Определение по дело №10508/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 16490
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110110508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16490/12.12.2019г.

Гр.Варна,12.12.2019 год.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10 508 по описа за 2019 г. на ВРС, ХLII – ри състав, за да се произнесе взе предвид следно:

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ищцовото дружество „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, заведена под регистрационен вх.номер 49 275/4.7.2019 год. против ответника И.Н.Н. ***. Исковата молба е била приета за редовна и допустима от настоящия състав, поради което с Определение № 9107/17.07.2019 г.е разпоредено да се връчи препис на ответника. Ищцовата страна е сезирала ВРС с искането да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед № 3805/16.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 7252/2019 по описа на ВРС, 51-ви състав, по силата на която заповед е било разпоредено: длъжникът И.Н. Денкова, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е.П.“ АД ***, Варна-Тауърс Г: СУМАТА от 386,93 лв. (триста осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се на адрес: с. Ценово, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „Марица“ № 19, по издадени фактури в периода от 20.11.2018 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2019 г. (по поща, с пощенско клеймо от посочената дата), до окончателното изплащане на задължението, сумата от 9,70 лв. (девет лева и седемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 10.12.2018 г. до 04.04.2019 г.,/т.е. парични вземания произтичащи от неизплатени задължения за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се на адрес: с. Ценово, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „Марица“ № 19, по издадени фактури в периода от 20.11.2018 г. до 09.01.2019 г.

По така предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна, в исковата си молба , чрез юрисконсулт Светозара Стратиева, сочи че ответницата И.Н.Н., ЕГН **********, е клиент на „Е.П.“ АД, с клиентски номер кл.№ **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№**********, находящ се на адрес: обл. Русе, общ.Ценово, с Ценово, п.к. 7139, ул. „Марица“ № 19- т.е. облигационна връзка по повод на която е било водено от ищеца заповедното производство,трансформирано в настоящото исково.

След приемане на доклада по делото в първото открито съдебно заседание, настоящият състав е преценил,че следва да даде възможност на ищцовата страна да формулира по надлежния ред искането си до съда за да може правилно да прецени какво е точно искане е ли е допустимо и да се произнесе по същество – в случай че са налице предпоставките затова. В изпълнение на протоколното определение на ВРС, ищцовата страна е депозирала чрез юрисконсулт Р.Раковска писмена молба с вх.№ 80 954/10 от 4.11.2019 г. с представени доказателства за заплатен депозит по допуснатата по делото СТЕ ведно с приложено заверено за вярност с оригинала копие на пълномощно,заверено копие на преводно нареждане и товарителница.Депозирана по делото е била и втора молба с вх.№ 80 951 /19 от 04.11.2019 г. с приложен към нея осъдителен иск насочен против трето на спора лице, като молбата е придружена с препис .

При така изложеното по-горе ВРС е оставилбез движение производството по гр.д. № 10508/2019 год. по описа на ВРС,XLІІ –ри състав с Разпореждане № 49 416/6.11.2019 г. както и с Разпореждане №  53 446/2.12.2019 г. В изпълнение на дадените указания от РС Варна по делото е депозирана последната молба от ищцовата страна, която молба е заведена с вх.№ 92 780/12.12.2019 г. В цитираната молба ищцовата страна ,чрез юрисконсулт  Р.Раковска сочи ,че  не поддържа предявения иск против ответницата И.Н. *** да се произнесе в тази връзка, като се твърди че за „ЕНЕРГО -ПРО ПРОДАЖБИ“ АД не съществува правен интерес от водене на иска против Н..Обективирано е и надлежно искане с правно основание чл. 4 „б“ ЗДТ за възстановяване на внесения депозит в размер на 120 лева / внесен по сметка на РС Варна на дата 31.10.2019 г. за провеждане на допусната СЕТЕ / .

Така депозирана писмена молба ведно с приложените към същата заверено за вярност с оригинала копие на пълномощно ,       копие на преводно нареждане към РС Варна от 31.10.2019г., товарителница и пощенски плик следва да бъдат приложени към делото а преписът да се връчи на ответницата – само за сведение .

Водим от горното, съдът

 

РАЗПОРЕДИ :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото писмена молба с вх.№ 92 780/12.12.2019 г. ведно с описаните по-горе приложения.

РАЗПОРЕЖДА ВРЪЧВАНЕ на преписа от молбата на насрещната страна – ответницата по делото,чрез адв.С. – за сведение.

Разпорежданията не подлежат на обжалване .

 

Настоящият съдебен състав, водим от основните принципи на гражданския процес счита, че производството по делото следва да бъде прекратено поради наличието на пречки от процесуален характер от категорията на абсолютните.Основен принцип при завеждане на иск е наличието на правен интерес от търсене на защита на накърнено субективно право.В случая за ищеца безспорно е бил налице правен интерес от водене на иска с правна квалификация чл.422 ГПК, при предявяване на иска, т.к.производството по специалния положителен установителен иск има за цел да бъде установено със СПН съществуването на парично вземане за което в полза на заявителя в заповедното производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  за да може заповедта да влезе в сила .

Спор няма в съдебната практика независимо от измененията в ГПК относно допустимостта на специалния положителен установителен иск и активната и пасивна процесуална легитимация на страните в исковия процес.В конкретното производство, след провеждане на първото открито съдебно заседание и представяне на писмени доказателства от страна на ответницата,чрез процесуалният й представител адв.С. се констатира ,че за исковия период от време за който е била издадена в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД Заповедта за изпълнение на парично задължение и за който период се води и настоящото исково производство носител на вещното право на собственост върху имота за който се претендира заплащане на цена за потребена ел.енергия не  е била ответницата а трето на спора лице. Ето защо и ищцовата страна е предприела процесуални действия  за насочване на иска си към трето на спора лице, които действия не са били редовно и надлежно извършени и са се намирали в разрез с първоначалните твърдения.При двукратно последващо оставяне на производството по делото без движение, ищцовата страна, запознавайки се с установената към момента съдебна практика /цитирана от ВРС / сама е достигнала до правния извод, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от водене на исковото производство.

При така изложеното по-горе се налага единствения извод, че ако за „ЕНЕРГО -ПРО ПРОДАЖБИ“ АД съществува правен интерес от водене на исково производство, такъв интерес би съществувал спрямо лице което не е страна по делото,т.е. искът чл. 422 ГПК заведен срещу ответницата,се явява недопустим поради липса на правен интерес и цялото исково производство на осн. чл.130 ГПК подлежи на прекратяване .

На последно място, само и единствено за пълнота на мотивите ВРС намира за нужно да отчете факта, че макар и по делото да има приложени молби по чл.219 ГПК и молба наименована „ осъдителен иск „,ВРС не може да подмяна едновременно и предмета и страната по делото, т.к. това би било недопустимо изменение – изменение едновременно и на искане и на страна а и на характера на самия иск.Ето защо съдът счита, че за ищеца е открита възможността да предяви иск, който отговоря на изискванията на чл.127 -128 ГПК в отделно производство а не в настоящото, така както повелява и разпоредбата на чл.214 ГПК,последните Тълкувателни Решения на ВКС и трайната съдебна практика .

С оглед горното ВРС приема,че не е наложително да дава указания отново на ищеца да уточнява дали прави оттегляне или отказ от иска,при положение че се твърди в последната молба липса на правен интерес. Липсата на правен интерес/ независимо от фактите и обстоятелствата обусловили наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска / води винаги до приложението на нормата на чл.130 ГПК и исковият съд следва изцяло да прекрати висящото производство по специалния положителен установителен иск.

Прекратявайки производството по предявения положителен специален установителен иск исковият съд, съгласно задължителната съдебна практика (обективирана в ТР № 4/2013 г.- т.13 –та ) следва да обезсили издадената в полза на заявителя Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като приложи разпоредбата на чл. 415 ,ал.5 ГПК спрямо длъжника –сега отвеник.

Прекратявайки в закрито заседание исковият съд не присъжда разноски в полза на ответницата при невъзможност да бъде определен техния размер  въз основа на прочита на приложеното на л. 36- ти пълномощно за процесуално представителство, което не лишава ответницата в срока по чл.250/248 ГПК да предприеме съответните действия.

На последно място съдът счита,че молбата от дата 12.12.2019г. , в частта в която е обективирано искане за възстановяване на депозит за СЕТЕ в размер на 120 лева е основателна и следва да бъде уважена, т.к. внесения депозит няма да бъде използван и поради това нормата която следва да бъде приложена за възстановяване на депозита е именно чл. 4 „б“ ЗДТ/така както съдът е указал на ищцовото дружество /.В тази част съдът намира молбата за изцяло основателна и я уважава по начина, по който е заявена.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр.д. № 10 508/ 2019 г. по описа на ВРС, ХLII –ри състав, на основание чл. 130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от СТРАНИТЕ в едноседмичен срок,считано от получаване на преписа с Частна жалба пред Окръжен съд Варна .

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло издадената Заповед 3805/16.5.2019г.по частно гр.дело № 7252/2019г., по описа на ВРС за 2019г.,  LI – ви състав,по силата на която е било разпоредено : Длъжник И.Н. ДЕНКОВА, ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Е.П.“ АД ***, Варна-Тауърс Г СУМАТА от 386,93 лв. (триста осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се на адрес: с. Ценово, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „Марица“ № 19, по издадени фактури в периода от 20.11.2018 г. до 09.01.2019 г., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2019 г. (по поща, с пощенско клеймо от посочената дата), до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от 9,70 лв. (девет лева и седемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 10.12.2018 г. до 04.04.2019 г., както и СУМАТА от 75 лв. (седемдесет и пет лева) за сторени в заповедното производство разноски, от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на основание чл. 415 , ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от СТРАНИТЕ в едноседмичен срок,считано от получаване на преписа с Частна жалба пред Окръжен съд Варна .

РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 4 „Б“ ЗДТ внесения на дата 31.10.2019г. ДЕПОЗИТ в размер на 120,00 лева за провеждане на СЕТЕ  по гр.дело № 10 508/2019 г. по описа на РС Варна, ХLII –ри състав да бъде преведен на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“  АД от счетоводството на ВРС по банкова сметка *** „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД със следните реквизити / IBAN ***, BIC ***.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕПИС от Определението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм представители .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: