О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Русе, 20.04.2022 г.
Административен съд-Русе, II-ри състав, в
закрито заседание на 20 април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 70 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл.
144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е
по жалба на М.Г.М., чрез адв. М., против
решение № 16/31.01.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, офис
Русе. С жалбата и с отделна нарочна молба е направено искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, първи
параграф, буква „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)
със следните въпроси:
„Следва ли да
има пряко приложение чл. 21 от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския
парламент и на Съвета, след като в българското законодателство не са налице
разпоредби, регламентиращи опрощаване задължения на длъжник – търговец за който производството по несъстоятелност
е приключило и не са налице дерогации в националното право от посочените
правила (напр. отказ или ограничаване на опрощаването на дълга, или отмяна на
опрощаването), като тези ограничения следва да установени изрично и то „при
ясно определени обстоятелства и когато такива дерогации са надлежно обосновани“
и са в насоките, очертани от Директивата за преструктуриране и несъстоятелност
– чл. 23 от Директивата?“
2. „Ако
отговорът на този въпрос е положителен, а и не само и независимо от това, това
дава ли право на частноправен субект (като жалбоподателя) да се позове директно
на разпоредбата на чл. 21 от директивата, защото тя е безусловна, ясна и
създава за субекта право на опрощаване, когато субектът е спазил своите
задължения, когато такива задължения съществуват съгласно националното право,
да получат опрощаване на задълженията си при изтичане на срока за опрощаване,
без да е необходимо да подават молба до съдебен или административен орган за
откриване на производство, в допълнение към производствата по параграф 1?“
Ответната
страна – директор на ТД на НАП – Варна, офис Русе, в дадения 14-дневен срок не
изразява становище.
Съдът, намира искането за неоснователно.
За да възникне
необходимост, респективно – за да бъде длъжна националната юрисдикция да
отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по
конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта
и действието на разпоредбите на правото на ЕС към правоотношението, обект на
съдебен контрол. Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС е инструмент за
сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на
националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз,
необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата
на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е
длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение
относно приложението на разпоредба от правото на ЕС.
В случая е
повдигнат спор относно законосъобразността на отказ на право на опрощаване на
задължения, касаещи заличен едноличен търговец.
Посочените в
искането въпроси касаят приложението на принципа на директния ефект и
по-конкретно наличието на вертикален директен ефект от нетранспонирана изцяло
или нетранспонирана частично в срок директива. Приложението на посочения
принцип е материалноправен въпрос, който е част от съдебната проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт.
Съгласно чл.
268 ГПК отправянето на преюдициално запитване предполага тълкуването на
разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт
на органите на Европейския съюз да е от значение за правилното решаване на
делото. Доколкото СЕС има правомощие да тълкува ДФЕС, актовете на институциите,
органите, службите или агенциите на Съюза, в настоящия случай не се търси
преценка за съответствие на национална норма с разпоредба от Правото на ЕС или
на акт на институциите и органите на Съюза. Въпросите са свързани с наличие на
директен ефект на директива и нейното проявление чрез процесуален способ на
националното право, която юридическа техника не е релевантна към производството
за отправяне на преюдициално запитване и не подлежи на тълкуване от СЕС.
Поради това
съдебният състав счита, че предметът на спора е напълно изяснен, значението и
смисълът на разпоредбите са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което
приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване
до СЕС по така поставените въпроси.
С оглед
изложеното, настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за сезиране
на Съда в Люксембург и направеното искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз следва да се остави без уважение като
неоснователно.
Воден от
горното настоящият състав на Административен съд - Русе
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на М.Г.М. за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: