Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 14.06.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 64 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 вр. чл.211 от КТ.
Ищецът 4*4 еоод със седалище гр.*, чрез ЮК К., излага твърдения в ИМ, че с ответника са били в ТПО, възникнало от сключен трудов договор 1982/01.12.2007г., прекратено, считано от 14.04.2016г., по силата на което К.К. е заемал длъжност "мениджър - касов център" в Паричен център *, като в рамките на трудовите си задължения, в качеството си на ръководител, последният е организирал, координирал и контролирал касовата дейност на посочения касов център. Твърди, че след извършена в паричния център ревизия, за която е съставен протокол за установени касови липси в Касов център * от 09.03.2016г., е установена разлика между наличните парични суми в ценни пратки, предназначени за зареждане на АТМ устройства и балансовите документи на зарежданите АТМ устройства. Твърди, че видно от цитирания протокол, на 03.03.2016г. е констатирана липса на сума в размер на 1300лв. от ценни пратки, предназначени за АТМ устройство ТИД * на * ЕАД, като преброяването е извършено именно под ръководството на ответника, видно от положения от него самия подпис върху документа за извършена проверка на наличността на АТМ. В СЗ, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, уточнява, че неотчитането на паричните средства от ответника в размер на 1300 лв. е вреда причинена умишлено, във връзка с което уточнение от ищеца е допусната от съда конкретизация в обстоятелствената част и в петитума на ИМ досежно вредата, за която се претендира имуществена отговорност на ответника, като се счита, че се търси умишлено причинена вреда по реда на чл.203 ал.2 пр.1 от КТ. Твърди, че на 08.04.2016г. на ответника е връчена Заповед №3-01020/01.04.2016г. на Управителя на ищцовото ЕООД, с която му е наложена имуществена отговорност на основание чл.210 ал.3 от КТ до размера на констатираната щета, но не повече от три уговорени трудови възнаграждения, която ответникът е оспорил в срок с довод, че няма вина за липсите на парични суми от описаните ценни пратки. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което по реда на чл.203 ал.2 пр.1 от КТ да осъди ответника да му заплати исковата сума в размер на 1300лв., представляваща стойност на нанесена му умишлено вреда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, поддържа предявеният иск.
Ответникът К.М.К. от гр.* от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Д. от ПАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който оспорва изцяло. Навежда, че в процесната заповед за ангажиране на имуществената му отговорност работодателят е смесил фактическите и правните основания на ограничената и пълната имуществени отговорности по чл.203 ал.1 и ал.2 от КТ, в резултат на което е нарушено правото му на защита. Твърди, че в самата заповед за ангажиране на имуществена отговорност е налице противоречие между обстоятелствената част и правните норми, на основание на които е издадена същата - от една страна се твърди причиняване на умишлени вреди, а от друга се налага имуществена отговорност за вреди, причинени при небрежност, съответно, че в заповедта не е определено по ясен и недвусмислен начин основанието за отговорността му. В СЗ, ответникът лично и чрез пълномощника си оспорва изцяло предявеният иск, съобразно допуснатата конкретизация на същия, по основание и по размер. Оспорва да е налице умишлено причинена от него вреда на ищеца. Подробни съображения в подкрепа на становището си за неоснователност и недоказаност на предявеният иск излага в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта, че помежду им е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор за неопределено време №1982/01.12.2007г., по силата на който ответникът е заемал в ищцовото дружество длъжност "Мениджър - касов център" във 4*4 еоод, прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ, за което е издадена от работодателя Заповед №3/1171 от 14.04.2016г. Съгласно трудовия договор на ответника съдържанието, характера на работата и конкретните отговорности, свързани със заеманата от него длъжност са посочени в приложената към този договор длъжностна характеристика, видно от която, връчена на ответника на 01.12.2015г., пряко подчинените му длъжности са отговорен и старши касиер, касиер и касиер - трезорчик. Видно от т.3 от длъжностната характеристика за заеманата от ответника длъжност "Мениджър - касов център" в Паричен център *, сред отговорностите за длъжността са да организира, отговаря и упражнява методическо ръководство и контрол на касовата дейност в касовия център, който ръководи; участва в комисии за проверка и изготвяне на ценни пратки; извършва всички необходими счетоводни операции по отразяване на дейността, съгласно дадените му права и съхранява и/или предава документацията; осъществява контрол на счетоводните операции и при необходимост осчетоводява касови документи; отговаря за ежедневното равнение на паричните наличности със счетоводното салдо на сметката; оформя документация, касаеща различия, констатиране при изброяване на ценните пратки; отговаря за опазването на поверените му материални и финансови ресурси и др., следователно ответникът има качеството на МОЛ по смисъла на чл.207 ал.1 от КТ.
Съгласно Акт за извършена проверка наличността на АТМ, на 03.03.2016г. ответникът в качеството си на Ръководител Касов център * в присъствието на П. М., отговорен касиер, разпитан като свидетел по делото, извършил проверка на наличността на АТМ * с ТИД * и установил наличност в банкноти съгласно описа на акта 48 050лв., по балансова разписка касовата наличност към 02.03.2016г. следва да бъде 49350лв. и получена разлика - дефицит от 1300лв., който е неустановен.
По делото е приет като писмено доказателство Протокол за установени касови липси в Касов център * на * ЕООД, оспорен от ответника като антидатиран и че комисията не е посещавала Паричен център *, видно от който на 09.03.2016г. Комисия в посочения в протокола състав, назначена със заповед на Управителя на * ЕООД, по т.3 от протокола е констатирала, че видно от разписка за наличност на суми в АТМ касета от АТМ устройство на * ЕАД, ТИД *, с местонахождение гр.* и наименование Т., извадена от същото устройство с дата 03.03.2-016г. и от данните по балансова разписка за периода 12.02. - 02.03.2016г. е констатирана липса /дефицит/ на сума в размер на 1300лв., както и че не са налице данни за извършването на каквото и да е било външно неправомерно действие по отношение на АТМ устройството. Видно от горецитирания Протокол от 09.03.2016г., който не е връчен и не е подписан от ответника, служителят, съставил акта за различие и ангажиран с преброяването на ценната пратка от посочена касета е ответникът К.М.К.. Работодателят - ищец е издал Заповед №3-01020/01.04.2016г., с която на основание чл.210 вр. чл.207 ал.1 т.1 от КТ е ангажирал ограничената имуществена отговорност на ответника за причинени на предприятието вреди, изразени в дефицит на парични суми, като не е отчел наличните парични суми в отворените АТМ касети от АТМ устройства, обслужвани от страна на ищцовото ЕООД, а нанесените вреди са в размер на 1300лв., определени към 09.03.2016г. въз основа на Протокол за установени касови разлики в Касов Център * от 09.03.2016г. Служителят - ответник в процеса в срока по чл.210 ал.3 от КТ е оспорил писмено с възражение основанието и размера на отговорността.
По делото от страна на ищеца не са представени доказателства, че е извършил плащане към "* /*/", на която банка е АТМ устройство ТИД *, на стойността на констатираната липса /дефицит/ от 1300лв.
По делото е разпитан в качеството на свидетел П. М., заемал длъжност отговорен касиер в ищцовото дружество към 03.03.2016г., в чието присъствие ответника на 03.03.2016г. е извършил проверка на наличността на АТМ * с ТИД *, подписал Акт за извършена проверка наличността на АТМ от 03.03.2016г., от чийто показания се установи, че досегът на ответника с банкнотите е бил, че преди заредените от касиерите от паричния център касети да бъдат изпратени по дестинации и да напуснат Паричния център,с ответника лично са проверявали касетите, напълнени с пари, след което К. им поставял пломби и ги предавал на съответния инкасатор срещу декларация и разписка, като служителите инкасо не са подчинени на ответника като ръководител на Паричен център. Показанията на свидетеля М. съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира като обективни, доколкото свидетелят възпроизвежда свои преки възприятия от работата си в ищцовото дружество и не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Свидетелят М. установи, че на 09.03.2016г. е бил на работа във * и посочената в съставения Протокол от 09.03.2016г. за установени касови липси в Касов център * на * ЕООД комисия не е извършвала проверка, което свидетелят обвързва и с факта, че той и колегата му Р.Бътлър са били командировани в гр.* на 10.03.2016г. и били разпитвани и принуждавани да си признават, че са присвоявали парични средства от банкоматите, за което е образувана пр.пр. №987/2016г. по описа на ВТРП, изпратена по компетентност на РП гр.*. Свидетелят установи, че на 03.03.2016г. отказали да работят, докато работодателя не вземе мерки, тъй като и преди 03.03.2016г. и след тази дата е имало липси на парични суми от АТМ касетите от АТМ устройствата. Свидетелят М. установи, че не е възможно от стаята в Паричния център, където е извършена проверката, някой да вземе пари, тъй като цялата стая е била опасана с камери за видео-наблюдение, като всички касиери са работили в една стая и са се наблюдавали взаимно.
По делото е приета като писмено доказателство Инструкция за оформяне и предоставяне на акт за различие и предоставяне на записи от системите за видео - наблюдение от 08.02.2016г., съгласно т.3.5 от която всички първични документи - вн. бележка, дебасейф, опис от машинното преброяване се съхраняват в Касовия център 60 дни от датата на създаване и могат да бъдат на разположение на заинтересованите страни, а съгласно т.3.11 от която записите от средствата за видеонаблюдение се съхраняват 20 календарни дни след изброяване на ценната пратка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 вр. чл.211 от КТ е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъда отхвърлен изцяло.
Съобразно допуснатата конкретизация в обстоятелствената част и в петитума на ИМ, предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 от КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника за вреда, която е причинена умишлено, която се определя от гражданския закон. На основание чл.211 от КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Доколкото имуществената отговорност по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ се определя от гражданския закон, уважаването на предявеният осъдителен иск предполага установяване в процеса от ищеца в чиято тежест е, в условията на пълно и главно доказване, че е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, която е в резултат и в пряка причинно - следствена връзка с неправомерно деяние на ответника /неотчитане на налични парични суми в отворена АТМ касета от АТМ устройство/, която вреда да е причинена виновно от ответника, при форма на вината - умисъл, каквото доказване на елементите от фактическият състав за реализиране на отговорност на ответника по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ ищецът не проведе в процеса, предвид което предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Безспорно по делото се доказа установена липса на парична сума от 1300лв., констатирана с Акт за извършена проверка наличността на АТМ от 03.03.2016г. от ответника в процеса в качеството му на Ръководител Касов център * в присъствието на свидетеля М., отговорен касиер, при която проверка на наличността на АТМ * с ТИД * на * ЕАД е установена разлика от 1300лв. /неустановен дефицит/ между наличността в банкноти,съгласно описа на акта от 48050лв. и касовата наличност по балансова разлика към 02.03.2016г. от 49350лв. Доколкото в случая не се търси ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника за липси по реда на чл.207 ал.1 т.2 от КТ, предвид качеството му на МОЛ като Ръководител Касов център *, не е приложима презумпцията, че вредата /липсата като вреда с неустановен произход/ е причинена от ответника. В случая вредата, изразена в дефицит на парична сума от 1300лв. е за * ЕАД, чието е АТМ устройството, ТИД *. По делото ищецът, въпреки определеният му за това по негово искане от съда срок, не е представил писмени доказателства * ЕООД да е възстановило на * ЕАД сумата от неустановения дефицит от 1300лв., следователно не е доказано ищецът да е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в исковия размер от 1300лв., на което само достатъчно основание предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, доколкото и не е доказано наличието и на останалите елементи от ФС за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника за вреда, причинена умишлено. По делото липсват каквито и да било доказателства липсващата парична сума от 1300лв. да е причинена в резултат и в пряка причинно - следствена връзка с неправомерно деяние на ответника и то при форма на вина - умисъл, т.е. не се доказва К. да не е отчел наличната парична сума в отворените АТМ касети от АТМ устройство на * ЕАД, ТИД * от 1300лв., при все, че, според показанията на М., двамата заедно с К. са извършили контролно повторно преброяване, след като М. първоначално сам е констатирал липсата, т.е. не се доказва К. да не е отчел парична сума от 1300лв., чиято липса е констатирана първо от свид.М., предвид което не са налице основания за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника по реда на чл.203 ал.2 пр.1 от КТ. На следващо място, не се доказва ответникът да е причинил вреда на ищеца, още повече тя да е причинена умишлено, т.е. при форма на вина умисъл /било то пряк или евентуален/, като, доколкото, съгласно чл.203 ал.2 от КТ отговорността се определя от граждански закон съдът излага, че презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД за вина обхваща само вредите, причинени по небрежност, но не и тези при форма на вина умисъл, предвид което по делото не се доказва вреда, причинена умишлено от ответника. Предвид горното, по делото не е доказано наличието на елементите от ФС на реализиране пълна имуществена отговорност на ответника по реда на чл.203 ал.2 пр.1 от КТ и предявеният от ищеца иск в исковия размер от 1300лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер. На следващо място, Протокол за установени касови липси в Касов център * на * ЕООД от 09.03.2016г. от една страна съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в него обстоятелства, не е подписан от ответника, поради което му е непротивопоставим, а от друга страна извършването на отразената в протокола проверка на касовата наличност на Касов център * и документалното обосноваване на преброените в Касовия център наличности на дата 09.03.2016г. от комисия, назначена със заповед на Управителя на ищцовото ЕООД, се опровергава от свидетелските показания на П.М.. На следващо място, непредставянето от ищеца на документите, описани в молба от ответника вх.№6808/01.04.2019г., а именно актове за извършена проверка за наличност с балансова разписка за дефицит за периоди, предхождащи и следващи дата 03.03.2016г., за които ищецът е задължен по реда на чл.190 ал.1 от ГПК, съдът преценява, съгласно чл.190 ал.2 от ГПК, по чл.161 от ГПК, като с оглед на обстоятелствата по делото, приема за доказан факта на установявани липси на парични суми в отворените АТМ касети от АТМ устройства, обслужвани от ищцовото ЕООД, както преди периода 12.02.-02.03.2016г., така и след прекратяване ТПО между страните по делото на 14.04.2016г., относно който факт страната - ищец е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. С оглед приетия за установен по реда на чл.161 от ГПК факт съдът излага и че работодателят - ищец не е положил дължимата грижа за предотвратяване случаи на неустановени дефицити като процесния, като не е осигурил условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника пари в банковите касети, както и не е осигурил необходимите мерки, осигуряващи защита на устройствата от външно посегателство. Съдът прилага последиците по чл.161 от ГПК, независимо от сроковете за съхранение, разписани в т.3.5 и т.3.11 от представената от ищеца Инструкция за оформяне и предоставяне на акт за различие и предоставяне на записи от системите за видео - наблюдение от 08.02.2016г., предхождаща 03.03.2016г., доколкото независимо от визирания в тях срок на съхранение на информацията, работодателят е бил длъжен, с оглед предприетото от него търсене на имуществена отговорност от ответника да съхрани всички изготвени първични документи по т.3.5 и записите от средствата за видеонаблюдение по т.3.11. от Инструкцията.
Изложените съображения обуславят отхвърляне изцяло на предявеният иск по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, като неоснователен и недоказан.
Изходът на делото обуславя неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславя основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съгласно представен списък, в доказан размер от 510лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от * ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, против К.М.К. от гр.*, ж.к.*, ул."*" *, бл.*, вх.*, ет.*, с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 пр.1 вр. чл.211 от КТ за сумата от 1300лв., представляваща стойност на вреда, която е причинена умишлено, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 30.05.2016г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на * ЕООД със седалище гр.* за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА * ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.К. от гр.*, ж.к.*, ул."*" *, бл.*, вх.*, ет.*, с ЕГН **********, сума в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................