№ 772
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101007 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищците твърдят, че са наследници на н.м. Ч., който на основание договор за
покупко – продажба, обективирна в нот. акт № 110, том III, рег. 1658, дело №
494/1943г. е станал собственик на дворно място от 1264 кв.м., находящо се в с. н.,
съставляващо парцел I от кв. 28 по регулационния план на селото. Твърдят, че до
смъртта си през 1982г. техният наследодател е владял имота непрекъснато и
необезпокоявано от никого, както и че след нея неговите наследници са продължили да
владеят имота и да плащат следващия се местен данък. Ищците твърдят, че спорния
имот е бил изключен от регулацията на с. н. и че при изготвяне на КВС на селото е
вписан в резултативната земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, като част от новообразуван имот с
идентификатор *** с обща площ от 14684 кв.м., за който е съставен АЧОС №
7003/03.06.2020г. Ищците изтъкват, че съставения АЧОС няма правопораждащо
действие и че след придобиване на имота от техния наследодател собствеността върху
него никога не е била губена чрез одържавяване, вкл. с вкарването му в ТКЗС, ДЗС
или други подобни селскостопански организации. В тази връзка допълват, че имота не
е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което неправилно е актуван
като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. С оглед на гореизложеното ищците отправят искане до съда
да приеме за установено по отношение на Община В. Търново, че са собственици по
наследство на процесното дворно място, което е част от ПИ с идентификатор *** и с
1
граници: от двете страни - улица и от двете страни - останалата част от ПИ с
идентификатор *** собственост на ответника. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответната страна не оспорва изложените от
ищците факти за изключване на спорния имот от регулацията на селото през 1962г. и за
включването му на основание чл. 19 ЗСПЗЗ в ПИ с идентификатор ***, за който е
съставен АЧОС № 7003/03.06.2020г. Не оспорва и твърденията на ищците, че същите
се легитимират като собственици на процесния имот на основание наследствено
правоприемство и давностно владение. В тази връзка ответника изрично признава иска
и излага съображения за наличието на предпоставките на чл. 78 ал. 2 ГПК, за да
обоснове недължимост на претендираните от него разноски.
В проведеното по делото заседание, предвид категоричното и безусловно
признание на иска от страна на ответника, процесуалният представител на ищците е
поискал, на основание чл. 237 ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение при признание на иска.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани
в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.
Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника, с отговора
на исковата молба, което признание се поддържа и в съдебно заседание от
процесуалния му представител. Предявеният иск, с оглед на представените
доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва
да се постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се
уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по аргумент от чл. 237
ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да се изложи, че от представените писмени
доказателства безпротиворечиво се установява, че общият на ищците наследодател е
придобил собствеността върху процесния имот на основание договор за покупко –
продажба от 11.03.1943г., извършен под формата на нотариален акт. Ответната страна
не твърди и не доказа, че имота е бил включен в ТКЗС, ДЗС и т.н. или че е бил отнеман
или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Напротив ответникът признава,
че общият им наследодател и самите ищци са владели и ползвали имота
необезпокоявано и същият не им е бил отнеман. Следователно процесния имот не е
подлежал на възстановяване по реда на земеделската реституция, поради което не
попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Формалното му включване в
резултативния фонд и издаване на АЧОС за него не води до изгубване на собствеността
на ищците, нито поражда право на собственост за ответната община, тъй като не е
налице способ за придобиване на вещни права по см. на чл. 77 ЗС.
Претенцията на ищците за разноски, обективирана още с исковата молба, е
2
неоснователна, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК. От
изложеното в исковата молба и от представените по делото доказателства не се
установява ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.
Включването на процесния имот по реда на чл. 45в ППЗСПЗЗ в КВС на с. н. е по
силата на административен акт, който не е издаден от ответната община. Областната
дирекция „Земеделие” и ОСЗ гр. В. Търново са териториални подразделения на
Министерството на земеделието, храните и горите /чл. 33 и сл. ЗСПЗЗ/, а не са
структурни поделения на ответника. Ищците не твърдят да са предприели действия да
уредят спора извънсъдебно и ответникът да е оспорил правата им. Напротив безспорно
се установява, че последният не е извършвал никакви действия попадащи в обхвата на
правото на собственост. Наред с това е налице и втората предпоставка на визираната
по –горе норма – ответникът е признал изцяло предявения иск, предвид на което
сторените от ищците разноски по делото следва да останат за тяхна сметка.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета Даниел Димитров Панов,
че Н. Г. Ч., ЕГН: ********** от гр. *** М.П. Р.М., ЕГН: ********** от ***, СТ. В. СТ.,
ЕГН: ********** и ЕМ. В. СТ., ЕГН: **********, двамата с адрес г***, СА
СОБСТВЕНИЦИ по наследство от н.м. Ч., б.ж. на с. н., починал на ***., на дворно
място, находящо се в с. н., общ. В. Търново, с площ от 1264 кв.м., за което е отреден
парцел I от кв. 28 по регулационния план на селото, при граници: от двете страни
улица и братя *** /нотариален акт № 110, том III, рег. № 1658, дело № 494/1943г./,
което дворно място по КККР на с. н., общ. В. Търново, одобрени със Заповед № РД-18-
848/07.12.2017г. на изп. директор на АГКК, представлява част от поземлен имот с
идентификатор ***, заключена между координатни точки 1, 2 и 3 по скица – проект за
изменение на кадастралната карта от 25.03.2021г. на инж. ***, при съседи: имот с
идентификатор *** и имот с идентификатор ***.
Скица – проект за изменение на кадастралната карта от 25.03.2021г. на инж. ***
/лист 12/, преподписана от съдията по делото, представлява неразделна част от
настоящото съдебно решение.
На основание чл. 115 ал. 2 ЗС, съдът ДАВА шестмесечен срок на ищците за
отбелязване на решението в Службата по вписвания при ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4