Решение по дело №1/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Директор Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, срещу Решение № 1209/18.10.2024 година, постановено по НАХД № 251/2024, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 03-2300653/26.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал. 3 от КТ на „Блясък 2019“ ЕООД , със седалище гр. Благоевград, представлявано от П. Г. М., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Сочи се, че въззивния съд неправилно е кредитирал показанията на Н. С. и А. С., които са в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства. Изложени са съображения, че административнонаказващият орган е установил основните характеристики на трудово правоотношение между А. С. и „Блясък 2019“ ЕООД, които елементи се установяват от попълнената от С. декларация. Позовава се на сключен договор от 07.06.2023 г., с който РДГ - Благоевград е възложила на „Блясък 2019“ ЕООД извършване на санитарно почистване на ПБ Камчия, за сезон 2023 г., като в чл.4 от договора е уговорен периода за който е сключен. Изложено е, че декларацията е попълнена на 20.06.2023 г., а вписаната от С. начална дата на престиране на труд – преди 14 дни, съвпада с датата, на която е сключен цитирания договор. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателно постановление.

В съдебно заседание, касатора редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски по делото.

Ответникът в производството, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозиран е писмен отговор от процесуален представител, с който оспорва жалбата, моли съда да потвърди решението на ВРС.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.06.2023 г. между РДГ-Благоевград и „Блясък 2019“ЕООД бил сключен договор, въз основа на който дружеството-жалбоподател приема да извърши санитарно почистване на ПБ Камчия за сезон лято 2023 г. срещу възнаграждение от 2600 лева месечно. На 20.06.2023 г. в 14.20 ч. в Почивна база на Регионална дирекция по горите – Благоевград, в КК „Камчия“ е допуснато до работа лицето А. С. да полага труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД от 14 дни, на длъжност „поддръжка“, с определено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с уговорено месечно възнаграждение в размер на 780 лева, с определено работно място: почивна база на РДГ – Благоевград, КК Камчия, изпълнявайки трудовите функции на „поддръжка“ в полза на „Блясък 2019“ЕООД без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

На „Блясък 2019“ ЕООД бил съставен АУАН, коeто го подписало с възражение, че работодателят не е извършил посоченото нарушение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили допълнителни възражения.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 03-2300653/26.07.2023 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка, както в АУАН на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 от КТ на „Блясък 2019“ ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер от 5000 лева.

За да отмени наказателното постановление, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че липсват категорични доказателства, че дейността „хигиенист“ е осъществявана именно в полза на „Блясък 2019“ ЕООД, както и че именно дружеството е „допуснало“ С. да извършва трудови функции в ПБ Камчия. Изложено е, че АНО е обосновал своите изводи единствено на попълнената от С. декларация и копие на договор от 07.06.2023 г. между „Блясък 2019“ ЕООД и РДГ – Благоевград. Приел е, че декларацията на С. е със спорна доказателствена стойност предвид посочения за работодател първоначално – РДГ Благоевград. Тълкувайки сключеният на 07.06.2023 г. договор между „Блясък 2019“ ЕООД и РДГ – Благоевград, въззивният съд е приел, че не може да се извлече безспорен извод за началото на срока на действие, доколкото времето му на действие е очертано с понятието „летен сезон на съответната година“. Позовавайки се на показанията на С. и С., въззивният съд е приел, че последният е бил ангажиран за осъществяване на трудова дейност в обекта по инициатива на С.. Потвърдил е този извод с факта, че дълги години С. е изпълнявал трудови функции в РДГ – Благоевград, както и че местоживеенето му е в гр. Варна, поради което С. е имала възможност да осъществи пряка комуникация с лицето. Тези доводи, въззивният съд е подкрепил с факта, че в декларацията попълнена от С., е посочено, че заема длъжността „поддръжка“, докато в предходни години е бил назначен на длъжност „хигиенист“ в дружеството.

Настоящият съдебен състав възприема установените от районния съд факти, но не и правните му изводи. Въззивният съд неправилно е ценил доказателствата, което е довело до постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно въззивният съд е приел, че декларацията от А. С. е със спорна доказателствена стойност, т.к. първоначално е посочил за работодател РДГ- Благоевград, а след това е задраскал посоченото и е написал „Блясък 2019“ ЕООД. Това може да бъде обяснено с факта, че комуникация е била осъществявана с представител на РДГ – Благоевград в лицето на Н. С., но реално лицето 4 години /по негови показания/ е работило за „Блясък 2019“ ЕООД. От показанията на Н. С. се установява, че „трябваше да ги назначат“ – С. и другото лице, но не са ги назначили. От показанията на С. безспорно се установява, че С. е следвало да бъде назначен като служител на „Блясък 2019“ ЕООД, или „друга фирма“ /според С./. Въпрос на организационни процедури е дали лицето е щяло да бъде назначено в „Блясък 2019“ ЕООД или друго дружество. Свидетелката С. посочва, че лично тя е изпратила документите за назначаване на А. С. в „Блясък 2019“ ЕООД. Поради какви обстоятелства това не се е случило към момента на установяване на нарушението – 20.06.2023 г. е ирелевантно за настоящото производство. Мотивите на въззивния съд, че местоживеенето на С. в гр. Варна е способствало за комуникация с Н. С., не могат да обосноват извод, че С. е полагал труд за РДГ – Благоевград, както и да опровергаят самите показания на С. – „лично аз бях изпратила документите му на „Блясък 2019“ ЕООД“.

От събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства се установява категорично, че служителите, извършили проверката, не са оказвали съдействие на лицето при попълване на декларацията и лицето само е дало описаните сведения. В хода на производството не са събрани доказателства, оборващи твърдението, че автор на волеизявлението е именно А. С. – лицето, подписало декларацията, поради което следва да се приеме, че тя е годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти, свързани с квалифициране на правоотношението като трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съгласно договора от 07.06.2023 г., РДГ – Благоевград възлага на „Блясък 2019“ ЕООД да извърши санитарно почистване на ПБ Камчия за сезон лято 2023 г., за период от 4 месеца, считано от 07.06.2023 г. Фактът, че в декларацията попълнена от С., същият е посочил, че е назначен на длъжност „поддръжка“, не променя обстоятелството, че същият е установен да изпълнява трудова дейност по почистване на бунгала. Извършваната трудова дейност от С. съответства на договореното между „Блясък 2019“ ЕООД и РДГ – Благоевград, поради което последователни на логиката са показанията на С., че е изпратила документите на С. до „Блясък 2019“ ЕООД за сключване на трудов договор. Аргументите на въззивния съд, че С. е изпълнявал трудови функции в полза на РДГ – Благоевград, съответно по инициатива на Н. С. се е намирал на обекта, могат да бъдат обяснени с факта, че последната извършва организационни дейности, но реално лицето е следвало да полага труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД. Фактът, че РДГ – Благоевград е сключила договор от 07.06.2023 г. с дружество, чието седалище и адрес на управление е в отдалечен район спрямо дейността, където ще се осъществява – ПБ Камчия, общ. Аврен, не следва дружеството да черпи благоприятни правни последици.

Прави впечатление и противоречието на показанията на А. С.. Веднъж заявява, че 15 дни преди датата на проверката си е подал документите, като си е мислил, че и тази година ще го назначат в „Блясък 2019“ ЕООД, а след това посочва, че „Блясък 2019“ ЕООД е в Благоевград, а те са били в КК Камчия, съответно няма достъп до дружеството. Противоречиви са показанията на С., в които посочва, че „вечерта преди проверката бяхме заедно с нея /Н. С./ и стана на въпрос, че няма персонал и отидох в почивната станция на другия ден“, с твърденията, че 15 дни преди случая си е подал документите за започване на работа. В приложената с адм. преписка декларация, на гърба, С. е дал обяснение, в което е посочил, че „днес 20.06.2023 г. в 08.00 ч. дойдохме на работа“, което ясно показва, че изпълняват трудови функции - ежедневно, а не инцидентно, както твърди пред въззивния съд. В декларацията попълнена от С. е посочил, че работи на обекта от 14 дни, което съвпада с датата на подаване на документите за започване на работа в „Блясък 2019“ ЕООД и датата на сключване на договора между РДГ – Благоевград и дружеството.

В процесния случай констатациите в АУАН и НП се потвърждават както от доказателствата по делото, така и от Решение № 836 от 19.03.2024 г. по адм. д. № 721/2023 г. на АдмС-Благоевград. С последното е отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от „Блясък 2019“ ЕООД срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. С цитираното постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Блясък 2019“ ЕООД като работодател и А. П. С. като работник за извършване на работа като „почистване на бунгала в почивна база на РДГ – Благоевград. Цитираното решение на Административен съд Благоевград не е влязло в законна сила, но съдът се е произнесъл по спора. Правилно въззивният съд е отбелязал, че производството е различно от настоящото, разпределението на доказателствената тежест е различна, но неправилно е приел, че и фактите са различни. И в двете производства се установяват едни и същи факти, квалифицирането им обаче води до различни правни последици за дружеството. В производството пред АдмС-Благоевград, показанията на С. са безспорни, че до преди 7-8 г. е сключвал договор с РДГ – Благоевград, но след това е сключвал договор с „Блясък 2019“ ЕООД. Тези показания се потвърждават от свидетеля и пред въззивния съд, който посочва, че е отбелязал в декларацията, че работи за „Блясък 2019“ ЕООД, защото преди това е работил 4 г. за тях, като „мислех, че и тази година ще ме назначат“. Доколкото именно посоченото обстоятелство и липсата на сключен трудов договор е дало основание на наказващия орган да санкционира дружеството, и доколкото това обстоятелство е потвърдено с отхвърлянето на жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, то се установява извършено от наказаното лице нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и е налице фактическото основание за ангажиране на отговорността на „Блясък 2019“ ЕООД.

Предвид горното касационната инстанция намира, че в разглеждания случай АНО се е справил с доказателствената тежест да установи изпълнението на трудови функции от С. при липса на сключен трудов договор в писмена форма между „Блясък 2019“ ЕООД и А. П. С..

Като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на ю.к. възнаграждение. На основание чл.63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „ИТ“ - Варна следва да се присъди такова в размер на 80 лева. Същият се определя в размер от 80 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И.:

ОТМЕНЯ Решение № 1209/18.10.2024 година, постановено по НАХД № 251/2024г., година по описа на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 03-2300653/26.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал. 3 от КТ на „Блясък 2019“ ЕООД , представлявано от П. Г. М., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА „Блясък 2019“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. Г. М., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.