№ 166
гр. Пазарджик, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. М. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 21-1006-000993 от 12.05.2021 година на началник група в
Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДП, за
нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размера на 10 лв.
/десет лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебните заседания жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна – АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник, с което се иска
1
потвърждаване на НП, прави се възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна и се иска присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, след като на
13.01.2021 година, в 00:25 часа, в гр.Пазарджик, на ул. „Княгиня Мария
Луиза“, в близост до № 151, управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. №
***, собственост на М. Р. Я., като бил спрян за проверка от служители на
МВР-Пазарджик. В хода на проверката, в 00:30 часа, водачът М. отказал да
му бъде извършена качествена проба за употребата на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0193. Също така
не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор, както и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Издаден му бил Талон за изследване № 0059730 ведно с 8 броя
стикери с № А029158, но водачът отказал да подпише и получи екземпляр
талона, респ. на се явил в медицинското заведение, за да бъде прегледан и да
даде кръвна проба за химическо лабораторно изследване за употреба на
алкохол. Отказът на водача да получи този ТИ бил надлежно оформен с
подпис на един свидетел.
Отделно от това не носел СУМПС от съответната категория и
контролния талон към него.
Всичко това съставлявало нарушение съответно на чл.174 ал.3 и на
чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП. То било констатирано от актосъставителя и свидетел
по настоящото дело - Л.П..
Преди да бъде спрян за проверка и да бъдат констатирани
гореописаните нарушения, на жалбоподателя била извършена предишна
проверка от контролни органи на МВР. Това станало на 12.01.2021г., малко
преди полунощ. Тогава жалбоподателят управлявал същото МПС, като бил
2
спрян за проверка в гр.Пазарджик на ул.“Цар Иван Шишман“. В 23:43 часа
М. бил подложен на проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0193, като уредът отчел
наличие на 0.73 промила алкохол в издишания от водача въздух. Тази
проверка също била извършена от св.Л.П., който съставил АУАН против М.
за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Всичко казано до тук се установява от
показанията на актосъставителя и от отразеното в приетата като писмено
доказателство заповед за ПАМ /л.9 от делото/. При приключването на тази
първа проверка св. П. издал на водача М. ТИ № 0059729 /л.32 от делото/,
който му бил връчен на 13.01.2021г. в 00:05 часа и с който му бил даден срок
до 45 минути да се яви, ако желае, в „МБАЛ Пазарджик“ АД, където да се
подложи на медицинско изследване и да даде кръвна проба за химически
анализ, с цел установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. М.
подписал и получил този талон, а св.П. му разяснил, че от този момент няма
право до шофира.
Въпреки това обаче, вече след полунощ на 13.01.2021г.,
жалбоподателят М. се качил на процесния автомобил и започнал да го
управлява, докато не бил спрян за втората проверка в 00:25 часа, при
обстоятелствата подробно описани по-горе.
За констатираните административни нарушения в хода на втората
проверка, против М. бил съставен АУАН бл. № 340119 от 13.01.2021г.
Водачът отказал да подпише и получи този АУАН, като отказът бил оформен
редовно с подпис на един свидетел.
Въз основа на този акт било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП. То било връчено лично на нарушителя на 15.07.2021 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 20.07.2021г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията на тази норма до 23.12.2021г./, с оглед на
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на св. Л.П., а също и от писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
3
т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните доказателства, събрани
при разпита на св.П., а не се оспорва и от страна на жалбоподателя в
подадената въззивна жаба, че на посочените в НП дата, час и място Б.М. е
извършил вменените му административни нарушения по чл.174 ал.3 и по
чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, изразяващи се в отказ да бъде изпробван за употреба
на алкохол с алкотест и с медицинско и химическо лабораторно изследване,
както и в неносене в СУМПС от съответната категория и КТ към него.
В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на разпитания
свидетел, които са непротиворечиви и хронологично точни. Независимо че
св.П. е полицейски служител и е налице служебна обвързаност между него и
АНО, съдът намери същия за добросъвестен и незаинтересован от изхода на
делото, т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава
нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е
било извършено. Отделно, както вече стана дума, неговите показания не се
оспорват от страна на самия жалбоподател. В подадената от него въззивната
жалба той не отрича, че по време на втората проверка, след като е бил
поканен да бъде изпробван с алкотест за употреба на алкохол, отказал да се
подложи на такава проба, защото около двадесет минути преди това вече бил
пробван за алкохол и било установено наличие на такъв, като резултатът от
втората проверка не би бил по-различен. Очевидно по същите съображения
отказал да получи и издадения му втори ТИ, респ. да се подложи на
медицинско изследване и даване на кръвна проба за химическо лабораторно
изследване.
С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя
на основание чл.174 ал.3 от ЗДП, както и на основание чл.183 ал.1, .1 във вр.
с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП.
Доколкото в подадената жалба против НП акцент е поставен на
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че то се осъществява всякога, когато лице, имащо
4
качеството на водач на МПС, откаже по един от изброените в тази норма
начини да се подложи на проверка за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества. Изразът „и/или“ означава, че водачът е длъжен
да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва, както само
за употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и
за употреба на двете. В зависимост от това дали отказва само проверка за
употреба на алкохол или само проверка за употреба на наркотични вещества,
или пък и за двете, то деецът ще отговаря за едно, или за две отделни
административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП.
В случая М. е наказан с настоящото НП по чл.174 ал.3 от ЗДП за
отказът да се подложи на проверка за употреба на алкохол по един от трите
възможни начина – с техническо средство или с доказателсвен анализатор
или пък с медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Не се спори по делото, че преди извършването на втората проверка М. е
имал качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДП. Едва ли е
нужно подробно да се разяснява, че когато един водач откаже да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но в същото време
се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на мед.
изследване и даде кръвна проба, то не е налице отказ по смисъла на чл.174
ал.3 от ЗДП. Такъв не е налице и в обратната хипотеза, т.е. ако се подложи на
проверка с техническо средство, а след това откаже анализатор, както и мед.
изследване. Аналогично стоят нещата и при проверката за употреба на
наркотици. Отказът на лицето на бъде изпробвано с алкотест, не съставлявал
административно нарушение, ако все пак лицето е дало кръвна проба, както и
обратното, ако не е дало кръвна проба, но се е подложило на теста.
Административното нарушение ще е налице само ако се откаже
съдействие за установяването и по всички от алтернативно предписани в
закона начини, както е станало и в настоящия случай. При втората проверка
М. е отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест, с
доказателствен анализатор, както и да се подложи на мед. изследване, респ.
да даде кръвна проба. Този свой отказ той е менифестирал, когато ТИ му е
бил предоставен, но е отказал да го подпише и получи, респ. да се подложи на
5
съответното мед. изследване.
Несподеляемо е възражението на защитника на жалбоподателя в
смисъл, че при втората проверка М. не е извършил административното
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, защото 15-20 минути преди това /при
първата проверка, извършена също от актосъставителя П./ се е съгласил да
бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест, като пробата била
положителна, при което не е имало основание да бъде искано от него да се
подлага втори път на проверка за употреба на алкохол. Щом не е имало
основание за подлагане на такава втора проверка, то и отказът да се подложи
на такава не бил съставомерен по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП. Пак според
защитника, ако при втората проверка имало извършено някакво
административно нарушение от М., то се изразявало в неизпълнение на
даденото му устно полицейско разпореждане при първата проверка – да не
шофира.
Във връзка с горните възражения настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че щом преди започване и на двете проверки М. е имал
качеството на водач на МПС, то той е бил безусловно задължен да съдейства
на съответните контролни органи, ако решат да го изпробват за употреба на
алкохол. При първата проверка той е съдействал и бил проверен с алкотест,
като пробата била положителна. При това положение, вместо да се съобрази с
обстоятелството, че в издишания от него въздух е установена концентрация
на алкохол над допустимите по закон стойности и няма право да шофира, М.
е направил точно обратното. Качил се на автомобила и започнал да го
управлява, макар че е имал възможност да тръгне пеш към „МБАЛ
Пазарджик“ или пък да си хване такси до там, за да се подложи на
медицинско изследване и да даде кръвна проба за химически анализ,
съобразно издадения му ТИ от първата проверка. Щом повторно е предприел
управление на МПС, жалбоподателят е бил длъжен при спирането му за
втората проверка също да съдейства с цел проверка за употреба на алкохол, а
ако беше направил това и беше установено отново, че концентрацията
надхвърля допустимите по закон стойности, то той щеше да бъде
санкциониран за второ извършено от него административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Това нарушение щеше да е различно от първото
аналогично такова, защото щеше да е извършено по друго време, макар и
близко до първото, но на друго място и при други обстоятелства, при което
6
жалбоподателят щеше да бъде санкциониран с две отделни НП за нарушение
по чл.174 ал.1 във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. С отказа на М. да бъде
изпробван за употреба на алкохол при втората проверка обаче той е осуетил
възможността контролните органи да установят евентуално второ нарушение
по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП, поради което правилно, за направения отказ, е
санкциониран за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП.
Поради всичко казано да тук НП следва да се потвърди.
При определяне и индивидуализация на административните наказания
глоба и лишаване от правоуправление, АНО е съобразил изискванията на
чл.27 от ЗАНН. Определянето на размера на наказанието глоба и лишаване
от правоуправление по чл.174 ал.3 от ЗДП е съответно на абсолютно
установения от закона размер - 2000 лева и 24 месеца, при което е
безсмислено да се коментира възможността за намаляване на размера им.
Съответно на абсолютно установения от закона размер от 10 лева е и
наказанието наложено на основание чл.183 ал.1, т.1 вр. с чл.100 ал.1, т.1 от
ЗДП.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде уважено.
Пак с оглед изхода на делото – потвърждаване на НП, както и фактът,
че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
изпраща писмено становище по съществото на спора преди последното с.з. и
с него прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в две кратки съдебни заседания,
с разпит на един свидетел, без лично явяване на юрисконсулта и не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и
присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
7
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1006-000993 от 12.05.2021 година на
началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на Б. М.
М. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца и на основание чл.183 ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДП, за нарушение
на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размера на 10 лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА Б. М. М. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8