М О Т И В И
НОХД № 858/ 2019 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.Х.Т., роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с виеше
образование, женен, управител на фирма, неосъждан, живущ ***, ЕГН ********** за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“В“, вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 08.10.2018 г., в ***,
при управляване на МПС, лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № **** е нарушил
правилата за движение: по чл.5 ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“; по чл.20
ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират пътните превозни средства, които управляват“, и по ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“; и по чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство категория „В“ е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: в населено място 50 км/ч. – и по непредпазливост е причинил смъртта на
Т.А.А., настъпила на 08. 10. 2018 г.
Представителят
на прокуратурата се съгласява делото
да протече по поискания от
подсъдимия процесуален ред на глава
27 чл.371 т.1 от НПК. Поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение.
Счита, че нарушенията на ЗДвП са доказани, вредоносния резутат безспорен поради което и обвинението - доказано. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, сочи, че по делото няма
установени отегчаващи отговорността обстоятелства и моли съда да се съобрази с
това при определяне на вида и размера на наказанието, което да е лишаване от
свобода при условията на чл.54 от НК в законоустановените
граници, което да бъде отложено с изпитателен срок съгласно чл.66 ал.1 от НК,
както и да бъде отнето свидетелството му за управление на МПС, съгласно
разпоредбата на чл.343г от НК, в срок, преценен от съда за постигане целите на
наказанието, съгласно чл.36 от НК.
По делото са конституирани частни обвинители от кръга лица по ТР №1 от
21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, представлявани в съдебното
производство от адв. М.. Те поддържат становището на държавното обвинение и
молят съда да наложи на подсъдимия справедливо наказание. Съгласяват се делото
да протече по поискания от подсъдимия процесуален ред на глава 27 чл.371 т.1 от НПК.
Подсъдимият признава вината си. Моли съда да отчете усилията му да помогне на пострадалия. Изразява
желание съдебното следствие да протече по реда на глава 27 чл.371 т.1 от НПК
без непосредствено изслушване на всички свидетели и вещи лица посочени в
обвинителния акт и ползване на протоколите и заключенията от досъдебното
производство.
Защитникът му адв. Е. пледира за преквалификация на престъплението по привилегирования състав на чл.343а
ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр.
чл.342 от НК и да го оправдае по тежката квалификация посочена в обвинителния
акт, като се отчете, че след деянието е подсъдимият е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалия Т.А.А..
Пледира индивидуализацията на наказанието да се извърши при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и прилагане на института на условното
осъждане. А кумулативното наказание да се наложи в справедлив срок.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното
заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
Д.Х.Т., роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с виеше образование,
женен, управител на фирма, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Относно фактическата обстановка:
Подсъдимият Д.Т. работел като ***, която се намирала на територията на
„***“ АД в гр.Асеновград. Притежавал свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство № *, категории А, В, М и на 08.10.2018 година, около 07.30ч.
отивал на работа, управлявайки личния си автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № ****
по *** в посока с.*. Пътят, по който се движел бил асфалтов с две ленти за
движение в едната посока. Имало видима хоризонтална маркировка. Пътят бил сух в
този участък, хоризонтален, равен и прав, без дупки и неравности, в населено
място. Видимостта била добра, светлината – дневна. Т. се движел в лявата лента
със скорост над 60 км/ч. равномерно. В неговата лента за движение се движел
само той, като пред него и зад него нямало други участници в движението. В
дясната лента имало колона бавно движещи се автомобили. В същото време, в
същата посока, в дясното платно на около 20-30 см до осевата линия пред Т. се
движел велосипедистът Т.А..
На разстояние от около 56 м. от автомобила на подсъдимия, Т.А. с лявата си
ръка указал, че ще премине в лявата лента за движение и изпълнил маневрата.
Подсъдимият късно възприел опасността и не задействал своевременно спирачната
система на автомобила, вследствие на което последвал удар между предна дясна
част на л.а, „Мерцедес“ с ДК № **** и задната част на велосипеда, управляван от
Т.А.. Вследствие на удара велосипедистът се ударил в предното обзорно стъкло на
автомобила (при което предното обзорно стъкло на автомобила се напукало), преминал през етап „носене“, след което при
задействана спирачна система, тялото изпаднало от автомобила, като при падането
на пътя пострадалия се ударил в настилката с предната част на главата си.
След удара Т. нямал никаква видимост, екстрено задействал спирачната
система, отбил леко в ляво, забавил движение и спрял, слязъл и се приближил до
пострадалия, който лежал неподвижно по корем на пътното платно и имал обилно кръвотечение
от устатата и главата, оставяйки следа на асфалтовата настилка. Т. веднага
набрал от личния си мобилен телефон нац.тел.112 и
съобщил за настъпилото ПТП с пострадало лице. След това се навел и повдигнал
леко главата на пострадалия нагоре, за да може да диша. В този момент в отстрещното платно в обратна посока за движение спрял млад
мъж, който се приближил и казал на обвиняемия да не държи главата на
пострадалия, а да я постави на асфалта леко настрани. Съветът се видял
компетентен на Т. и същият го изпълнил. Малко след това на мястото пристигнал и
екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалия Т.А. ***, но при приемането му в
КДС/СО на болничното заведение последният бил без дишане и сърдечна дейност.
Тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав установи при проведено съкратено
съдебно следствие по реда на
чл.371 т.1 от НПК и прие за установена въз
основа на обясненията на подсъдимия, въз основа на прочетените
по реда на
чл.373 ал.1 вр. чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК протоколи за разпит на
свидетелите Р.Д.М., А.Т.А., Н.Т.А., А.Н.А., М.А.М.,
А.А.М., Г.Д.Б., И.Г.И., М.Д.М., С.Ш.З., дадени пред органа на
досъдебното производство; експертните заключения на вещите
лица П.Й.В. /л.34 от ДП/, на И.И.Ц. /л.49-53 от ДП/, на тройната АТЕ на вещите лица
В.И.И., А.П.А. и И.Д.Г. /л.58-87 от ДП/ и Химическата експертиза на вещите лица
Б.Г.М. и Г.Б.К. /л.41-43 от ДП/, на писмените доказателства
и
доказателствени средства и веществени доказателства събрани в досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал в хода на съдебното
следствие.
Обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, съдът
възприема, те съответстват на останалия гласен доказателствен материал, на
протокола за оглед на ВД и приобщените дискове със записи от охранителна камера
и аудио-записа от национален спешен телефон 112.
Свидетелят М.Д.М. е очевидец на инцидента – на 08.10.2018г. карал с бус работници към шивашки цех, движил се с около 40км/ч.,
когато преди входа на бившето ТКЗС пред него на около 100м., в средата на
платното видял велосипедист, който подал ръка на ляво и завил, а в следващия
момент свидетелят бил изпреварен от кола, която блъснала велосипедиста. Пътят
бил сух, колата която го изпреварила била мерцедес, спряла, шофйорът
слязъл и се хванал за главата, след това видял и падналия велосипедист и кръв.
Свидетелят И.Г.И. пътувал за работа, когато точно до входа за АПК забелязал
в лявата лента спрял сребрист автомобил, зад него шофьорът говорел по телефона,
а пред автомобила забелязал велосипед и човек на земята, който лежал неподвижно
и около главата му имало кръв. Свидетелят И. няма преки впечатления от това как
се е случило ПТП. Разпитан е поради отразяването му като лице дало сигнал на
тел.112. Когато се обадил му казали, че вече има подаден сигнал.
Свидетелят Г.Д.Б. ***, който бил изпратен служебно по сигнал на
възникналото, процесното ПТП,
пострадалият не бил контактен, свидетели не установили. Б., заедно с колегата
си запазил местопроизшествието, изпробвал с дрегер
подсъдимия за алкохол, като пробата била отрицателна. Свидетелят разказва
заявеното му на място от подсъдимия, според което Т. се движил в лявата лента с
около 70-80км/ч като забелязал в дясната лента велосипедист, който подал сигнал
с ръка, че ще завива на ляво, внезапно му засякъл пътя, при което станал
сблъсъка.
Свидетелите Р.Д.М., А.Т.А., Н.Т.А., А.Н.А.,
М.А.М., А.А.М., С.Ш.З. нямат преки впечатления от
инцидента. Те са съпруга, деца брат и сестри на пострадалия, а последният –
негов колега. Показанията им отразяват начина по който са узнали за смъртта на
Т.А. и отношенията им приживе.
От прочетеното и приобщено по реда на чл.373 вр.
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК - заключение на
назначената в хода на досъдебното производството химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина изготвено от вещото лице В.
/л.34/, и заключение на съдебно химико-токсикологична експертиза, изготвено от
вещите лица Г.К. и Б.М. /л.41-43/ а също и от талона за проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510 ф.№АШЗМ-0252“ /л.36/ се установява, че Д.Х.Т. няма наличие на алкохол или
наркотични вещества в кръвта.
От прочетеното и приобщено по реда на чл.373 вр.
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК заключение на
назначената в хода на досъдебното производството съдебно-медицинска експертиза
на трупа на Т.А.А. /л.49-53/, изготвена от вещото
лице Ц., се установява, че на пострадалия Т. М. са му били причинени: тежка
черепно-мозъчна травма с множество счупвания на лицевия и мозъковия
череп с вбиване на костни фрагменти, разкъсване на твърдата и меката мозъчни
обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на мозъчната
платка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка в областта на малкия мозък, кръв
в мозъчните стомахчета, разкъсване на съдовете по основата
на мозъка, както и на мозъчното вещество в тази област, разкъсване и кръвонасядане на меката черепна покривка; аспирация на кръв
в белите дробове; разкъсно-контузна рана в областта
на главата; охлузвания по главата и четирите крайника; кръвонасядане
по десния долен крайник. Установените травми по трупа според експерта са в
причинно-следствена връзка със смъртта му и с настъпилото ПТП - травматичните
увреждания отговаряли по начин и време да са получени при станало ПТП на
08.10.2018 г., в което пострадалият е участвал като велосипедист. Според
експерта причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма, представена с
множествени счупвания на лицевия и мозъчния череп с вбиване на костни
фрагменти, разкъсване на твърдата и меката мозъчни обвивки, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в областта на мозъчната платка, кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка в областта на малкия мозък, кръв в мозъчните стомахчета, разкъсване на съдовете на основата на мозъка,
както и на мозъчното вещество в тази област, разкъсване и кръвонасядане
на меката черепна покривка и с последващо развила се
аспирация на кръв в белите дробове.
Според прочетеното и приобщено по реда на чл.373 вр.
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК заключение на
назначената в хода на досъдебното производството тройна съдебно-автотехническа
експертиза /л.58-87 /, изготвена от вещите лицаИ., А.
и Г. - мястото на настъпване на удара между лек автомобил „Мерцедес“ с ДК №
**** и велосипедиста Т.А. е на 26.20 м. западно и на 7.20 м. северно от
ориентира, като първоначалният контакт е в предна дясна част на автомобила и в
задната гума на велосипеда. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес“
по време на произшествието, непосредствено преди настъпване на удара била 62
км/ч., а скоростта на велосипедиста била 10 км/ч. Скоростта 62 км/ч на лекия
автомобил била технически съобразена с пътните и атмосферните условия, но не
била съобразена с ограничението на скоростта за движение в населено място.
Според експертите от момента, в който велосипедистът Т.А. се е отклонил наляво
велосипедистът бил извън опасната зона на автомобила и изминал 9.15 м. до
мястото на удара. В този момент автомобилът бил на 56.65 м. от мястото на
удара, а опасната му зона при движение със скорост от 62 км/ч била 38.82 м.
Изводът на експертите е, че водачът на л.а. „Мерцедес“ с ДК № **** е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране, като би имал такава и
ако в момента на възникване на опасността се е движел със скорост равна или
по-малка от 78 км/ч. и от техническа гледна точка основна причина за
настъпилото произшествие била, че подсъдимият възприел късно опасността от
предприетата маневра на велосипедиста Т.А. и не реагирал своевременно на
опасността от удар с него.
Всички експертизи се кредитират от съдебния състав, който счита, че те са
подробни, обосновани, добросъвестно и компетентно дадени от безпристрастни лица
в кръга на тяхната професионална специализация.
При извършеното на 08.10.2018г. процесуално-следствено действие оглед на
местопроизшествие е бил изготвен протокол /л.3 от ДП), съобразен с изискванията
на НПК, в който и в изготвените към него скица /л.5 от ДП/ и фотоалбум /л.6-9
от ДП/ са отразени параметрите, заложени в изчисленията на тройната АТЕ,
коментирана по-горе.
Видно от протокол от 10.12.2018г. за оглед на вещественото доказателство
компакт диск, предаден с протокол от
11.10.2018г. в досъдебното производство, приобщен без възражения от страните
към доказателствения материал в съдебното следствие
видеозаписа потвърждава коментираните по-горе данни предоставени от подсъдимия
и свидетелите, заложени като параметри
от АТЕ. Установява се че подсъдимият слизайки от автомобила незабавно се е
отправил за помощ към пострадалия велосипедист.
С писмо от РЦ 112 Кърджали по делото е изпратен компакт диск съдържащ два
броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни
картони на приетите повиквания, от които се установява, че порви
за произшествието се е обадил подсъдимия, а две минути по-късно – свидетеля И.И.. Видно от протокола за оглед на ВДС от 15.11.2018г.
изготвен според формалните изисквания на НПК при обаждането на подсъдимия той е
настоявал идването на медицински екип „веднага“, като е забелязал жизнени
признаци.
От коментираните доказателства, съдът намери за
установено, че при
управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № **** на
08.10.2018г. в ***, подсъдимият е нарушил правилата за движение: по чл.5 ал.2
от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“ – като въпреки, че велосипедистът е бил видим за
подсъдимия като движещ се много близо до маркировката между лявата и дясната
лента в платното пред подсъдимия и на място което е в нарушение на чл.80 от ЗДвП и потенциално опасно – не се е съобразил с това обстоятелство; нарушил е и
задължението си като водач на МПС по чл.20 ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират пътните превозни средства, които
управляват“, като не е реагирал своевременно на възникналата от маневрата
на пострадалия опасност; Т. е нарушил и забраната по чл.21 ал.1 от ЗДвП в
населено място, каквото е местопроизшествието: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
категория „В“ е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
в населено място 50 км/ч.“, като е управлявал автомобила си в гр.
Асеновград със скорост 62км/ч. В резултат на което е настъпил сблъсък с
велосипедиста Т.А.А., който е получил
травматичните увреждания, установени от
СМЕ засегнали жизненоважни органи и причинили кръвозагуба. Установи се от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетеля И.И.,
от записа на видеокамера предаден /л.127 от ДП/ от лицето А.И. К. на
11.10.2018г. на РУ Асеновград и от записа от телефон 112 – обстоятелството,
отразено и в обстоятелствената част на обвинителния акт че подсъдимият след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия
Т.А.А.. Установи се от СМЕ, че за последния на 08.
10. 2018 г. е настъпила смърт като пряка последица от изследваното ПТП. От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Д.Т. по непредпазливост –
същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.
Всичко това от фактическа и правна страна обосновава квалификация на
процесното деяние по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343
ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК. Действията на
подсъдимия след деянието не са отчетени в квалификацията направена от
държавното обвинение, която следва основния текст за причиняване на смърт от
ПТП по непредпазливост по чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК. Тези
действия законодателят отчита създавайки привилегирования състав на чл.343а
ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“, вр.
чл.342 ал.1 от НК и според съда именно той е приложимият. Поради това и съдът
преквалифицира процесното деяние като такова по посочения привилегирован състав
и оправда подсъдимия по първоначално предавеното му
обвинение.
Съгласно ТР 28/1984г. на ОСНК едновременното приложение на чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; и
на чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория „В“ е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място
50 км/ч.“ - е несъвместимо. А тъй като нормите се отнасят една към друга
като обща към специална, приложение намира само специалното правило на чл. 21
ал.1 от ЗДвП (Решение №182/96г. на ВС, Решение №106/84г. на ВС, Решение
№567/2013г. на ВКС). Поради това и съдът
оправда подсъдимия за това да е извършил
престъплението нарушавайки и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Относно вида и размера на наказанието:
Обстоятелства, смекчаващи
отговорността на подсъдимия Д.Х.Т. са
неговото чисто съдебно минало, семейна и трудова ангажираност, социалния му
ангажимент към работещите в управляваното от него търговско дружество,
обстоятелството, че пострадалият има значителен принос към възникналото
пътно-транспортно произшествие с това, че се е движил в нарушение на чл. 80 т.2
от ЗДвП – между двете ленти за движение в едната посока, а не както изисква
законът да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение; в нарушение на чл.26 от ЗДвП макар и сигнализирайки извършването на
маневра от средата на платното с вдигане на лява ръка – това видно от
показанията на свидетеля М.М. е станало почти
едновременно, което е в нарушение на изискването на цитирания текст сигналът да
е ясен и достатъчен за възприемане, а е станало „внезапно“; а също и в
нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП, като правейки маневра за влизане в лявата
лента, е отнел предимство на подсъдимия, който се е движил по лявата лента,
като не го е пропуснал преди да навлезе в лявата лента.
Отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не се установиха.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия Д.Т.,
съдът определи
наказанието по критериите на чл.54
от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като прие че в рамките на предвиденото в закона
наказание по чл.343а ал.1 б.“б“ вр.
чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 от НК, следва да се
определи наказание лишаване от свобода в размер над минималния, но близък до
него, а именно – за срок от една година, който размер
съдът счита, за съответен
и осъществяващ целите на индивидуалната
и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
съдът счете, че са налице формалните предпоставки за прилагане на института на
условното осъждане, а и с оглед постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от свобода да
бъде изтърпяно реално и приложи института на условното осъждане, като постанови
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една
година да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
По отношение предвиденото в чл.343г от НК кумулативно по-леко
наказание лишаване от право да
управлява МПС, то съдът се съобрази с изискванията на чл.49 от НК, като счете
за съответен на целите по чл.36 от НК и критериите по чл.54 от НК срок на това
наказание – една година и шест месеца.
Относно веществените доказателства :
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 брой лек автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № ****, ведно с ключ за
него - предадени с протокол на домакина
на РУП Асеновград, след влизане на
присъдата в сила да се върнат
на собственика Д.Х.Т.. Вещественото
доказателство - 1 бр. велосипед синьо-зелен на цвят, с черна
седалка, предаден с протокол на домакина
на РУП Асеновград, след влизане на
присъдата в сила – да се върне
на наследниците на Т.А.А. – А.Т.А. и Н.Т. М., а веществените доказателства – 1 брой диск от
тел.112 - приложен по делото л.102 гръб и 1 брой диск - приложен
по делото л.103 гръб - да останат
по делото.
Относно разноските :
В
тежест на подсъдимия се възложиха направените
по делото разноски от досъдебната и съдебна фаза.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Председател: