Решение по дело №518/2022 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

Номер     71                  07.03.2023 г.                        град Р.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Р., четвърти  състав, на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурор Радослав Градев , като разгледа докладваното от съдия Калоянова  административно дело № 518 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 3282з-2885/01.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, Министерство на вътрешните работи. Със заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13;  чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Г.С.Д. - старши полицай в Граничен контролно - пропускателен пункт - Р. от Гранично полицейско управление - Р. при Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Р. към Главна дирекция „Гранична полиция“, Министерство на вътрешните работи. В жалбата се сочи, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, при противоречие с предвидените в ЗМВР и актовете по прилагането му материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и и с процесуалния си представител от адв. О.Б.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат  присъдени направените по делото  разноски по представен списък. Ангажира писмена защита.

Ответникът - главен комисар, ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), Министерство на вътрешните работи (МВР) се представлява в процеса от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Й. С., която иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък и ангажира писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Р. пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя; събрани са множество доказателства, които потвърждават извършените от него деяния, поради което обжалваната заповед като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити, както и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

         Жалбоподателят Д. заема длъжността старши полицай на Гранично контролно-пропусквателен пункт (ГКПП) Р. към Гранично полицейско управление (ГПУ) при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) Р. от 07.11.2016 г., което се установява то приложена по делото Справка рег. № 4066р-4572/20.03.2022 г.

Със Заповед № РД-01-126/09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването са въведени временни противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от други държави на територията на Република България, считано от 10.03.2022 г. до 31.03.2022 г., съобразно оценка на разпространението на COVID-19 в съответната държава по критерии и поставяне на държавите в цветови зони (зелена, оранжева и Ч.а). В т. 6 от тази заповед са определени гранични контролно-пропусквателни пунктове, през които за посочения период лицата се допускат на територията на страната и един от тези пунктове е ГКПП Р..

На 26.03.2022 г., в 18.30 часа, на трасе влизащи в Република България, гише № ГКПП „Дунав мост“ Р. са били извършени процесуално-следствени действия от служители на дирекция "Вътрешна сигурност" (ДВС) - МВР. В хода на проверката е било установено, че младши инспектор Г.С.Д. *** е получил парична облага за това, че след като е бил длъжен да извърши гранична проверка на влизащи лица през контролния пункт на територията на България, служителят не е осъществил същата в пълен обем по отношение на лица - български граждани и не ги е насочил за извършване на граничен здравен контрол от служителите на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Р., с цел недопускане влизане в страната на лица, пристигащи от държава, попадаща в „Ч.а зона“, без необходимите здравни документи, съгласно Заповед peг. № РД-01-126/ 09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването, а именно - валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване или на равностоен или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифров COVID сертификат на ЕС. Извършен е бил оглед на местопроизшествие, личен обиск на служителя, както и претърсване в дома му. Открити са парични средства, представляващи облагата.

С писмо УРИ 4066р-4403/26.03.2022 г. оперативния дежурен на РДГП Р. е уведомил НКЦ на ГДГП за извършените на 26.03.2022 г. процесуално-следствени действия по отношение на Д.. Д. е задържан със Заповед за задържане peг. № 7855зз - 6/26.03.22г. по описа на ДВС-МВР във връзка с чл. 301 от Наказателния кодекс.

По делото е представено Постановление за привличане на обвиняем, издадено от следовател в Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) Р. по досъдебно производство № СлО 1505/2021 г. по описа на ОП Р. (ДП № 57/2021 г. по описа на ОСлО Р.). Посочено е в постановлението, че в периода от 09.10.2021 г. до 26.03.2022 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление (48 пъти), на ГКПП Р., ГП „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - старши полицай в ГКПП Р., при ГПУ Р. към РДГП Р., Д. е поискал и приел дар от А.С.А. (парична сума в размер на 20 евро), от И.А.А. (в размер на 30 евро) и от други неустановени лица - парични суми в различни валути и купюри - български лев, евро, английски паунд и щатски долар, който не му се следва с цел да не извърши действие по служба - да допусне лицата на територията на Република България при липса на представен валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване или на аналогичен документ, съдържащ същите данни, като цифров COVID сертификат на ЕС, в нарушение на т .4.1, т. 4.2 и т. 4.4 от Заповед РД-01-733/27.08.2021 г., изменена със Заповеди № РД-01-794/24.09.2021 г.; № РД-01-820/08.10.2021 г.; № РД-01-847/26.10.2021 г. и № РД-01-954/19.11.2021 г. на министъра на здравеопазването; на т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.4 от Заповед № РД-01-977/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването на Република България и т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от Заповед №РД-01-126/09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването. Д. не насочвал лицата за осъществяване на граничен здравен контрол от служители на РЗИ - Р., както би следвало в съответствие с изискванията на посочените заповеди, възложени му за изпълнение с разпореждания на директора на РДГП Р., началника на ГКПП Р. и началника на ГПУ Р.. По този начин Д. не е изпълнил вменените му съгласно длъжностната характеристика задължения - да извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и превозни средства, да не допуска влизане страната на лица и МПС с нередовни документи и да осъществява контрол по спазване на граничния режим на лица и превозни средства в зоната на ГКПП. В постановлението е посочено престъплението (като норма от Наказателния кодекс), за което Д. е привлечен в качеството на обвиняем. Постановлението е връчено лично на Д. в 18,40 часа на 27.03.2022 г. и в присъствието на неговия процесуален защитник.

След връчване на постановлението, Д. е разпитан в качеството на обвиняем на 27.03.2022 г., като разпитът е проведен в периода 19.00 -19,15 часа, в присъствието на прокурор от ОП Р.. Д. е заявил в присъствието процесуалния си представител, че е запознат с обвинението, но не разбира в какво е обвинен. Сочи, че за периода 09.10.2021 г. - 26.03.2022 г. продължително време е бил в отпуск; давал дежурства на изход и трасе товарни автомобили, където не се извършват такива проверки; сигурен е, че 48 пъти не е бил дежурен на трасе вход леки автомобили. Посочва, че през епидемичната обстановка е имало много лица, за които не е било необходимо да се представя сертификат и да бъдат насочвани за здравен контрол, защото няма право да спира български гражданин да влезе в страната. Сочи, че с оглед създадената организация на работа не може да каже дали лицата са отишли при служителите на РЗИ, защото когато е имало много работа ги е пращал сами, а когато е имало по-малко работа ги е водил лично. Посочва още, че е служител на МВР от приблизително 30 години, като е заемал различни длъжности, и до този момент не е осъждан и наказан (през 2006 г. - 2007 г. е имало дисциплинарни производства срещу него, но не помни резултата от тях след съдебното обжалване). Посочва, че живее в гр. Р. със семейството си – съпруга (държавен служител) и сина си. Поискал е да бъде отстранен от длъжност съгласно реда, предвиден в НПК.

         В административната преписка е налично Предложение рег. № 4066рр-4443/28.03.2022 г. от директора на РДГП Р. до директора на ГДГП - МВР, в което са описани извършените процесуално-следствени действия от служители на ДВС-МВР спрямо младши инспектор Г.С.Д., както и правната квалификация на действията на Д.. Посочена е заеманата от Д. длъжност; квалификацията на нарушението; време на извършване – по служба; липсата на данни за употреба на алкохол, наркотични вещества, прекурсори, медикаменти и др., както и липсата на зависимост от тях. Посочено е, че не са нанесени щети на МВР и няма данни за причините за нарушението, но са налице такива за корупционно поведение. Налице е основание за временно отстраняване от длъжност, тъй като служебното положение би затруднило разкриването на обективната истина – чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Предложен е състав на дисциплинарно разследващ орган; посочено е, че не е извършена предварителна проверка, както и че по случая е образувано следствено дело по описа на ОСлО, ОП Р..

         Във връзка с така направеното предложение, директора на ГДГП-МВР е постановил Заповед peг. № 3282з-963/29.03.2022 г. за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу Г.С.Д. в качеството му на държавен служител в РДГП Р. при ГДГП. Със заповедта е определен състава на дисциплинарно разследващия орган, както и неговия председател. Определен е и срок на проверката - 28.07.2022 г. Заповедта е връчена лично на Д. на 06.04.2022 г, в 11,00 часа, като същият ръкописно е отбелязал, че е подал заявление за освобождаване от служба и е посочил адв. О.Б. като лице, подпомагащо защитата му. Формирания дисциплинарно разследващ орган е представил План рег. № 4066р-4571/30.03.2022 г. за създаване на организация за извършване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР по посочената заповед на директора на ГДГП-МВР.

         С оглед нормалното и ефективно функциониране на ГПУ Р. към РДГП Р., във връзка със заповедта на директора на ГДГП-МВР, с която е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу младши инспектор Г.С.Д. ***, директорът на РДГП е командировал Д. със Заповед № 4066з-478/29.03.2022 г. за времето от 30.03.2022 г. до 29.04.2022 г. включително от ГПУ Р. в група „Охрана на държавната граница“.

         На 30.03.2022 г. началникът на сектор „Човешки ресурси“ при РДГП Р. е изготвил Справка рег.№ 4066р-4572 относно професионалния стаж, получени отличия, награди и наложени дисциплинарни наказания в МВР на младши инспектор Д..

         От Протокол за извършена техническа експертиза № 20/22-18, вх. № СлО1505/21/30.03.2022 г., назначена в досъдебното производство, се установява че вещото лице е възпроизвело на хартиен носител от представените пет броя оптични носители ясни кадри на преминаването на леки автомобили „Ф. Г.“ с per. № ******* и „Ф. К.“ с per. № ********, за времето от 18.20 часа до 18:40 часа на 26.03.2022 г., както и ясни кадри на автомобили, преминали непосредствено след тях, идващи от същата посока и преминаващи по същото трасе. Поискано е и същото възпроизвеждане за автомобили по същото трасе в часовете: 15.15 часа, 15.42 часа и 17.00 часа на 26.03.2022 г.

         С Покана рег. № 4066р-4572/30.03.2022 г. дисциплинарно разследващият орган е поканил Д. да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него. В поканата е посочено, че се проверяват данни за извършено от Д. тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, изречение второ и т. 13 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Д. е уведомен за правата си в хода на дисциплинарното производство: да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, с обобщената справка и с всички материали по производството; да участва в производството самостоятелно или да бъдете подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат; да прави необходимите извлечения и копия от материалите по производството при условията на чл. 34 от АПК; да представи доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да дава или да откаже да дава обяснения като на основание чл. 21, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-877) е длъжен да се яви пред дисциплинарно наказващия орган и дисциплинарно разследващия орган. Предупреден е, че съгласно чл. 205, ал. 5 от ЗМВР, участието в дисциплинарното производство на лицата по ал. 3 (подпомагащи защитата) се осигурява от него, и тяхното отсъствие по неуважителни причини не е пречка за извършване на действия по производството. Предоставена му е възможност в срок до 21.04.2022 г. да даде писмени обяснения, адресирани до директора на ГДГП-МВР, както и да представи доказателства за твърдяни от него факти и обстоятелства.

         Д. е представил Обяснения № 4066р-5855/21.04.2022 г. до директора на ГДГП-МВР.  Оспорва твърдението, че е получил облага вследствие на факта, че след като е бил длъжен да извърши гранична проверка на влизащи в страната лица през ГКПП Дунав мост, не е осъществил същата в пълен обем и не е насочил лицата за извършване на граничен здравен контрол от служители на РЗИ - Р., предвид пристигането им от държава, попадаща в „Ч.а зона“ и без необходимите здравни документи, съгласно Заповед № РЗ 01-126/ 09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването, като действията му са установени при извършени процесуално-следствени действия от служители на ДВС-МВР на 26.03.2022 г. Сочи, че не е в състояние да се защитава срещу тази заповед, тъй като за посоченото тежко нарушение, извършено от него не е представена информация относно време, място и начин на извършване. Счита, че не е извършил описаното в заповедта тежко нарушение. Иска спиране на дисциплинарното производство до влизане в сила на прокурорско постановление или присъда спрямо него, защото според Д., ако не е извършил престъпление, то не е извършил и дисциплинарно нарушение.

         С Писмо рег. № 406600-1461/03.005.2022 г. директорът на РДГП Р. е поискал от административния ръководител на ОП Р. да бъде предоставена възможност дисциплинарно разследващият орган да се запознае със събраните материали по ДП № СлО 1505/2021 г. и да получи копия при възможност, за да се проведе ефективно и качествено дисциплинарно производство. С Постановление № 1505/21 от 20.05.2022 г. наблюдаващият прокурор от ОП Р., на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 196, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, е дал разрешение дисциплинарно разследващият орган да се запознае с материалите по досъдебното производство, събрани до внасяне на искането за вземане на мярка задържане под стража по отношение на Д., съдържащи се в явния том и да получи копия от тях. По делото са представени описи, съставени на 03.06.2022 г. за получените документи (копия) (л. 191 и л. 305). Представен е Приемо-предавателен протокол от 06.06.2022 г. за предаване на материали, посочени в цитираните описи.

         Дисциплинарно разследващият орган е провел работно съвещание на 08.06.2022 г., като е съставен Протокол № 4066-8129. На съвещанието членовете на разследващия орган са се запознали с представените от ОСлО ОП Р. материали от ДП № СлО 1505/2021 г. по описа на ОП Р.. След запознаване и анализ на съдържащите се в документите факти и обстоятелства, комисията е  приела, че същите са относими към настоящото дисциплинарно производство и на основание чл. 29, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877, ги приобщава към материалите по дисциплинарното производство.

         От така приобщените доказателства изключително значение има протоколите за проведени разпити на свидетели, както следва:

Протоколи за разпит на лица, проведени на 27.03.2022 г. в гр. Р., от следователи в ОСлО, ОП Р..  На основание чл. 117 – чл. 122 и чл. 139 от НПК, в качеството на свидетели по ДП № СлО 1505/2021 г. по описа на ОП – Р. са разпитани лицата:

1. А. М. М. – от с. Г., обл. С., с българско гражданство, от 8 г. живее и работи в Н., но периодично се прибира в страната за да се види с децата си. На 26.03.2022 г. около 10:30 часа, заедно с И.А.А., О. и Х. е пътувал с автомобил „Ф. т.“ от селото, през „Дунав мост“, през Румъния за Унгария, за да помогнат на сина на А. за отстраняване на повреда в автомобил. Малко след като минали Букурещ, сина на А. се обадил, че е поправил колата си и М. заедно с останалите три лица тръгнали обратно. Дава описание на  обстановката на граничния пункт – пристигнали след 17:00 часа, застанали на гише от лявата им страна (не знае дали гишето има номер), като пред тях имало около 4 автомобила - 1 бус и 3 леки коли, като този пред тях бил с варненска регистрация, марка „Ф. Г.“, с ремарке. М. е седял на предната дясна седалка, до шофьора А.. След това преразказва какво е видял за предходния автомобил: шофьорът на автомобила е подал документите на гишето, но са му върнали единия от документите и шофьорът се е върнал до колата. След това този водач е отишъл до гишето, подал същия документ и са му върнали всички документи. М. прави изявление, че „Аз предположих, че е дал пари, така си помислих, не сме коментирали това в колата“. След това свидетелят описва собствената им проверка – шофьорът А. е взел личните карти на всички, слязъл от колата и подал картите на гишето. След това А. се върнал в колата, обяснил, че е казал на гишето, че двама от пътниците в колата нямат сертификат за ваксина или тест и е дал 10 евро, но са му поискали още 20 евро. И.А. е извадил 20 евро в две банкноти по 10 евро и М. е видял, как той (А.) ги е подал на служителя вътре, без да ги слага в документ. След това са потеглили, не са обсъждали случая, само А. казал, че са му поискали много пари. После се прибрали в селото. М. посочва, че той и О. не са имали сертификати. Посочва още, че той не е ваксиниран, но когато се прибира в България си прави тест в Н. и му дават сертификат. Пътуването на 26.03.2022 г. е било непредвидено, поради което не си е правил тест. Разпитът е в периода 17:10 часа – 17:35 часа.

2. А. ***; български гражданин, месторабота – „на частно в чужбина“, като с лицето са проведени два разпита:

2.1. за времето от 17:20 часа до 17:50 часа, в присъствие на прокурор от ОП Р.: Посочва, че родителите му живеят и работят в Г., като майка му има фирма за транспортна дейност в Г. и осъществява транспорт в цяла Европа. А. периодично работи там (обикновено десетина дни), като останалото време е в страната при семейството си, отива в Г., когато е повикан от майка си. До Г. и обратно пътува със собствен автомобил „Ф. Г.“, рег. № *******, на цвят сив металик. Транспортната дейност извършва с различен транспорт на фирма „Акденис“. Лицето дава конкретно описание на пътуването си на 25.03.2022 г. от Г. за България. Пътувал е заедно с неговата братовчедка В. С. ***) и с приятеля си М. А. (от гр. Варна). Посочва, че той е ваксиниран, но другите пътници в колата не са ваксинирани. Към 18:00 часа на 26.03.2022 г. е пристигнал на ГКПП Дунав мост, като от образуваните две опашки, той се е наредил на лявата опашка, гледано към изхода на пункта. Не посочва номер на кабината, но при настъпване на неговия ред слязъл от колата и отишъл на гишето, като е подал три лични карти и малкия талон на колата, след което служителят извършил някаква проверка. На въпроса на служителя „Биричка няма ли, тестове, сертификати?“, свидетелят отговорил, че няма. Тогава служителят му върнал малкия талон с думите „Сложи нещо тука за биричка“. Свидетелят твърди, че след това е отишъл до автомобила, за да вземе портмонето си (същото било в неговата грейка), извадил две банкноти по 10 евро и ги сложил в малкия талон на колата, но нищо не е казал на пътуващите с него. След това А. отново отишъл до гишето, подал малкия талон (в който бил сложил двете банкноти) на служителя, последният извадил банкнотите, сложил ги в горния си десен джоб и след това върнал всички документи на А. с пожелание за приятно пътуване, като изрекъл репликата „Ето, вече имаш всичко“. Посочва, че не е физиономист; не може да опише служителя, но последният бил на възраст.

2.2. за времето от 18:00 часа до 18:20 часа: показанията са идентични, с тези описани в т. 2.1, но са дадени в присъствието на съдия от Окръжен съд - Р..

3. И.А.А. ***; български гражданин, месторабота – пенсионер по болест, като с лицето са проведени два разпита:

3.1. за времето от 16:40 часа до 17:15 часа в присъствието на прокурор от ОП Р.: Посочва, че на 26.03.2022 г. заедно с неговите познати О., Х. и А., които са му и съседи, са тръгнали за Румъния с микробус „Ф. К.“ с peг. № ********, който е собственост на племенника му. Причината за пътуването е обаждане от неговия син, тръгнал предходния ден за Австрия, че микробусът (рег. № СС9220АР) се е повредил. А. посочва, че на отиване е шофирал А., а на връщане – той самият, защото кракът му вече бил добре и от известно време шофирал сам. Твърди, че около 15:00 – 16:00 часа са излезли през ГКПП „Дунав мост“. Прави изявление, че той лично и Х. са ваксинирани, а за другите двама спътници знае, че не са, както и че тези лица нямат тестове. Знаел е също така, че в този момент в Румъния не се изискват сертификати и тестове. Когато са изминали около 40 км на територията на Румъния, синът му се обадил, че е отстранил повредата в колата и вече пътува за Австрия. По тази причина А. и другите пътници тръгнали обратно за България, като малко след 18:00 часа били отново на ГКПП „Дунав мост“. Като приближил гишето за гранична проверка е видял, че пред тях има бял автомобил „Ф. Г.“ с ремарке, който ги е изпреварил малко преди пункта по време на движението. А. е видял, че водачът на „Ф.а“ е подал документи за проверка на граничния полицай. След това този водач се върнал до колата и влязъл в нея. След това водачът излязъл и се върнал на гишето, подал си ръката навътре, взел си документите и директно заминал, като не е ходил до пункта на РЗИ. А. е направил изявление, че „Аз от 32 години пътувам, минавал съм много пъти и веднага разбрах, че има далавера.“ Посочва още, че по причина, че А. вози в автомобила двама нередовни пътници, помислил си, че този полицай ще му направи проблем и затова отишъл при него с четири лични карти и сгъната банкнота от 10 евро между тях. Подал документите заедно с парите на полицая. Последният погледнал личните карти, видял парите и ги прибрал (А. не е видял къде) и попитал колко човека са без ваксина и тестове, на което свидетелят отговорил двама. Полицаят направил знак с ръка, като показал още два пръста и А. разбрал, че му иска още 20 евро. По тази причина А. се върнал до микробуса, взел две банкноти по 10 евро от портмонето си и ги скрил в ръката си. После свидетеля се върнал до гишето, пресегнал се и оставил парите на плота, които полицаят взел, но А. не видял къде ги е прибрал. Граничният полицай върнал документите на свидетеля, който не е видял да бъде извършена проверка в компютъра. Полицаят казал на А. „Лек път, наборе.“ и всички си тръгнали. Свидетелят А. посочва, че полицаят е бил едър, с очила. В заключение на разпита, А. посочва, че дадените от него на граничния полицай две банкноти по 10 евро,  преди това са му били предоставени от служители на полицията, защото се е оплаквал, че и друг път са му искали пари. Затова А. е предоставил посочените банкноти на полицаите, които са ги описали, след това са му ги върнали и са му обяснили, че ако пак му поискат пари „на моста“, трябва да даде тези банкноти.

3.2. за времето от 17:35 часа до 17:55 часа: показанията са идентични, с тези описани в т. 3.1., но са дадени в присъствието на съдия от Окръжен съд-Р..

4. Х. Р. А. - от с. Г., обл. С., с българско гражданство, като 2-3 пъти годишно пътува до Австрия за сезонна работа. На 26.03.2022 г. е бил на село, когато (не си спомня часа) му се обадил И., със синът на когото – Д., работели заедно. А.ов знаел, че на 25.03.2022 г. (петък) Д. е тръгнал за Австрия с бус. И. информирал А.ов, че буса на Д. се повредил в Унгария и иска да отидат заедно с него, за да му помогнат. А.ов посочва, че често се случва, когато закъсат с колите в други държави да си помагат. Малко преди обяд И. взел Х. А.ов, А. и друго момче от селото; пили кафе и обядвали и тръгнали за Унгария с буса на И., марка „Ф.“, със силистренска регистрация. Минали през „Дунав мост“ и продължили през Румъния, като малко преди Букурещ Д. се обадил на баща си, че е поправил буса. И. много се зарадвал, защото по този начин не се налагало да пътуват много. Тръгнали обратно за България, като минали „Дунав мост“ и спрели на границата. Свидетелят посочва, че И. е взел личните карти и 10 евро, като е казал, че двете момчета нямат ваксини, слязъл от буса и отишъл на гишето. А.ов посочва, че е седял отзад и по тази причина не е видял какво е взел И., когато след малко той се върнал и започнал нещо да рови. И. взел нещо, слязъл от колата. След това се върнал и тръгнали, като не са говорили повече и се прибрали на село.

Протоколи за разпит на лица, проведени на 29.03.2022 г. в гр. Р., от следователи в ОСлО, ОП Р..  На основание чл. 117 – чл. 122 и чл. 139 от НПК, в качеството на свидетели по ДП № СлО 1505/2021 г. по описа на ОП – Р. са разпитани още лицата:

5. Д. Х. Т. – български гражданин, месторабота ГПУ при РДГП Р.. Т. посочва, че е началник на П. смяна в ГКПП Дунав мост, в която работят 17 служители, един от които е Д.. Работи се по месечни графици, които се изготвят от началника на пункта и се утвърждават от началника на ГПУ. Работи се на 12-часови смени: от 07:00 часа до 19:00 часа и от 19:00 часа до 07:00 часа. Преди началото на всяка смяна началникът на смяната извършва инструктаж на дежурните служители при който ги запознава с текущи съобщения, задачи, всички заповеди и лица, обявени за издирване. След инструктажа служителите полагат подпис в оперативен дневник, с което се удостоверява, че са запознати със съответните задачи и документи. След това началника на смяната разпределя служителите по работните места, като се съобразява с натовареността на различните трасета. Например, ако един служител е бил на натоварено трасе дневна смяна, през нощната смяна той работи на по-малко натоварено трасе. След разпределяне на съответните места, при необходимост даден служител да напусне работното място, той е задължен да уведоми началника на смяната, който отразява този факт в оперативния дневник, като се посочва служителя, който ще го замества и времето на заместване. Всеки един служител на автоматизирано работно място (АРМ) влиза в системата с две лични пароли, до които има достъп само той. В кабините, където се намират АРМ не се съхраняват лични вещи на различните служители, тъй като това е общо работно място. Всеки служител при застъпване на смяна следва да си провери работното място за чужди вещи. В тях не се съхранява служебна документация, с изключение на данни и снимки за издирвани лица и то за кратък период време и при необходимост. Във всяка една кабинка са обособени две работни места - едно за българския служител и едно за румънския служител. Частта от кабините, където работят българските служители са обзаведени с бюро и АРМ - компютър, монитор, клавиатура и ОЦР (сканиращо устройство за документи). В кабината има и шкаф, който е общ, както и бюро за румънския служител. Всички тези процедури се извършват от Т.. Свидетелят посочва още, че инструктажа се провежда в съответствие с утвърден план. Относно проверките във връзка със спазването на заповедите на министъра на здравеопазването, свидетелят Т. посочва следното: При всеки един инструктаж той запознава служителите с действащата към момента заповед на министъра на здравеопазването относно противоепидемичните мерки, свързани с COVID 19. Във връзка с тази заповед служителите са длъжни да насочат и лично да занесат на служителите от РЗИ всички документи на всички лица от съответното МПС, влизащо в страната, независимо от това дали имат или нямат сертификати. При облекчените гранични проверки, служителите отново имат задължение да предадат документите на лицата на служителите от РЗИ, но въвеждат в Автоматизирана информационно система „Граничен контрол“ (АИС ГК) само лицата, които подлежат на карантина. На служителите на РЗИ е предоставено помещение на трасе вход, което се намира на гърба на кабина № 1. Всеки един от граничните служители, след извършване на проверка на документите на лицата от съответното МПС, излиза от кабината и предава документите им на служителите на РЗИ. Системата, с която разполага РЗИ има връзка с АИС ГК. Посредством тази връзка на РЗИ са известни всички лица, които са влезли в страната. След като бъдат заведени от граничен служител, служителите от РЗИ проверяват валидността на представените от лицата сертификати, а тези, които нямат се карантинират. Сочи се още при разпита, че във връзка с регламент на ЕК и указания на РДГП, от доста години е въведена 100% контрол в АИС ГК на всички лица и МПС на вход и изход в страната, като контрола е особено засилен след въвеждане на извънредната епидемична обстановка в страната. По време на всяка смяна, в зависимост от оперативната обстановка и интензивността на пътникопотока/натрупване на МПС на мостовото съоръжение, по преценка на Т., след доклад на директора на РДГП (а в негово отсъствие на оперативния дежурен РДГП), след тяхно разпореждане и след съгласуване с румънската страна, се въвеждат несистематични гранични проверки, т.е. не се извършва 100% проверка в АИС ГК. Това обаче е само за определен период от време, а не за цялата смяна, като за тези проверки се изготвя съобщение от РДГП Р. и от ГКПП Р.. В този случай Т. уведомява всеки един служител от смяната, обикновено по телефона. При 100% проверка всеки един служител е длъжен да въвежда всички лица и МПС в АИС ГК. При облекчената гранична проверка (несистематична) служителите са длъжни да въвеждат всички лица от рисковите профили, както и всички малолетни и непълнолетни, непридружени от родители. Всеки служител е запознат с рисковите профили. Това обикновено са лицата от малцинствата и лица, отговарящи на рискови профили. Свидетелят посочва още, че в началото на всяка смяна служителите декларират наличните в тях суми в български лева в оперативния дневник, като нямат право (включително и Т.) да притежават валута – единственото изключение е притежаването на румънски леи,  но само за служителите, дежурни на трасе изход. Т. посочва, че това правило се отнася и за румънските служители. Свидетелят предоставя информация и за дежурството на 26.03.2022 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа, т.е. дневна смяна. Посочва, че е инструктирал служителите от неговата смяна, включително и Д., за заповедта на министъра на здравеопазването, 100 % проверки и всички други мерки и правила, предвидени в плана за инструктаж. След инструктажа е разпределил служителя Д. на АРМ на трасе вход леки автомобили, кабина № 1 да извършва гранични проверки. Посочва още, че в този ден е въведена облекчена гранична проверка само за времето от 09:45 часа до 10:15 часа. Т. лично е  уведомил всички служители, включително и Д., за времевия порядък на въведеното облекчение. В този ден са действали същите правила по отношение на COVID 19, служителите е следвало да предават документите на всяко едно лице, влизащо в страната, на служителите на РЗИ. Денят бил много натоварен и Т. не е разговарял със служителите по време на смяната. Дава описание на проведените следствени действия, като посочва, че малко преди края на смяната е чул шумотевица на трасето и излязъл от кабинета си. Тогава при него дошъл заместник-директорът на ДВС-МВР, който го информирал, че провеждат специализирана полицейска операция, като Т. не е присъствал на същата. Впоследствие е разбрал какво се е случило, но без подробности. Твърди, че от неговия кабинет има видимост към цялото трасе вход, но няма възможност да наблюдава детайлно всяка една кабина (без  кабини № 5 и № 3) – вижда ги като помещения и движения на лица около кабините. Посочва, че Д. работи в смяната от септември 2021 г., като Т. го познава от доста години като колега, но няма близки отношения с него. Д. изпълнявал поставените задачи, Т.  няма оплаквания и забележки към него, не му е известно дали е награждаван или наказван.

6. Е. Т. И.– български гражданин, главен секретар на РЗИ Р.. Дава показания, че от март 2020 г., съгласно заповед на министъра на здравеопазването са започнали дежурствата на трасе вход на ГКПП Дунав мост. И. изготвя график за участието на всички служители на РЗИ, включително и за самата нея, за даване на дежурства. Съгласно епидемичната обстановка заповедите се изменяни и съответно изискванията са били различни. Първоначално са проверявани и шофьорите камионите, като впоследствие те са отпаднали като транзитно преминаващи. В началото на пандемията нейните колеги са давали дежурства на три трасета – за целта са включени служители от РЗОК Р., от КОЦ Р. и медицински сестри от училищно здравеопазване към Община Р.. След урегулиране на обстановката, някъде от лятото на 2020 г., дежурства дават само служителите на РЗИ. Дежурствата са аналогични на тези на служителите от Гранична полиция – по 12 часа, от двама служители на РЗИ. Посочва, че на пункта има преотстъпена кабинка, която е разположена до дипломатическото трасе, с гръб към трасето на влизащите МПС. От ноември 2020 г. И. също е започнала да дава дежурства. Дава сведение относно процедурата на проверката: на влизащите лица се извършва проверка от граничен служител; той преценя в зависимост от ситуацията – дали се изисква документ за преболедуване; дали има бърз отрицателен антигенен тест; PCR тест отрицателен или сертификат за ваксинация, носи документите на съответното лице. Това лице отива на гишето на служителите от РЗИ и те го питат от коя държава идва и с какъв документ. Към момента на даване на показанията се изисква поне един документ, но преди това е имало период, в който лица, идващи от Ч.а и тъмноЧ.а зона е трябвало да представят по два документа. Пак към момента на даване на показания И. уточнява, че ако лицата не разполагат с документ, те се поставят под карантина, която може да бъде отменена след 72 часа с бърз антигенен тест. В различни периоди от време подобна отмяна не е била възможна, а в други периоди отмяната е ставала с отрицателен PCR тест. И. посочва още, след като граничните полицаи въведат в АИС ГК данни за лицата и за МПС, служителите на РЗИ имат достъп до нея. Съществуват случаи, в които лица са насочвани за карантиниране, но данните им не се отразяват в таблета на служителите на РЗИ - тогава отново гранична полиция въвежда необходимата информация в системата, за са издаде РЗИ електронни предписания. Във връзка със събитията на 26.03.2022 г. И. посочва, че е била дежурна от 07:00 часа до 19:00 часа, като до 14:00 часа нито едно лице не е подадено за проверка. Посочва, че относно проверяваните лица е представена информация на следствието, а тази информация може да бъде издирена чрез справка от Министерство на здравеопазването и със съдействието на „Информационно обслужване“.

7. Представен по делото е и протокол за разпит на Л.-Г. Г.,  проведен на 30.03.2022 г. в гр. Р., от следовател в ОСлО, ОП Р..  На основание чл. 117 – чл. 122 и чл. 139 от НПК, в качеството на свидетел по ДП № СлО 1505/2021 г. по описа на ОП – Р. Г., румънски гражданин, с месторабота ТДГП Гюргево, Румъния е дал показания чрез преводач от румънски на български език, както следва: Свидетелят посочва, че работи като граничен полицай към ТДГП Гюргево от 1994 г., разбира малко думи на български и на турски език. От около 2007 г. работи на пункта за граничен контрол - проверка на документи в общи българско-румънски смени. Работата се състои в идентификация на лицата; въвеждане на данните в румънските сървъри; проверка на лицата в съответните системи, но при на опашка посочените действия не се извършват, а документите се проверяват само зрително. При работа в обща смяна на вход към България, неговата кабина е означена с надпис Румъния и има румънско знаме. В тази кабина, при изпълнение на служебните си задължения разполага с четец, монитор, телефон свързан с румънската полиция. Двете системи - българската и румънската - не са свързани помежду си. Посочва, че в кабинката вляво от него, е гишето за българския граничен полицай, но той не е точно по права линия с него, а се пада в десния ъгъл. Това може да се установи на място. По принцип неговото гише е първо откъм Румъния. Между двата стола има шкафче с 4 чекмеджета, ползвано от българските служители. Познава Д. от момента, в който смените на българските служители са преструктурирани, т.е. от преди около 6-7 месеца. Не работи постоянно с него, защото неговите смени са „въртящи“. По принцип мисли, че е работил с Д. около 5-6 пъти, като има стриктно минимално необходимите колегиални професионални отношения. Никога не са били в приятелски или в много добри колегиални отношения. Налагало се е Г. да прави забележки на Д., когато са  били заедно на смяна, да не пуска толкова силно музиката от лаптопа си, също и да не говори прекалено силно по телефона си, защото свидетеля не чувал какво се случва около него. На 26.03.2022, събота, бил дневна смяна на трасе изход от Румъния, която смяна по принцип трябвало да бъде от 07:00 часа до 19:00 часа, но реално тогава останал до 23:45 часа. Казано му било, че трябва да остане отпред пред будката, като през това време е бил охраняван от трима полицейски служителя от България и двама служители от Главна дирекция Антикорупция Румъния. Още веднъж посочва, че неговото работно място е встрани от работното място на Г. и без да се обърне, не може да види какво прави той, и освен това не го интересува нито Д., нито който и да било друг от българите. Твърди, че с българските служители обсъжда единствено документите, които трябва да обработват заедно – например изтекли визи и други подобни. Преди да дойде на работа в пункта в Р., той е инструктиран от началника на смяната в Гюргево. На 26.03.2022 г. не е правил забележка на Г. за силна музика. През деня, не помни точно в колко часа, на пункта Г. разговарял с преминаващо лице, говорили за Чехия и лицето дало на Г. 2 кутии бира, които той сложи в шкафчето помежду им. По-късно, друго преминаващо лице също му дало две кутии бира, които той сложил отново в чекмедже на същото шкафче. Не е виждал някой да му дава пари, но е виждал да му дават документи. Румънският служител искал за проверка само талон и лична карта, докато българските гранични полицаи искат допълнителни документи - застраховки, медицински, питат ги откъде идват, къде отиват и т.н. Кутиите с бира е видял защото едното лице ги е дал на Д. през прозореца на гишето, а другото през вратата. Малко преди да изтече смяната, Г. станал, тъй като наближавало времето за приключване на смяната, да си събере нещата и бил в изправено положение, когато забелязал, че към тях бягат около 15-20 души, от които трима влезли при тях в кабината, един му показал значката си, че е полицай, и двама сложили белезниците на Г.. Г. искал да се обади на началника си, но българският полицай не му позволил, поради което той изчакал 10 минути, след което дошли румънски служители от ГД Антикорупция. Той повикал тези румънски служители да му обяснят защо го държат вътре в кабината, докато неговите румънски колеги били отвън и разговаряли по телефоните си. След разговор на румънските служители с българските полицаи, на Г. било разрешено да излезе навън, но не и да вземе вещите си (чанта, печка и връхна дреха). През това време в кабината при Д. са влизали много други служители, но свидетелят не знае по каква причина. След около час Г. бил предупреден, че може да бъде обискиран. Служители на ГД Антикорупция изготвили протокол, в който е отразено, че в свидетеля са намерени 516 леи, като той е декларирал в регистъра 560 леи, похарчената разлика е за храна от Румъния. Обиска е извършен в присъствието на полицай от България, двама полицаи от ГД Антикорупция, като обиска е бил щателен, включително с УВ лампа. В чекмеджетата на шкафчето не е съхранявал и не е оставял нищо по време на смяната. От кабината е излизал 3 пъти, 2 пъти до тоалетната, и един път да се нахрани. Носил е стоки от Румъния на българските си колеги - лекарства, тъй като сестра му е аптекарка, но Д. никога не е искал нищо от него.

         Със Заповед № 3282з-1910/10.06.2022 г. на директора на ГДГП, Д. временно е отстранен от длъжност държавен служител в ГДГП-МВР, считано от 18:30 часа на 26.03.2022 г. Заповедта е връчена лично на Д. на 29.06.2022 г. в 15:00 часа.

         Дисциплинарно наказващият орган със Заповед № 3282з-2444/21.07.2022 г. е удължил срока на дисциплинарното производство срещу Д.. Като причина е посочено, че дисциплинарното производство се характеризира с фактическа и правна сложност. Това е така защото във връзка с постъпилите данни от материалите по ДП № 1505/2021 г. са проведени разговори с лица, за които са налични данни за преминаването в България на 26.03.2022 г. за времето от 7:00 часа до 19:00 часа през ГКПП Дунав мост. С писма рег. № № 4066р-8132/08.06.2022 г. и рег. № 5290р-9813/15.06.2022 г. са изискани данни от ДКИС МВР, видеозаписи от ТД „Митница“ Р. при Агенция „Митници“ и с писмо рег. № 406600-2082/ 11.07.2022 г. до наблюдаващия прокурор е изготвено искане за представяне на копия от видеозаписи, в случай че постъпят по ДП № СлО 15058/21 по описа на РОП (ДП № 57/2021 г. по описа на ОСлО в ОП Р.).

         С Приемо-предавателен протокол от 20.09.2022 г. следовател от ОСлО ОП Р. е предал на член на дисциплинарно разследващия орган 10 бр. оптични носители DVD – R, съдържащи презаписи на видеозаписи от камери 8, 10, 11 и 12 на трасе вход на ГКПП Дунав мост за 26.03.2022 г., предоставени от ТД „Митница“ Р.. Видно от протокол рег. № 4066р-14150/20.09.2022 г., дисциплинарно разследващата комисия се е запознала със записите, намерила е същите за относими и е взела решение да ги приобщи към материалите на дисциплинарното производство на основание чл. 29, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877.

Резултатите от работата на дисциплинарно разследващия орган са представени в Обобщена справка № 4066р-14212/21.09.2022 г., която съдържа няколко части, както следва:

І. Повод за образуване на дисциплинарното производство - предложение per. № 4066р-4443/28.03.2022 г. от директора на РДГП Р., съдържащо данни, че държавният служител Г.С.Д. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание уволнение.

ІІ. Получени предварителни данни – за получена от Д. лична облага поради неизпълнение на служебни задължения – да извърши пълна проверка на български граждани, идващи от Ч.а зона и след това да ги насочи за проверка от дежурните служители на РЗИ Р..

ІІІ. Установена фактическа обстановка – описани са извършените процесуално- следствени действия спрямо Д. – оглед на местопроизшествие; личен обиск; задържане за 24 часа; задържане за 72 часа; налагане мярка за неотклонение домашен арест; временно отстраняване от длъжност. Изискани са документи, свързани с действията на Д. на 26.03.2022 г., като са приложени и копия на публикации от средства за масово осведомяване. Описано е запознаването на комисията с материалите по досъдебното производство срещу Д., както и получаване на копия от тях, а също и причините за приобщаването им към материалите от дисциплинарното производство.

Изрично са посочени специфичните процесуално-следствени действия от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“(ДВС) на МВР:

ü  Претърсване на служебното помещение  кабина № 1, в която е работил Д. за времето от 19:40 часа до 21:35 часа на 26.03.2022 г. и изземването на банкноти в различни купюри и валути и други вещи.

ü  Обиск, проверка на багажа и физически обиск на Л.-Г. Г., извършен от румънските полицейски власти в присъствие на служители на ДВС-МВР, като не са установени вещи и банкноти, които да имат отношение към случая, и частично са пресъздадени показанията на румънския граничен полицай, дадени в хода на досъдебното производство.

ü  Личен обиск на Д. за времето от 22:20 часа до 22:45 часа на 26.03.2022 г., като са открити банкноти в различни купюри и валути.

ü  Претърсване и изземване на лек автомобил „П.“, рег. № Р2539АТ, ползван от Д., за времето от 23:10 часа до 23:35 часа на 26.03.2022 г., като не са установени вещи, имащи отношение към случая.

ü  Претърсване на жилището на Д. на 27.03.2022 г. за времето от 00:30 часа до 01:30 часа, като са иззети банкноти в различни купюри и валути.

Посочените действия са одобрени с Определения на съдия от  Окръжен съд -Р..

         В тази част от справката комисията е пресъздава свидетелските показания на разпитани във връзка със случая лица: И.А.А. (дал на Д. т.нар. белязани банкноти); Х. Р. А. (спътник на А.); А. М. М. (спътник на А.); А.С.А. (шофьор на лек автомобил „Ф. Г.“ рег. № *******, също дал на Д. две банкноти по 10 евро); Д. Т. (началник смяна, дежурна на 26.03.2022 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа, в която работи Д.) и Е. Т. И.(дежурен служител от РЗИ Р. на 26.03.2022 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа).

         Описано е съдържанието на постановлението за привличане на Д. като обвиняем, както и показанията, които той е дал в тази връзка.

         Представена е подробна информация за извършените в хода на досъдебното производство експертизи:

Ø  Химическа експертиза – Д. е отказал да даде сравнителни образци (обтривки на ръцете), като с разрешение на съда такива са взети принудително. Целта е да се установи дали същият е докосвал банкнота от 10 евро, сериен № РА**********, която е обработена специално. При личния обиск на Д. е установено наличие на светещо – флуоресциращо вещество в горната и леко странична част на П. фаланга на показалеца на дясната ръка.

Ø  Техническа експертиза – на хартиен носител са възпроизведени ясни кадри на преминаването на леки автомобили марка „Ф.“, модел „Г.“ с per. № ******* и марка „Ф.“, модел „К.“ с per. № ********.

         Комисията се е запознала с предоставените видеозаписи, от които се потвърждава преминаването на посочените автомобили, както и с доказателства за заплатена такса в Гюргево за преминаване на мостовото съоръжение и липсата на регистрирана проверка в АИС ГК.

         При така изложените факти и обстоятелства, комисията е посочила и приложимите нормативни актове във връзка с тях – Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на Румъния, относно съвместен контрол за преминаване на границата и Протокола за сътрудничество, относно начина на функциониране на съвместен пункт за преминаване на българо-румънската граница ГКПП Р.-Гюргево и ред за осъществяване на граничен контрол при едно спиране за преминаване на общата граница (чл. 7, ал. 1 и глава ІІІ, т.2.3. от Протокола); Инструкция № 8121з-813/ 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (чл. 2, ал. 1 и чл. 27); Регламент (ЕС) 2017/458 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 — Кодекс на шенгенските граници по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни по външните граници (в сила от 07.04.2017 г.).

         Комисията е представила информация и относно действията на И.А.А. – същият е подал информация в ДВС-МВР във връзка с извършваните от него регулярни преминавания на ГКПП Дунав мост както при влизане, така и при излизане от страната, като са изнесени данни за извършвани действия по служба от страна на гранични полицаи на ГКПП Р., които по своята същност представляват неизпълнение на служебни задължения и изнудване на преминаващите през пункта лица, с оглед получаване на дар или облага, които не се следват - престъпление по смисъла на чл. 302, т. 1, б. „а“ във връзка с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс. По тази причина, с Протокол per. № 9589р-374/ 17.11.2021 г. на И.А. са били предадени веществени доказателства и конкретно банкнотите с номер  FA **********и РА********** (открита при претърсването шкафчето в служебното помещение, в което е работил Д.). Подробно са описани действията на Д. на 26.03.2022 г. във връзка с посочените два автомобила и техните водачи.

         Посочени са публикации в пресата и електронни медии, свързани с противоправното поведение на Д., като се твърди, че по този начин е уронен престижа на МВР.

ІV. Събрани доказателства – описани са доказателствата, които дисциплинарно разследващият орган е събрал и на база които е установил фактическата обстановка.

V. Обсъждане на дадените от служителя обяснения и възражения – разгледано е запознаването на Д. със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и привличането адвокат О. Б. като подпомагаща страна. Обсъдени са Обяснения per. № 4066р-5855/21.04.2022 г., за които комисията е приела, че имат декларативен характер, защото служителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства и факти, имащи отношение към вмененото му нарушение на служебната дисциплина.

VI. Извършител на нарушението и нарушени разпоредби. Според комисията фактическите действия на 26.03.2022 г. на младши инспектор Д. във връзка с пропускането за влизане в страната на пътуващите лица в посочените многократно два леки автомобила са действия извършени по служба, доколкото са реализирани по време на дежурството на служителя, на работното му място и съгласно задълженията, посочени в длъжностната му характеристика. Дисциплинарно разследващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на т. 15; т. 20; т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР), като поведението на Д. е станало известно на неограничен кръг лица. Прието е, че доказателствата в тази насока са установените банкноти, дадени на Д. от А. и А. (предварително обработени); установените налични банкноти в различни купюри и валута и показанията на посочените свидетели.

VII. Цялостно поведение на служителя по време на службата му – разследващият орган е изискал и приложил към дисциплинарното производство Справка peг. № 4066р-4572/30.03.2022 г. за професионалния стаж, получени отличия, награди и наложени дисциплинарни наказания в МВР на Д., като нейното съдържание е възпроизведено изцяло в обобщената справка.

VIІI. Обсъждане на доказателствата за обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР – това са обстоятелствата, свързани с индивидуализация на наказанието. Разследващата комисия е изложила съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Прието е, че нарушението е тежко, станало е известно на неограничен кръг лица, извършено е умишлено (Д. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като ги е ръководил напълно съзнателно, поради което деянието е извършено при пряк умисъл).

IX. Правно основание за предлаганото дисциплинарно наказание – разследващият орган е приел, че с действията си на 26.03.2022 г. Д. е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, като подробно е описано в какво точно се изразяват нарушенията и по тази причина е направено предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Справката е подписана от всички членове на дисциплинарно разследващия орган. Д. се е запознал със същата на 03.10.2022 г. в 15:00 часа, като е отбелязал, че е запознат с правото си да представи обяснения в срок до 24 часа. Копие от справката е предоставено на адв. Б. в качеството му на подпомагаща страна.

         Д. е дал Обяснения рег. № 4066р-14923/04.10.2022 г. до директора на ГДГП-МВР. Описал е фактическата обстановка, на база която разследващата комисия е достигнала до извод, че е извършил нарушение, както и посочените в обобщената справка нарушени разпоредби. Твърди, че за т. 15, т. 19 и т. 20 не са ангажирани доказателства за извършени от него нарушения, поради което дисциплинарното производство следва да се прекрати, защото в противен случай се нарушава правото му на защита. Относно нарушенията по т. 42 и по т. 49 от ЕКПДСМВР сочи, че не е извършил същите. Позовава се на чл. 16 от НПК относно презумпцията за невиновност и счита, че след като в хода на дисциплинарното производство са приобщени и съобразени материали от досъдебното производство, то по отношение на посочените две норми дисциплинарното производство следва да се прекрати. Излагат се възражения относно фактическите установявания, свързани с приемането на суми в евро от свидетелите А. и А.. Твърди, че не е уронил престижа на службата, защото той лично не е давал информация на медиите. Излага подробни мотиви защо счита, че към датата на предявяване на обобщената справка срокът на дисциплинарното производство е изтекъл.

Дисциплинарно разследващият орган е представил Становище рег. № 4066р-15010/05.10.2022 г. относно налагането на дисциплинарно наказание уволнение на Д. в качеството му на държавен служител в МВР. В частите повод за образуване; получени предварителни данни; установена фактическа обстановка; събрани доказателства; извършител на нарушението и нарушени разпоредби и цялостно поведение на служителя по време на служба, становището е идентично по съдържание с обобщената справка. В част VІІ. Процедура по дисциплинарното производство са описани отделните етапи на провеждане на същото – покана до Д. за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство; избор на подпомагаща страна от Д. и даване на обяснения във връзка със заповедта; запознаване със заповедта за удължаване на производството; изготвяне на обобщена справка и регистрация на същата в деловодството на РДГП на 21.09.2022 г. Описани са проведените на 23.09.2022 г. и на 26.09.2022 г. опити да се връчи на Д. обобщената справка за запознаване – по причина, че лицето е било с мярка за неотклонение домашен арест в с. Ч., общ. И., обл. Р., дисциплинарно наказващият орган е посетил на място Д.. Отказите на Д. да приеме справката са обосновани с невъзможността подпомагащият защитата му адвокат да присъства. По молба на Д. е насрочено връчване на 03.10.2022 г. в присъствието на подпомагащият адвокат. В част VІІІ. от становището комисията е обсъдила и оценила дадените от Д. в срок писмени обяснения и възражения след запознаването с обобщената справка, като не приема твърденията му, че е бил провокиран да приеме подкуп от А. и от А., както и твърдението ме, че контрола е следвало да бъде реализиран от румънския граничен служител. Комисията е посочила, че не е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Направен е извод, че възраженията на Д. относно обобщената справка са неоснователни. Комисията отново е посочила действията на Д., извършени от него в работно време, на работно място, които представляват нарушение, както и нарушените правни норми, като е направено предложение на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Както върху обясненията на Д., така и върху Становището на дисциплинарно разследващият орган, директорът на ГДГП МВР е положил резолюция „Запознах се“ на 01.11.2022 г.

         В резултат на проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно наказващият орган е постановил оспорваната  Заповед № 3282з-3885/ 01.11.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на Д. и прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител в ГДГП. В мотивната част на заповедта е изложена фактическата обстановка относно извършените от Д. нарушения на служебната дисциплина, които попадат в хипотезите на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42 и т. 49 от ЕКПДСМВР. Направен е извод, че с неправомерното си поведение Д. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал.1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение. Обсъдени са доказателствата, подкрепящи тезата, че Д. не е изпълнил служебните си задължения, а също и че е набавил за себе си имотна облага. Посочени са факти, свързани с уронване престижа на институцията. Подробно са описани всички събрани доказателства в хода на дисциплинарното дирене. Проследени са етапите на дисциплинарното производство. Изложени са подробни съображения относно факторите, които следва да бъдат съобразени, за да се определи вида и размера на наказанието. В съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е приел, че нарушението е тежко; правните последици от него са станали известни на неопределен и неопределяем кръг лица; извършено е в условията на пряк умисъл, като не са налице смекчаващи вината обстоятелства или такива, които изключват носене на дисциплинарна отговорност и е съобразено цялостното поведение на служителя по време на службата му. Изложени са доводи във връзка с изтичане на срока за налагане на дисциплинарно наказание, като органа посочва, че началният момент на двумесечния срок е започнал да тече от 10.10.2022 г., когато първоначално материалите от дисциплинарното производство са му докладвани като постъпили в ГДГП. По изложените причини, дисциплинарно наказващият орган е приел, че наказанието уволнение е съответно на извършените от Д. неправомерни деяния. Заповедта е връчена лично на Д. на 08.11.2022 г. в 13:50 часа.

Недоволен от така постановената заповед, Д. обжалва същата в настоящото производство с възражения, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че нито дисциплинарно разследващия, нито дисциплинарно наказващия орган са събирали доказателства самостоятелно относно нарушенията, за които се твърди, че Д. е извършил, поради което това не само е нарушило правото му на защита, но и посочените органи са иззели функциите на органите, осъществяващи наказателна отговорност. Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 16 от НПК относно презумпцията за невиновност, поради което дисциплинарното производство е следвало да бъде спряно до приключване на наказателното производство по надлежен ред. Посочва още, че ситуацията на 26.03.2022 г. е вид провокация към подкуп, което не е съобразено в хода на дисциплинарното производство. Според Д., в хода на дисциплинарното разследване от него са изискани обяснения единствено и само относно предмета на воденото досъдебно производство и едва с обжалваната заповед е въведено основанието, че неговия случай е станал публично известен, но той няма отношение към тази известност. Счита, че по изложените причини заповедта е необоснована.  Иска от съда да отмени обжалвания административен акт; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С Разпореждане от 01.12.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Ответникът е представил писмен отговор на жалбата вх. № 5047/ 15.12.2022 г., с който оспорва всички възражения на жалбоподателя Д., като излага подробни съображения в тази връзка. Отделно от това, в отговора са изложени доводи по всички основания за отмяната на административния акт, като е защитена тезата, че заповедта е законосъобразна – издадена от компетентен орган; отговаря на изискванията за форма; не са налице нарушения на административно производствените правила; тя е съответна на материалния закон и на неговата цел. В този смисъл се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана; да се присъди юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Както ответникът, така и жалбоподателят са поискали разпит на сочените като свидетели лица А.С.А. и И.А.А., които съдът е допуснал до разпит при режим на призоваване с Определение от 21.12.2022 г. Със същото определение, по искане на жалбоподателя, съдът е задължил трето неучастващо лице  Окръжна прокуратура - Р., в 10-дневен срок от съобщаването, да представи надлежно заверено копие от заключението на извършената химическа експертиза по ДП № 1505/2021 по описа на ОП – Р.. В отговор, с писмо № 5094/29.12.2022 г. наблюдаващият прокурор по досъдебното производство е отказал да предостави заключението по причина, че разследването не е приключило и всички материали са следствена тайна. Разгласяването им е допустимо само с разрешение на наблюдаващия прокурор, но в конкретния случай такова разрешение няма да бъде дадено за да не се попречи на разследването. С писмо изх. № 5094/22/18.01.2022 г. наблюдаващият прокурор по досъдебно производство № 1505/2021 г. по описа на ОП-Р. изразява следното становище относно разпита на свидетелите А. и А.: „…не давам съгласие свидетелите да бъдат разпитвани и да отговарят на въпроси, които имат връзка с воденото наказателно производство, както и че разгласяването на обстоятелства, които са им станали известни във връзка с разследването без мое разрешение, би ги уличило в извършването на престъпление по чл.360 от НК.“ По изложените причини, с Определение от 23.01.2023 г. съдът е отменил частично предходното си определение, с което е допуснал до разпит посочените лица и е изискал заключението по химическата експертиза, назначена по досъдебното производство.

Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал писмена защита вх. № 730/20.02.2023 г., в която се сочи, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, въпреки че е обявено за решаване. Прави се изявление, че няма спор относно компетентността на органа, издал заповедта и относно спазване на изискванията за форма. Според Д. е неясно в какво се състои твърдяното нарушение – дали е трябвало да не допусне на територията на страната лицата А. и А. и или че не е извършил проверка в АИС ГК. Обосновава се извода, че са събрани доказателства, съгласно които посочените лица е следвало да бъдат допуснати на територията на страната защото са български граждани, а за пътуващите с тях лица, които не са притежавали валиден документ относно COVID 19 на Д. не е вменено нарушение. Релевират се оплаквания относно несъбирането на заключението от химическата експертиза (допусната по воденото срещу Д. досъдебно производство) като доказателство, като според жалбоподателя само чрез това доказателство може действително да се установи дали е приел банкноти от А.. Оспорва се факта, че Д. е приел две банкноти по 10 евро, които А. му дал, защото впоследствие същите не били намерени на мястото, на което свидетелят твърди, че полицейският служител ги е прибрал. Отрича се на следващо място съпричастността на Д. към намерените в чекмеджето на шкафа банкноти, защото имало вероятност те да принадлежат на другия служител или на неизвестно друго лице, работещо в кабина № 1. Установената голяма парична сума в Д. по време на проверката не означавало, че същата е получена като такава, която не му се следва – от това не следвал извод за неправомерно поведение на Д., а това било друго нарушение, което дисциплинарно наказващият орган неправилно квалифицирал. За пореден път се въвежда твърдение, че е налице провокация към подкуп, за която Д. не е отговорен. Д. не бил отговорен и за обстоятелството, че неговото поведение е станало известно на медиите, защото той не им бил предоставял информация в тази насока.  Сочи се нарушение на чл. 7, ал. 3 и на чл. 171 от АПК във връзка с несъбирането на гласни доказателства от лицата А. и А.. Счита, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал фактическите основания, налагащи издаването на процесната заповед. На последно място е посочено, че заповедта е връчена на Д. в период, в който той е бил в отпуск по болест, поради което са нарушени правата му. В заключение се сочи, че Д. не е извършил нито едно от посочените нарушения, вследствие на което обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение, ако то е в размер, „по-висок от определения по наредбата“.

Процесуалният представител на ответника е представил писмени бележки вх. № 731/20.02.2023 г., в които сочи, че жалбата на Д. е неоснователна и изложените в нея твърдения са недоказани. Сочи, че неправомерните действия на Д. са правилно квалифицирани, като същите са доказани от обективна и субективна страна. Прави изявление, че обстоятелството, че срещу жалбоподателя има образувано наказателно производство, по което няма осъдителна присъда, не изключва факта, че деянието на жалбоподателя е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР и за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Иска от съда да отхвърли оспорването на процесната заповед и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

На първо място съдът е задължен да провери компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. Не се спори между страните, че процесната Заповед № 3282з-3885/07.11.2022 г. е издадена от компетентен орган – главен комисар, директор на ГДГП.

Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР Наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, …

Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР основни структури на МВР са главните дирекции; като чл. 38, т. 4 от с.з. определя като такава Главна дирекция „Гранична полиция“. Не се спори, че държавният служител Г.С.Д. заема длъжността младши инспектор - старши полицай на ГКПП Р., към ГПУ при РДГП Р..

При съобразяване на посочените норми обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. В писмената защита на жалбоподателя изрично е посочено, че той не оспорва компетентността на административния орган, издал заповедта.

ЗМВР въвежда специални изисквания относно съдържанието  на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, като е спазен общия принцип на чл. 59, ал. 2 от АПК за писмена форма. Съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се определя от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Процесната заповед е мотивирана и в нея се съдържат всички реквизити съгласно посочената специална правна норма, както следва:

• Извършителят на деянието е държавния служител Г.С.Д..
• Мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението – мястото е местоработата на служителя (ГКПП Р., ГП „Дунав мост“), на 26.03.2022 г., като обстоятелствата са подробно описани в мотивната част на заповедта.
• Нарушени разпоредби – посочени са разпоредби от ЗМВР и от ЕКПДСМВР.
• Доказателствата, въз основа на които деянието е установено - описани са на стр. 3 - стр. 4 от заповедта.
• Правното основание за издаване на обжалваната заповед – подробно посочени на стр. 5 от заповедта.
• Наказанието и срокът за който се налага – уволнение.
• Пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта - в 14-дневен срок от съобщаването по реда на чл. 211 от ЗМВР пред административния съд по постоянния адрес на жалбоподателя.

В писмената си защита жалбоподателят е направил изявление, че не спори относно формата на заповедта.

Съдът счита, че не са налице нарушения във формата на акта, които да обуславят неговата отмяна.

Законодателят е регламентирал специална процедура по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирани в Глава осма Дисциплинарна отговорност  от Част ІІІ на ЗМВР.

В чл. 203, ал. 1 от посочения закон са посочени кои нарушения са тежки, когато са извършени от държавен служител и за които се налага дисциплинарно наказание уволнение.

Според чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на ръководителите на структурите по чл. 37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности. В конкретния случай изискването е спазено, тъй като Д. заема длъжност младши полицай, а заповедта за образуване на дисциплинарно производство е издадена от ръководител на структура по чл. 37 – директор на ГДГП. Изпълнено е изискването на ал. 2 в заповедта да е посочен състава на дисциплинарно разследващия орган. Тъй като според ал. 6 В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване, дисциплинарно разследващият орган е съставил план за провеждане на дисциплинарното производство, който е представен по делото.

 Заповедта за образуване на производството е надлежно връчена на държавния служител, като Д. се е възползвал от възможността да даде обяснения. Осигурена му е предвидената възможност в чл. 205, ал. 3 от ЗМВР да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, като той е посочил адв. Б.,***. Последният е упражнил правата си по ал. 4 от същата норма и е взел активно участие в защитата на Д. в хода на дисциплинарното производство. Правата на служителя относно провеждащо се дисциплинарното производство са нормативно закрепени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, като по настоящия казус е изпълнено изискването на ал. 11 Д. да бъде уведомяван за извършваните действия чрез покани. Уведомен е за удължения срок на проверката. Предоставени са му копия на документи, които той и подпомагащата го страна са изискали; във всеки случай когато защитникът на служителя не е бил в състояние да се яви по уважителни причини, са съставени необходимите протоколи и действията са били отлагани.

Съдът вече посочи съдържанието на изготвената обобщена справка от дисциплинарно разследващия орган и начина, по който (след две отлагания) Д. се е запознал с нея. Приети и надлежно обсъдени са обясненията на служителя както във връзка със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, така и тези, дадени след запознаване с обобщената справка (за които му е предоставен предвидения в чл. 207, ал. 10 от ЗМВР срок от 24 часа).

По смисъла на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство в определения му срок – 27.09.2022 г., но поради отказа на Д. да му бъде връчена изготвената обобщена справка в отсъствието на неговия защитник, Становището до дисциплинарно наказващия орган е изготвено на 05.10.2022 г. и е регистрирано с рег. № 4066р-15010.

В жалбата, с която съдът е сезиран, се сочат съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. Дисциплинарно разследващият орган не е извършил собствена проверка и анализ на доказателствата, а се позовава единствено на такива, събрани за нуждите на друго производство - Досъдебно производство № СлО - 1505/2021 г. по описа на ОП Р., което не е приключило. Жалбоподателят счита, че по този начин разследващата комисия е иззела функциите на органите, осъществяващи наказателния процес.

Твърдението не отговаря на действителността. На първо място в административната преписка са налични доказателства за извършени собствени процесуални действия във връзка с дисциплинарното разследване. Пример в тази насока са Протокол рег. № 4066р-8202/09.06.2022 г. за проведени телефонни разговори с лица, влезли на територията на страната на 23.06.2022 г.; отговор на Искане за предоставяне на данни и информация от ТДГП Гюргево относно заплащането на пътни такси за преминаване на мостовото съоръжение на 26.03.2022 г. от леки автомобили с рег. № ******** (плащане в 18:15 часа) и рег. № ******* (плащане в 18:18 часа); доказателства, свързани с работата на дежурната смяна, в която Д. е работил и други. Не е възможно изземване на каквито и да е функции, които са в правомощията на органите, осъществяващи наказателния процес. Действията, които разследващият орган е извършил във връзка със събирането на доказателства са реализирани при спазване на всички нормативни изисквания както в ЗМВР, така и в Инструкция № 8121з-877

2. Наказателното производство срещу Д. е преюдициално спрямо дисциплинарното, поради което дисциплинарно наказващият орган неправилно не се е съобразил с искането на Д. дисциплинарното производство срещу него да бъде спряно до приключване на наказателното такова. Възражението е несъстоятелно. Дисциплинарното производство е свързано с реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител, преценка за което има органа по назначаване на държавния служител. Наказателната отговорност се реализира по специален нормативно установен ред и от специално предвидени органи, действията на които не се регламентират от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Жалбоподателя се опитва да защити тезата, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана за престъпление по чл. 302, т. 1, буква А във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК, което не отговаря на действителността. Дисциплинарната отговорност на Д. е ангажирана за тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, изречение второ (използване на служебното положение за лична облага) и т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), като в нито един момент нито разследващата комисия, нито наказващият орган не твърдят извършване на престъпление от Д., тъй като те не разполагат с подобни правомощия.

3. Д. твърди в жалбата, че „в хода на дисциплинарното разследване от мен са искани обяснения, единствено и само относно обстоятелства, касаещи предмета на воденото досъдебно наказателно производство. Едва с процесната заповед са наведени твърдения, че „неправомерните ми действия“ са станали обществено достояние, чрез публикации в пресата и в Интернет, към които, обаче, аз нямам никакво отношение.“ На практика възражението е относно нарушение на процедурата на дисциплинарното производство, тъй като не му е била предоставена цялата информация. Действително, в заповедта за образуване на дисциплинарното производство не е посочено подобно нарушение от Д., но не е налице пречка в хода на дисциплинарното производство да се открият и други (освен първоначалното) нарушения от държавния служител. Твърдението на Д., че не му е предоставена информация не отговарят на действителността – видно от Обобщена справка рег. № 4066р-14212/21.09.2022 г. в част ІІІ. Установената фактическа обстановка (стр. 12) и в част ІV. Събраните доказателства (стр. 13), Д. е дал обяснения във връзка със справката и на последната страница от същите изрично е заявил, че е не разпространявал информация за деянията си, поради което не е причина за уронване престижа на службата.

4. Нарушение на чл. 7, ал. 3 и на чл. 171 от АПК – оплакване, въведено в писмените бележки на жалбоподателя. Съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. В тази част на писмените бележки се сочи, свидетелите А. и А. не са дали показания пряко пред дисциплинарно разследващия орган поради което не е възможно да се направи преценка по смисъла на чл. 171, ал. 1, изречение второ от АПК. Съгласно тази норма Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Според жалбоподателя „Няма ограничения за свидетелстване свързани със следствена тайна по досъдебно наказателно производство в гражданския и административния процеси. Още повече, че техни показания са били вече предоставени на ДНО, разпитите ще бъдат свързани с предмета на спора в адм. дело, по него участва и прокурор, т.е. той би могъл да ограничи разкриването на някаква следствената тайна като се противопостави на въпроси на страните за такива факти.“  За изясняване на този въпрос съдът намира, че следва да се съобрази изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание съгласно което „По-конкретно, ние ще ги разпитаме относно следните обстоятелства - дали те са очевидци или са присъствали на извършени нарушения на етичния кодекс от моя подзащитен, а именно дали е имало някакви незаконосъобразни действия, дали той по някакъв начин не е пазил доброто име на институцията, която представлява и дали е извършил някакви други действия, които са определени като корупционни прояви в заповедта.“ Съдът не е допуснал разпита на свидетелите по тези въпроси тъй като тези лица нямат познания относно съдържанието на ЕКПДСМВР; нямат специално образование за преценка на действията на даден служител относно тяхната законосъобразност и не са запознати с процесната заповед, нито имат правомощия да преценят дали Д. е извършил корупционни прояви. Както и представителят на ОП Р. е заявил, свидетелите са дали показания под страх от наказателна отговорност, а с разпита на същите се иска те да правят оценка доколко действията на полицейския служител имат отношение към уронване престижа на институцията, без самите те да знаят какво се включва в това понятие.

Според разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Като се има предвид, че ЗМВР е специален спрямо АПК, законодателят е разширил областта на нормативните актове, които са приложими за установяване на обективната истина. В посочената норма е използван термина „закон“ като синоним на всеки нормативен акт, докато в общата разпоредба на чл. 7, ал. 3 от АПК установяването е допустимо само по реда, предвиден в АПК (и евентуално по реда на ГПК във връзка с чл. 144 от АПК). На практика, получаването на доказателства по надлежен ред, от друг орган, който ги е събрал (при това е имал необходимите правомощия за целта) и  приобщаването им към дисциплинарното производство по ред, определен в нормативен акт, е равностойно на събирането на същите от дисциплинарно разследващия орган. Съдът счита, че показанията на свидетелите, обективирани в посочените в описанието на фактическата обстановка по казуса протоколи за разпит (част от тях дадени и пред прокурор, и пред съдия) са събрани по надлежен ред – спазено е изискването както на чл. 206, ал. 3 от АПК, така и на чл. 29, ал. 5 от Инструкция № № 8121з-877.

5. Нарушение при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание  - възражението за първи път е въведено в писмената защита на жалбоподателя. Не е ясно защо то не е направено още с жалбата, тъй като още тогава би следвало да бъде известно. Сочи се, че заповедта „е връчена на Г.Д., когато е бил в отпуск по болест. За това е бил представен в РДГП — Р. и издаден по установения ред болничен лист. Това е нарушение на неговите права и също основание за отмяна на наказанието.“  Ползването на отпуск по болест не е основание заповедта да не бъде връчена. На първо място, видно от самата заповед, Д. не е направил отбелязване, че се намира в отпуск по болест когато на 08.11.2022 г. лично му е връчена заповедта в 13:50 часа, като това е сторил и подпомагащият го адвокат. Съдът не счита, че връчването на обжалваната заповед в период на отпуск по болест е нарушение на процесуалните правила (още по-малко основание за отмяна на заповедта), тъй като Д. е упражнил правото си на жалба в пълен обем в законоустановения срок.

По изложените причини съдът намира, че обжалваната заповед е постановена при редовно проведено административно производство и не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон по следните причини:

Не се спори между страните, че Г.С.Д. заема длъжността младши инспектор - старши полицай на ГКПП Р. към ГПУ РДГП Р.. Д. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за който е приложим статута на държавен служител, регламентиран от ЗМВР (чл. 142, ал. 2 от ЗМВР).

Спори се дали Д. на 26.03.2022 г. е извършил неправомерни деяния, представляващи тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 ,т. 7, изречение второ (използване на служебното положение за лична облага) и т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), поради което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – уволнение.

Защитната теза на Д. е изградена върху твърденията, че освен съществени нарушения на административнопроизводствените правила, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като той не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Ответникът защитава обратната теза – Д. е извършил дисциплинарно нарушение под формата на неизпълнение на служебните си задължения и уронване престижа на службата, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

Съдът счита, че следва да подкрепи тезата на ответника в настоящото производство, тъй като приема за надлежно доказани твърдяните от него нарушения, извършени от Д. по следните причини:

От вече установената от съда фактическа обстановка не се спори по следните факти:

·        Д. е бил дежурен граничен служител на 26.03.2022 г. за времето от 07:00 часа до  19:00 часа в кабина № 1 на трасе вход леки автомобили на ГП „Дунав мост“, съгласно определено работно място от началника на смяната.

·        Д. е бил дежурен заедно с румънския граничен служител Л. – Г.Г., като двамата заедно са работили на 26.03.2022 г. в кабина № 1 на трасе вход леки автомобили на ГП „Дунав мост“.

·        Д. е декларирал в оперативния дневник, че носи със себе си само сумата от 50 български лева, като знае за задължението си, че на това работно място не може да носи със себе си валута или по-голяма сума български лева, която не е обявил в оперативния дневник.

·        Д. е присъствал на инструктажа по утвърден план (представен по делото), проведен от началника на смяната Д. Т. при започване на дежурството на 26.03.2022 г. като е положил подпис в оперативния дневник.

·        Д. е запознат с нормативните и вътрешноведомствените актове, уреждащи задълженията му за извършване на проверки на 100% (т.нар. системни проверки) от влизащите на територията на страната лица и МПС, като за целта се правят отбелязвания в АИС ГК.

·        Д. е бил запознат по телефона от началника на смяната Т., че на 26.03.2022 г. само в периода 09:45 часа – 10:15 часа е допуснато извършване на извършване на т.нар. несистематични проверки, т.е. проверка само на всички лица от рисковите профили, както и всички малолетни и непълнолетни, непридружени от родители.

·        Д. е запознат със съдържанието на приложимата по време на дежурството му Заповед № РД-01-126/09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени временни противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от други държави на територията на Република България, считано от 10.03.2022 г. до 31.03.2022 г., съобразно оценка на разпространението на COVID-19 в съответната държава по критерии и поставяне на държавите в цветови зони (зелена, оранжева и Ч.а), тъй като в т. 6 от тази заповед са определени гранични контролно-пропусквателни пунктове, през които за посочения период лицата се допускат на територията на страната и един от тези пунктове е ГКПП Р.. Съгласно заповедта Румъния и Г. са държави от Ч.ата зона.

·        Д. е бил запознат със задължението си да насочва лицата за осъществяване на граничен здравен контрол от дежурни служители на РЗИ Р. във връзка със Заповед № РД-01-126/09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването, когато лицата влязат на територията на страната.

·        През ГКПП Р., ГП „Дунав мост“ на 26.03.2022 г. около 18:30 часа е преминал автомобил „Ф. Г.“, рег. № *******, с водач А. *** и пътници В. С. ***) и М. А. (от гр. Варна), всички български граждани, като граничната проверка е извършена от младши инспектор Д..***, ГП „Дунав мост“ на 26.03.2022 г. около 18:30 часа е преминал автомобил „Ф. К.“ с per. № ********, с водач И.А.А. *** и пътници А. М. М., О. и Х. Р. А. – всички български граждани, като граничната проверка е извършена от младши инспектор Д..

·        Посочените автомобили са заплатили дължимата пътна такса за преминаване на мостовото съоръжение на 26.03.2022 г. в ТДГП Гюргево, Румъния.

·        Налични са видеозаписи (10 бр. DVD-R) от камери 8, 10, 11 и 12 на трасе вход на ГКПП Дунав мост за 26.03.2022 г., предоставени от ТД „Митница“ Р., от които се установява действителното навлизане на територията на страната на посочените две МПС.

·        Резултатите от назначената техническа експертиза по досъдебното производство срещу Д., надлежно приобщени към материалите по дисциплинарното разследване, доказват преминаването на посочените два автомобила за проверка от Д., както и движението на водачите им между автомобилите и гишето за проверка.

·        Проверките на лицата и автомобилите не са регистрирани от Д. в АИС ГК.

·        На 26.03.2022 г. около 18:30 часа са започнали процесуално-следствени действия от служители на ДВС – МВР във връзка със сигнали за неправомерни действия, извършени от Д. по време на това дежурство.

Спори се доколко действията и бездействията, които Д. е извършил на 26.03.2022 г. относно проверката на девет превозни средства и пътниците в тях  представляват неизпълнение на служебните задължения. За целта следва да се изяснят какви са служебните задължения на Д. във връзка със заеманата от него длъжност старши полицай и къде са регламентирани:

1. Специфична длъжностна характеристика за длъжността полицай – старши полицай в ГКПП рег. № 3282р-11743/04.05.2017 г., утвърдена със Заповед № 3282з-1271/05.05.2017 г., подписана от Д. на 19.05.2017 г. и регистрирана с нечетлив номер и дата, и  по-специално следните текстове в част „ІІ. Основни длъжностни задължения:

-       извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства; …

-       извършва проверка на документи на транспортни средства с цел разкриване на незаконно отнети МПС, нередовни документи, регистрационни талони, застраховки; …

-       събира информация от преминаващите през ГКПП пътници и докладва в писмена

-       форма за нея; …

-       извършва проверка на граждани на Европейския съюз и граждани на трети страни в АИС; …

-       не допуска влизане в Република България на лица и МПС с нередовни документи;…

-       при застъпване на дежурство проверява състоянието на техниката и всички останали средства, числящи се по опис;…

-       осъществява контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и плавателни средства в зоната на ГКПП;…

-       Не допуска прояви, злепоставящи престижа на службата и при осъществяване на контакти с лица, които могат да уронят авторитета на същата, докладва на прекия си началник в писмена форма.

-      Да познава: нормативните актове регламентиращи дейността на МВР.

ü  Европейско и Шенгенско законодателство регламентиращо граничния контрол.

ü  функциите на основните структури на МВР.

ü  познаване технологиите и методи при извършване на гранични проверки на отделните категории лица, плавателни средства и МПС, преминаващи през ГКПП

ü  Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР.“

2. Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата (Споразумението) (ратифицирано със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 14.06.2007 г. - ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г. Издадено от Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2012 г., в сила от 30.07.2007 г.) – чл. 7, ал. 2.

3. Протокол за сътрудничество, относно начина на функциониране на съвместен пункт за преминаване на българо-румънската граница ГКПП Р. - Гюргево и ред за осъществяване на граничен контрол при едно спиране за преминаване на общата граница – глава ІІІ, т. 2.3.

4. Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове – чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27.

5. Регламент (ЕС) 2017/458 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни по външните граници (Регламент 2017/458) и свързаното с него писмо рег. № 3282-9369/04.04.2017 г. (т. 3 от писмото).

6. Правила за взаимодействие между Регионална дирекция „Гранична полиция“  - Р. и Регионална здравна дирекция – Р., рег. № 406600-3843/20.12.201 г., утвърдени от директорите на двете учреждения.

7. Етичен кодекс за поведение на държавния служител в МВР (приет със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм., бр. 47 от 21.06.2016 г., бр. 5 от 17.01.2017 г., доп., бр. 64 от 3.08.2018 г.), като по делото са приложени подписани от Д. протоколи както за запознаване със самия кодекс, така и със заповедите за неговото изменение (л. 167 - л. 170 от делото).

         Съгласно утвърден месечен график (представен в административната преписка), на 26.03.2022 г. Д. е бил дежурен дневна смяна (от 07:00 часа до 19:00 часа), като е работил в кабина  № 1 на трасе вход на леки автомобили на съвместен ГКПП Р. - Гюргево. Кабината е разположена на българска територия на пункта. Зачислен му е бил граничен печат № L 375.

В хода на дисциплинарното производство са установени следните деяния, извършени от Д.:

І. На 26.03.2022 г., около 18:28 часа, на линията за гранични проверки пред кабина № 1 пристига лек автомобил „Ф. Г.“ peг. № *******, с водач А.С.А. и пътници М. А. и В. С.. Водачът А. е предал на Д. за проверка три лични карти и малкия талон на колата, като е посочил, че пътува от Г. (държава от Ч.а зона съгласно Приложение № 1 към т. I, 3. на Заповед РД-01- 126/09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването). Установено е, че пътниците в автомобила не са имали надлежен документ във връзка с противоепидемичните мерки. Разговора между А. и Д. е възпроизведен в Протокола за разпит на А. от 27.03.2022 г., като в резултат на разговора А. предал на Д. две банкноти по 10 евро чрез слагане в малкия талон, които Д. сложил в горен десен джоб. След това А. и пътниците директно навлезли на територията на страната, без да е осъществен контрол от служители на РЗИ Р..

ІІ. На 26.03.2022 г., около 18:28 часа, на линията за гранични проверки пред кабина № 1 пристига лек автомобил „Ф. К.“  per. № ******** с водач И.А.А. и пътници Х. Р. А., А. М. М. и „О.“. А. е видял действията на водача на лек автомобил „Ф. Г.“ peг. № *******, без лично да познава нито водача, нито пътниците в него, като описва ситуацията за предаване на документи, връщане до колата и ново предаване на документи. След това посочения водач на предходния автомобил е навлязъл на територията на страната без проверка от дежурни служители на РЗИ.

         Преди да се опишат действията на А. е необходимо да се посочи, че той е разполагал с веществени доказателства, две банкноти по 10 евро с номера FA**********и РА**********, за предаването на които е съставен Протокол per. № 9589р-374/17.11.2021 г. Тези специално обработени банкноти са предоставени на А. от ДВС – МВР поради подаден от него сигнал, че при регулярните му преминавания през ГКПП Р. “Дунав мост”, както при влизане, така и при излизане от страната от страна на гранични полицаи на ГКПП Р. са извършвани действия по служба, които по своята същност представляват неизпълнение на служебни задължения и изнудване на преминаващите през пункта лица, с оглед получаване на дар или облага, които не се следват — престъпление по смисъла на чл. 302, т. 1, б. „а“ връзка с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс.

         А. и спътниците му са навлезли на територията на страната от Румъния (държава от Ч.а зона съгласно Приложение № 1 към т. I, 3. на Заповед РД-01- 126/09.03.2022 г. на министъра на здравеопазването). Установено е, че двама от пътниците в автомобила не са имали надлежен документ във връзка с противоепидемичните мерки. Разговора между А. и Д. е възпроизведен в Протокола за разпит на А. от 27.03.2022 г., като първоначално А. сам е дал една банкнота от 10 евро, а в резултат на разговора след това А. предал на Д. по негово искане две банкноти по 10 евро, които Д. взел с ръка, но А. не видял къде ги е сложил. След това А. и пътниците директно навлезли на територията на страната, без да е осъществен контрол от служители на РЗИ Р..

         Посочените действия на Д. на 26.03.2022 г. относно двата автомобила, спрямо които не е извършил необходимите проверки, са действия извършени по време на служба, на работното му място и са в неизпълнение на задълженията, посочени в длъжностната му характеристика. Основания за подобно неправомерно поведение е безспорно служебното положение, което Д. е заемал към този момент - длъжностно лице, на което е вменено задължението да осъществява контрол по изпълнение на условията за преминаване на лица и МПС през границата на страната, през ГКПП.

Относно деяние І. и деяние ІІ. (номерацията е на съда) обобщено може да се каже, че Д. не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика относно извършването на гранични проверки на преминаващите лица и транспортни средства (в условията на системност на проверките по смисъла на Регламент 2017/458) и свързаното с него писмо рег. № 3282-9369/04.04.2017 г.; допуснал е влизане в страната на лица с нередовни документи (тези, относно COVID 19). Не е изпълнено изискването на чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г., която определя, че Граничната проверка представлява система от последователни действия и организационни мерки по отношение на всяко преминаващо през държавната граница лице с цел установяване на неговата самоличност, наличието на необходимите условия за преминаване през държавната границата и липсата на мерки, ограничаващи движението му през границата на Република България и на ал. 2 Граничните проверки включват и проверки на превозните средства и вещите във владение на лицата, които пресичат границата. От приложените по делото справки се доказва, че Д. не е осъществил необходимите действия по проверката и не е отразил същата. Отделно от това е нарушил т.ІІ.2. от Правилата за взаимодействие с РЗИ Р., като е следвало след извършения от него граничен паспортно-визов контрол да предаде документите на водача и пътниците за осъществяване на граничен здравен контрол. Неотразяването на проверките се доказва от справка в АИС ГК, а неизвършването на граничен здравен контрол се доказва от справки от РЗИ и от показанията на дежурния служител Елеонора Тодорова И.. Видно е, че като не е реализирал проверката по нормативно установения начин и не е изискал необходимите документи за преминаване от посочените лица, Д. е нарушил и т. 15 от ЕКПДСМВР, съгласно която Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Д. е допуснал нарушение и на изискването, регламентирано в т. 20 от посочения кодекс Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Това е така, защото е допуснал лица, без необходимите документи да навлязат на територията на страната, като е дал отрицателен пример с личното си поведение и не е насърчил същите да спазват закона.

         Тук е мястото да се посочи, че при деяние ІІ. вече настъпва и нарушение на изискването в длъжностната характеристика и в ЕКПДСМВР (т. 19), служителят да не извършва прояви, злепоставяща престижа на службата, тъй като свидетеля А. е възприел лично отношението на Д. към водача на лек автомобил „Ф. Г.“ (когото не познава лично), и е възприел факта, че спрямо А. и спътниците му не е реализиран граничен здравен контрол. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля А. М. М.. Обстоятелството, че Д. не е насочил посочените лица извършване на граничен здравен контрол на практика става известно и на служителите от РЗИ  Р., т.е. разширява се кръга на лицата, които имат знание за неправомерните действия на Д..

         На самостоятелно разглеждане подлежат действията на Д. във връзка с получаване на парични средства, които не му се следват, както от А., така и от А.. При проведените процесуално-следствени действия от служители на ДВС-МВР, на 26.03.2022 г. – претърсване на кабина № 1, в която е работил Д.; личен обиск на Д.; личен обиск на румънския служител Л.-Г. Г. от румънски служители; претърсване на служебна тоалетна; претърсване на използвания от Д. лек автомобил, като са установени парични средства и вещи, които Д. не би следвало да притежава/съхранява към момента на посочените действия, както следва:

®    При претърсване на кабина № 1 за времето от 19:40 часа до 21:35 часа - банкноти в различни купюри и валути - 12 банкноти от 10 евро, 2 банкноти от 20 евро, 3 банкноти от 20 лева, 2 банкноти от 10 лева, 1 банкнота от 5 лева, 4 кенчета бира и 1 бутилка бира, 1 банкнота от 20 евро, 3 банкноти от 10 румънски леи, 2 банкноти от 5 леи, 1 банкнота от 50 леи, 3 банкноти от 50 евро, 2 банкноти от 20 евро, 3 банкноти от 10 евро и 3 банкноти от 5 евро, 1 банкнота от 1 евро и 1 монета от 2 евро. В присъствието на експерт от Националната следствена служба, при претърсването на трето чекмедже отгоре надолу в шкафчето по средата, под работния плот, в кабина № 1, между намерените банкноти от различна валута, е била и банкнота от 10 евро, серия № РА**********, която при осветяване с УВ лампа силно е фосфорицирала по цялата си повърхност в жълтеникав цвят. В тази връзка, на основание чл. 146, ал. 3 от НПК е разрешено принудителното изземване на образци за сравнително изследване - обтривки от дланите и пръстите от ръцете на Г.Д. във връзка с Досъдебно производство № 1505/2021 г., като образците са взети на 28.03.2022 г.

®    При личен обиск на Д. за времето от 22:20 часа до 22:45 часа - 5 банкноти от 10 леи, 4 банкноти от 100 лева, 1 банкнота от 50 лева, 1 банкнота от 20 лева и 2 банкноти от 5 лева.

®  Претърсване и изземване на лек автомобил „П.“ с per. № *******(ползвано от Д.) за времето от 23:10 часа до 23:35 часа, като не са били иззети вещи, имащи отношение към случая.

За извършените процесуални действия в условията на неотложност са съставени съответните протоколи, които впоследствие са одобрени със съдебни актове (определения) от съдия в Окръжен съд - Р..

         Безспорно е доказано, че при извършения личен обиск на Л.-Г. Г. не са открити неправомерно притежавани парични суми и вещи.

         Така установените парични средства в различна валута и купюри (включително и наличието на т.нар. белязана банкнота, дадена на Д. от А.), установени незабавно след преминаването на вече посочените два автомобила, преценени в съвкупност със свидетелските показания на А. и на А., безспорно налагат извода, че Д. обективно е получил парична облага, която не му се следва, като от субективна страна съзнателно е поискал тези средства да му бъдат дадени: От А. е поискал директно 20 евро; от А. също е поискал 20 евро, като отделно А. първоначално сам е предложил други 10 евро. В този смисъл се установява корупционно поведение на Д. по смисъла на т. 17, буква В от ЕКПДСМВР, като по този начин нарушава забраната, въведена в т. 42 от посочения кодекс Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. и на т. 49 Държавният служител не участва в корупционни прояви.

         При така изложените мотиви съдът достига до извод, че дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал неправомерните деяния, извършени от Д. като такива по чл. 194, ал. 2, т. 2  (неизпълнение на служебни задължения) и т. 4 (неспазване на правилата на ЕКПДСМВР) от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ (използване на служебното положение за лична облага) и т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата).

         В жалбата се сочи, че „Липсва и ,директен белег за реализиране такава деятелност на 26.03,2022 год.“ да е и „установената парична сума, многократно надвишаваща определения размер 480 лв. и 50 леи“. Това не е „индикиращо добиването на  парични средства по незаконен начин по време на изпълнение на служебните задължения“, тъй като ми е вменено само едно нарушение за сумата от 30 евро. Наличието на такива може да е друго нарушение, което няма връзка с това за което съм наказан, не е тежко по смисъла на ЗМВР и не ми е вменено такова.“ На първо място изрично трябва да се посочи, че жалбоподателят тълкува превратно тази част от заповедта – разрешената сума за притежаване по време на изпълнение на служебните задължения е  50,00 лева, като за целта се прави отбелязване в оперативния дневник на пункта и служителя се подписва. В случай, че служителят разполага с по-голяма сума, той е длъжен да я впише в дневника. Неправилно в жалбата се сочи, че са разрешени за притежаване 480 лева и 50 румънски леи – това са сумите, обобщено, които са установени като налични в Д. при личния му обиск. В този смисъл посочените суми 480 лева и 50 леи действително многократно надвишават разрешената сума от 50 лева. Следователно, след като Д. не ги е обявил по надлежния ред при започване на дежурството му на 26.03.2022 г., същият ги е придобил по незаконен начин по време на изпълнение на служебните си задължения.

         В писмената защита на жалбоподателя (т. 5) твърдението е изменено, като се сочи, че действително максимално разрешения размер на паричната сума, която служител по време на дежурство може да притежава е 50 лева, но всъщност установеното притежаване на по-големи по размер и вид на валутата сума си е обикновено нарушение и от него не могат да се правят изводи, че Д. е получил по незаконен начин същите. Според жалбоподателя, не са събрани доказателства, че от други лица, различни от А. и А., такива валути са били искани и приемани от Д. по повод изпълнение на служебни задължения. Съдът счита, че след като Д. не е декларирал по надлежен ред намерените при претърсването и при личния му обиск парични средства, както и след като не е доказал по никакъв начин техния произход в хода на дисциплинарното производство, правилно дисциплинарно наказващият орган е достигнал до извода, че е налице поведение на служителя Д., несъвместимо с изискванията на държавната служба. В заповедта си дисциплинарно наказващият орган е приел като неизпълнение на служебните задължения на Д., действията, които той е извършил при проверките на посочените два леки автомобила и техните водачи, но не се е позовал на съдържанието на постановлението, с което Д. е привлечен като обвиняем и посочените в това постановление „други неизвестни лица“. В този смисъл нито за дисциплинарно разследващия орган, нито за дисциплинарно наказващият орган не е налице задължение да събира доказателства във връзка с посочените „други неизвестни лица“.

Д. оспорва извода на дисциплинарно наказващият орган, че е извършил нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В жалбата се сочи, че  „Изнесената публична информация не е по моя инициатива, а на такава на различни длъжностни лица от МВР и от други държавни органи, по повод извършени от тях действия по досъдебното наказателно производство. В тази връзка, ако това дело приключи с влязла в сила оправдателна присъда, то логически следва извода, че тези информации са невярни, а аз не съм увредил престижа на МВР с твърдяното в тях.“  Аналогично твърдение е въведено и в писмената защита (т. 7). Видно е, че с това си възражение, Д. се опитва да измести предмета на нарушението. Уронването не се състои в предоставяне на информация на различни по вид медии. Уронването на престижа се състои в извършването на неправомерни действия, които са станали достояние на неопределен и неопределяем кръг лица. Съдът вече посочи, че поведението на Д., свързано с допускане на пътници без редовни документи (относно COVID 19) на територията на страната  е станало известно на поне 7 човека общо. Също така непровеждането на граничен здравен контрол поради неизпълнение на определени служебни задължения от Д. е станало известно не само на посочените 7 човека – общо пътници в двата автомобила, но и на служителите на РЗИ – Р.. Тези факти са известни и на дежурния румънски граничен служител. Следователно, не може да се определи на кого още чрез посочените лица ще стане известно поведението на Д. и именно в това се състои уронването на престижа. Дали информацията, изнесена пред медиите от органите, реализиращи досъдебното производство срещу Д. е вярна или невярна, в конкретния случай е без значение, защото Д. не е санкциониран дисциплинарно за изнесена информация, а за неизпълнение на служебните си задължения, което неизпълнение е публично известно.

         Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се оспорва с жалбата като необоснована, твърдение, с което съдът не е съгласен. Обосноваването представлява логическа операция, в чиято основа лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети и явления чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и явления) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане). Следователно, дисциплинарно наказващият орган, издал заповедта, трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са логически следствия от дадени условия/предпоставки. При постановяването на заповедта, посоченият орган се е съобразил с установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства, като правилно е достигнал до заключението, че дисциплинарната отговорност на Д. следва да бъде ангажирана. Не е налице неразбираемост и противоречие в мотивите на заповедта, същите са логически следствия от установените  условия, и те не противоречат на опита и/или научното познание. (така Решение № 27/22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на ВКС и др.).

За първи път в представената писмена защита (т. 1) се въвежда твърдение, че вследствие неясното описание на извършеното от Д. нарушение в процесната заповед, правата на жалбоподателя са засегнати съществено, той не е в състояние да организира защитата си, защото не може да разбере какво нарушение е извършил, „Дали е трябвало: - да не допусне А.С.А. и И.А.А. на територията на РБ или - че не е извършил проверка на тях в АИС „Граничен контрол“. Счита, че след като А. и А. са български граждани, даденото от него разрешение за влизане на територията на страната не е нарушение, още повече, че посочените лица са притежавали документ съгласно Заповед № РД-01-126/09.03.2022 г. и не е било необходимо спрямо тях да се проведе граничен здравен контрол. На Д. не е вменено нарушение за допускането на други лица, освен А. и А., които са пътували заедно с водачите. По изложената причина счита оспорваната заповед за незаконосъобразна поради недоказаност на заявените в нея нарушения. 

         Съдът не възприема като основателен твърдяния порок на процесната заповед, защото такъв не съществува. Съгласно вече посочените нормативни и вътрешноведомствени актове, Д. има задължението за комплексна проверка на всички пътници и транспортни средства, като трябва да извърши такава и в АИС ГК. Дори да се приеме, че посочените свидетели А. и А. са отговаряли на условията да влязат на територията на страната, то остава неизпълнено от Д. задължението му да направи проверка в АИС ГК, което е безспорно доказано. Отделно от това не е направена проверка за останалите пътници. Според съда правилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че е налице нарушение общо на задължението да извърши проверка на всички пътници и лек автомобил „Ф. Г.“ и също така на всички пътници и лек автомобил „Ф. К.“. В този смисъл, нарушението е ясно и точно описано. Дори да се приеме, че за всяко от останалите общо 5 лица и за двете транспортни средства (общо седем различни проверки) е трябвало поотделно да се опише неизпълнението, което Д. е извършил, то крайния резултат за установеното тежко нарушение е един и същ – на Д. не може да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение седем пъти за седемте неизвършени проверки. Задължително трябва да се посочи, че всяка неизвършена проверка по надлежния начин сама по себе си е тежко нарушение на служебната дисциплина поради факта, че е не е известно какъв би бил резултата, ако тя бъде извършена при спазване на приложимите правила.

         Относно твърдението в писмената защита (т. 2), че няма доказателства Д. да е взел белязаната банкнота, дадена му от свидетеля А.. Оспорва се твърдението, че при извършените на 26.03.2022 г. процесуално-следствени действия върху едната ръка са установени следи от вещество, с което предварително са били обработени предоставените на А. банкноти от ДВС-МВР. Сочи се още, че резултатът от направеното осветляване с ултравиолетова лампа по време на обиска на Д. не е доказателствено средство относно съпричастността на Д. към деянието по смисъла на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР във връзка с НПК, а според чл. 39, ал. 2 от АПК е недопустимо ползването на такива. Прави се предположение, че установеното осветяване може да е от досег на Д. с документите за самоличност на А. и другите пътници, тъй като банкнотите са били сложени между тях. След като дисциплинарния орган не е изяснил това обстоятелство, извода му за нарушение от Д. не се подкрепя от годни доказателствени средства. Твърди се още, че само от резултатите от назначената по досъдебното производство срещу Д. химическа експертиза може да се докаже идентичност на използваното за оцветяване вещество, което реагира на ултравиолетова светлина. След като наблюдаващият прокурор от ОП Р. не е разрешил събирането на това доказателство (резултата от химическата експертиза), то не може да се докаже, че Д. е взел т.нар. белязана банкнота, следователно няма нарушение и обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

         Така въведеното възражение не е съобразено с приобщените по делото доказателства от досъдебното производство срещу Д., и в частност свидетелските показания на А. М. М. и на И.А.А., обективирани в протоколите за разпит, извършен на 27.03.2022 г. М. изрично е посочил, че първо А. е представил пред Д. личните карти на всички пътуващи. След това след като водача на автомобила (А.) е взел от автомобила две банкноти по 10 евро и ги е подал на Д. директно, без да ги слага към други документи. Аналогични са показанията и на А. – той първо е подал четирите лични карти със сгъната банкнота от 10 евро между тях; след това е разбрал дадения му знак от Д., върнал се е в колата, взел е т.нар. белязани банкноти и ги е оставил на плота, като едва след това Д. му е върнал дадените от А. документи. Съдът не счита, че само от резултата от химическата експертиза може да се установи неправомерното поведение на Д.. Вече беше посочено неизпълнението на задължението му за извършване на надлежни проверки. Отделно от това, както при претърсване на помещението, в което Д. е работил, така и при личния обиск са намерени множество парични средства, в различни купюри и валута, които Д. няма как да придобие, след като е декларирал наличието у себе си само на 50 лева преди започване на дежурството му.

         Тук е мястото да се разгледа и възражението в писмената защита (т. 3) на жалбоподателя относно свидетелските показания на А., както и относно поведението му спрямо Д. на 26.03.2022 г., при преминаването през кабина № 1. Жалбоподателят твърди следното: „От приобщените по време на дисциплинарното производство показания на А.С.А. (сведения по смисъла на чл.44 от АПК) от ДНО е направен извод, че той е дал същите на Г.Д., за да бъде допуснат на територията на РБ без валиден сертификат.“ Пресъздаден е разговора между Д. и А..  В показанията на свидетеля е посочено, че Д. задал въпрос „Биричка няма ли, тестове, сертификати няма ли“, като поради отрицателния отговор, че няма, Д. подал малкия талон на автомобила на А. като казал „Я сложи нещо за биричка“. Според показанията на свидетеля, той отишъл до колата, взел две банкноти по 10 евро, сложил ги в малкия талон и ги подал на граничния служител, който от своя страна ги прибрал в горния десен джоб и му върнал документите с думите „Е, сега всичко имаш“. По причина, че А. е обяснил, че служителят е бил на възраст, се оспорва извода, че човека взел парите може да не е бил Д.. Сочи се още, че не е ясно защо са били дадени парите – за „подарък“ или за преминаване на границата без валиден сертификат.

Съдът не установи подобен извод на дисциплинарно наказващият орган в процесната заповед, че А. е дал парите за да бъде допуснат в страната без сертификат. Свидетелят е дал поисканата сума поради факта, че му е поискана и защото е съзнавал, че ако не даде същата, лицата, които пътуват с него в автомобила няма да бъдат допуснати в страната без да бъдат карантинирани. От показанията на свидетеля Т. – началник на смяната, в която работи Д. се установява, че не може да има разместване в работните места, които Т. е определил в началото на работното време без негово знание. Също така не е възможно служител да напусне работното си място, без да е информирал за целта Т. и без това да се отрази в оперативния дневник. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че няма записвания в оперативния дневник за подобни събития. Без значение по какъв повод са дадени банкнотите от А. на Д., последният не е имал основание да иска плащане, а още по-малко е имал основание да приеме плащането.

В писмената защита (т. 4) се твърди, че Д. не е бил през цялото време на работното си място, без да се посочат причините за това. Отделно, отбелязан е факта, че заедно с Д. в кабина № 1 е работил и румънски служител. Също така се посочва, че в чекмеджетата на шкафа в помещението са намерени най-различни банкноти, за които Д. въобще отрича, че са негови още в момента на претърсването, защото е възможно да са били там преди Д. да застъпи на дежурство. Именно в едно от чекмеджетата е намерена т.нар. белязана банкнота, без да е изяснено как е попаднала там. Посочва се още, че А. е дал на Д. две обработени банкноти, но не става ясно каква е съдбата на втората. Съдът приема, че с подобни твърдения жалбоподателя се опитва да избегне ангажирането на дисциплинарната му отговорност. Видно от показанията на Д. Т. – началника на дежурната смяна, в кабините където се намират автоматизирани работни места (в каквато кабина е работил Д.) не се съхраняват лични вещи на различните служители, тъй като това е общо работно място. Всеки служител при застъпване на смяна следва да си провери работното място за чужди вещи. В тях не се съхранява служебна документация, с изключение на данни и снимки за издирвани лица и то за кратък период време и при необходимост. Следователно, ако Д. не е извършил необходимата проверка, то той следва да си носи последиците за намерените вещи. Съдът обаче не приема твърдението, че вещите са чужди, защото от показанията на румънския служител Л. -Г.Г. се установява, че Д. е запознат със съдържанието на шкафа по причина, че по време на дежурството е получил от преминаващи лица общо четири бири – две през гишето и две през вратата, които при обиска са намерени именно в шкафа.

Като най-значимо по своята същност възражение, изразено първоначално в жалбата, и впоследствие доразвито в писмената защита (т. 6) съдът възприема възражението, че на практика неправомерното  поведение на Д. на 26.03.2022 г. в периода около 18:30 часа е инспирирано от провокацията към подкуп, реализирана първо от свидетеля А., а след него и от свидетеля А., като е посочено, че „При внимателен анализ на установеното става ясно, че е налице провокация към извършването им от органи на МВР.“.  За да аргументира тази теза, в писмената защита са посочени няколко факта: такива свързани с А. (държането на този свидетел по времена проверката на ГКПП); свързани с А. (продължителността на държането на банкнотите; предаването на банкнотите на Д. без да му са поискани; предварително е знаел, че в автомобила, управляван от А. има нередовни пътници, макар да не ги познава) и такива, свързани с двамата свидетели (едновременното пристигане на двата автомобила в района на ГП „Дунав мост“; „промяната в реда на явяване на управляваните от И.А.А. и А.С.А. автомобили на кабина № 1 в предвид обратната последователна поредност на плащане на такса „мост“ в Румъния“). Направено е заключение, че „Провокацията сочи на престъпление по смисъла на НК извършено от другиго и точно неговите действия уронват престижа на службата. Това изключва нарушението на Г.Д. и обуславя отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание.“

         Възражението следва да се отхвърли по няколко причини, както следва:

Относно свидетеля А.: Същият не е дал на Д. парична сума при представяне на документите за проверка. Вече беше посочен разговора, който е проведен между Д. и А., от който се установява, че Д. е поискал плащане за да пропусне нередовните пътници. Поведението на А. се установява не само от показанията на А., но и от тези на А. М.ов.

Относно свидетеля А.: Без значение е колко време веществените доказателства, предадени по надлежен ред на А. за ползване във връзка с неговия сигнал, са съхранявани от него. Важното е, че една от отработените банкноти е намерена при претърсването на помещението, в шкафа, за който се доказва, че Д. съхранява собствени вещи. Не отговаря на събраните доказателства в хода на съдебното дирене твърдението, че от А. не са поискани суми за плащане. Първоначално А. сам е дал една банкнота, но след като е разбрал, че пътуват двама нередовни пътници, Д. сам е поискал още 20 евро и тогава А. е подал на плота обработените банкноти. Дали А. и А. са се познавали в конкретния случай няма значение, но съдът намира, че същите живеят в различни населени места, отдалечени едно от друго; работят в различни държави; пристигат от различни държави; по различни причини са пресекли границата на страната на 26.03.2022 г., поради което вероятността да се познават е минимална.

Относно факти, общи за двамата свидетели: Едновременното пристигане на двата автомобила на граничния пункт е реална и нормална практика, тъй като няма изискване кой и кога може да пристигне там. Твърди се предварително знание у А., че в автомобила на А. има пътници с нередовни документи. Дори и да е така (а това е недоказано), този факт не променя неправомерното поведение на Д. в конкретния случай. 

         В обобщение, съдът намира за необходимо да посочи, че дори да е налице провокация към подкуп (а това доказано не е така!), Д. е следвало да изпълнява служебните си задължения съобразно регулиращите го нормативни (международни, законови и подзаконови) и вътрешноведомствени актове, което той не е сторил и което неправомерно поведение се установява от събраните по делото доказателства. Съгласно т. 50 от ЕКПДСМВР Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение. В този смисъл, ако Д. е бил провокиран към подкуп с непоисканата П. банкнота от 10 евро, подадена му от А. с другите документи, липсва обяснение защо веднага не е предприел действия в тази насока, като например незабавно да информира прекия си ръководител – началника на смяната, който е такъв по силата на длъжностната му характеристика. Липсват каквито и да са действия от страна на Д. във връзка с получените суми. Дали ако действително съществува провокация към подкуп ще бъде ангажирана отговорността на лицето/лицата „провокатор“/ “провокатори“ и дали те уронват престижа на службата, са въпроси, които не са предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът приема, че при така изложените факти относно установените неправомерни деяния, Г.С.Д. е извършил от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение, съставомерно по вече посочените разпоредби на чл. 203, ал . 1, т. 7, изречение второ и т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение.

Съдът установява, че дисциплинарно наказващият орган правилно е оценил фактическата обстановка за нарушението, извършено от Д. и в тази връзка правилно е приложил материалния закон. В процесната заповед подробно са изложени съображения относно факторите, които органа следва да съобрази, за да определи вида и размера на наказанието.

Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР на първо място дисциплинарно наказващият орган следва да съобрази тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите. Съдът намира за правилни изводите на дисциплинарно наказващия орган относно факта, че поведението на Д. в качеството на държавен служител в системата на МВР е не само неприемливо, но и наказуемо с дисциплинарно наказание. От установената фактическа обстановка е видно, че същият не е изпълнил задълженията си в две различни направления:

1. Да извърши надлежно проверка на лицата и транспортните средства, като съобрази приложимите противоепидемични мерки – обществено опасно деяние от висока степен, предвид факта, че пропуснатите лица са от рискови държави, попадащи в т.нар. Ч.а зона.
2. Приел е парични средства, лична облага, която не му се следва – уронване на престижа на службата, тъй като съгласно т. 16 от ЕКПДСМВР Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество.

Правилен е извода на наказващият орган, че поведението на Д. е довело до компрометиране на престижа на службата, като съдът вече посочи какво следва да се разбира по използваното понятие, при това последиците са засегнали както държавната служба, така и гражданите, които са обективно са платили суми на Д., които не му се следват. Следователно, при наличие на подобно поведение, което е в разрез с дължимото от Д. служебно изпълнение, нарушението може да се определи като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР

Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващия орган следва да се съобрази с формата на вината на държавния служител. Съдът напълно споделя мотивите на наказващия орган, че деянията са извършени при условията на пряк умисъл - подготовката за извършване на деянието, механизмът на извършването му и поведението на Д. след извършването му са умишлени действия - младши инспектор Д. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като ги е ръководил напълно съзнателно.

Вече посочената разпоредба на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР изисква дисциплинарно наказващият орган да прецени обстоятелствата, при които е извършено нарушението от Д., за да определи вида и размера на наказанието. Съдът счита, че дисциплинарно наказващият орган подробно е изложил всички факти и обстоятелства, свързани с установеното неправомерно поведение на Д. в качеството му държавен служител в МВР и обратно на твърдението на жалбоподателя, фактическата обстановка е напълно изяснена, като се установява извършеното от Д. дисциплинарно нарушение.

Законодателят е задължил дисциплинарно наказващия орган чрез нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР преди да вземе решение относно вида  и размера на наказанието да съобрази цялостното служебно положение на държавния служител предвид информацията, съдържаща се в Справка № 4066р-4572/30.03.2022 г. за професионалния стаж, получени отличия, награди и наложени наказания в МВР на служителя.

Съдът счита, че процесната заповед е мотивирана относно индивидуализацията на наказанието, определено по вид и размер съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Въз основа на извършена от дисциплинарно наказващия орган преценка, основана не само на конкретния резултат, а и на извършен анализ на конкретните действия от страна на държавния служител, компетентният орган е установил нарушение на служебната дисциплина и е извършил преценка за тежестта на извършено нарушение, настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното му служебно поведение, като е определил дисциплинарна санкция – отлагане на повишението в ранг с една година. При събраните в дисциплинарното производство данни за извършеното нарушение, определеното със заповедта дисциплинарно наказание е наложено в съответствие с изискванията на  203, ал. 1, т. 7, изречение първо и т. 13 от ЗМВР, тъй като съответства както на тежестта на нарушението, така и на цялостното служебно поведение на държавния служител.

Жалбоподателят сочи, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с целта на закона, без да конкретизира в какво се изразява това противоречие. В хода на извършваната проверка за законосъобразност съдът не установи твърдяното противоречие. Напротив, съдът намира, че с наложеното дисциплинарно наказание на Д. е постигната не само индивидуална превенция на наказанието – да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения, като се превъзпита да спазва нормативните актове и етичните правила, но също така е постигната и генералната превенция – да бъдат предупредени останалите служители, че в случай на подобно неизпълнение на служебни задължения в тяхната правна сфера ще настъпят негативни последици.

При така изложените мотиви оспорваната заповед е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата като неоснователна и недоказана – да се отхвърли.

По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни, като всяка от тях е приложила списък по чл. 80 от ГПК. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ГДГП (юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да се присъди сумата от 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Съгласно чл. 24, изречение първо от Наредба за заплащането на правната помощ По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Жалбоподателят, в писмените си бележки е направил възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение, ако то е в размер, „по-висок от определения по наредбата“. Тъй като поискания размер е  200,00 лева и той не надвишава  максималния размер от 240,00 лева, съдът счита, че поисканото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Р., четвърти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 3282з-2885/01.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                       СЪДИЯ: