№ 348
гр. Пещера, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101224 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по
чл.146 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „*** № 47 с ЕГН-
**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу
ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. -
управител ,в която твърди,че на 11.03.2022 година между ищецът по
настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит с №803452 от
11.03.2022 година, по силата на който на ищеца била заета сумата от 1200
лева със задължение да върне сумата от 1487.67лева,съгласно условията на
договора.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговорения ГПР е
от 42,58 %,годишен лихвен процент от 36% и с договорен срок на
издължаване от 12 вноски.Съгласно чл.27 от договора кредитополучателят е
следвало да предостави на кредитора обезпечение и в случай ,че не
представи такова е дължал неустойка в размер на 0.9% от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено
договорено обезпечение ,като неустойката се заплаща периодично заедно с
всяка погасителна вноска.Твърди се още ,че на кредитополучателя е
1
начислена неустойка в общ размер от 1045.22 лева разпределена на 12
вноски ,всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по
договора за кредит,като по този начин общата сума дължима от
кредитополучателя нараснала на 2532.89 лева.Това обстоятелство се
установявало и от предоставения погасителен план към договор за кредит №
803452 от 11.03.2022 година.Счита ,че търсената неустойка в размер на
1045.22 лева по чл.27 от договора за кредит от 11.03.2022 година е нищожна
и недължима ,поради противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1 предл.3 от
ЗЗД ,а и поради това ,че е сключена при неспазване на нормата на чл.143 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП .
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клаузата съдържаща се в чл.27 от договор за кредит № 803452
от 11.03.2022 година като противоречаща на добрите нрави на основание
чл.26,ал.3 от ЗЗД и при нарушаване на разпоредбите на чл.143,от ЗЗП и
чл.146 от ЗЗП
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните
по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние от 11.03.2022 година,сключен във формата на електронен
документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.Сочат още ,че не са начислявали и
събирали такава неустойка ,но считат ,че договорената клауза е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по
смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между
страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката
представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в
един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се
прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърли иска. Сочат
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
2
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит №
803452 от 11.03.2022 година;стандартен европейски формуляр,ведно с общи
условия се установява ,че на 11.03.2022 година между „СТИК-КРЕДИТ“
гр.Шумен в качеството му на кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в качеството
му на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит
от разстояние ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1200 лева –
главница ,като условията за усвояване на кредита са :подаване на заявление
за кредит,одобряване от кредитора и сключване на договора за
кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58% и годишен
лихвен процент от 36% като обща сума дължима от потребителя към
момента на сключване на договора е 1487.67 лева и договорен срок на
погасяване от 12 месеца.Неразделна част от договора е погасителен план
,приложение 2.Съгласно клаузите на договора лихвеният процент ,който се
прилага при просрочени плащания е 10% и обезпечения поръчител или
банкова гаранция.В чл.17 от договора е предвидено ,че в срок до три дни от
сключване на договора потребителят е длъжен да осигури действието на
трето физическо лице ,изразяващо се в сключването на договор за
поръчителство по чл.138 и сл.от ЗЗД с и в полза на кредитора ,с което трето
лице се задължава да отговаря солидарно за изпълнението на всички
задължения на потребителя по настоящия договор,включително за
погасяване на главница ,лихви и неустойки и други обезпечения,такси и
други или предоставена банкова гаранция ,съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по настоящия договор.Съгласно чл.27 от
договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си посочено в
чл.17 от договора ,същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е
предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план
,неразделна част от договор за кредит № 803452 от 11.03.2022 година
кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума чрез 12 вноски
всяка в размер от 211.07 лева като е дължал главница, лихва и
неустойка.Видно от погасителния план месечната погасителна вноска е
образувана от вноска по главница,вноска по лихва и неустойка.В общите
3
условия на договора е подробно указано начина на начисляване на неустойка
,а имено ако потребителят не предостави едно от договорените обезпечения
като същият заплаща неустойката периодично и тя се начислява заедно с
всяка погасителна вноска. Установява се още ,че на 11.03.2022 година чрез
системата EasyPay ищецът е усвоил сумата от 1200 лева паричен превод по
договор за кредит № 803452
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. като
вещото лице в заключението си сочи ,че при извършената от него проверка в
счетоводството на ответното дружество установил ,че партидата на Д. Ч. е
била задължена към 11.03.2022 година със следните суми: 1200 лева-
главница по договор за креди; 287.68 лева дължима договорена лихва.В
заключението се сочи още ,че е констатирано плащане по договора както
следва от страна на Д. Ч.: главница в размер на 322.04лева;договорена лихва
в размер на 164.74 лева;платена неустойка в размер на 598.57 лева;платени
уведомителни СМС от 85 лева;платени наказателни лихви от 8.56
лева;платени такси посещения от 120 лева ;платени уведомителни писма от
40 лева. Според вещото лице при договорен размер на кредита от 1200 лева
,договорен лихвен процент от 36% и срок на издължаване от 12месеца , с
включена месечна неустойка то годишния процент на разходите е в размер
на 376.72 %
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно клаузите на договора в
тежест на заемателя е възложено да осигури едно посочените по-горе
4
обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение
за кредитора ,което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са
красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,, изначално
разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение". В тази връзка,
явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие
изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното,
то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
5
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставкие, при които става изискуема
разписаната в чл. 4 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР.Видно от заключението на вещото лице при включване на неустойката
,то ГПР е в размер на 376.72% ,а не както е посочено от 42.58%.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен така както е предявен.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи предявения иск като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски.Последният се представлява безплатно по
делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед т материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева
,а в полза на ищеца разноски по делото в размер на 150 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 27 от Договора за
потребителски кредит №803452 от 11.03.2022 година , сключен между Д. С.
Ч. с ЕГН********** от гр. Батак, ул.“*** № 47 и "СТИК КРЕДИТ" АД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ №
13Б,представлявано от С. Н. Т. -управител за заплащането на неустойка, като
противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. с
6
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на Д. С. Ч. разноски по
делото в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на адв. М. М. сумата в
размер на 450 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7