Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер 38                         01.04.2021 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд Търговище                                     касационен състав

На тридесети март                                                                          година 2021               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                             ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА 

Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ

Като разгледа докладваното от  съдията Иванка Иванова         

КНАХД № 7 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:  

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е.С.Д. ЕГН ********** *** с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. … № .., ет. .. против решение № 216/ 10.12.2020 г., постановено по НАХД № 20203530200838/ 2020 г. по описа на РС – Търговище, с което потвърдено НП № 38-0001327/ 23.09.2020 г. на директора на РД”АА” гр. Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 34, § 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г.  и на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500 лв. В жалбата не е посочено конкретно касационно основание, като при тълкуване се извлича – необоснованост. В с.з. касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директорът на РД“АА“ гр. Русе, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна. Решението на РС – Търговище е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.09.2020 г. на главен път София - Варна, ПП1-4, касаторът Д. управлявал товарен автомобил „Ивеко АД410Т“ с рег. № …., от категория N3G, лизингов към „Уникредит Лизинг“ ЕАД, отдаден на „Стройкар – Тони“ ЕООД, като извършвал обществен превоз на товари с пътен лист № 440447/16.09.2020 г. от „Асфалтова база“ с. Лиляк до Автомагистрала „Хемус“ на фракция. Около 15.36 часа на отбивката преди с. Васил Левски, общ. Търговище, км. 232+790, водачът бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ – Русе, свидетелите И. И. и М.Д., които установили, че превоза попада в изискванията на Регламент 561/2006 г. Товарният автомобил бил оборудван с дигитален тахограф марка „Continental", тип 1381.*********.4 със сериен № **********, но касаторът Д. не използвал карта на водач при извършване на превоза, видно от разпечатка от дигиталния тахограф за деня. Въз основа на констатираното на място св. И.И. съставил срещу касатора АУАН № 277878/16.09.2020 г., в който посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014. Касаторът подписал акта без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт директорът на РД „Автомобилна администрация” - Русе издал оспореното НП № 38-0001327/23.09.2020 г., с което накасатора, за нарушение на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, е наложено адм. наказание - глоба в размер на 500 лева на осн. чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок и от правоимащо за това лице. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е счел, че АУАН и оспореното НП са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът е намерил, че издадените АУАН и НП за законосъобразни и съобразени с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Мястото и датата на извършване на нарушението са в достатъчна степен индивидуализирани в АУАН и НП - на главен път София - Варна, ПП1-4, на отбивката преди с. Васил Левски, общ. Търговище, км. 232+790, около 15.36 часа на 16.09.2020 г. Нарушението е квалифицирано правилно и законосъобразно, а именно по чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП. Неизползването на карта на водача по естеството си представлява винаги нарушение на изискванията за относно правилното използване, които на първо място предполагат картата да се постави в тахографа, което е нарушение на чл. 34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 - Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. АУАН е изготвен от упълномощено за това лице при спазване процесуалните изисквания на ЗАНН, като правилно е посочена и законовата разпоредба, която е нарушена. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Наложената санкция е фиксирана в санкционната разпоредба в размер от 500 лева.

Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е мотивиран, като са обсъдени събраните по делото доказателства и възраженията на страните. На практика касаторът въвежда за обсъждане същите доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, както пред първата инстанция при обжалване на процесното НП. Съдебният състав счита жалбата за неоснователна. Не се споделят доводите на касатора, изложени в касационната жалба. На възраженията му въззивният съд е дал обстоен отговор. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция, а основанията посочени в чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, поради което съдът не дължи произнасяне.

При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието на касатора по чл. 34, пар. 1, изр.1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г. във вр. с чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216/ 10.12.2020 г., постановено по НАХД № 20203530200838/ 2020 г. по описа на РС – Търговище, с което потвърдено НП № 38-0001327/ 23.09.2020 г. на директора на РД”АА” гр. Русе, с което на Е.С.Д. ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г.  и на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ:..…….                  

 

 

 

        .....…….