Решение по дело №36/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 155
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700036
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           19.04.2021 год.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в състав 

                                 

                                 Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от  съдия Михаил Русев административно дело №36 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.П.К., ЕГН ********** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4101/11.12.2020 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, с която й е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП и е потвърдена с решение №24-РД06-0002/06.01.2021 год. год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Излагат се съображения, че постановената заповед е незаконосъобразна, тъй като е безспорно, че същата е омъжена и има сключен граждански брак, поради което семейното положение отговаря на дефиницията „семейство“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ППЗСП. Основният мотив, с който й е отказано отпускането на помощта е обстоятелството, че съпругът й е с различен настоящ адрес. Разпоредбата на чл.16б, ал.6 от ППЗСП е неприложима в нейният случай, тъй като същата се отнася за живеещи родители без сключен граждански брак. Въз основа на подборни съображения в тази насока е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.М..

Ответникът Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, не се явява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка по оспорената заповед изразява становище за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Оспорващата К. е подала молба - декларация с вх. № ЗСП/Д-СТ/4104/30.11.2020 год. за отпускане на месечна целева помощ за при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е посочено, че е омъжена със съпруг Р.Г.М. - работещ и самоосигуряващ се, с две деца, които не посещава училище и детска градина поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка, като брутните доходи на семейството й през месеца, в който в училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична обстановка, са в размер на 2 738.07 лева, формирани от трудова дейност на съпруга – 1 688.07 лв., наем, рента и аренда – 50.00 лв. и дивиденти и доходи от дялово участие в размер на 1 000.00 лв.. Към заявлението са приложени служебни бележки от работодателят й, от която е видно, че е в неплатен отпуск, считано от 01.11.2020 год. и за получените възнаграждения от страна на съпругът й. Въз основа на подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 30.11.2020 год. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителката е омъжена с две деца и съпруг Р.Г.М., така както е декларирано в заявлението. Едното дете – Г.Р.М. на 10 години, учаща се в четвърти клас, а Д.Р.М.е на пет години учаща в ПГ за учебната година 2020/2021 год. Направена е справка от която е видно, че  двамата родители с различни настоящи адреси, поради което е прието е, че не отговарят изискванията за отпускането на помощта, с оглед на което е предложено да бъде отказано отпускането на месечна целева социална помощ по  чл. 16б, ал.6 от ППЗСП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/4101 от 11.12.2020 год., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, на М.П.К. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП, тъй като двамата родители не са с идентични настоящи адреси.

Така постановената заповед е обжалвана по административен ред пред по-горестоящия орган и Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Стара Загора е постановил свое решение №24-РД06-0002 от 06.01.2021 год. год., с която е отхвърлил жалбата като неоснователна. Няма данни решението да е връчено лично на жалбоподателката, но доколкото същото е с дата 06.01.2021 год., а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 19.01.2021 год. съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/4101 от 11.12.2020 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта Решение №24-РД06-0002 от 06.01.2021 год. на Директора на РДСП – Стара Загора.

 Разгледана по същество жалбата е основателна.

На основание чл.168 от АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, на основание на която е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се отпускат /респ. отказват/ със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Заповедта е издадена в изискуемата форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В конкретния случай жалбоподателката е подала молба декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.

В случая жалбоподателката К. е подала Заявление-декларация вх. №ЗСП/Д-СТ/4104 от 30.11.2020 год. за отпускане на месечна целева помощ по  чл.16б от ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС №218 от 17.08.2020 год. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр.77/01.09.2020 год./. В новосъздадената разпоредба на чл16б, ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1 двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т.2 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4; т.3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в  чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по  чл.16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Посочената като основание за издаването на оспорената заповед разпоредба на чл.16б, ал.6 от ППЗСП, предвижда че, като семейство се подпомагат при условията на ал.1, 3 и 4 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст /родени и припознати с изключение на сключилите брак/. Съгласно §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020 год. за изменение и допълнение на ППЗСП /в сила от 27.11.2020 год./, до 31 декември 2021 год. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.

От посочената регламентация следва извода, че месечната целева помощ по  чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите /респ. на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от хипотезите по  чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е изпълнено условието по  чл.16б, ал.4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент от §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020 год. за изменение и допълнение на ППЗСП /обвързващ прилагането на  чл. 16б от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19/, следва извода, че за наличието на обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни предпоставки по  чл. 16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП, преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.

В конкретния случай не е спорно, че е налице сключен граждански брак между М.П.К. и Р.Г.М., което обстоятелство е възприето и от ответника по делото и е отразено в оспорената заповед, след извършената служебна проверка. В този смисъл не е спорно, че жалбоподателката е член на семейство по смисъла на §1, т.2 от ДР на ППЗСП. Следователно за да й се отпусне помощ следва да са налице някой от условията предвидени в чл.16б, ал.1 – т.1 - т.4 от ППЗСП, да не са налице условията на ал.3 и да са налице условията на ал.2 и ал.4 от същият правилник. Посочената като правно основание за отказа за отпускане на помощта разпоредба на чл.16б, ал.6 от ППЗСП не е приложима в конкретния случай. Същата са отнася само по отношение на родители, които са без сключен граждански брак, но е неприложима по отношение на онези родители които имат сключен граждански брак и които отговарят на дефиницията „семейство“ за нуждите на ППЗСП. Не е спорно по делото, че адресите на които са регистрирани М.К. и съпругът й Р. М. са различни и не си съвпадат. Доколкото обаче законът не изисква същите да съвпадат, поради обстоятелството, че същите имат сключен граждански брак. Дори в дадената легална дефиниция не е предвидено като условие съпрузите да имат еднакъв настоящ адрес. Разпоредбата на чл.16б, ал.6 от ППЗСП само приравнява родителите, които имат сключен граждански брак и родителите, които нямат сключен такъв. Единственото различно условие по отношение на родителите без брак, в сравнение с тези имащи сключен граждански брак, е законовото изискване за съвпадащ настоящ адрес и съвместното съжителстване.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед и постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което жалбата е основателна. С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразено задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение – да се приеме, че заявителката отговаря на всички изисквания на чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП.

Видим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора,

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.П.К. *** Заповед №ЗСП/Д-СТ/4101/11.12.2020 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0002/06.01.2021 год. год. на Директора на РД”СП” – Стара Загора, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от М.П.К., ЕГН ********** заявление-декларация от 30.11.2020 год., съобразно с дадени в настоящото решение задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като му определя 14-дневен срок за произнасяне.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

           

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: