РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив, 10.01.2024 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Петя Петрова и участието на прокурор Гинка Лазарова, като разгледа КАНД № 2798
по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.М.Г. ЕГН**********, с
адрес *** против Решение № 1614 от 26.09.2023г., постановено по АНД № 20235330204293/2023г.
по описа на Районен съд - Пловдив, I наказателен състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление №23-0273-000211/29.06.2023г., издадено
от Началник РУ-Хисаря при ОД на МВР-Пловдив, с което на касатора за административно
нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца“ на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено при
противоречие със съдопроизводствените правила, касаещи обсъждане на направените
пред него възражения и събраните по делото доказателства, поради което се явява
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Излагат се съображения за съществени
процесуални нарушения на проведеният административно- наказателен процес,
свързани с компетентността на актосъставителя, както и на такива негови
действия, които ограничават правото му на защита. Твърди се, че липсват
основания да му бъде наложено административно наказание, като необосновано е
привлечен към отговорност за негов отказ да даде проба с техническо средство за
употребата
на наркотични вещества или техни аналози, защото не е имал обективна възможност
да изпълни предписанието за даване на кръвна проба. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и да бъде отменен издадения административен акт. В
съдебно заседание се явява лично и поддържа касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началник РУ-Хисаря при ОД на МВР град
Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява, не взима становище
по основателността на касационната жалба.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде отменен, както и атакуваното НП.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило
по жалба на А.М.Г. против
посоченото НП от 29.06.2023г. на Началник РУ на МВР-Хисаря при ОД на МВР-Пловдив,
издадено въз основа на АУАН бл.№ 0539529 от 09.06.2023г.,
съставен от свидетеля Т. Д. Т. на длъжност „старши полицай“ при РУ на МВР-
Хисаря, с което е вменено административно нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП, обстоятелствата
по извършване на което са се изразили в това, че при извършена проверка на 09.06.2023г.
около 00.36ч. в с.Долна махала, ул.Първа №10 в посока на движение с.Горна
Махала, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№***, собственост на
Д. А. И. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер „Друг тест“ 5000 с фабр.№ ARMD-0129,
както издаден талон за медицинско изследване на кръвта с №108626, от който
нарушителят не се ползвал. Съставеният АУАН нарушителят подписал и екземпляр му
бил връчен, като не е постъпило писмено възражение. На основание съставеният
АУАН наказващият орган приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение
на чл.174 ал.3 ЗДвП по отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
не е изпълнено даденото предписание за химическо лабораторно изследване за
установяване на употребата на накотични вещества и техни аналози, за което
наложил процесните административни санкции. За да потвърди атакувания пред него
административен правораздавателен акт, първоинстанционният съд е приел от
събраните пред него писмени и гласни доказателства- показания, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка
е посочил, че материалната компетентност на актосъставителя е доказана с
приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед №317з-5294/18.05.2023г..
Затова и възраженията на жалбоподателят приел, че не са подкрепени с достатъчно
аргументирани доказателства и са неоснователни, а основания да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност му отговорност като нарушител като
безспорно съществуващи. Посочил, че наказващият орган се е произнесъл законосъобразно,
без нарушение на административнопроизводствените правила, като е определил
наказания в рамките на предвидения размер. Приел, че изложените възражения на жалбоподателят, че вече е бил
санкциониран за същото деяние, са неоснователни, защото се касае за отделни
съставомерни административни нарушения по смисъла на чл.18 от ЗАНН, поради
което ги отхвърлил като необосновани и неоснователни. Изложил мотиви, че
нарушения като процесните винаги съставляват деяние, което засяга в значителна
степен обществените отношения по безопасност на движението по пътищата, като
нарушава императивни разпоредби от тази област, които охраняват по- значителни
обществени отношения, които по принцип са с по- висока степен на обществена
опасност.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Безспорно е, а и не се отрича от самият касатор, че той не е изпълнил
задължението си по чл.174 ал.3 ЗДвП като водач на МПС да даде възможност да
бъде изследван с техническо средство за наличие на наркотични вещества, както и
даде проба за лабораторно химическо изследване за употребата на наркотични
вещества или техни аналози в кръвта му, което съставлява деяние по чл.174 ал.3 ЗДвП. Безспорно е доказано от събраните в първоинстанционното производство
доказателства, Г. не е изпълнил тези си задължения. В тази насока в АУАН и НП са
изложени конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което не представлява
нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и
районният съд. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Следва да се спомене, че те са същите, които са били представени
и пред първоинстанционният съд. По тях при правилна преценка на събраните
гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, първоинстанционният съд е дал отговор и е изложил мотиви.
Така направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно
законосъобразността на наказателното постановление, като той е формирал
правилно вътрешно убеждение на база събраните по делото доказателства. С оглед това, съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие правилното приложение на закона и на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При
този изход от спора, разноски се дължат на касационният ответник, като при
липса на своевременно искане, съдът не дължи произнасяне по тях.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1614 от 26.09.2023г., постановено
по АНД №20235330204293/2023г. по опис на Районен съд – Пловдив - I н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
……………
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………..
2. …………….