствената близост и
миризмата на импровизираната тоалетна до жилищната сграда на семейството, както
и непрекъснатият приток на клиентите на магазина с посочената цел създавали множество
неудобства, за които свидетелката С. многократно сезирала компетентните
институции, но резултат от това нямало. Последната подадена от нея жалба била
с № 94.И–52/16.05.2016г., адресирана до ОА Г. М..
На 26.10.2016
г. (Димитровден) около обяд подсъдимият М.Т. посетил магазина в селото, където на
масите отпред пил бира. По същото време в магазина бил и свидетелят О.П.. След консумацията на бирата подсъдимият Т.
почувствал необходимост от облекчаване на естествените си нужди и се отправил
към двора на изоставената къща. Той преминал покрай къщата и плевнята на
семейство С., като навлязъл от улицата по пътеката към двора на изоставената
къща, свърнал зад плевнята и започнал да уринира в запустелия двор, срещу
изоставената къща
Преминаването на
подсъдимия Т. покрай къщата им и навлизането му в изоставения двор било
забелязано през прозореца на кухнята от свидетелката С. и съпруга ѝ. По
това време двамата обядвали, облечени с домашни дрехи, като отбелязвали и 58 –
годишнината от брака си. Те разбрали какво се кани да направи подсъдимият,
когото познавали от селото и свидетелката С. решила да му направи забележка. Тя
излязла от къщата, преминала в съседния двор и когато видяла извършваните от
подсъдимия действия по уриниране, на висок глас го попитала какво прави там и
не го ли е срам, на което той ѝ отговорил, че това не е нейна работа.
Свидетелката С. се опитала да изгони подсъдимия от двора и двамата се спречкали
словесно, след което подсъдимият я дръпнал за косата.
След
свидетелката С. от къщата излязъл и пострадалият А. С.. Той също влязъл по
пътеката в съседния двор, чул скандала между съпругата си и подсъдимия и видял
дърпането за косата, при което попитал подсъдимия какво иска от съпругата му.
Пострадалият застанал до съпругата си, като и двамата били в близост до
плевнята и с гръб към нея, а срещу тях с гръб към изоставената къща се намирал
приключилият междувременно с уринирането подсъдим.
Тогава
подсъдимият Т. бутнал със свитите си в юмруци ръце пострадалия А. С. в гърдите.
Възрастният мъж паднал по гръб и ударил задната част на главата си в стената на
плевнята, а гърба си – в камъните и тухлите на земята.
След това
подсъдимият излязъл от изоставения двор.
Свидетелката С.
вдигнала съпруга си от земята, прикрепила го с ръце и двамата излезли от двора
и седнали на пейката пред техния дом. Веднага след сядането пострадалият
започнал да хрипти, като не можел да си поеме въздух, а подсъдимият видял това
и се отдалечил.
След това
пострадалият А. С. починал. Съпругата му първоначално не могла да възприеме
този факт и започнала да го разтрива по ръцете и гърдите в опит да му помогне,
а след като не успяла, се обадила по телефона на сина си – свидетеля Н.С. и му
съобщила за станалото и че баща му е зле. След това свидетелката С. се разплакала,
продължавайки да масажира ръцете на съпруга си, който и след смъртта си се
намирал на пейката в седнало положение - с клюмнала глава и затворени очи.
Свидетелят Н.С.
позвънил на тел. 112.
Междувременно
покрай тях минали свидетелката Л.Г. и дъщеря ѝ, като свидетелката Г. се
спряла и попитала какво се е случило, на което свидетелката С. отговорила, че „Печеният“
е бутнал съпруга ѝ и помолила свидетелката да позвъни на тел. 112.
Свидетелката Г. изпратила дъщеря си до автобусната спирка в селото и се върнала
обратно, като позвънила за помощ. Докато двете жени чакали екипа на ФСМП, повикан
от свидетеля Н.С., свидетелката С. разказала на съседката си, че „Печеният“ е
отишъл в съседния двор по нужда, тя излязла да му направи забележка, след което
дошъл съпругът й и се намесил, а „Печеният“ го блъснал и той си ударил главата.
Свидетелката С. била разстроена и плачела и затова Л.Г. не ѝ задавала
повече въпроси. Последната знаела, че в махалата на селото има семейство, чиито
членове носят прякора „Печените“.
По сигнала на
тел. 112 бил изпратен екип на ФСМП гр. Е. П., в състав свидетелите И.Р. (шофьор
на линейката) и И.С. – Т. (фелдшер). На мястото дошли и свидетелите Н.С., В.В.
(начални на РУ МВР Е. П.), Свидетелката С. – Т. констатирала смъртта на
пострадалия А. С., след което трупът му бил пренесен в къщата.
Тази
фактическа обстановка съдът установи от гласните доказателства – показанията на
свидетелите И.С., Н.С., Л.Г. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 от НПК), И.С. – Т. и отчасти от обясненията на подсъдимия М.Т. и показанията на
свидетелите И.Р., М.А., О.Я., В.В., Г.Ч. и В.П..
Съдът
кредитира с доверие заявеното от свидетелката И.С. в разпита ѝ пред съда
и в проведените в хода на съдебното следствие очни ставки с нейно участие. Свидетелката
разказва последователно, убедително и безпротиворечиво случилото се на
процесната дата между нея, съпруга ѝ и подсъдимия Т., при което за съда няма
съмнение в достоверността на съобщеното, което се подкрепя и от заключенията на
вещите лица, изготвили заключенията на съдебно-медицинските експертизи, които
ще бъдат обсъдени по-надолу в настоящите мотиви.
По отношение на
свидетеля М.А. съдът счита, че той е дошъл на мястото на произшествието в
някакъв по-късен момент, когато трупът на пострадалия вече не се е намирал на
пейката пред къщата. Съдът намира, че изтеклият период от време до разпита на
свидетелката С. в хода на съдебното следствие, емоционалното ѝ състояние
след установяване смъртта на съпруга ѝ от фелдшера от ФСМП и присъствието
на множество лица към онзи момент е причината тя да не отграничи правилно
момента, в който е възприела присъствието на свидетеля А. на улицата в
процесния ден, считайки, че това е било още преди да пристигне екипът на ФСМП. Според
съда обстоятелството по кое време от деня свидетелят А. е бил в близост до
местопроизшествието няма никакво значение за установяване на случилото се в
запустелия двор, доколкото никой, вкл. и свидетелката С. не твърди свидетелят
да е очевидец на процесния случай. Следва да се отбележи и че самата свидетелка
допуска, че е възможно и свидетелят да не е говорил по телефона, който държал в
ръка – макар първоначално да е заявила при разпита си, че и той се е обаждал по
телефона за помощ. От друга страна, в разпита си свидетелят А. съобщава данни
относно месторазположението на дома на семейство С., съседния двор и магазина в
близост, които данни допълват показанията на останалите свидетели в тази
насока, вкл. относно видимостта откъм магазина - поради което съдът намира, че
в това отношение показанията на свидетеля А. допринасят за установяването на
факти от значение за изхода на делото.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля Р. в частта, в която твърди, че
след пристигането на медицинския екип на местопроизшествието свидетелката С.
разказала, че съпругът ѝ е излязъл сам от къщата, за да направи забележка
на човек, който отишъл да използва двора като тоалетна и когато се забавил,
излязла и тя от къщата и го намерила на пейката; както и че до пейката е имало
поставен предмет, оприличен от свидетеля на тояжка или бастунче. Последното
твърдение на свидетеля пред съда е неубедително, тъй като на въпрос на
председателя на съдебния състав къде точно е видял предмета свидетелят Р.
заявява, че не знае и не може да си представи къде точно е бил. В приобщените
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на същия свидетел,
депозирани пред орган на досъдебното производство, той изрично е отбелязал, че
не е виждал да има до пейката бастун, тояга или друга пръчка. Тъй като
показанията на свидетеля пред разследващия полицай са дадени в близък до
процесния момент, съдът счита, че те отразяват вярно възприетото за
обстановката около дома на семейство С., доколкото тази обстановка е била забелязана
от свидетеля. Освен това, заявеното от свидетеля Р. досежно разказа на
свидетелката С. в онзи момент противоречи на съобщеното от същата свидетелка
както пред съда, така и пред свидетелите Н.С., И.С. – Т., В.В., Г.Ч. и Л.Г.. Съдът
отдава вътрешното противоречие в показанията на свидетеля Р. - относно
наличието на подобен на пръчка предмет, и противоречието им на показанията на
свидетелката С. - относно съобщеното му за случилото се, на изтеклия период от
време до разпита пред съда, който период несъмнено е внесъл промени в спомените
на свидетеля.
От
друга страна, пред всеки от свидетелите Н.С., С.-Т., В., Ч. и Г., още в същия
ден свидетелката С. разказала случилото се последователно и безпротиворечиво,
що се отнася до причината за спора с подсъдимия и действията му спрямо
пострадалия А. С.. Полицейският служител В. добре си спомня, че свидетелката С.
е споменала и името на лицето, което е бутнало съпруга ѝ – М. с прякор
„Печения“, което в достатъчна степен идентифицирало подсъдимия за свидетелите В.
и Ч. и те предприели съответните действия по издирването и задържането му.
Свидетелят Ч. също е сигурен, че свидетелката С. е споменала освен името на
подсъдимия (М.) и прякора му, макар че по време на разпита пред съда предвид
изтеклия период от време свидетелят да не помни последния.
Съдът
не се доверява на показанията на свидетеля Ц.П., който твърди, че на процесната
дата е посетил заедно с подсъдимия изоставения двор, ползван за тоалетна от
клиентите на магазина. Показанията на този свидетел противоречат изцяло на
показанията на свидетелката С., която е последователна и категорична, че освен
подсъдимия Т. в изоставения двор не е имало никой друг. Освен това, свидетелят
твърди, че възрастната жена (визирайки св. С.) е налагала подсъдимия Т. по
гърба с нещо като тояга, дълго около метър и не много дебело - докато видно от
заключението на СМЕ на живо лица № 282/2016 г., при извършения още на следващия
ден след случая преглед на подсъдимия Т. по лицето, шията, гърдите, корема,
гърба, поясната област и седалището на подсъдимия не се установяват травматични
увреждания, освен констатираната във външната половина на дясната вежда
повърхностна рана с цепковидна форма с размери 1/0.2 см., като на 0.5 см. пред
описаната рана има повърхностно охлузване с дъговидна форма и дъга отворена
надолу, тъмно червеникав цвят на нивото на околната кожа с дължина 0.4 см.
Съдът счита, че ако свидетелката С. (жена във видимо добра кондиция, независимо
от възрастта ѝ) действително беше нанасяла удари на подсъдимия Т. по
гърба с описания предмет, и то с посочените от свидетеля П. сила и интензитет, неминуемо на мястото на съприкосновението на
тоягата и тялото на подсъдимия ще са видни следи от ударите - а такива няма
установени.
При
съвкупен анализ на гласните и писмени доказателства по делото, посочените от
свидетеля Ц.П. размери на изоставеното
дворно място, отстоянието му от тротоара и спрямо изоставената къща в него (посочени
като около 10 метра навътре в двора до мястото, на което се облекчавал
подсъдимият, около 19.5-20 метра от къщата на семейство С. до изоставената
сграда, както и над 50 квадратни метра размери на изоставеното дворно място) не
кореспондират не само с останалите гласни доказателства, но и с визираните в
протокола за оглед на местопроизшествие отстояния, според които дворното място
е с широчина от 3.50 метра, до намиращата се в него кирпичена изоставена
постройка. Всички налични към момента на деянието разстояния между обектите в
изоставения двор не са установени в хода на съдебното следствие по обективни
причини, тъй като изтеклият период от време и предприетите впоследствие в
недвижимия имот дейности по събаряне на постройки и разчистване на двора (за
които свидетелства Д. Г.), препятстват възможността за извършване на съдебен
оглед. Независимо от това, установените по делото данни за местопроизшествието
според съда са достатъчни, за да приеме съдът недостоверността на показанията
на свидетеля П. и в тази им част.
Налице
е и противоречие между показанията на свидетеля П. и обясненията на подсъдимия Т.
по релевантни за установяване на обективната истина по делото факти и
обстоятелства. Така свидетелят П. твърди пред съда, че изобщо не е влизал в
изоставения двор и е останал на улицата, откъдето наблюдавал действията на
свидетелката С., докато според подсъдимия и двамата са влезли вътре в двора, но
там свидетелят е престоял по-кратък период от време от подсъдимия, тъй като се
притеснил от действията на свидетелката С. с тоягата и излязъл.
Недостоверни
намери съдът и показанията на свидетеля О.Я., в частта, според която свидетелят
е видял пострадалия и съпругата му пред тяхната къща, където и двамата били в
изправено положение и се карали с подсъдимия Т., като и че двамата държали в
ръцете си предмети (свидетелката С. пръчка, а пострадалият алуминиева тръба, с
която обичайно се подпирал при ходене по улиците на селото). Свидетелят твърди
също така, че пострадалият се обърнал към него с думите „Ти не се бъркай, че ще изядеш една тояга“,
след което свидетелят издърпал подсъдимия, на когото веждата кървяла и го отвел
в магазина. В приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
показания на свидетеля Я. пред орган на досъдебното производство последният
заявява различна от съобщената пред съда фактическа обстановка – докато в
прочетените показания твърди, че е чул караница и поради това излязъл иззад
оградените с найлон маси на магазина да види какво става, то пред съда сочи, че
излязъл, тъй като свидетелят П. се върнал в магазина и му казал да отиде и да
види какво става, защото „се карали“; докато пред орган на досъдебното
производство свидетелят е заявил, че пострадалият е посегнал към него с „един алуминиев бастун“, то пред съда
свидетелят вече сочи, че старецът е държал алуминиева тръба и че пред него
„никой никого не е удрял“, а в проведената между него и свидетелката С. очна
ставка – че спрямо него е отправена само вербална закана с думите „Ти не се
бъркай, че ще изядеш една тояга“.
При тези
вътрешни противоречия в показанията на свидетеля Я. – от една страна, и
противоречията на заявеното от свидетелите Я. и П. отчасти с обясненията на
подсъдимия Т. и изцяло с показанията на свидетелката С. – от друга, съдът
намира, че свидетелят П. не е присъствал на случилото се, а свидетелят Я. е
излязъл на улицата в един по-късен момент, когато възрастните хора вече са
седели на пейката пред дома си и при това пострадалият е бил в състояние,
изключващо каквато и да било комуникация от негова страна, било то с думи или
жестове. Депозираните в хода на съдебното следствие показания от тези двама
свидетели в частите, описани по-горе в настоящите мотиви, според съда целят обслужването
на защитната версия на подсъдимия и не кореспондират с обективната истина по
делото.
Показанията
на свидетелката В.П. – магазинер в процесния ден, на практика не допринасят в
особена степен за изясняване на обстоятелствата по делото. Свидетелката поради
естеството на работата си с множество клиенти не си спомня както лицата, които
са били заедно с подсъдимия в магазина, така и поведението им, като
единственото, за което е сигурна е, че в някакъв момент е видяла свидетелката С.
и съпруга ѝ седнали на пейката пред къщата, както и че клиенти са й
съобщили, че нещо се е случило – без да разбере точно какво. Показанията на
тази свидетелка подкрепят установените от останалите гласни доказателства данни
относно видимостта от наличните пред магазина маси и разстоянието до дома на
семейство С., поради което в тази им част могат да бъдат ценени като
доказателствен източник.
Съдът не се
доверява и на показанията на свидетелите А. и Я. в частта, в който съобщават,
че пострадалият А. С. е ползвал за придвижването си в ежедневието бастун
(според свидетеля А.) и алуминиева тръба (според свидетеля Я.), тъй като тези
гласни доказателства противоречат на показанията на свидетелите – близки, съседи
и приятели на семейството, според които пострадалият е бил жизнен и не е имал
необходимост да употребява помощни средства за придвижването си, а и самите
показания на свидетелите А. и Я. са противоречиви относно вида на ползвания
предмет.
По отношение показанията на свидетеля В. в
частта, в която съобщава сведенията, които е получил при проведения с
подсъдимия разговор след задържането му, вкл. признанието му за бутането на пострадалия,
съдът взе предвид следното: Когато става въпрос за изявления на подсъдимия,
направени преди привличането му към наказателна отговорност, с които той
признава, че е извършил инкриминираното деяние, е необходимо да се държи сметка
и за още едно обстоятелство – че след като придобие качеството на обвиняем, той
има право да откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в
престъплението. В настоящата хипотеза получената от полицейския служител В.
информация по време на беседата безспорно
е пряко свързана със започналото наказателно производство за престъплението, за
което впоследствие Т. е бил предаден на съд, като същевременно показанията на свидетеля
възпроизвеждат обяснения на лице, което по това време не е било привлечено в
качеството на обвиняем и съответно не е било запознато с правата си по НПК, а след привличането
към наказателна отговорност е дало обяснения, в които отрича съпричастността си
към престъплението. Следователно, показанията на свидетеля В. в частта, пресъздаващи
придобитата по време на беседата
информация, не могат да бъдат ценени като доказателствен източник.
От
заключението на СМЕ на труп, изготвено от вещите лица д–р В.Т. и д-р М.А. е
видно, че смъртта на А. С. се дължи на остро настъпилата дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, причинена вследствие на закритата
черепно-мозъчна травма, довела до тежък оток на мозъка с вклиняване и
последвало разстройство на функциите на дишането и сърдечната дейност,
локализирани в продълговатия мозък. Налице е пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания и смъртния
изход. Доказаната при аутопсията и проведеното хистологично изследване
черепно-мозъчна травма е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет в
тилната част на главата, като, преценени в съвкупност, установените травматични
увреждания по трупа сочат за падане по гръб от собствен ръст и контакт с
терена. При аутопсията е установено, че в мастната капсула на левия бъбрек има
масивно тъмномораво кръвонасядане. При направените допълнителни дълбоки разрези
на торса са установени кръвонасядания в меките тъкани по вътрешния ръб на
лопатките, по-изразено вляво; в меките тъкани на гърба, вляво, има отслояване
на подкожната тъкан с оформяне на кухина с наличие в нея на размачкана мастна
тъкан и течна кръв – травматичен джоб. В разпита пред съда вещите лица поясняват,
че в отговора на поставените въпроси към тази експертиза е даден общ механизъм
на получаване на травматичните увреждания, тъй като към този момент експертите
са разполагали само с трупа и въпросите в постановлението за допускане на
експертизата.
Според
заключението на СМЕ, изготвено от д-р В.Т., при извършената обдукция на трупа
на А. С. са констатирани кръвонасядане на меките черепни обвивки от външната и
вътрешната им повърхност, разположено централно в тилната област на главата;
кръвонасядания на меките тъкани по вътрешния ръб на лопатките, по-изразени
вляво и травматичен тъканен джоб в зоната; макроскопски и микроскопски данни за тежък оток на мозъка с вклиняване;
оток на белия дроб; остър кръвен застой на вътрешните органи; точковидни
кръвоизливи по серозите. Закритата черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
кръвонасядане на меките черепни обвивки и тежкия оток на мозъка с последвало
вклиняване по своя медикобиологичен характер представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Контузията на левия бъбрек сама по себе си
води до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Кръвонасяданията
на меките тъкани в областта на ребрата, гръбната мускулатура и оформянето на
травматичния тъканен джоб, преценени в съвкупност, по своя медикобиологичен
характер представляват увреждане, довело до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Според заключението констатираните кръвонасядания се дължат
на удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на
въздействието, особено тези, довели до контузията на левия бъбрек, закритата
черепно-мозъчна травма и травматичния тъканен джоб в областта на гърба.
Локализацията, характерът и морфологията на констатираните травматични
увреждания много добре отговарят да са получени по посочения от свидетелката И.С.
начин, предвид конкретната обстановка, при която са причинени.
Според
заключението на допълнителна СМЕ, изготвено от д-р В.Т., при извършената
аутопсия на пострадалия А. С. не са установени травматични увреждания в
областта на гърдите. Обсъждайки показанията на свидетелката С., експертът
счита, че подобно на описаното от нея падане по гръб се наблюдава при изваждане
от равновесие при упражнено физическо въздействие – блъскане или удар с
предно-задно направление, като не е необходимо прилагането на голяма сила за
постигане на резултата. Според експерта при посоченото от свидетелката действие
е напълно възможно да не бъдат причинени травматични увреждания в зоната на контакта,
довел до падането на пострадалия. Предвид наличните тежки увреждания в областта
на гърба и тяхната локализация вещото лице е достигнало до извода, че
показанията на свидетелката са достоверни и обясняват механизма на изваждане на
пострадалия от равновесие с последващото му падане по гръб върху терена. В
отговор на поставени въпроси в хода на съдебното следствие вещото лице
пояснява, че ако бъде приложена по-голяма сила и ударът бъде нанесен с
кокалчетата на свит юмрук ще останат със сигурност кръвонасядания в областта на
контакта, които може и да не се видят при външния оглед на кожата, но ще ги има
в дълбочина при направените разрези, тъй като ребрата се явяват изразена костна
подложка, която не е голяма и това улеснява смачкването на тъканите между
травмиращия предмет и тях като подлежаща основа, когато ударът е по-силен по
интензитет. Вещото лице счита, че когато се касае за човек в напреднала
възраст, който лесно може да бъде изведен от равновесие, това обяснява липсата
на контактни увреждания, и подчертава, че в случая локализацията на
уврежданията при пострадалия и показанията на свидетелката С. се припокриват
напълно. Сочи се, че друг механизъм е възможен при прилошаване или някаква
друга реакция на организма (например при съдови смущения), но тогава човек се
свлича, тъй като усеща, че губи равновесие, а в конкретния случай е налице
тежко падане по гръб, което изключва прилошаването и свличането на пострадалия.
В
хода на съдебното следствие е допусната и извършена СМЕ, която да съобрази обясненията
на подсъдимия Т. досежно механизма на получаване на уврежданията от пострадалия
С.. Вещото лице д-р В.Т. сочи в заключението си, че травмата в областта на
гърба и левия бъбрек е високоенергийна, видно от нейната морфология, като в
момента на контакта с терена лявата половина на гърба е била подложена на удар
с изразено приплъзване, при което се е получила контузията на левия бъбрек и
травматичния тъканен джоб. Травмата в областта на тила е в резултат на контакт
с твърд тъп предмет, като силата на въздействието е по-малка в сравнение с
тази, причинила другите увреждания. Според вещото лице като цяло предвид
тяхната едностранна анатомична локализация, уврежданията са получени
едномоментно, като добре отговарят да са получени при падане от собствен ръст
при известна инерция на тялото, като такава може да бъде придадена на тялото в
резултат от блъскане с ръце (както твърди свидетелката С.). Според експерта
падане с подобна инерция на тялото и такъв травматичен резултат може да се
реализира при изразена денивелация на терена (при стръмен терен), но от
обясненията на подсъдимия не става ясно с какъв наклон е теренът, което не дава
възможност категорично да се отговори на поставения въпрос. Сочи се, че по
начина, посочен от подсъдимия, е необходимо наличието на по-голям наклон на
терена, което да придаде необходимата инерция на тялото при падането.
Така
посочените експертни заключения, вкл. обсъденото по-горе заключение на СМЕ на
живо лице, кореспондират помежду си и според съда водят до извод, че заявеният
в обясненията на подсъдимия Т. механизъм на причиняване на травматичните
увреждания на пострадалия, според които последният замахнал с алуминиевия
бастун, за да нанесе удар на подсъдимия и именно тогава поради наклонения терен
загубил равновесие и паднал назад по гръб, се опровергава от доказателствата по
делото. Свидетелката С., на чиито показания съдът се доверява напълно, твърди,
че съпругът ѝ не е носел в процесния ден предмет, който да употребява при
придвижването си, било то пръчка, тояга, алуминиев бастун или алуминиева пръчка,
респ. не е нанасял с него удари на подсъдимия. Присъствието на такъв предмет в
близост до пострадалия се отрича и в депозираните от свидетеля Р. показания
пред орган на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред в хода на
съдебното следствие.
Заключението на извършената СМЕ на живо лице,
от друга страна, действително установява наличието във външната половина на
дясната вежда на подсъдимия Т. на повърхностна рана с цепковидна форма с
размери 1/0.2 см., като на 0.5 см. пред описаната рана има повърхностно
охлузване с дъговидна форма и дъга отворена надолу, тъмночервеникав цвят на
нивото на околната кожа с дължина 0.4 см. Тази рана, обаче, предвид
незначителните ѝ размери според съда е получена не по начина, посочен от
подсъдимия (удар с алуминиев предмет), а от случайно съприкосновение с предмети
на самото местопроизшествие, предвид характеристиките му и ограничените в
широчина размери на пътеката до него (според гласните доказателства около
метър).
Видно
от протокола за оглед на местопроизшествие, наклонът на запустялото
неподдържано пространство (двор) е лек, като в протокола не е описано в каква
посока, но според гласните доказателства е низходяща към запустелия двор.
Независимо от изводите на съда, според които пострадалият не е носил предмет с
издължена форма и съответно не е нанасял удари с него по подсъдимия, при които
да залитне назад, то дори да се приеме за достоверно заявеното от подсъдимия Т.,
че за разстояние от около 5 метра нивото на двора е спаднало с 60 сантиметра,
очевидно се касае за наклон с ниска стойност на величината (от няколко градуса).
Поради изложеното съдът счита, че наклонът на дворното място не е достатъчен,
за да се обоснове с него такова силно залитане назад на пострадалия, което да
доведе до тежкото му падане по гръб и съответно – до установените по експертен
път тежки травматични увреждания.
Заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от
вещите лица Т.К. и Г.Г. сочи, че подсъдимият М.Т. е психично здрав, без
наследствена обремененост с психични заболявания, не е хоспитализиран в
психиатричните заведение в страната и е без вродени или придобити интелектуални
разстройства. На базата на съобщаваните от него данни за вида и количеството на
приетия от него алкохол, времето за излъчването му и индивидуалните му
характеристики следва да се приеме, че при него към момента на деянието е било
налице обикновено (просто) алкохолно опиване (средна към тежка степен).
Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, а предвид липсата на данни за протекло в определени
фази и съдържателни характеристики състояние, което да е изменило съзнанието
(със или без психотично по тежест помрачение), за халюцинаторни преживявания,
несъответно тълкуване на действителността и дълбок терминален сън, вещите лица
считат, че няма основание да бъде прието наличието на физиологичен или
патологичен афект (силно раздразнение, уплаха или смущение).
От
Дирекция „НС -112“, Районен център 112 – С. е представен за нуждите на
производството оптичен диск, като в
придружаващата го справка е посочено, че относно инцидента е постъпило
повикване от тел. . в 14.22. ч. и в 15.00 часа – като за номера гражданският
ищец и частен обвинител Н.С. е съобщил в хода на съдебното следствие, че това е
номер, ползван от него. Заключението на допуснатата от съда техническа
(фоноскопска) експертиза, изготвена от вещото лице Н.Д., установява
съдържанието на оптичния диск – а именно двукратно обаждане до националния
телефон за спешни повиквания 112 за необходимостта от оказване на медицинска
помощ на пострадалия А. С.. Независимо от обстоятелството, че справката от тел.
112 не установява постъпило от свидетелката Г. телефонно обаждане, то от
съдържанието на проведените телефонни разговори, обективирано в заключението на
фоноскопската експертиза, става ясно, че на тел. 112 в този ден е имало и други
постъпили данни за пострадалия в селото възрастен човек.
Писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, фишове за
спешна медицинска помощ, удостоверение за наследници, удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки, скица, са в подкрепа на установената по делото фактическа
обстановка, посочена по-горе.
Свидетелите
В.А., З. Б., Д. Г., М. Й. и Л. М. установяват добрите взаимоотношения на
съпрузите И. и А. С. и семейството на свидетеля Н.С. и оказваната взаимопомощ
между тях; обстоятелството, че пострадалият и съпругата му притежавали малко
стопанство, в което отглеждали обичайните за населеното място животни,
зеленчуци и плодове; както и доброто здравословно, вкл. психическо състояние на
пострадалия, независимо от напредналата му възраст. Тези гласни доказателства
ще бъдат подробно обсъдени в мотивите към присъдата, тъй като са относими в
значителна степен към основанието и размера на приетите за съвместно
разглеждане граждански искове.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на подсъдимия М.Т. в престъплението, в
което е обвинен, се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраната
доказателствена съвкупност, като с относително най-голяма тежест за това
допринасят показанията на свидетелката С., а така също и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи относно травматичните увреждания на пострадалия
А. С., като експертните изводи напълно подкрепят посочените гласни
доказателства. Освен изложените по-горе съображения за необходимостта от
кредитиране на показанията на свидетелката С., следва допълнително да се
отбележи, че констатираните кръвонасядания (съответно
кръвонасядане на меките черепни обвивки от външната и вътрешната им повърхност,
разположено централно в тилната област на главата и кръвонасядания на меките
тъкани по вътрешния ръб на лопатките и в областта на ребрата, гръбната
мускулатура и оформянето на травматичния тъканен джоб) се дължат на удари с или
върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието, особено
тези, довели до контузията на левия бъбрек, закритата черепно-мозъчна травма и
травматичния тъканен джоб в областта на гърба. Локализацията, характерът и
морфологията на констатираните травматични увреждания много добре отговарят те да
са получени по посочения от свидетелката И.С. начин, предвид конкретната
обстановка, при която са причинени.
Действително,
при извършената аутопсия на пострадалия А. С. не са установени травматични
увреждания в областта на гърдите. Както вече бе отбелязано по-горе в настоящите
мотиви, подобно на описаното от свидетелката С. падане по гръб според експерта
д-р Т. се наблюдава при изваждане от равновесие при упражнено физическо въздействие
– блъскане или удар с предно-задно направление, като не е необходимо
прилагането на голяма сила за постигане на резултата и е напълно възможно да не
бъдат причинени травматични увреждания в зоната на контакта, довел до падането
на пострадалия. Следователно, упражненото от подсъдимия физическо въздействие
върху пострадалия А. С., посредством бутане с ръце в гърдите, е довело до
изваждането на пострадалия от равновесие и падането му по гръб с удар на
задната част на главата му в стената на плевнята, а на гърба му – в камъните и
тухлите по земята. Бутането от подсъдимия Т., макар и не със значителна сила,
поради възрастта на пострадалия (81 години) е било достатъчно не само за
изваждането на последния от равновесие, но и за придаването на тялото му на енергия
в посока отпред-назад (според показанията на свидетелката С. пострадалият бил „поднесен“
от подсъдимия).
Поради
морфологията, тежестта и разположението на травматичните увреждания вещото лице
д-р Т. изключва възможността падането назад от пострадалия да се дължи на
внезапното му прилошаване или активирането на някакъв съдов проблем.
Смъртта
на А. С. се дължи на остро настъпилата дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, причинена вследствие на закритата черепно-мозъчна травма,
довела до тежък оток на мозъка с вклиняване и последвало разстройство на
функциите на дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък,
като е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените
травматични увреждания и смъртния изход.
Субективната страна на
престъплението по чл.124 от НК обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и лек резултат (телесната повреда) и
непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат (смъртта). Поради това,
разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която по
непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия, се състои в различното
психическо отношение на дееца към смъртния резултат, като последното може да
бъде обективно извлечено само и единствено от поведението на дееца (в случая
подсъдимия Т.) и осъществените от него действия.
От обективна страна подсъдимият Т. е
осъществил с действията си изпълнителното деяние по нанасяне на средна телесна
повреда на А. С. - причинил е
съприкосновението на главата му със стената на плевнята, от което пострадалият
е получил закрита черепно-мозъчна травма, довела до тежък оток на мозъка
с вклиняване и последвало разстройство на функциите на дишането и сърдечната
дейност, локализирани в продълговатия мозък, вследствие на което остро е
настъпила дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и смъртта на пострадалия. Непосредственият резултат от
деянието е изразен в така описаната телесна увреда, която по своя
медикобиологичен характер представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, а в
причинно-следствена връзка с увредата е настъпилият по-далечен резултат –
смъртта на пострадалия С..
Несъмнено подсъдимият е имал ясна представа
за характеристиките на изоставения двор, където често се облекчавал след
посещението си в магазина и консумацията на напитки, като към момента на
деянието добре е виждал, че в непосредствена близост зад пострадалия С. се
намира стената на плевнята. Възрастта на пострадалия и поради нея - ограничените
му физически възможности, са били очевидни за подсъдимия, който при това добре
познавал пострадалия и съпругата му. Всички
тези факти налагат като единствен възможен извод, че от субективна страна
подсъдимият е действал при евентуален умисъл – той е предвиждал създаваната от
него реална опасност за причиняване на телесната повреда на пострадалия,
допускал е настъпването на последиците от поведението си и се е отнасял с
безразличие към тези последици.
По-тежкият от настъпилите съставомерни резултати
(смъртта) се намира в пряка причинно-следствена връзка с причиненото преди това
увреждане на здравето на пострадалия. По отношение настъпилата смърт на
пострадалия С., подсъдимият Т. е действал по непредпазливост във формата на
небрежност, тъй като той не е предвиждал възможното настъпване и на смъртта, но
с оглед на конкретните обстоятелства, на житейския си и социален опит е бил
длъжен и е могъл да предвиди и този резултат.
Няма данни по делото, а и конкретните
фактически обстоятелства не предполагат наличието им, подсъдимият Т. да е
действал в афектно състояние. Той не е бил ограничен в своите действия от
интелектуален дефицит и е разполагал с достатъчен за извършване на адекватна
преценка на конкретната ситуация житейски опит. Видно от заключението на
експертите по изготвената съдебно-психиатрично експертиза, по време на деянието
той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият не заявява и липсата на спомен от случилото се, нито
данни за протекло в определени фази и съдържателни характеристики състояние,
което да е изменило съзнанието (със или без психотично по тежест помрачение),
които да бъдат преценявани като относими към силно раздразнение, уплаха или
смущение.
По изложените
съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият М.Т., с установена по делото самоличност, е осъществил всички
признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 124,
ал.1, пр. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.Г.Т.
е роден на *** г. в гр. Е. П., български гражданин, със средно образование,
живущ на семейни начала, работи на длъжност „пикър“ в „Б. Л.“ с. М., осъждан, с
ЕГН **********, с добри характеристични данни по местоживеене – установено от
писмените доказателства справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и характеристика.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализацията на наказанието съдът прецени, че са
налице смекчаващи отговорността на подсъдимия М.Т. обстоятелства, тъй като той
е семеен и упражнява общественополезен труд, като в същото време обремененото
му съдебно минало е от категорията на отегчаващите такива. Поводът за поставяне
началото на причинния процес, довел до смъртта на пострадалия, съдът намери в нежеланието му
да бъде порицаван за извършеното уриниране в двора, което пък от своя страна е
израз на пренебрежението му към необходимостта
от прояви на добро възпитание в обществото.
Неоснователно
намери съдът, при извършения анализ на личността на подсъдимия, заявеното от
повереника адв. Г., че продължителността на настоящото
производство в досъдебната му фаза – три години, е провокирана от близките отношения
на подсъдимия с полицията в Е. П.. Това твърдение не е подкрепено
доказателствено и по делото няма каквито и да било данни подсъдимият да е
оказвал въздействие на разследващите органи в досъдебната фаза на процеса, нито
да е повлиял на свидетелите Я. и П. при депозирането на свидетелски показания
от тях за обслужване на защитната теза - като последното според съда е сторено
от тях на собствено основание, поради приятелските им връзки с подсъдимия.
При така изложения баланс между смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства съдът счете, че
наказание лишаване от свобода в средния предвиден в НК размер, а именно пет
години (тъй като за деянието се предвижда наказание лишаване от свобода от две
до осем години) е адекватно на извършеното от него. Това наказание ще бъде достатъчно да бъдат изпълнени
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК, а именно - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, и същевременно да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В тези си
граници, намери съдът, наказанието ще е и справедливо възмездие за извършеното
от подсъдимия Т. деяние, а и ще гарантира в личен план достатъчно време той
сериозно да преосмисли поведението си.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от
наказанието лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият М.Г.Т. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.10.2016 г.
до 10.11.2016 г. вкл., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване
от свобода.
Не са налице основанията,
предвидени в разпоредбата на чл. 27 от НК, за присъединяване на така наложеното
наказание изцяло наказанието по НОХД № 306/2016 г. по описа на РС - Ч. б., тъй
като наказанието по присъдата на районния съд е изтърпяно изцяло.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Преди
да се спре поотделно на предявените граждански искове, съдът намери, че следва
да анализира събраните гласни доказателства за взаимоотношенията както в
семейството на съпрузите С., така и между съпрузите (в частност пострадалия А. С.) и семейството
на Н.С..
Всеки от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.А., З. Б.,
Д. Г., М. Й. и Л. М. установява близките взаимоотношения между посочените лица
и честите посещения на семейството на Н.С. в дома на родителите му. Тези гласни
доказателства удостоверяват и че пострадалият и съпругата му притежавали малко
стопанство, в което отглеждали обичайните за населеното място животни,
зеленчуци и плодове; както и че възрастните съпрузи били в добро здравословно и
психическо състояние, независимо от напредналата им възраст, като пострадалият
като „технически грамотен човек“ до смъртта си работел и с наличния в
стопанството трактор.
Според
свидетеля В.А. (приятел на гражданския ищец и частен обвинител Н.С.), който има
преки впечатления както от отношенията между роднините от около 15 години, така
и от отражението, което смъртта на пострадалия намерила в ежедневието им, Н.С.
и баща му имали силна връзка помежду си, отношенията им били приятелски и те работели
заедно в организираното в с. Б. стопанство, добивите от което били поделяни
между двете семейства. Видно е от тези гласни доказателства, че Н.С. след
смъртта на баща си изпаднал в депресивно състояние за дълъг период от време (от показанията на свидетеля „Беше като в
депресия, посърнал, не излизаше, седи си у дома“).
Според показанията на Н.С.
отношенията между баща му и внучките – гражданските ищци А. и М. С., били
изключително близки („Той се разтапяше за тях.“).
Свидетелят З.
Б. – баджанак на Н.С., който познава цялото семейство от 26 години и има преки
впечатления от взаимоотношенията в него, също сочи, че поведението между бащата и сина са били е било като на
приятели. Свидетелят Б. твърди, че преди случая Н. и дъщерите му посещавали
редовно с. Б., както и че смъртта на пострадалия се отразила много негативно на
Н., който изпадал в нервни кризи, а така също и на децата му („Друг човек е,
специално за К., а децата не смеят да отидат, не смеят да пренощуват там…Стопанството,
то всичко рухна. Той и К. вече не е същият човек, те му взеха ръцете.“).
Свидетелят Д.
Г., съсед на семейство С. в с. Б., заявява, че отношенията в семейството на И.
и А. С. били отлични и че в грижите за стопанството им помагало семейството на
сина им, чиито посещения били очаквани от пострадалия и съпругата му с
нетърпение. Според свидетеля Г. след случая Н.С. се сринал психически, а
внучките престанали да идват в селото.
Свидетелката
М. Й., съседка в с. Б., твърди, че отношенията в семействата и между тях били
нормални, всички си помагали, Н.С., съпругата му и децата им често идвали на
гости в селото, където участвали в грижите за стопанството и правели заедно с
възрастните хора зимнина. Според свидетелката, след случилото се в имота била
поставена система на С..
Л. М. – колега на гражданския ищец и
частен обвинител Н.С., съобщава пред съда, че е посещавал недвижимия имот в с. Б.
и има впечатления от възрастното семейство и взаимоотношенията му със
семейството на колегата си, които определя като нормални и човешки. Според
свидетеля всички си помагали едни на други, а Н. бил изключително близък с баща
си и често ходел в селото. Смъртта на баща му се отразила на Н.С. много зле и
от слънчев и народен човек той се затворил в себе си, криел се от хората и
често плачел, което наложило да бъде временно освободен от работа, за да се
успокои.
Разгледани в съвкупност, посочените
гласни доказателства установяват, че преди смъртта на А. С. отношенията вътре в
двете семейства и между тях са били такива на силна привързаност към съпруга,
бащата и дядото, а грижите по стопанството в с. Б. са били споделени от всички.
По иска, предявен от И.Д.С.:
Деянието по чл. 124,
ал.1, пр. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК,
извършено от подсъдимия М.Т., безспорно е общественоопасно и противоправно, и
представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са
налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия -
виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданския
ищец и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на
подсъдимия. Без съмнение между А. С. и неговата съпруга И.С. са съществували
отношения на взаимна привързаност, обич и разбирателство и следователно
гражданският ищец С. е изживяла тежко внезапната загуба на своя съпруг, с
когото са били заедно в продължение на 58 години - като самото деяние е
извършено в деня, в който съпрузите отбелязвали годишнината от брака си. На
репариране подлежат именно преживените от гражданския ищец С. мъка и душевно
страдание от загубата на съпруга, който, макар и на значителна възраст, е бил
жизнен и активен. Самата И.С. също е в напреднала възраст, когато присъствието
на съпруга ѝ и взаимната помощ между тях, вкл. за поддържане на стопанството е била от особено значение за
нея. Не без значение е и обстоятелството, че след смъртта на съпруга ѝ
домакинството е било лишено и от финансовата му подкрепа (самата С. получава
пенсия в минимален размер), въпреки че несъмнено като преживяла съпруга тя е
придобила право на добавка от пенсията му.
При отчитане на критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях съдът прие, че обезщетение в
размер от 80 000 лв. се явява справедливо
овъзмездяване на претърпените от гражданския ищец С. за нанесените ѝ с извършеното
от подсъдимия Т. престъпление неимуществени вреди. Този размер на гражданската
претенция не е прекомерен, съобразно установената съдебна практика в подобни
случаи, а неочакваната трагична загуба
на съпруга е обстоятелство, което
неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки
психически травми. За разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
гражданският иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Подсъдимият М.Т. следва да понесе и осъществените от И.С. разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв.
По
иска, предявен от Н.А.С.:
Посоченото по-горе в настоящите мотиви относно общественоопасния и
противоправен характер на деянието може да бъде отнесено и към този граждански
ищец, комуто с деянието също са причинени неимуществени вреди, като е налице и пряка
и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимия М.Т..
За съда няма съмнение, че между А. С. и единствения му син са съществували
отношения на силна взаимна привързаност, обич, разбирателство и грижа и следователно
гражданският ищец С. е изживял тежко внезапната загуба на своя баща. При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, въз основа на тях съдът прие, че обезщетение в размер от 50 000 лв.
се явява справедливо овъзмездяване
на претърпените от гражданския ищец С. за нанесените му с извършеното от
подсъдимия Т. престъпление неимуществени вреди, като бъде отчетено и че синът
по обясними причини не се е нуждаел от финансовата подкрепа на баща си, за
разлика от съпругата на починалия И.С.. Този размер на гражданската претенция
не е прекомерен, съобразно установената съдебна практика в подобни случаи,
а неочакваната трагична загуба на бащата е обстоятелство, което неминуемо води
до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически травми –
установени от обсъдените по-горе гласни доказателства. За разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан по размер.
Подсъдимият М.Т. следва да понесе и осъществените от Н.С. разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1100 лв.
По исковете, предявени от А.Н.С. и М.Н.С.:
Предявените граждански искове от
внуците на жертвата, са доказани както по основание, така и по размер.
Съобразно застъпеното в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК разбиране, в традиционните за българското общество
семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
В конкретния случай М. и А. са били единствените внуци на
пострадалия А. С. и макар внуците да не са живели в едно домакинство с него,
нито да са били материално зависими от него, несъмнено насилствената смърт на
дядо им е причинила морални болки и страдания, които следва да бъдат
овъзмездени.
При отчитане на критериите за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях съдът прие, че обезщетение в претендирания
размер от по 10 000 лв. за всеки от гражданските ищци М.С. и А.С. се
явява справедливо овъзмездяване
на претърпените от тях за нанесените им с престъплението, извършено от
подсъдимия, неимуществени вреди. Този размер на гражданските претенции е
съобразен с конкретиката на случая, а неочакваната трагична загуба на дядото,
при това предизвикана от познат съселянин, е обстоятелство, което неминуемо
води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически
травми.
На подсъдимия М.Т. следва да бъдат възложени и осъществените
разноски от гражданските ищци за адвокатски хонорар, в размер на по 700 лв. за
всяка от тях.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М.Т. следва да заплати и осъществените разноски
в хода на производството, както следва: в
размер на 609.26 лв. (шестстотин
и девет лева и 26 стотинки) - по сметка
на ОДМВР – С. и в размер на 452.89 лв. (четиристотин петдесет и два лева и 89
стотинки) по сметка на Окръжен съд – С.. По сметка На СОС подсъдимият дължи и
сумата от 6000.00 лв., представляващи държавна такса върху уважената част от гражданските искове, ведно
с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе
доброволно след влизането на присъдата в сила.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан.Игнатова)