Решение по дело №584/2024 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 28
Дата: 31 март 2025 г.
Съдия: Искра Стоянова Вараджакова
Дело: 20244130100584
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Елена, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20244130100584 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от адв. А. Ч., действащ в качеството на
пълномощник на „А.“ ЕООД гр. В. Т., представлявано от П. М. Б., против
Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. В. Т., с която е одобрено изготвеното служебно разпределение
по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за ползване на масивите за стопанската 2024/2025 г.
в землището на гр. З..
Жалбоподателят излага в подадената жалба, че заповедта е издадена
при грубо нарушаване на процедурата на чл. 37в от ЗСПЗЗ. На първо място,
същият не бил поканен за сключване на споразумение и подал жалба за това,
но ответникът не му отговорил. На следващо място, заявява, че съгласно
изискването на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ в определения срок, т. е. до 15.09.2024
г., проект за разпределение на ползването на земите по масиви не бил
съставен. На следващо място, твърди, че не бил спазен и начина на изготвяне
на разпределението съгласно изискванията на закона в обжалваната заповед.
Нарушен бил принципът, при който следва да преобладава регистрираното
правно основание, както и принципът, че площта на земеделските земи, за
които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците,
се разпределят пропорционално съобразно ползвателите и съобразно начина
на трайно ползване. На следващо място, жалбоподателят излага, че заповедта
съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ се издава в срок до 01 октомври на
1
съответната година, а в конкретния случай последната била издадена на
18.12.2024 г., като се публикува в срок до 10 октомври на съответната година,
а в конкретния случай същата била публикувана на 18.12.2024 г.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е и нищожна, тъй като била
издадена от ненадлежен орган. В същата не бил посочен чл. 37в, ал. 12 от
ЗСПЗЗ. В тази насока е и практиката на Административен съд – В. Т.. На
следващо място, в заповедта бил посочен доклад на комисията, но никой от
арендаторите не бил запознат с него, за да може да направи съответните
възражения. На последно място, жалбоподателят счита, че са нарушени
правата му при т. н. „служебно разпределение“, тъй като разполагал с
високогабаритна техника и не можел да обработва земите в реални граници.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваната заповед, като неправилна, незаконосъобразна и
нищожна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Т.
взема писмено становище чрез пълномощника си юрисконсулт Д. К.. В
същото последната излага, че оспорва подадената жалба, като излага подробни
съображения в тази насока. Моли съда да потвърди издадената Заповед №
ПО-09-482/18.12.2024 г., като правилно и законосъобразно постановен
административен акт.
Заинтересованите страни „А.“ ЕООД гр. З., представлявано З. З. С.,
„А.“ ЕООД гр. З., представлявано от И. Г. Р., „С. С.“ ЕООД с. К., общ. Л.,
представлявано от Д. З. Т., и Община З., представлявана от кмета П. П. Г., не
вземат писмено становище.
В съдебно заседание жалбоподателят „А.“ ЕООД се представлява от
адв. А. Ч., който поддържа депозираната жалба. Същият излага подробни
съображения по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. В. Т. се представлява от юрисконсулт Д. К.. Последната
заявява, че оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалваната Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание заинтересованата страна „А.“ ЕООД се
представлява от управителя Звездалин Сурев и пълномощника му адв. С. П..
2
Двамата считат, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени
атакуваната заповед.
В съдебно заседание заинтересованата страна „А.“ ЕООД не се
представлява и не взема писмено становище.
В съдебно заседание заинтересованата страна „С. С.“ ЕООД не се
представлява и не взема писмено становище.
В съдебно заседание заинтересованата страна Община З. се
представлява от юрисконсулт М. А.. Същата счита, че жалбата е
неоснователна и обжалваната заповед следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Със Заповед № ПО-09-20/25.07.2024 г. на осн. чл. 37в, ал. 1, изр. 2
от ЗСПЗЗ била назначена комисия, която да ръководи сключването на
споразумения между собствениците и/или ползвателите за създаване на
масивите за ползване на земеделски земи за всяко от землищата на
територията на Община З. за стопанската 2024/2025 г.
Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ изготвила доклад, който
представила на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Т., ведно
с проект на служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, карта към
него, регистър на осн. чл. 74 от ЗСПЗЗ и заявления на осн. чл. 37в, ал. 16 от
ЗСПЗЗ, чл. 75б от ППЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. В. Т. на осн. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 72в, ал. 3,
т. 2 от ППЗСПЗЗ, както и въз основа на доклад с вх. № ПД-09-20-9/09.12.2024
г. на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № ПО-09-
20/25.07.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Т.,
било одобрено разпределението на масивите за ползване на земеделските земи
за стопанската 2024/2025 г. за землището на гр. З.. Разпределението било
изготвено за останалата до 1/3 от площта, определена за създаване на
масивите за ползване в землището, тъй като за землището било сключено
споразумение при условията на чл. 37в, ал. 2, изр. 7 от ЗСПЗЗ.
Споразумението включвало 12 бр. участници и обхващало площ от 12362.058
дка. Разпределението, изготвено за останалата до 1/3 от площта, определена за
3
създаване на масивите за ползване в землището, включвало 4 бр. участници и
обхващащо площ от 3031.019 дка. Масивите за ползване на обработваеми
земи в землището на гр. З. били разпределени между ползвателите съобразно
проект на разпределение, включително имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от
ЗСПЗЗ, пропорционално разпределени в границите на масивите. Заповедта се
отнасяла до жалбоподателя „А.“ ЕООД, както и до заинтересованите страни
„А.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и „С. С.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването на издадената Заповед № ПО-09-482/18.12.2024
г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Т. е допустимо.
Направено е от надлежна страна - участник в административното
производство, чиито права и законни интереси са засегнати от издадения
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
подлежащ на оспорване съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
Обжалването на заповедта е направено от жалбоподателя в законоустановения
преклузивен срок от 14 дни и това е видно по безспорен начин от данните по
делото.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на
земеделските земи, като същата дава приоритет на доброволното
споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи.
Ако този резултат не се постигне, се предприема служебно разпределение,
като с изменението на ЗСПЗЗ (бр. 33/2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) е
предвидено, че споразумението влиза в сила, когато е подписано от не по-
малко от две трети от ползвателите, участващи в процедурата, и при условие
че обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище,
определена за създаване на масивите за ползване. Разпоредбата на чл. 37в, ал.
3 от ЗСПЗЗ гласи, че когато между ползвателите не се постигне споразумение
при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които
споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на
ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година.
В нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е предвидено, че правомощие
да се издаде заповед, с която да се разпредели служебно масивите за ползване
4
в землището, е на директора на Областна дирекция „Земеделие“. Това
последният може да направи в срок до 01 октомври на съответната година,
като последната се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по
земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на
съответната Областна дирекция „Земеделие“ в срок до 10 октомври съгласно
чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
В конкретния случай, от данните по делото е видно, че обжалваната
Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. В. Т. е издадена след този срок, а именно на 18.12.2024 г.
Според трайната практика на Административен съд – В. Т., която изцяло
споделя и настоящият съдебен състав, след изтичане на този срок се
преклудира повременната компетентност на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ да постанови индивидуален административен акт на това правно
основание. След този момент – 01 октомври на съответната година,
правомощието да издаде такава заповед преминава към министъра на
земеделието. В конкретния случай, оспорената заповед не е издадена от
министъра на земеделието. Неин автор е Директорът на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. В. Т., като за правно основание на правомощията на същия е
посочена нормата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. От изложеното следва да се
направи извода, че в конкретния случай не се касае за упражняване на
делегирани от министъра правомощия в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 и ал. 13
от ЗСПЗЗ. Безспорно е, че всяка липса на компетентност е основание за
нищожност на административния акт. Този порок на последния е основание да
бъде прогласена тази нищожност, тъй като оспореният акт не може да породи
правни последици. Създава се привидност, която противоречи на правната
сигурност.
На следващо място, за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че при издаване на обжалваната заповед на 18.12.2024 г.
стопанската година вече отдавна е започнала, когато обработката и засяването
би следвало да са извършени. Изготвянето на доклад от комисията също е
извън всякакви срокове. По този начин административната намеса с издаване
на процесната заповед на 18.12.2024 г. вече е закъсняла и не може да се
постигне преследваната от закона цел – чрез окрупняване на земеделските
масиви да се разпредели за стопанската 2024/2025 г. ползването на
обработваемата земеделска земя между собствениците и ползвателите й в
5
землището на гр. З..
Издаването на заповедта три месеца след началото на стопанската
година всъщност е в пряко противоречие с целта на закона. Осъществена е
една закъсняла административна намеса, която е в разрез с фактически
извършеното разпределение, а и започналите реално доста преди това
ползване и обработка на земеделските земи. Същата не е съобразена с волята
на ползвателите и собствениците на земеделски земи и е задълбочила още
повече споровете между тях, видно от изявленията на същите в съдебно
заседание. Процедирането по този ред не само, че не улеснява земеделските
производители, а генерира конфликти между тях, като допуска
преразпределение на обработваемите земи значително след началото на
стопанската година и агротехническата обработка на земеделската земя. С
издаването на процесната заповед е нарушен и принципът за съразмерност,
регламентиран в чл. 6 от АПК – засегнати са права в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която е издадена заповедта и административният
орган е издал акт, който може да причини вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
По изложените съображения съдът намира, че заповедта следва да
бъде обявена за нищожна в частта й относно обжалваното от жалбоподателя
„А.“ ЕООД служебно разпределение на ползването на земеделските земи в
землището на гр. З. за стопанската 2024/2025 г.
Съдът намира, че независимо правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката не следва да се връща на административния орган, поради това, че
е изтекъл значителен период от време и реалното ползване на земите води до
фактическа невъзможност за изпълнение на евентуален индивидуален
административен акт с различно съдържание от нищожния. Прогласената
нищожност на оспорената заповед дава възможност да се упражнят права за
обезщетение съобразно осъщественото фактическо ползване на земите в
землището при наличие на доказателства за увреда от незаконосъобразно
разпределение на ползването.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски
е основателно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, съобразно който жалбоподателят е заплатил адвокатско
6
възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Не следва обаче да се включва в
размера на разноските и сумата на заплатената от жалбоподателя държавна
такса по делото в размер на 80.00 лв., тъй като същата не е била дължима
предвид нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която гласи, че
производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по
чл. 14, ал. 4. Следователно, жалбоподателят не дължи заплащане на държавна
такса, като заплатената от него подлежи на връщане, при направено искане от
негова страна.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ПО-09-482/18.12.2024 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Т., в частта й относно
обжалваното от „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Т., ул. „Б. М.“ № **, вх. *, ап. **, представлявано от П. М.
Б., служебно разпределение на ползването на земеделските земи в землището
на гр. З. за стопанската 2024/2025 г., относно масиви с номера, както следва:
168, 169, 170, 184, 197, 198, 264, 276, 277, 297, 344, 382, 391, 467, 509, 64, 81,
83, 95, всички с обща площ 223.073 дка.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр. В. Т. да заплати на
„А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.
„Б. М.“ № **, вх. *, ап. **, представлявано от П. М. Б., сумата 1000.00 лв.,
представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.
Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
7