Определение по дело №2507/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 310
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040702507
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

     310                                     22.02.2022г.                              град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГРАД БУРГАС, ХVI-ти състав, на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в състав:            

                                               Председател:  ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА 

    Членове:   ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                     ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД 2507 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. с чл.144, вр. с чл.228 от АПК, вр. с чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от Ф.Б., чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 150 от 23.04.2021г., постановено по АНД № 508 от 2021г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 21-0304-000594 от 21.06.2021г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“.

С Решение № 45 от 13.01.2022г. по настоящото дело на АС-гр.Бургас подадената касационна жалба е уважена, респективно е отменено решението постановено по първоинстанционното дело, в обжалваната част, в която НП е изменено, а вместо него е постановен друг съдебен акт по същество, с което НП е отменено изцяло. Не са присъдени разноски в полза на касатора, поради липсата на доказателства за тяхното реализиране.

Постъпила е молба за „изменение“ на съдебния акт на настоящата инстанция, в частта за разноските от страна на пълномощника на касатора- адвокат П.П. ***.

Позовава се на представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно приложен договор за правна защита и съдействие по чл.38 от ЗА. Сочи се, че адвокатът има право на възнаграждение, което в този случай следва да бъде определено съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в рамките на предвидения размер в Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Оспорва се констатацията, че решението на РС-гр.Несебър в частта за разноските е влязло в сила, тъй като същото следва главния спор. Според молителя, визираното в мотивите на решението на касационната инстанция изменение на решението в частта за разноските касае хипотези при необжалваемост на решението или липса на правен интерес от обжалването, каквито не са налице. В производството пред РС-Несебър са били приложени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което следва да бъде присъдено в полза на касатора.

В петитума на молбата за „изменение“ на решението на АС-гр.Бургас в частта за разноските са направени две искания:

Да бъде осъдена ОД на МВР-гр.Бургас да заплати на касатора Ф.Б. сумата от 300 лева, разноски по НАХД № 508 от 2021г. на РС-гр.Несебър, както и

Да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат П.П., на основание представената от него адвокатска защита, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

В указания в закона и предоставен на насрещната страна /ОД на МВР-гр.Бургас/ 7-дневен срок за отговор /изтекъл на 11.02.2022г./, такъв не е постъпил и до настоящият момент.

По допустимостта на искането, съдът съобрази следното:

          Молбата на касатора Ф.Б. /вх.№ 913 от 31.01.2022г./ е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от страна в производството, която има правен интерес и същата е депозирана в едномесечен срок от постановяване на касационното /необжалваемо/ решение, т.е. в едномесечен срок, считано от 13.01.2022г.            

          При разглеждане на искането за изменение на съдебния акт в частта на разноските, съдът съобрази следното:

             Касационната жалба е приета за основателна и оспореното съдебно решение, с което е изменено НП е отменено, респективно НП е отменено изцяло с акта на касационната инстанция С този съдебен акт разноски не са присъдени. При тези констатации съдебното решение би могло да бъде допълнено, а не изменено, както предлага молителя, доколкото не се иска коригиране размера на вече присъдени разноски, а тяхното присъждане въобще. Противно на изложеното от молителя, съдебният акт на РС-гр.Несебър в частта за разноските е влязъл в сила. Това е така, защото с първото решение са присъдени разноски в размер на 225 лева в полза на жалбоподателя Ф.Б., а осъденото юридическо лице- ОД на МВР-гр.Бургас, в чиято структура е административнонаказващият орган, не е оспорило въобще решението на съда в законния срок.

              Самият жалбоподател няма правен интерес да иска отмяната на съдебно решение, в частта, в която е уважено искането му за присъждане на разноски, тъй като в тази част актът за него е благоприятен и дори да е направено подобно искане за отмяна на решението в тази му част, същото би било процесуално НЕДОПУСТИМО, поради липса на правен интерес. Страната може да иска присъждане САМО на разликата между вече присъдената сума и пълния размер на претендираните разноски, но не и отмяна на решението, за да се присъждат разноски в различен размер. Принципно, възможността да се иска промяна размера на присъдените разноски е предоставена от закона посредством института на изменението на съдебния акт в частта за разноските, но вече бе посочено, че в срока за обжалване такова искане от страна на жалбоподателя не е направено. Неоснователен е доводът на касатора, че този институт се прилага само за актовете, които са необжалваеми или при липса на правен интерес от обжалване на решението. Искането за изменение на решението за разноските е допустимо, ако се подаде в срока „за обжалване“, поради което очевидно е приложимо и в хипотезите, когато решението подлежи на обжалване пред по-горен съд.

      В случаят, касационната жалба на Ф.Б. съдържа искане „да присъдите всички направени разноски в производството“, а при този изход на спора, т.е. при отмяна на НП изцяло, следва да бъдат присъдени и разноските в пълния им претендиран размер. При положение, че с постановения първоинстанционен съдебен акт са присъдени разноски от 225 лева, разликата между тази сума и пълния доказан размер на разноските по НОХД № 508 от 2021г. на РС-гр.Несебър, а именно сумата от 75 лева следва да бъде присъдена от касационната инстанция, след отмяната на НП изцяло. В тази връзка, молбата на касатора е основателна в тази част и след като с решението на АС –гр.Бургас посочената разлика от разноските подлежащи на възстановяване не е била присъдена, съдебното решение на касационния съд следва да бъде допълнено в този смисъл.

       Колкото до искането за присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция, в съдебното решение вече бе изтъкнато, че доказателства за такива разноски не са приложени. Въпреки, прилагането на т.нар. справка за разходите по КАНД № 2507 от 2021г. на АС-гр.Бургас, в нея не се съдържат данни за платено възнаграждение, а напротив за осъществена безплатна правна помощ. Поради това, с актът на АС-Бургас разноски в касационното производство не са присъдени, тъй като липсват доказателства, че са направени.

        Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение В ПОЛЗА на пълномощника на страната се прави за първи път в молбата от 31.01.2022г.

       Нито в касационната жалба, нито в молбата на касатора по електронната поща на съда /вх.№ 12824 от 15.12.2021г./ преди откритото  заседание се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на Б.. Обстоятелството, че пълномощникът е предоставил безплатна помощ на страната в касационното производство не означава, че съдът присъжда възнаграждение без да бъде поискано изрично от съответния адвокат.

       Тази претенция на пълномощника е различна от искането за присъждането на „всички разноски“ именно поради факта, че се възстановяват разноски, които вече са били направени. Следователно, за да се присъдят разноски в полза на съответната страна, съобразно изхода на делото, следва да се докаже тяхното извършване. В противен случай, дори да е предоставена правна помощ, ако не се докаже заплащането на конкретното възнаграждение, което е претендирано, такова не може да бъде присъдено.

           Присъждането на разноски, извършени от страната, които следва да й бъдат възстановени и определяне на възнаграждение на адвокат, в случай, че е предоставил безплатна помощ са две различни претенции и за да бъдат разгледани трябва да са направени съответни искания, най-късно до приключване устните състезания в откритото заседание по делото.

          В случай, че бе направено такова искане до приключване на откритото заседание пред касационната инстанция, успоредно с присъждането на разноски в полза на жалбоподателя, съдът би могъл да определи и възнаграждение на адвоката, което следва да бъде платено от насрещната страна при уважаване на касационната жалба. Второто се присъжда в полза на адвоката, а не в полза на касатора Б., респективно не се включва в сумата на направените разноски, които подлежат на възстановяване в полза на касатора Б..

             Обсъжданото ново искане е направено едва с подаване на молбата за „изменение“ на решението в частта за разноските, а към този момент възможността за подобни искания е преклудирана и в тази част молбата следва да бъде отхвърлена.

              Молбата на касатора, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК е частично основателна, с оглед контекста на изложеното и следва да се уважи, като бъдат присъдени допълнително разноски на касатора Б. в размер на 75 лева, съставляващи разликата между присъдената сума от 225 лева и пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение в производството пред РС-гр.Несебър, а именно сумата от 300 лева.

               В останалата част, искане, по което съдът не се е произнесъл не е направено, поради което не би могло да се иска допълване или изменение на касационното решение относно присъждане на възнаграждение в полза на адвоката, респективно в тази част молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По изложеното, Административен  съд – град Бургас, ХVІ-ти състав,  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА Решение № 45 от 13.01.2022г. по КАНД № 2507 от 2021г. на Административен съд- гр.Бургас, както следва:

ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Бургас да заплати на Ф.Й.Б. /FLORIN IONUT BATRINU/, роден на ***г. в Република Румъния, сумата от 75 / седемдесет и пет/ лева, разноски по делото- разликата до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство пред РС-гр.Несебър по АНД № 508/2021г.

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат П.П. за „изменение“ на съдебния акт на АС-гр.Бургас и присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство пред касационния съд, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

  Председател:                        Членове: 1.                                     2.