Решение по дело №1102/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.172, ал.1, вр.чл.171, т.2а, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Е. Т., [държава] със статут на временна закрила, род. на **г., ЛНЧ: ***, чрез адв.Й. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП № 24-0460-000145/12.05.2024г. на мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, с която за това, че на 12.05.2024г., около 02:15 часа в гр.Варна, по ул.П.П., до № 1, управлява собствения си л.а. „Пежо 407“, с рег. № [рег. номер] и отказва да му бъде извършен тест за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с Алкотест Дрегер 7510 № ARPM***, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.172, ал.1 ЗДвП, му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че на посочените в ЗППАМ дата и час бил спрян от полицейските органи за проверка. Тъй като е украински гражданин и не говори български език, помолил да му бъде осигурен преводач за да разбере за какво се отнася проверката, но такъв му бил отказан, т.к. в този час не можело да му осигурят преводач. От думите на полицаите разбрал само „проверка, контрол“ като му показали уред, в който трябва да издишва. Направил няколко опита, които те не одобрили. Тъй като от детска възраст страда от астма и в този ден имал обостряне, кашлял и трудно дишал. Обяснил им, но те не го разбрали. Започнали да пишат нещо, накарали го да подпише някакви листи и когато попитал какво подписва, му отговорили, че ще го закарат в полицията, където ще му обяснят. Бил откаран в Пето РУ Златни пясъци, където отново не разбрал защо го водят и какво го карат да подпише. След като подписал някакви документи, му взели свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните табели, и бил освободен. Веднага се свързал с преводач и след като му била преведена заповедта, разбрал, че са искали да му извършат проверка за алкохол или да даде кръвна проба. Тъй като не разбирал какво искат, не успял да съдейства по време на проверката. Предвид това че страда от астма твърди, че е щял да даде кръвна проба ако е разбирал какво трябва да направи. Твърди, че след като е чужд гражданин и не е декларирал, че владее български език, е следвало да му бъде осигурен преводач, както и че това е било задължително при предявяване и връчване на заповедта. По изложените съображения твърди, че административното производство е проведено в нарушение на чл.14, ал.2 и ал.3 АПК, което е ограничило правото му на защита. Отделно твърди, че провеждането на производството в нарушение на чл.36, ал.1 АПК е особено съществено нарушение, т.к. ЗППАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка и е наказан за нарушение, което не е извършил. По изложените съображения иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. К., преупълномощена от адв.А., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. В пледоария по същество сочи, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят не е отказал да даде проба за алкохол, а е дал некачествена такава, поради което не е налице отказ и заповедта е незаконосъобразна. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, чрез юрк.Г. Г., оспорва жалбата. Сочи, че даването на негодна проба се приравнява на отказ, т.к. умишлено не се издишва необходимото количество въздух в уреда за да отчете евентуално намиращия се в организма алкохол. При това положение счита, че служителите са изпълнили задълженията си като са издали на водача талон за медицинско изследване. Намира за неоснователни оплакванията за неосигуряване на преводач, т.к. служителят, който е комуникирал с Т., е над 50 годишна възраст, изучавал е руски език и е щял да разбере ако лицето е искало преводач или е имало нужда от такъв. Отделно счита и че се касае за защитна теза, която се навежда едва с жалбата. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 12.05.2024г. в 02:21 часа, в гр.Варна, [улица], посока гр.Варна, Е. Ю. Т., [държава], род. на ***г., управлявал собствения си лек автомобил Пежо 407, рег. № [рег. номер], рама ***. При извършване на проверка от полицейски органи при Пето РУ - Златни пясъци, ОДМВР - Варна, Т. бил тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер ARPM номер ***. Тъй като дал негодни за отчитане проби, било прието, че е отказал да бъде тестван за алкохол. На 12.05.2024г. в 04,00 часа, на Т. бил връчен талон за медицинско изследване № ***, в който било указано да се яви в срок от 120 минути в МБАЛ „Света А.“ – Варна.

Прието било, че Т. е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер ARPM номер ***, за което му е съставен АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г., връчен на същата дата.

Със съставяне на АУАН, от водача било иззето СУМПС [номер].

Предвид установеното с акта нарушение, на 12.05.2024г. мл.инсп. С. Г. Г. - мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, издал срещу Е. Т. Заповед № 24-0460-000145/12.05.2024г., с която на основание чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП му наложил принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В ЗППАМ е посочено, че на основание чл.172, ал.4 ЗДвП, със съставянето на АУАН са отнети: СРМПС №***и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

На 12.05.2024г. от дежурен младши оперативен в Пето РУ към ОДМВР - Варна, било издадено Наказателно постановление № 24-0460-000687, с което за нарушението, установено с АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г., на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Е. Т. е наложена глоба, в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

На 13.05.2024г., във връзка с нарушението, установено с АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г., впд н-к група към ОДМВР - Варна, Пето РУ Златни пясъци издал срещу Т. и Заповед № 24-0460-000146 по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, с която му е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 12.05.2024г.

По преписката е приложено писмо рег. № 460000-5560 - без дата, от н-ка на Пето РУ ОДМВР - Варна до МБАЛ „Св.А. - Варна“ АД, с което във връзка с извършваща се проверка по административнонаказателна преписка по АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и издаден талон за изследване с № ***/12.05.2024г., е изискана информация дали по посочения талон на 12.05.2024г. е взета кръвна проба от лицето Е. Ю. Т. и какъв е резултатът от нея.

С писмо УРИ 460000-5973/20.05.2024г. - във връзка с писмо рег. № 460000-5560/13.05.2024г., изп.д-р на МБАЛ „Св.А.- Варна“ АД уведомил Пето РУ при ОДМВР - Варна, че на 12.05.2024г. Е. Ю. Т., род. на ***г., не е регистриран в журналите на отделение „Спешна медицина“ за вземане на кръвна проба и няма издаден ПХЕ.

Видно от приетия по делото отчетен месечен график № 460р-9636/03.06.2024г. за м.май 2024г., от 20:00 часа на 11.05.2024г. до 08:00 часа на 12.05.2024г., мл.инсп.С. Г. е изпълнявал дежурство.

Видно от отговора на ОДМВР - Варна със С.д. № 9016/24.06.2024г., Е. Т., род. на ***г., ЛНЧ: ***е украински гражданин и има статут на временна закрила.

В проведеното на 16 юли 2024г. открито съдебно заседание като свидетел е разпитан полицай С. И. Р., заемащ длъжност мл. експерт, командир на отделение в Пето РУ при ОДМВР – Варна - свидетел по съставянето на АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г.

Св.Р. дава показания, че помни случая с Е. Т. от 12.05.2024г. Спрели го за рутинна проверка на документите и за алкохол. Имали указания при проверки в тъмната част на денонощието задължително да тестват всички водачи за алкохол. Преди фактически да бъде изпробван, Т. говорил нещо на руски или украински език, и сочел към гърдите си. Когато му дали дрегера, с който да бъде изпробван, Т. започнал да издишва, но се хващал за гърдите и спирал. По същия начин направил още няколко опита за проба. При документалната проверка установили, че притежава свидетелство за правоуправление, издадено от [държава]. При извършване на проверката св.Р. разговарял с Т. на български език, а Т. говорел на неговия си език. Свидетелят заявява, че не е разбирал нищо от това, което Т. му говорел, както и че не е разбрал да е искал преводач. Със съставянето на акта, иззели от Т. свидетелството за правоуправление, талона и табелите на колата. След като приключили документалната проверка и съставили акта, завели Т. в Пето РУ за издаване на наказателно постановление, след което го пуснали да отиде да даде кръвна проба. Св.Р. заявява, че не е разбрал Т. да е искал преводач и когато го завели в районното. Съставили му АУАН за това, че отказва да бъде тестван за алкохол, защото само в този случай можело да му издадат талон на изследване на кръвна проба. При некачествените проби, на дрегера не излизали никакви показания и затова се съставял акт за отказ, а водачът се изпращал на кръвна проба. Свидетелят заявява, че не е запознат с процедурата за осигуряване на преводач на чужди граждани. И друг път били спирали за проверка чужденци, но такъв случай не са имали. Колегата му, С. Г. Г. – служителят, който е издал АУАН и ЗППАМ, бил около 55 годишен, но св.Р. заявява, че не му е известно дали Г. знае руски език. По време на проверката и двамата водили разговор с Т., но никой от тях не е ползвал руски език. При тестването с дрегера Т. се опитвал да даде проба – започвал да надува, но не достигал обема на издишвания въздух и се хващал за гърдите. През това време, докато Т. правил опити да даде проба, св.Р. не е чул и не е възприел като жест от Т., че не желае да бъде тестван. Тъй като проверката била извън населено място, при издаване на талона за медицинско изследване бил указан максималния срок за явяване в медицинското заведение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр.чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които (по т.2.4) са и назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОДМВР - Варна, по време на изпълнение на дежурство - за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Варна.

Видно от приетия по делото отчетен месечен график за м.май 2024г. рег. № 460р-9636/03.06.2024г., от 20:00 часа на 11.05.2024г. до 08:00 часа на 12.05.2024г., мл.инсп. С. Г. е изпълнявал дежурство. Обжалваната ЗППАМ е издадена от Г. във връзка с нарушение, установено в рамките на дежурството му по утвърден график, т.е. в рамките на възложените правомощия по Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че в рамките на административното производство е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.2 АПК, т.к. нито в хода на проверката, нито при издаване и връчване на ЗППАМ, на жалбоподателя е осигурен преводач и това е опорочило производството по издаване на ЗППАМ. В действителност разпоредбата на чл.14, ал.2 АПК посочва, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг, посочен от тях език, като в тези случаи се назначава преводач. ЗППАМ е връчена на Т. лично, в деня на съставянето й, и при подписването й същият по никакъв начин не е удостоверил – на родния си, или на друг език, че не разбира какво му се връчва и какво подписва. Противно на оплакването в жалбата, правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, т.к. същият е упражнил правото си на жалба в законоустановения срок.

Неоснователно е и оплакването на Т., че правото му на защита е нарушено още при извършване на проверката, т.к. не е разбирал какво се иска от него и не му е осигурен преводач.

Следва да се посочи, че спецификата на случая се състои в това, че административното нарушение, което е и основанието за прилагане на ПАМ, се установява по реда на ЗАНН и ЗДвП, а не по реда на АПК, поради което в административнонаказателното производство е приложима не разпоредбата на чл.14, ал.2 АПК, а на чл.21, ал.1 и ал.2 НПК, съгласно които производството се води на български език, но ако лицето не владее български език, може да ползва родния си или друг език. Така установеният принцип цели, в хода на административнонаказателното производство да се осигури възможност на нарушителя да ползва език, който му позволява да разбере смисълът и последиците от действията и актовете на контролните органи.

В конкретния случай не се доказва твърдението на жалбоподателя, че не е разбирал за какво се отнася проверката. Подобно възражение - на родния или друг език, не е вписано в АУАН. От друга страна, както се установява и от показанията на св.Р., още преди да започне фактическата проверка с дрегера, Т. се е държал за гърдите като е сочел и говорил него. Отделно, предвид характера на деянието и начина на установяването му - на пътя с техническо средство, т.н. Breath test, каквито се използват в рамките на целия Европейски съюз, а и в [държава] – вж. https://www.euam-ukraine.eu/news/latest-news/breath-test-kits-worth-e4-000-give-police-cutting-edge-tool-to-improve-road-safety/ и https://factory.com.ua/product/alcohol-tester/, не може да се приеме за достоверна защитната теза на жалбоподателя, че не е разбирал полицейските органи каква проверка са искали да му извършат. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят с поведението си по никакъв начин не е показал, че не разбира за какво се отнася проверката, още повече че, за даването на проба за наличие на алкохол преводач не е необходим, т.к. самият характер на това действие определя неговата цел. Дори от съдържанието на жалбата до съда е видно, че жалбоподателят много добре е съзнавал вида на проверката и последиците от неотчитането на пробите.

Отделно от това, тези оплаквания имат отношение към административнонаказателното производство, а не към производството по налагане на ПАМ. ЗППАМ се издава въз основа на съставения АУАН и в този смисъл всички възражения - че поради липса на преводач жалбоподателят не е разбирал каква проверка му се извършва, следва да бъдат наведени в производството по обжалване на наказателното постановление. В производството по издаване на ЗППАМ, АУАН е единствено доказателствено средство за установяване на факта на извършване на деянието, за което се прилага ПАМ.

В горния смисъл и практиката на ВАС - Решение № 14703/29.11.2018г. по адм.д. № 12010/2017г., Решение № 6148/02.05.2012г. по адм.д. № 11591/2011г., Решение № 7751/23.05.2019г. по адм.д. № 1794/2018г., Решение № 13279/31.10.2018г. по адм д. № 1667/2017г., Решение № 3342/07.03.2019г. по адм.д. № 15082/2018г., Решение № 15015/05.12.2018г. по адм.д. № 2588/2018г., Решение № 5885/21.05.2020г. по адм.д. № 4993/2018г., Решение № 6576/11.05.2011г. по адм.д. № 9635/2010г.

Основателно обаче е оплакването, че изложените в ЗППАМ мотиви не се обосновават от събраните по делото доказателства.

Следва да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите от акта лица да се запознаят с основанията за налагане на съответната мярка, а на съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.

В случая макар оспорената заповед да съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, изискването за обоснованост на мотивите не е спазено. Като краен резултат, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000032/06.01.2024г. се явява издадена при неизяснена по случая фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон.

По смисъла на чл.171, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

В хипотезата на чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до 1 година на собственик, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол.

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП е извършено от собственика - водач на моторното превозно средство административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство наличието на алкохол, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.

В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК. Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН Серия GA № ***/12.05.2024г. е на жалбоподателя.

В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.Р., който е и свидетел по съставянето на АУАН, се опровергават фактическите констатации в АУАН, възприети и при издаването на процесната ЗППАМ.

Както в АУАН, така и в ЗППАМ е посочено, че нарушението, извършено от жалбоподателя се състои в отказа му да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. В акта и заповедта обаче не посочени обстоятелствата, въз основа на които е възприето, че е налице отказ. По преписката не са представени докладни записки за случая и едва показанията на св.Р. внасят яснота около обстоятелствата по извършване на проверката и за това въз основа на какви конкретни факти е прието, че поведението на водача следва да се интерпретира като отказ да му се извърши проверка за алкохол, респ. като административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

От показанията на св.Р. се установява, че още преди започване на фактическата проверка с техническото средство – дрегер, Т. „е обяснявал нещо“ и „се е държал за гърдите“. Безспорно се установява и че Т. е направил няколко опита да издиша достатъчно количество въздух и всеки път е прекъсвал като се е хващал за гърдите. Именно поради невъзможността да се извърши изследването с техническото средство е прието, че негодните проби следва да се приравнят на „отказ“, респ. Т. следва да се насочи за медицинско изследване въз основа на издадения талон.

Следва обаче да се има предвид, че даването на негодна проба може да се дължи както на умишленото поведение на водача – съзнателно да не издишва достатъчно количество въздух, така и на обективни причини като физическото му състояние, или пък на техническа неизправност на дрегера.

На отказ от изпробване с техническото средство може да се приравни само първата хипотеза - съзнателното препятстване и саботиране на изследването, а в случая доказателства за такова поведение не са събрани. По делото не са събрани доказателства и за годността на използваното при проверката техническо средство, както и за твърдяното от жалбоподателя заболяване „астма“. Независимо от това, св.Р. изрично посочва, че по време на проверката, при тестването с дрегера, Т. се е опитвал да даде проба – започвал е да надува и издишва, но не е достигал обема на издишвания въздух и се хващал за гърдите. Не се доказва това да се дължи на умишлено поведение от страна на Т. , т.к. св.Р. при разпита си изрично заяви, че в нито един момент от проверката, докато Т. е правил опити да даде проба, не е чул и възприел като жест от Т., че не желае да бъде тестван.

При така събраните гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като обективни и дадени от полицейския служител, присъствал на проверката, основателно процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че в случая не е доказан отказ от страна на Т. да бъде тестван за алкохол. Всъщност, от показанията на св.Р. се установява, че конкретната причина за съставяне на акта за отказ е именно даването на негодни проби, и за да може на водача да се издаде талон за медицинско изследване.

Дадената от св.Р. и от процесуалния представител на ответника интерпретация на приложимите към процесната хипотеза нормативни правила, не се споделя от настоящия състав.

При липсата на доказателства използваният при проверката дрегер да е бил технически неизправен и при описаните от св.Р. обстоятелства около протичането на проверката – неуспешните опити на Т. да издиша достатъчно количество въздух, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.3а, т.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който случай правилото по чл.3, ал.1 от Наредбата не се прилага, а установяването на алкохол в кръвта следва да се извърши посредством доказателствен анализатор или с медицинско химическо лабораторно изследване.

В издадения на Т. талон за медицинско изследване не е отбелязано желанието му по кой от тези два метода да бъде тестван, но е вписано изрично указание, че следва да се яви в срок от 120 минути в МБАЛ „Света А.“ за медицинско изследване.

От тълкуването на разпоредбите на чл.174, ал.3 ЗДвП, чл.3 и чл.3а от Наредба № 1/19.07.2017г. недвусмислено следва извод, че в хипотеза като настоящата – при която тестваното лице не дава годна проба при изследването с техническо средство и липсват доказателства това да се дължи на негово умишлено поведение, с което цели да препятства проверката, отговорността му може да се ангажира, респ. да му се приложи ПАМ, само ако откаже да изпълни предписанието за извършване на медицинско изследване - т.е. в алтернативната хипотеза на отказ по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Безспорно по делото е установено, че Т. не се е явил в указания срок в МБАЛ „Света А.", но това обстоятелство е станало известно на актосъставителя и издател на ЗППАМ много след съставянето на АУАН и издаването на процесната заповед, т.к. информацията от лечебното заведение е изискана на следващия ден – с писмо № 460000-5560/13.05.2024г., а отговорът – че в журналите на отделение „Спешна медицина“ за вземане на проби няма издаден ПХЕ на Е. Т., е получен на 20.05.2024г.

При това положение процесната ПАМ е наложена при липса на фактически основания за това, т.к. към датата на издаване на заповедта административният орган не е имал знанието за отказ на водача да бъде тестван за алкохол посредством медицинско изследване на кръвта.

Както бе посочено по-горе, към момента на проверката отказ за извършване на такава с техническо средство не е манифестиран от Т. – изрично или чрез съзнателно опорочаване на пробите, нито на административния орган е било известно, че не се е явил за извършване на медицинско изследване въз основа на издадения талон, т.е. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Едва след постъпване на информацията от лечебното заведение е имало основание да се състави АУАН, респ. да се издаде ЗППАМ в хипотезата на неизпълнено предписание за медицинско изследване. Неизпълнението на предписанието за явяване за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта е нарушение – отказ, съставомерно по чл.174, ал.3 ЗДвП, респ. основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП, но към 12.05.2024г. същото не е било установено и не в тази хипотеза са съставени АУАН и ЗППАМ.

Поддържаната от ответната страна теза за необходимостта от предприемане на спешни действия, поради това че лицето е чужд гражданин, е несъстоятелна, т.к. макар жалбоподателят да е чужденец - [държава], същият има статут на временна закрила и поради това формално не попада в хипотезата на чл.44, ал.3 ЗАНН. Според цитираната разпоредба, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващият орган. Разпоредбата следва да се интерпретира в смисъл, че се отнася за случаите с чужденци, които нямат установен адрес на територията на страната, а случаят с жалбоподателя не е такъв. По отношение на лицата със статут на „временна закрила“, Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта (чл.41, ал.1, т.5 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/), в която се отразява настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на ДАБ – чл.44, ал.1, т.11 ЗУБ. След като лицето има регистриран адрес на територията на страната, правилото на чл.44, ал.3 ЗАНН е неприложимо.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и обжалваната ЗППАМ следва да се отмени.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък се претендират общо в размер на 1210лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 1200лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, което видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Б № **** е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП № 24-0460-000145/12.05.2024г. на мл.автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР - Варна, с която за това, че на 12.05.2024г., около 02:15 часа в гр.Варна, по ул.П.П., до № 1, управлява собствения си л.а. „Пежо 407“, с рег. № [рег. номер] и отказва да му бъде извършен тест за установяване концентрацията на алкохол в кръвта с Алкотест Дрегер 7510 № ARPM***, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.172, ал.1 ЗДвП, на Е. Т., [държава] с временна закрила, род. на ***г., ЛНЧ: ***, е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Е. Т., [държава], род. на ***г., ЛНЧ: ***, разноски за производството в размер на 1210лв. (хиляда двеста и десет лева).

Решението, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване!