Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/07.03. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на седми февруари |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2004 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл.45 ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът МБАЛ С.С.ЕООД твърди по силата на сключен договор на 23.02.2015 г. с ответника Н.З.К.да е организирал изпълнение на болнична помощ на здравноосигурени лица. Въпреки предоставената медицинска помощ и отчетена дейност по договорения начин ответникът отказал да изплати сумата от 42 074,00 лв. поради превишаване на определения лимит за лечебното заведение за м. юли 2015 г. Наведен е довод, че като болнично заведение няма възможност да откаже лечение на здравноосигурено лице, а отказът на ответника го ангажира с направените разходи при все, че държавата дължи да обезпечи финансирането на тази дейност. Претендира се част от тази сума в размер на 26000 лв. Ищецът търси и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за периода 01.10.2015 г. до 11.06.2017 г., включително в размер на 4500 лв., а при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
В отговор по исковата молба от името на ответника се излага довод, че при действалата нормативна уредба през процесния период предоставената сума съгласно финансовата рамка на НРД за 2015 година е разпределена между районните здравноосигурителни каси по месеци, а утвърдената стойност с ответника като изпълнител на болнична медицинска помощ счита за задължителен по силата на чл. 7 ал. 2 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва по чл. 1 ал. 2 ред 1.4. от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. Твърди се и че по силата на самия договор отговорността на ответника е ограничена до определена в приложение № 2 към договора стойност. Сочи, че претендираната сума превишава този лимит. Застъпва теза, че изменението на договорения лимит е възможно, но при постигнато съгласие. Счита, че ограничението цели дисциплиниращ ефект по отношение финансовата политика на болничните заведения като същевременно ги подпомага да предвиждат финансовите си ресурси и да планират дейностите си.
Ищецът, уведомен за съдебно заседание на 23.01.2018 г., не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора в хода на устните прения. В писмени бележки се сочи, че ищецът е изпълнил поетото задължение да осигури болнична помощ на здравноосигурени лица по договорени клинични пътеки. Застъпва теза, че съобразяването с установения лимит би довело до отказано лечение на здравноосигурени лица в противовес на конституционно гарантираната безплатна болнична помощ.
Процесуалният представител на ответника – юрк. Т., оспорва исковете. Сочи, че макар и претенцията да касае лекувани лица според установените правила и надлежно насочени към лечебното заведение, превишен е известният на лечебното заведение лимит на средствата, а поради изчерпани средства за тримесечие на РЗОК не са отпуснати допълнителни средства, за да се заплати претендираната сума. В писмени бележки обосновава извод, че законодателят е определил финансовата рамка, която НЗОК не може да дерогира. Излага довод, че НЗОК администрира ежегодно формираните средства в зависимост от икономическото и финансовото положение на държавата. Застъпва теза, че евентуална промяна е плод на управленско решение и не подлежи на контрол от страна на съда. Сочи също така, че осигурените по бюджета суми са индивидуално уговорени и в този смисъл са известни на ищеца, а съгласно чл. 20 т. 6 от договора задължението на НЗОК е ограничено до стойностите на дейностите, посочени в приложение № 2 от договора.
С
оглед Определение № 3 от 19.01.2018 г. по адм.д. № 78/2017 г., смесен
5-членен състав на ВАС настоящият състав приема, че е компетентен да се
произнесе по предявените искове. Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира
следното:
С договор № 22-2441/23.02.2015 г. за
окозване на болнична помощ по клинични пътеки писмено е изразено съгласие от
представители на страните, че ищецът, наричан в договора изпълнител се
задължава да оказва болнична медицинска помощ по изрично посочени клинични
пътеки на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. и на
лицата по § 7 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. Посочено е, че дейността следва да
бъде извършена съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО,
ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса
на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Ответникът, наричан с договора
възложител, е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94
от 24.04.2014 г. на Министерски съвет и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г.
при условията, в сроковете и по реда, определени в Методиката за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС №
94/24.04.2015 г. Съгласно чл. 20 т. 6 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя за всеки отделен случай по клиничната пътека при условие, че
извършената и отчетена дейност е в рамките на стойностите, посочени в
приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична
медицинска помощ“. Според чл. 40 от договора стойността на дейностите за
болнична медицинска помощ се определя по предварително огласени правила, заплащането
е в рамките на стойностите, определени по реда на тези правила и посочени в
приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична
медицинска помощ“ съгласно чл. 24 ал. 4 т. 2 от НРД за МД за 2015 г., а
изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи
дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща
утвърдената с приложение № 2 за съответния месец. Договорено е, че корекция на
стойностите по приложение № 2 се извършва на тримесечие, за което страните
подписват допълнителни споразумения, а съгласно чл. 40 ал. 4 от договора
разликата между стойността в приложение № 2 и отчетената стойност не може да
увеличи стойностите за следващите тримесечия. Съгласно чл. 42 ал. 1 стойността
по финансово-отчетните документи не следва да надвишава размера на определените
стойности на изпълнителя по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., посочен в
приложение № 2.
От представеното и неоспорено по
делото съдържание на документ под указаното наименование се установява обобщена
стойност на видово определени дейности, медицински изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП.
По делото не се спори, че за месец
юли 2015 г. ищецът е оказал болнична помощ на правоимащи според договора лица
по клинични пътеки, която дейност е била своевременно и надлежно отчетена.
С допълнително споразумение от 17.07.2015
г. писмено изразено съгласие за промяна на приложение № 2 „Стойност на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“.
Страните не спорят и че
претендираната в процеса сума от 26 000 лв. е част от незаплатената сума
над посочения в приложение № 2 лимит от 500319,00 лв.
При тези обстоятелства от правна
страна съдът намира следното:
По иска с правно основание
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. трето ЗЗО
Ищецът
основава претенцията си на довод за неизпълнено от страна на ответника
задължение, произтичащо от сключен между тях договор. Договорът е признато от
закона правно средство за реализация на конкретен, огласен при сключването му
интерес. Очертаното в исковата молба съдържание на правоотношението не разкрива
особености в правоотношението между страните, дерогиращи очертания и типичен за
договорното право регулационен механизъм. Повдигнатият спор в процеса е
ограничен до размера на поетото от ответника парично задължение.
Страните
по договора са ограничили задължението за плащане до стойностно определен лимит
съответно за дейности, медицински изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ. Ответникът се
позовава на така постигнатото съгласие при твърдение представената фактура да е
след указания в чл. 29 от договора срок при изрично договорено, че това само по
себе си е основание да не се приеме отчетният документ, съответно да са
изчерпани предоставените средства в рамките на тримесечен период.
Клаузата
на чл. 28 ал. 1 от договора утвърждава изискване за финансово-отчетните документи,
касаещи отделна клинична пътека. В тази насока еднозначно сочи и текстът на чл.
44 ал. 1 от договора. Фактура № **********/16.09.2015 г. отразява обобщена
стойност на извършена болнична медицинска дейност. Установеният срок може да
бъде обяснен с нуждата от своевременното идентифициране на подлежащите на
плащане медицински дейности, необходимо за ефективното управление на обективно
ограничените финансови средства. Тези съображения са неотносими към процесната
фактура. Ето защо клаузата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от договора е неприложима.
Самият
договор обаче изключва от приложното си поле стойността на извършена дейност,
медицински изделия или лекарствени продукти, превишаваща определената сума при сключване на договора,
освен ако изрично не е договорено увеличение на лимита. Правният ред приравнява
съгласуваната воля на закон в отношенията между страните – чл. 20а ал. 1 ЗЗД. От
тази гледна точка съгласуваната воля може да бъде игнорирана само при
установено противоречие на утвърден от правния ред по-висш интерес.
Нормата
на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България повелява, че
здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред, определени
със закон. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗЗО Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК) е държавно учреждение със специфичен предмет на дейност – осъществяване
на задължителното здравно осигуряване. По силата на чл. 1 ал. 2 ЗЗО целево
формираните средства се разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и
заплащане на стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори и
застрахователните договори. По делото не се спори, че отчетените в случая
дейности се включват в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно
чл. 2 ал. 1 изречение второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване предоставя
пакет от здравни дейности, гарантирани
от бюджета на НЗОК. В тази насока и чл. 22 ал. 1 ЗЗО определя бюджета на
НЗОК като основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства
за задължителното здравно осигуряване. Законът гарантира на здравноосигуреното
лице право на избор досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4 ал. 1 ЗЗО.
Нормата
на чл. 4 ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за
2015 г. предвижда в рамките на предвидените със закона стойности НЗОК да
определи за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на
разходите, разпределени по месеци, на която основа районните
здравноосигурителни каси да определят стойността на дейностите по договорите с
отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се
контролира помесечно и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи
по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е възложено на органите на
управление на НЗОК, а на надзорния съвет и да приеме правила за осъществяване
на контрол и корекции на първоначално разпределените стойности.
Според
чл. 21 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, в
сила от 20.03.2015 г. стойностите на дейностите се определят
съгласно чл. 4 от Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. и приетите правила от Надзорния съвет на
НЗОК и са неразделна част от индивидуалните им договори, идентифицирани като приложение № 2.
Като
всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла
на ЗЗО предпоставя необходимост от планиране и контрол за ефикасно и ефективно
използване на средствата. От тази гледна точка финансовият план и предписаните
от закона правила са безусловна предпоставка за извършване на финансово
обезпечените плащания. Повдигнатият в случая спор не касае произтичащото от чл.
52 ал. 1 от Конституцията на Република България и дефинирано от Конституционния
съд социално право с Решение № 2 от 22 февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от
2006 г. Настоящият състав не поставя под съмнение изводът, че реализацията на
социалното право по чл. 52 ал. 1 от Конституцията зависи изключително от
потенциала на държавата да осигури финансово тази дейност. Възниква въпросът
дали осъществената здравна дейност, дължима и според правилата на Закона за
задължителното осигуряване от изпълнителя, го ангажира да понесе финансовата
тежест от реално
оказана услуга поради изчерпване на предоставените му бюджетни средства.
Според
очертаните задължения за изпълнителя с процесния договор ищецът като изпълнител
на медицинската помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да
осъществи здравната дейност в определения обем със съответната клинична пътека.
Както законът, така и самият договор не допускат възможност изпълнителят да
поиска и получи доплащане за осъществена дейност, включена в обхвата на
здравното осигуряване – арг. от чл. 47 ЗЗО. Следователно, нормативно
утвърденото финансово отношение определя НЗОК като единствен платец на цената
на оказана медицинска помощ от гарантирания пакет от здравни дейности.
Реализацията
на конституционно утвърденото социално право на достъпно здравеопазване
предполага осигурен финансов ресурс. На тази нужда е призван да откликне
ЗБНЗОК.за 2015 г. Нормативно установената бюджетна рамка и основаният на нея
договорно скрепен лимит на финансово обезпечени дейности е предпоставка за
регулярно усвояване на обезпечения от държавата ресурс за финансиране на
предполагаемите дейности – арг. и от чл. 23 ал. 3 от Методиката за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ в сила от 20.03.2015 г.(Методиката). Адекватното
управление и на публичните средства предполага непосредствен ангажимент на
управляващия ги орган за своевременно посрещане на нуждите, обусловили
планирания разход. Ето защо и чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. изрично ангажира
органите на управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона съгласно §
12 ПЗРЗБНЗОК) периодично да анализират, а при необходимост и да коригират
разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при
предварително утвърдени процедурни правила (чл. 4 ал. 4 ЗБНЗОК).
Делегираните
функции на районните здравноосигурителни каси да разпределят предоставената на
всяка от тях част от целево предвидените средства е предпоставка за отчитане на
специфичните нужди и реален способ за непосредствен контрол върху подотчетната
дейност. На плоскостта на планирането и в резултат на предходно констатирано
потребление на услугите РЗОК е в състояние да предвиди нуждите за следващ
времеви период. Оползотворяването на обективно ограничения финансов ресурс
предполага насочване на планираните, но неусвоени средства за закупуване на
реално предоставена медицинска помощ, покрита от системата на задължителното
здравно осигуряване. В тази насока и законът визира тримесечния период като достатъчен
за преценка необходимостта от корекция на разпределения бюджет в рамките на
предвидените средства на национално ниво и преразпределянето им. Нито буквата,
нито смисълът му позволяват ограничаване на преразпределението на ниво РЗОК. Установените
правила и със сключения между страните договор изискват от ищеца ежедневно да
отчита оказаната за денонощие дейност без оглед на обстоятелството дали се
включва в договорения лимит или го надвишава – чл. 30 ал. 4. Надвишеният лимит
предполага различен ред за отчитане (чл. 33 от договора). Следователно,
съблюдаването на бюджетната дисциплина овластява РЗОК да вземе решение за
плащане в оперативен порядък в рамките на делегирания й бюджет. Отчетената
медицинска помощ над планираните разходи предполага друг ред за заплащане –
след решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 42 ал. 4 от договора). Понеже
законът възлага на държавата да обезпечи финансово определен вид, обхват и обем
пакет от здравни дейности, нормата на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. определя за
меродавен именно бюджетът на НЗОК. По делото нито се твърди, нито се установява
отделените средства на ниво бюджет на НЗОК да са били изчерпани.
Както бе
посочено вече по силата на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България
материята за финансиране на задължителното здравно осигуряване се регламентира със закон. Самият закон –
чл. 58-62 ЗЗО очертава предметните рамки на договора между НЗОК, представлявана
от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ. Нито ЗЗО, нито ЗБНЗОК през
2015 г. възлага в тежест на изпълнителя на медицинска помощ да обезпечи
финансово гарантирания от НЗОК пакет от здравни дейности. Предвиденият ред за
регламентиране финансирането на конституционното прогламираното социално право
на достъпно здравеопазване изклячва договорната свобода. Ето защо сквлюченият
между страните договор следва да се тълкува в контекста на нормативно
утвърдените финансови отношения между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ.
По силата на чл. 45 ЗЗО НЗОК дължи да закупи договорената и оказаната медицинска
помощ на осигурени лица.
Освен, че по
изложените вече съображения Националния рамков договор за 2015 г. не е в
състояние да регламентира валидно обществените отношения, насочени към
финансиране на здравеопазваното, цитираните в писмените бележки текстове не дават
основание за лимитиране законоустановената отговорност на НЗОК, а още по-малко
за възлагане финансовата тежест върху изпълнителя на медицинска помощ,
ангажиран и по силата на договора да я осъществи качествено в пълен обем при
гарантирано от закона последващо плащане.
По делото не
се спори, че процесната сума произтича от предоставена медицинска помощ на
осигурени лица и касае покрити от системата за здравно осигуряване дейности и
продукит. Нито се твърди, нито се установява превишението да произтича от
дейност, осъществена в отклонение на правилата по чл. 21 ал. 6 от Методиката –
предоставена помощ на лица, подлежащи на планов прием. При все, че Методиката
свързва достигнатия размер с изчерпан размер на планирана сума, изрично
предвижда изключение за спешни случаи, ангажирайки Надзорния съвет на НЗОК да
обезпечи дейността финансово. Обстоятелството, че на 17.07.2015 г. е договорена
промяна в лимита не обосновава пречка това да бъде направено повторно при
последващо възникнала необходимост за поемане на спешни случаи – видно от
детайлната справка процесната сума е формирана за оказана помощ през периода
20-29.07.2015 г.
На
законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното
заведение съответства задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го
приеме. При положение, че законът освобожда осигуреното лице от задължението да
заплаща за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет,
а изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице,
меродавна се явява удовлетворената нужда на осигуреното лице. Без правно
значение остава знанието у изпълнителя на медицинска помощ за договорения
лимит.
Освен, че
буквата на закона не ограничава правото на изпълнителя на медицинска помощ да
получи в стойността на гарантираните от НЗОК плащания. Утвърдената възможност
за корекция с чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. непосредствено ангажира Надзорния
съвет на НЗОК да съобрази изпълнението на бюджета на национално ниво и да
преразпредели неусвоените средства за заплащане на оказаната правна помощ –
така изрично и чл. 10 ал. 2 от Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т. 1 и т.2 и за използване на средства
от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4. от закона за бюджета на националната
здравноосигурителна каса за 2015 г. По
делото не се твърди да е налице обективна пречка за изпълнение на тази
процедура. Напротив, поддържаната от процесуалния представител на ответника
теза е ограничена до изчерпани средства на РЗОК и то в рамките на тримесечието,
за което е отчетена оказаната медицинска помощ.
Освен това
самият ЗБНЗОК за 2015 г. предвижда преизпълнението в приходната част като
основание за посрещане на допълнителни здравноосигурителни плащания - § 1
ПЗРЗБНЗОК. От обявения годишен финансов отчет на НЗОК за 2015 г. се установява
преизпълнение на планираните приходи от здравноосигурителни вноски и неданъчни
приходи. Това обстоятелство само по себе си препятства извода за изчерпани
средства при придадено от закона предназначение – да послужат за финансиране на
оказана медицинска помощ в гарантирания с бюджета на НЗОК пакет от здравни
дейности.
По изложените
съображения предявения иск е основателен. В процеса не се спори, че
претендираната сума касае оказана правна помощ в обхвата на гарантирания от
НЗОК пакет, поради което съдът приема искът и за доказан в пълния му предявен
размер. Доколкото нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК ограничава защитата до търсената в
процеса при индивидуализация на вземането следва да бъде посочено, че сумата е
част от твърдяното като съществуващо вземане. Безпредметно остава изследването
дали и доколко то съществува за непредявената разлика.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно
чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД закъснялото изпълнение предполага дължимото да бъде
престирано ведно с обезщетение за забава. Законът установява необоримо
предположение, че неизпълненото в срок парично задължение поражда вреда като
утвърждава и механизъм за определяне размера на обезщетението – чл. 86 ЗЗД.
Както бе посочено вече установеното вземане не се включва в детайлизираните
правила за регулярно плащане, поради което изискуемостта му предполага нарочна
покана. В процеса не се спори, че такава е отправена и то преди посочената дата
за начало на претендираната законна лихва. Меродавно за остойностяване на това
самостоятелно от правна гледна точка вземане е определен отрязък от времето.
При условията на чл. 146 ал. 3 ГПК указаният на страните период на предявената
претенция за мораторна лихва не е оспорен. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода
01.10.2015 г. – 11.06.2017 г., включително възлиза на 4486,73 лв. Предявеният
на това основание иск следва да бъде уважен до тази сума, а за разликата – да
бъде отхвърлен като недоказан.
По претенцията за законна
лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Нормата
на чл. 214 ал. 2 ГПК не определя нито собствено съдържание за използвания
термин „лихви”, нито предпоставките, при които то възниква, поради което и предвид
систематичното й място тя има изключително процесуалноправен характер. Ето защо
и по тези въпроси приложение следва да намери материалното право. Утвърденото с
тази норма изключение обаче ангажира съда да утвърди вземането по основание, а
неговият размер подлежи на определяне към момента на погасяване на главницата.
По изложените вече съображения към указания с исковата молба момент – датата на
предявяване на иска, главницата е била изискуема и доколкото не се установява
вземането да е погасено до датата на приключване на устните състезания, следва
да бъде присъдено ведно със законната лихва до погасяването му.
По разноските
При установения изход от спора ответникът
дължи да възстанови направените от ищеца и доказани в процеса разноски.
. Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.З.К.с адрес по делото:
гр. София, ул. „********“ да заплати на МБАЛ „С.С.“ ЕООД с адрес по делото:
гр. София, бул. „България“ 104 както следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗЗО
сумата 26 000 лв. – част от
вземане за оказана болнична медицинска помощ по договор № 22-2441/2015 г. над
договорения лимит съгласно фактура № **********/16.09.2015 г., ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 12.06.2017 г. до
окончателно изплащане на сумата;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 4486,73
лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2015 г. – 11.06.2017 г.,
включително като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
4500,00 лв..
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата 1220,00 лв. – разноски за държавна
такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на
чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: