Р Е Ш Е Н И Е  №880

гр.Русе, 05.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на осми октомври  две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1596  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от В.К.З. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000930/22.07.2019г. на Главен инспектор при ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е румънски гражданин. На 20.07.2019г. около 09,50 часа управлявал т.а.”Мерцедес” кат № … с рег. № …… със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на ГКПП “Дунав мост“ на изхода на  гр.Русе с който извършвал международен превоз на товари от Турция до Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2  от АЕТR  вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 § 3  от Регламент (ЕО) 561/2006г. , като е ползвал намалена дневна почивка, която е           по-малко от законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал намалената дневна почивка за периода от 21,49 ч. на 02.07.2019г. до 5,38 ч. на 03.07.2019г. от 6 ч. 09 м., което е  по-малко с 1 ч 11 м. от законоустановените минимум 9 ч. Ползването на тази намалена дневна почивка е започнало за период от 24 ч. след края на ползваната от него нормална седмична почивка, завършила в 07,56 ч. на 02.07.2019г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.В.Д.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на румънски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено наказание по чл.93б ал.7 т.2 от ЗАПр за посоченото нарушение на  АЕТR глоба в размер на  500 лв.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

   Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от румънски на български език.

          Основното възражение,което се прави от защитата се състои в това,че правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като от наказателното постановление не ставало ясно кой текст от коя правна норма е нарушил жалбоподателя. Оспорва се, също и това, че  АНО неправилно е приел ,че намалената дневна почивка следва да бъде в размер на 9 ч., а също че е нарушена процедурата по връчване на АУАН и наказателното постановление, поради неспазване на сроковете за това.

         

Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения :

         

          Нито АУАН , нито наказателното постановление страдат от приписваните им пороци. Нарушението е описано ясно, разбираемо и при спазване на процесуалните изисквания, като са посочени всички признаци от обективна страна.    

             

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл.93б ал.7 т.2 от ЗАПр, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент 561/20016г. в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка над от 1 до 2 часа  с глоба в размер на 500 лв. Описанието на деянието в наказателното постановление и в АУАН ясно и недвусмислено сочи, че нарушението на жалбоподателя като водач на МПС, извършващ обществен превоз на товари, се състои в това, че е ползвал намалена дневна почивка - 7 ч и 49 м, като намалението на намалената дневна почивка е в размер на 1 ч и 11 м  по-малко от минимално изискуемите 9 часа.

          Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2-ро от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006 за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.

          Необходимо и достатъчно условие, за да е налице административно нарушение от страна на водача, е да се установи, че в рамките на 24-часов период от време същият не е имал време за почивка поне 9 часа, което в процесните три случая безспорно е установено и несъмнено доказано.

          Нарушението  извършено по време на осъществяван международен обществен превоз на това, на територията на ЕС и договорящи страни по АETR , поради и което приложение намират именно разпоредбите на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), съгласно чл. 2, § 1 от същата. В същия смисъл, касаещ приложението, именно на цитираното споразумение е и разпоредбата на чл. 2, § 3 от Регламент № 561/2006 съгласно, който той се прилага за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под приложимият нормативен акт.

             

 

 

 

Ясно и недвусмислено е посочен и датата на извършване на нарушението. В случая изискването на  чл.8 §2 изр.2 от АЕТИ е за всеки период от 24 часа, след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът да е ползвал следващата дневна почивка, като частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, следва да е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, и въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Наказващият орган е посочил в кой период от 24 часа е приел, че е ползвана намалена дневна почивка, а именно от 21 ч. 49 м. на 02.07.2019г. до 5 ч. 38 м. 03.07.2019 г., видно и от разпечатката на дигиталната карта на жалбоподателя, т.е. той е следвало да почива до 6 ч. 49 м. на 03.07.2019г.

Не е процесуално нарушение обстоятелството, че АУАН е връчен на жалбоподателя два дни след съставянето му – чл.40 ал.1 от ЗАНН .Няма нарушение на тази разпоредба  предвид обстоятелството, че АУАН е съставен към момента на проверката, а  е предявен на жалбоподателя на другия ден. Действително разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН изисква актът да се състави в присъствието на нарушителя, като ал.2 от същата разпоредба допуска две изрични хипотези в които са възможни изключения от това правило. Под  присъствието на нарушителя законът, няма предвид, напр. буквално физическо присъствие на нарушителя докато трае техническият процес на изписване на текста, най – малкото защото този процес може да трае продължително във времето. В случая следва да се има предвид, че нарушителят е чужд гражданин и именно по тази причина АУАН е бил предявен в присъствието на назначения с нарочен акт преводач на л.16 от делото. По този начин съдът намира,че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 от НПК,като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице. По този начин му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него участие.  Законът има предвид актът да му се предяви лично с оглед реализиране на правото му на защита в пълен обем. Като последица от реализация на това право е възможността актосъставителят да даде допълнителни разяснения при нужда, нарушителят да изложи възраженията си още непосредствено при предявяването му след като се е запознал със съдържанието му. Доколкото нарушителят е чужденец, т.е. лице без постоянен адрес в Република България е налице хипотезата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, която е специална по отношение на чл.44 ал.1 от с.з. В случая съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено , тъй като всички тези възможности са му осигурени – да разбере в какво точно се обвинява, въз основа на какви доказателства, да получи препис от АУАН, да изложи възраженията си в срока по чл.44 ал.4 от ЗАНН. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил преведен на  нарушителя от преводача на румънски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган  жалбоподателят не е направил никакви възражения (единствено е възразено против размера на санкцията, което няма отношение към фактологията) и по този начин съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН , по силата на която наказващият орган веднага връща АУАН на актосъствителя, ако той не му е бил предявен, а не и когато текстът не е бил изписан  в негово физическо присъствие. Процесуалните нарушения при съставяне на АУАН винаги следва да се преценяват във връзка и с оглед критерия нарушено ли е правото на защита на наказаното лице или не , какъвто е процесният случай.

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно. Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО,т.е същата не подлежи на индивидуализране.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38 – 0000930/22.07.2019г. на главен инспектор при ОО”АА” гр.Русе, с което на В.К.З., румънски гражданин му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на  500 лв. за нарушение по чл.93б ал.7 т.2 от Закона за автомобилните превози.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                             Районен съдия :