Присъда по дело №7655/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	521
Дата:	24 ноември 2023 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20231110207655
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 521
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета годИ. в
следния състав:
Председател:Д Л Д
СъдебниВ.К. А

заседатели:А Ц. Е
при участието на секретаря А И. И.
и прокурора Б. С. А.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Наказателно дело от общ характер №
20231110207655 по описа за 2023 годИ.
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. М. П. В., роден на г. в гр. български гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, работи, постоянен и настоящ адрес: гр. ж.к. „ ул. „ №, ет. , ап. , ЕГН
********** за ВИНОВEН в това, че на 09.09.2022 г., около 13:05 ч„ в градпри управляване на
““
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди, модел „А3“, ДК №о ул. „и, с посока на
движение от към бул. „, на около 200 метра преди разклона за С, нарушил правилата за
движението по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества”
чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или мИ.ват покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“
1

чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея“
чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства , движещи се по нея“,
като водачът на лекия автомобил М. В. предприел маневра по изпреварване на
неустановен, движещ се пред него лек автомобил, като се отклонил наляво спрямо посоката си на
движение и навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. "“ , като не пропуснал движещия се в
тази лента за насрещно движение мотоциклет марка „Сузуки“, модел „DL 650 А“, управляван от
М. И. Ц., ЕГН **********, като настъпил приплъзващ удар между предната лява част на
автомобила, в зоната на левия край на предната броня, с предната гума и предната лява част на
мотоциклета, в резултат на което по непредпазливост са причинени на М. И. Ц. средни телесни
повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяващи се в следните травматични увреждания:
открито многофрагментно счупване с разместване на лявата лакътна кост в горната й част в
областта на лакътната става, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по - дълъг от 30
дни;
счупване с изкълчване и разместване в лявата тазобедрена става, което е реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок, по - дълъг от 30 дни ;
открито счупване на костите на лявата подбедрица - голям пищял и малък пищял, по
отделно и в съвкупност, което е реализирало медико- биологичният квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, по - дълъг от 30
дни;
травматична лезия на кръвоносните съдове от среден калибър в областта на лявата
подбедрица / лява поплитеална артерия и вена и лява предна тибиална артерия / обуславят
голяма кръвозагуба, която в случая се е проявила с екстремно понижаване на кръвните
показатели /хемоглобин, еритроцити , хематокрит / и развитие на анемичен синдром още в
деня на получаване на травмата. Това състояние в наложило извършване на кръвопреливане
за компенсиране на острата кръвозагуба, а в хода на лечението и прием на желязосъдържащи
медикаменти. Такава остра кръвозагуба е реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
травма на лявата подбедрица , изразяваща се в размачкване на костите и меките тъкани /
кожа , подкожие и мускулатура / независимо от острата кръвозагуба е наложила
продължително лечение и наблюдение на пострадалия в отделение за интензивно лечение
поради обширната некроза на мускулатурата на подбедрицата , обусловила екстремно
повишение на миоглобИ. в кръвта. Допълнително обширните раневи повърхности са входни
врати за навлизане на условно - патогенни микроорганизми в организма, каквито в случая са
изолирани в раневи секрет и са обусловили прояви както на локален, така и на системен
възпалителен процес, наложил прилагане на специфична комбинирана антибиотична
терапия, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
открито много фрагментно счупване на главата и тялото на първа предходилна кост на
лявото ходило, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни,
като деянието е извършено в пияно състояние /водачът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си, в количество 1.4 на хиляда, установено с комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза/
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 вр. чл. 58а, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказания „лишаване от свобода”, за срок от две
2

години, което да бъде изтърпяно, при първоначален общ режим и, на основание чл. 343г НК –
„лишаване от правоуправление“, за срок от три години.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 НК, от наложеното наказание „лишаване от
правоуправление“ периода, през който подсъдимият е бил лишен по административен ред.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН ********** да заплати на М. И.в Ц., ЕГН ********** сумата от 2
640 лева – деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ вещественото доказателствено средство – диск (л. 177 ДП) да остане по
делото, до унищожаването му.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, С П. С, ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от 1 819,40 лева – деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на глава XXVII НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу М. П. В. обвинителен акт, с твърдения за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК, а именно: че на 09.09.2022 г., около 13:05 ч„ в град , при управляване на моторно превозно
““
средство - лек автомобил марка „Ауди, модел „А3“, ДК № по ул. , с посока на движение от към
бул. „ на около 200 метра преди разклона за Северна скоростна тангента, нарушил правилата за
движението по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества”
чл. 25, ал. 1 ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или мИ.ват покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“
чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея“
чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП: „Водач, който изпреварва е длъжен когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства , движещи се по нея“,
като водачът на лекия автомобил М. В. предприел маневра по изпреварване на
неустановен, движещ се пред него лек автомобил, като се отклонил наляво спрямо посоката си на
движение и навлязъл в лентата за насрещно движение на ул. , като не пропуснал движещия се в
тази лента за насрещно движение мотоциклет марка „Сузуки“, модел „“, ДК №, управляван от М.
И.в Ц., ЕГН **********, като настъпил приплъзващ удар между предната лява част на автомобила,
в зоната на левия край на предната броня, с предната гума и предната лява част на мотоциклета, в
резултат на което по непредпазливост са причинени на М. И.в Ц. средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяващи се в следните травматични увреждания:
открито многофрагментно счупване с разместване на лявата лакътна кост в горната й част в
областта на лакътната става, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по - дълъг от 30
дни;
счупване с изкълчване и разместване в лявата тазобедрена става, което е реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок, по - дълъг от 30 дни ;
открито счупване на костите на лявата подбедрица - голям пищял и малък пищял, по
отделно и в съвкупност, което е реализирало медико- биологичният квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, по - дълъг от 30
дни;
травматична лезия на кръвоносните съдове от среден калибър в областта на лявата
подбедрица / лява поплитеална артерия и вена и лява предна тибиална артерия / обуславят
голяма кръвозагуба, която в случая се е проявила с екстремно понижаване на кръвните
показатели /хемоглобин, еритроцити , хематокрит / и развитие на анемичен синдром още в
деня на получаване на травмата. Това състояние в наложило извършване на кръвопреливане
за компенсиране на острата кръвозагуба, а в хода на лечението и прием на желязосъдържащи
медикаменти. Такава остра кръвозагуба е реализирало медико-биологичния квалифициращ
1

признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
травма на лявата подбедрица , изразяваща се в размачкване на костите и меките тъкани /
кожа , подкожие и мускулатура / независимо от острата кръвозагуба е наложила
продължително лечение и наблюдение на пострадалия в отделение за интензивно лечение
поради обширната некроза на мускулатурата на подбедрицата , обусловила екстремно
повишение на миоглобИ. в кръвта. Допълнително обширните раневи повърхности са входни
врати за навлизане на условно - патогенни микроорганизми в организма, каквито в случая са
изолирани в раневи секрет и са обусловили прояви както на локален, така и на системен
възпалителен процес, наложил прилагане на специфична комбинирана антибиотична
терапия, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
открито много фрагментно счупване на главата и тялото на първа предходилна кост на
лявото ходило, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни,
като деянието е извършено в пияно състояние /водачът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си, в количество 1.4 на хиляда, установено с комплексна съдебномедицинска
и химическа експертиза/.
По искане на подсъдимия и защитата, производството пред настоящата съдебна
инстанция протича по диференцираната процедура по глава XXVII НПК – чл. 371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
същото за доказано по несъмнен начин. Предлага подс. В. да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение, с налагане на наказания „лишаване от свобода“ с ефективно изтърпяване
„лишаване от правоуправление“, с конкретни предложени параметри.
Повереникът на частния обвинител се солидаризира с доводите на представителя на СРП,
но изразява становище за по-висок размер на наказанията, отнесен към предложения от
държавното обвинение, позовавайки се на броя нарушени разпоредби на ЗДП, комплекса на
причинените травматични увреждания и последиците за частния обвините, вкл. и по отношение на
полагането на труд.
Защитата на подс. В. подчертава наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пледира за размер на наказанието по д средния и при отложено изтърпяване.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, изразява
съжаление за случая.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. М. П. В. е роден на 15.06.1986 г. в гр. , български гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, работи, постоянен и настоящ адрес: гр. , ж.к. „ “, ул. „“ № , ет. , ап., ЕГН
**********.
На 09.09.2022 г., около 13:05 ч., подс. В., след като бил употребил алкохол, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“, ДК № в гр. , като се
движел по ул. „“, с посока на движение от с. към бул. „. Пътят бил двупосочен, с по една лента за
движение във всяка посока. Движението било спокойно, ненатоварено. Пътната настилка била
суха, през светлата част на денонощието с добра видимост, без неравности. Участъкът от пътя бил
равен и прав. Подсъдимият се движел с около 90 км/ч., като пред него се движел друг,
неустановен по делото автомобил.
В същото време, в обратна посока, със скорост от около 62 км/ч се движел пострадалият –
св. М. И.в Ц., който управлявал мотоциклет, марка „ Сузуки“, модел „DL 650 А“, ДК №
На около 200 метра преди разклона за подсъдимият внезапно предприел изпреварване на
движещия се пред него лек автомобил, като навлязъл в лентата за насрещно движение, намирайки
се на 33 метра от предната част на мотоциклета, при опасна зона за спиране на същия от 44 метра.
2

Последвал удар между мотоциклета, управляван от св. Ц. и автомобила, управляван от подс. В.,
като ударът бил приплъзващ - между левите части на мотоциклета и автомобила. От удара св. Ц.
загубил равновесие и паднал в дясно от пътното платно, спрямо посоката си на движение, като се
плъзнал по терена на пътя и извън него в тревната площ, до спирането му. Подсъдимият
продължил движението си по пътното платно и спрял на около 100 метра след строителен обект,
намиращ се в близост до мястото на инцидента.
В момента на настъпването на удара, в строителния обект се намирали свидетелите - Р. Д.
Георгьовски и Л. Т. Н.. Двамата не видели момента на сблъсъка, тъй като строителният обект бил
ограден с висока плътна ограда, но чули силния звук от настъпилия удар. Двамата свидетели
веднага излезли от обекта и се насочили към пътното платно, като първоначално не видели никой
и нищонеспоредствено след това, обаче, забелязали множество части от счупени детайли по
пътното платно. Малко след това чули стонове и викове за помощ, които идвали от тревната площ
до пътя, в близост до обекта.
Двамата се насочили към мястото, от където идвали звуците и видели мотора и св. Ц..
Пострадалият имал открити фрактури, като от левите му крайници стърчали кости. Св.
Георгьовски веднага сигнализирал на тел. 112 и съобщил за случилото се. След това се огледал и
видял, че към тях идва пеша подс. В., а встрани от пътя бил спрян управлявания от подсъдимия
лек автомобил.
В. се приближил, като заявил, че той е водачът на лекия автомобил Ауди. По лицето и
лявата му ръка имало кръв. Подсъдимият заявил, че отива в с. да търси лекар и се отдалечил.
накарал св. Н. да запише номера на лекия автомобил Ауди.
Кратък период от време след това пристигнал полицейски екип и екип на ЦСМП, като св.
Ц. бил транспортиран във ВМА за оказване на спешна медицинска помощ, поради сериозните
травми и наличие на кръвозагуба. Скоро след това пристигнал екип и на група „Тежки
пътнотранспортни произшествия“ при СДВР. На място бил направен оглед. На завърналия се В.
бил издаден талон за медицинско изследване на кръв, като същия се явил във ВМА в 16:50 ч. и дал
кръвна проба за химически анализ.
От заключението на изготвена СМЕ било установено, че в резултат на инцидента, на св. Ц.
са причинени следните телесни увреждания:
открито многофрагментно счупване с разместване на лявата лакътна кост в горната й част в
областта на лакътната става, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по - дълъг от 30
дни;
счупване с изкълчване и разместване в лявата тазобедрена става, което е реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок, по - дълъг от 30 дни ;
открито счупване на костите на лявата подбедрица - голям пищял и малък пищял, по
отделно и в съвкупност, което е реализирало медико- биологичният квалифициращ
признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, по - дълъг от 30
дни;
травматична лезия на кръвоносните съдове от среден калибър в областта на лявата
подбедрица / лява поплитеална артерия и вена и лява предна тибиална артерия / обуславят
голяма кръвозагуба, която в случая се е проявила с екстремно понижаване на кръвните
показатели /хемоглобин, еритроцити , хематокрит / и развитие на анемичен синдром още в
деня на получаване на травмата. Това състояние в наложило извършване на кръвопреливане
за компенсиране на острата кръвозагуба, а в хода на лечението и прием на желязосъдържащи
медикаменти. Такава остра кръвозагуба е реализирало медико-биологичния квалифициращ
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
травма на лявата подбедрица , изразяваща се в размачкване на костите и меките тъкани /
кожа , подкожие и мускулатура / независимо от острата кръвозагуба е наложила
продължително лечение и наблюдение на пострадалия в отделение за интензивно лечение
3

поради обширната некроза на мускулатурата на подбедрицата , обусловила екстремно
повишение на миоглобИ. в кръвта. Допълнително обширните раневи повърхности са входни
врати за навлизане на условно - патогенни микроорганизми в организма, каквито в случая са
изолирани в раневи секрет и са обусловили прояви както на локален, така и на системен
възпалителен процес, наложил прилагане на специфична комбинирана антибиотична
терапия, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
открито много фрагментно счупване на главата и тялото на първа предходилна кост на
лявото ходило, което е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни,
От заключението на изготвената комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза
на ВМА се установило, че към момента на настъпване на ПТП, подс. В. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта си 1,4 на хиляда.
От заключението на комплексна автотехническа ескепртиза било устанивено, че причИ. за
настъпването на ПТП са технически неправилните действия на подс. В., който е навлязъл в лентата
за насрещно движени и в коридора за движение на мотоциклета, управляван от св. Ц..

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: самопризнанието
на подс. В. (л. 84); показанията на свидетелите Р. (л. 41 ДП), Л. Н. (л. 44 ДП) и М. Ц. (л. 46 ДП);
констативен протокол за ПТП (л. 14 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие със скица и
албум (л. 16 ДП); медицинска документация (л. 90 ДП); талони за изследване (л. 129 ДП; л. 138
ДП); протоколи за медицинско изследване (л. 130 ДП; л. 139 ДП); АУАН (л. 147 ДП); ЗПАМ (л.
148 ДП); разпечатка от дрегер (л. 131 ДП); картон на водач (л. 158 ДП); справка за собственост на
МПС (л. 153 ДП); протокол за техническа проверка (л. 154 ДП); справка от ОПП-СДВР (л. 156
ДП); протокол за проверка (л. 174 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 176 ДП); заключения
на СМЕ (л. 51 ДП), АТЕ (л. 105 ДП), СХЕ (л. 125 ДП; л. 134 ДП) и комплексна СМХЕ (л. 141 ДП);
веществено доказателство – диск (л. 177 ДП); справка за съдимост (л. 191 ДП) и за висящи
наказателни производства (л. 33 ДП).
Важно е да се отбележи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на
настъпването на ПТП, участниците в него, датата и мястото на същото, както и за наличието и
медико-биологичните характеристики на констатираните у пострадалите увреждания. На
практика, причините за настъпването му са изяснени по еднопосочен начин от изготвената
експертиза, а не са и предмет на спор между страните, с оглед провеждането на диференцирана
процедура, съпроводена с направено самопризнание. Това, по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК,
позволява на съда да маркира основаните моменти по доказателствата, без да се налага тяхната
детайлна съпоставка.
Данни за времето, мястото и механизма на настъпване на ПТП-то съдът черпи не толкова
от наличния по досъдебното производство АУАН (презумпцията по чл. 189, ал. 2 ЗДП обслужва
само и единствено целите на административнонаказателните производства, с всички условности –
за противоречието й с някои международни актове), а от показанията на свидетеля Ц., който, освен
подсъдимия, се явява единствен очевидец на събитията. Действително, същият се е възползвал от
възможността да се конституира и в допълнително процесуално качество (частен обвинител), т. е.
имплицитно е декларирал заинтересованост от хода и изхода на производството. Независимо от
това, обаче, касае се за предвидена в закона възможност и за реализиране на признати от закона
права, което не прави a priori казаното от свидетеля недостоверно, а изисква към него да се
подходи със завишено внимание. Тук е мястото да се отбележи, че казаното от пострадалия изцяло
кореспондира с кадрите от видеозапис, осигурен от , поради което и в контекста на направеното
самопризнание, съдът не намира основания да не кредитира казаното от свидетеля.
То заляга в основата и на изготвената АТЕ, дала обосновани отговори на въпросите за
място на удара, приблизителни скорости на участниците преди инцидента, опасни зони, отстояния
преди предприетата маневра, предотвратимост на удара и причините за него.
4

На следващо място, с оглед потенциалната възможност за приложение на привилегирован
състав, по делото не се установява последващо съдействие, от страна на подс. В.. Точно обратното
– св. Георгьовски демонстрира ясен спомен за липса на каквито и да било действия по съдействие,
от страна на водача на аудито, насочени към оказване на помощ на пострадалото лице.
Данни за медико-биологичните признаци на причинените на св. Ц. телесни увреждания
съдът черпи от приложените по делото медицинска документация и заключение на СМЕ, а за
съдебното мИ.ло на подсъдимия и характеристични данни за него – от наличните по делото
справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. В. е реализирал престъпния състав, по който му е повдигнато обвинение.
Доказателствата по делото установяват наличие на телесни увреждания (средни телесни
повреди, по смисъла на чл. 129 НК) у св. Ц., причинени в резултат на ПТП между управляваното
от пострадалия ППС и шофирания от подсъдимия лек автомобил. Същевременно, налице е
нарушение на правилата за движение по пътищата. Нормата на чл. 342 НК е бланкетна и се
допълва, посредством норма от ЗДП, в настоящия случай – задълженията на водачите на МПС: да
не управляват пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП); в случай на предприемане на каквато и да е маневра,
като например да излязат от реда на паркираните превозни средства или да влязат между тях, да се
отклонят надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започнат маневрата, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението,
които се движат след тях, преди тях или мИ.ват покрай тях и да извършат маневрата, като се
съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 ЗДвП); при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея (чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП) и в
случай на изпреварване, когато при изпреварването навлизат в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създават опасност или пречки за превозните средства , движещи се по
нея (чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП).
По делото липсват данни, във връзка и със субективната страна на деянието, които да
съдържат дори индиции за целене или дори допускане настъпването на ПТП, от което да пострадат
други участници в движението, нито за агресивно поведение на пътя от обвиняемия или
обструкции, от категорията на неравности, посипаности или неправомерно поведение на трети
водач на ПТП. При липса на всички гореописани данни, единствени причини за настъпването на
инкриминираното ПТП са несъобразяването с правилата, уреждащи предимството (извършено при
форма на вИ. - непредпазливост) и шофирането, след употреба на алкохол, като съпътстващ,
квалифициращ белег (с евентуален умисъл, доколкото подсъдимият е бил наясно с
обстоятелството, че управлява, след употреба на алкохол, но не би могъл да знае точната му
концентрация в организма си, към инкриминирания момент).
Факт е, че от доказателствата по делото не се установява след настъпилото ПТП В. да е
предприел незабавни и адекватни действия по оказване на помощ на пострадалото лице.
Привилегированият състав на чл. 343а НК, обаче, и не съдържа препратка към ал. 3 на чл. 343 НК,
а само към ал. 1 на цитираната разпоредба, което прави такава бонификация недопустима в
настоящия случай.
Внимание заслужава и поведението на подсъдимия, след настъпване на инцидента. От една
страна, подмИ.ването на мястото и спирането след него, не носи признака на чл. 343, ал. 3 НК
„избягал от местопроизшествието“, с оглед последвалото незабавно връщане пеша до мястото на
инцидента. Не по този начин, обаче, стои въпросът с последвалите действия на В., свързани с
оттеглянето му, в посока – с. Мрамор. Съдебната практика е еднопосочна, касателно задължението
5

по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДП, като е ограничила възможността, само за транспортиране на
пострадалия до здравно заведение, с последващо незабавно завръщане (ТР 19/85 ОСНК, Р 552/83
III н.о., Р 350/86 IIIн.о.), без изобщо да е необходимо – деецът да е съзнавал естеството на
причинените увреждания (Р 200/94 III н.о.), т. е. налице са данни за неправомерно напускане, което
не е сред инкриминираните признаци и в този смисъл следва да бъде предмет на обсъждане в
следващия раздел на настоящото изложение (по аргумент от разпоредбата на чл. 56 НК).
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че от обективна и
субективна страна В. е реализирал състава на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение.

По вида и размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вИ.та обстоятелства. В
конкретния случай, чистото съдебно мИ.ло на подсъдимия към инкриминираната дата (а и
впоследствие) и липсата на други неприключили наказателни производства (в контекста на
характеристични данни) безспорно съставляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Те,
обаче, се явява единствени такива, а превесът на отегчаващите е отчетлив. Той се изразява не
толкова в броя на нарушени разпоредби на ЗДП (на практика, освен забраната за шофиране, след
употреба на алкохол, останалите нарушени разпоредби се намират в тясна функционална
зависимост и взаимовръзка), а се корени в особеностите на инцидента.
На първо място, действително, в рамките на настоящото производство няма приет за
съвместно разглеждане граждански иск и в този смисъл параметрите на телесните увреждания
носят признаците на достатъчност – доколкото попадат в приложното поле на чл. 129, ал. 2 вр. ал.
1 НК. Настоящият съдебен състав, обаче, застъпва принципна позиция, че броят и естеството на
уврежданията имат пряко отношения към обществената опасност не на дееца (касае се за
непредпазливо деяние), а на деянието (избиване на зъб и проникване в черепната кухИ., изрично
уредени от законодателя в цитираната разпоредба, носят съвсем различна степен на увреждане на
здравето и застрашаване на живота на пострадалото лице). Подведена под конкретиката на
настоящия случай, тази принципна постановка следва да се обвърже с броя на уврежданията (само
шест от тях са инкриминирани, при данни и за множество съпътстващи, макар и по-леки); с
локацията им (лява ръка, тазобедрена става, лява подбедрица, ляво ходило), т. е. засягащи
половИ.та тяло на пострадалия; с последвалите процедури (кръвопреливания и поредица от
хирургични интервенции); с периода на възстановяване (към последното заседание пред
настоящата съдебна инстанция пострадалото лице все още се придвижва с помощни средства -
патерици) и с комплексните последици за трудоспособността на св. Ц. (загуба на
висококвалифицирана работа, в резултат на физическите увреждания). Преценката на съда за
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства се подсилва и от установената концентрация
на алкохол в организма на подсъдимия – 1,4 на хиляда, т. е. почти 200% над допустимата граница
по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДП, съпоставена и с липсата на действия по помагане на пострадалия
(липсват данни за телесни увреждания при подсъдимия, които обективно да са му попречили да
помогне) и с оттеглянето от местопроизшествието (към с. ), които заедно и поотделно налагат
извод за липса на критичност към извършеното.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство, в отграничение от изложените от защитата
доводи, не следва да се отчита направеното самопризнание. С оглед закрепеното в т. 7 от ТР 1 /
2009 г. на ОСНК на ВКС, признанието на фактите по чл. 371, т. 2 НПК в кумулативна даденост с
визираната в чл. 372, ал. 4 НПК преценка на съда за доказателствена обезпеченост предпоставя
съблюдаване на правилата на съответната особена процедура по Глава двадесет и седма НПК.
Нормата на чл. 373, ал. 2 НПК императивно предписва прилагане на материалноправната
разпоредба на чл. 55 НК без оглед на посочените в последната основания. При определяне на
санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение в рамките на чл. 55 НК се
преценяват всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства,
6

сочещи на тежестта на престъплението и личната опасност на дееца. В обсега на релевантните
фактически данни за личността на подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на
наказателното производство, обективирано и чрез направеното от него признание. Последното
обаче следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието на самопризнанието като
форма на съдействие при установяване на обективната истИ.. Ако е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи,
същото би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на
отговорността по чл. 55 НК. Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието,
социалният му отзвук и останалите факти, свързани с личността на дееца (предходни осъждания,
характеристични данни), то може да обоснове налагане на наказание в по-нисък размер.
Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК
във вр. с чл. 55 НК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от
закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение. Доколкото самопризнанието е направено едва в съдебната фаза на наказателния
процес (на досъдебната такава той е избрал линия на поведение, свързана с недаване на
обяснения), т. е. същото не е изначално и безусловно, то и същото не следва да бъде отчетено.
С изложените дотук аргументи, справедлив, според настоящия съдебен състав, се явява
размер на наказанието „лишаване от свобода“, близък до средния, а именно – три години, който,
след дължимата се, съобразно диференцираната процедура, редукция, следва да бъде намален до
две години, като при съобразяване на изложените по горе съображения за многобройни
отегчаващи отговорността обстоятелства, продължителност на кумулативното лишаване от
правоуправление от три години се явява съобразена с коментираната обществена опасност на
извършеното. Същевременно, не може да не бъде отчетен силно подчертаният вредоносен резултат
от извършеното от В. (материални щети и множество наранявания, с продължителен отзвук във
времето), което, отнесено и към коментираната пълна липса на критичност, не позволява
приложението на института на условното осъждане (същият е уреден от законодателя, като
изключение, а не – като правило).

По веществените доказателства и ВДС
Наличният на л. 177 ДП диск е ВДС, изготвено, за целите на производството и
неподлежащо на последваща употреба по предназначение, поради което и следва да остане, по
делото.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, вкл. и възнаграждението за повереник на частния обвинител, във връзка с което се
представят и надлежни доказателства, и изрична претенция за присъждане.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

7