Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание, в състав
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №36 по описа за
2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.П.К.,
ЕГН ********** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4101/11.12.2020 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, с която й е отказана месечна
целева помощ по чл.16б от ППЗСП и е потвърдена с решение №24-РД06-0002/06.01.2021
год. год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Стара
Загора. Излагат се съображения, че постановената заповед е незаконосъобразна,
тъй като е безспорно, че същата е омъжена и има сключен граждански брак, поради
което семейното положение отговаря на дефиницията „семейство“ по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ППЗСП. Основният мотив, с който й е отказано отпускането на
помощта е обстоятелството, че съпругът й е с различен настоящ адрес.
Разпоредбата на чл.16б, ал.6 от ППЗСП е неприложима в нейният случай, тъй като
същата се отнася за живеещи родители без сключен граждански брак. Въз основа на
подборни съображения в тази насока е направено искане за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.М..
Ответникът Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Стара Загора, не се явява в съдебно заседание. В
писмото, с което е изпратена административната преписка по оспорената заповед
изразява становище за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Оспорващата К. е подала
молба - декларация с вх. № ЗСП/Д-СТ/4104/30.11.2020 год. за отпускане на месечна
целева помощ за при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка. В заявлението е посочено, че е омъжена със съпруг Р.Г.М.
- работещ и самоосигуряващ се, с две деца, които не посещава училище и детска
градина поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична
обстановка, като брутните доходи на семейството й през месеца, в който в
училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична
обстановка, са в размер на 2 738.07 лева, формирани от трудова дейност на
съпруга – 1 688.07 лв., наем, рента и аренда – 50.00 лв. и дивиденти и
доходи от дялово участие в размер на 1 000.00 лв.. Към заявлението са
приложени служебни бележки от работодателят й, от която е видно, че е в
неплатен отпуск, считано от 01.11.2020 год. и за получените възнаграждения от
страна на съпругът й. Въз основа на подаденото заявление и след извършена
социална анкета, на 30.11.2020 год. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара
Загора е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част
на социалния доклад, заявителката е омъжена с две деца и съпруг Р.Г.М., така
както е декларирано в заявлението. Едното дете – Г.Р.М. на 10 години, учаща се
в четвърти клас, а Д.Р.М.е на пет години учаща в ПГ за учебната година
2020/2021 год. Направена е справка от която е видно, че двамата родители с различни настоящи адреси,
поради което е прието е, че не отговарят изискванията за отпускането на помощта,
с оглед на което е предложено да бъде отказано отпускането на месечна целева
социална помощ по чл. 16б, ал.6 от
ППЗСП.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/4101 от 11.12.2020 год., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание
чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане, на М.П.К. е отказано отпускането
на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП, тъй като двамата родители
не са с идентични настоящи адреси.
Така постановената заповед
е обжалвана по административен ред пред по-горестоящия орган и Директора на
Регионалната дирекция за социално подпомагане – Стара Загора е постановил свое
решение №24-РД06-0002 от 06.01.2021 год. год., с която е отхвърлил жалбата като
неоснователна. Няма данни решението да е връчено лично на жалбоподателката, но доколкото
същото е с дата 06.01.2021 год., а жалбата е депозирана в деловодството на
Административен съд Стара Загора на 19.01.2021 год. съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/4101 от
11.12.2020 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора
и на потвърждаващото заповедта Решение №24-РД06-0002 от 06.01.2021 год. на
Директора на РДСП – Стара Загора.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На основание чл.168 от АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата
оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, на основание
на която е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се
отпускат /респ.
отказват/ със заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета.
Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на
Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Заповедта е издадена
в изискуемата форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се
установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са
налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви
в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно
основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта
правни последици.
В конкретния случай
жалбоподателката е подала молба декларация за отпускане на месечна целева помощ
по чл.16б от ППЗСП.
Съгласно разпоредбата на
чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като
условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника
за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които
се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4
от ЗСП/.
В случая жалбоподателката К.
е подала Заявление-декларация вх. №ЗСП/Д-СТ/4104 от 30.11.2020 год. за
отпускане на месечна целева помощ по чл.16б
от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст,
е регламентирано с ПМС №218 от 17.08.2020 год. за допълнение на Правилника за
прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр.77/01.09.2020 год./. В
новосъздадената разпоредба на чл16б, ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1
двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не
може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; т.2 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица
или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по
ал.4; т.3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете,
са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4
от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна
целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП
- децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска
градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището
или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца,
в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или
равен на 150 % от минималната работна заплата. Посочената като основание за
издаването на оспорената заповед разпоредба на чл.16б, ал.6 от ППЗСП, предвижда
че, като семейство се подпомагат при условията на ал.1, 3 и 4 и съвместно
живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един
настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с
навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им
образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст /родени и
припознати с изключение на сключилите брак/. Съгласно §2 от ПЗР на ПМС
№322/23.11.2020 год. за изменение и допълнение на ППЗСП /в сила от 27.11.2020
год./, до 31 декември 2021 год. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено
при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка,
на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
От посочената
регламентация следва извода, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е
свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато
децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и когато по отношение на родителите /респ. на единия родител или на
родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от хипотезите по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е
изпълнено условието по чл.16б, ал.4 от
ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент
от §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020 год. за изменение и допълнение на ППЗСП
/обвързващ прилагането на чл. 16б от
ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с разпространение на
COVID-19/, следва извода, че за наличието на обуславящите правото на месечна
целева социална помощ материалноправни предпоставки по чл. 16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП, преценката
следва да се извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на
тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната,
свързана с разпространение на COVID-19.
В конкретния случай не е
спорно, че е налице сключен граждански брак между М.П.К. и Р.Г.М., което
обстоятелство е възприето и от ответника по делото и е отразено в оспорената
заповед, след извършената служебна проверка. В този смисъл не е спорно, че
жалбоподателката е член на семейство по смисъла на §1, т.2 от ДР на ППЗСП.
Следователно за да й се отпусне помощ следва да са налице някой от условията
предвидени в чл.16б, ал.1 – т.1 - т.4 от ППЗСП, да не са налице условията на
ал.3 и да са налице условията на ал.2 и ал.4 от същият правилник. Посочената
като правно основание за отказа за отпускане на помощта разпоредба на чл.16б,
ал.6 от ППЗСП не е приложима в конкретния случай. Същата са отнася само по
отношение на родители, които са без сключен граждански брак, но е неприложима
по отношение на онези родители които имат сключен граждански брак и които
отговарят на дефиницията „семейство“ за нуждите на ППЗСП. Не е спорно по
делото, че адресите на които са регистрирани М.К. и съпругът й Р. М. са
различни и не си съвпадат. Доколкото обаче законът не изисква същите да
съвпадат, поради обстоятелството, че същите имат сключен граждански брак. Дори
в дадената легална дефиниция не е предвидено като условие съпрузите да имат
еднакъв настоящ адрес. Разпоредбата на чл.16б, ал.6 от ППЗСП само приравнява
родителите, които имат сключен граждански брак и родителите, които нямат
сключен такъв. Единственото различно условие по отношение на родителите без
брак, в сравнение с тези имащи сключен граждански брак, е законовото изискване
за съвпадащ настоящ адрес и съвместното съжителстване.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед и постановена в противоречие
с материалноправните разпоредби, поради което жалбата е основателна. С оглед
обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество
от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне, съобразено задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото решение – да се приеме, че заявителката отговаря на
всички изисквания на чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП.
Видим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен
съд Стара Загора,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на М.П.К. ***
Заповед №ЗСП/Д-СТ/4101/11.12.2020 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0002/06.01.2021
год. год. на Директора на РД”СП” – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора
за ново произнасяне по подаденото от М.П.К., ЕГН **********
заявление-декларация от 30.11.2020 год., съобразно с дадени в настоящото
решение задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като му
определя 14-дневен срок за произнасяне.
Решението не подлежи на
обжалване и е окончателно съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното
подпомагане.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: