РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Разград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253300500143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, подадена чрез
пълномощник против Решение № 175/17.12.2024 г., постановено по гр.дело № 530/2024 г. по описа
на Районен съд – Кубрат, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете,
предявени от въззивника-жалбоподател против въззиваемия–ответник Община Кубрат иск с
правно основание чл. 410 от КЗ за заплащане на обща сума в размер на 608.68 лева, съставляваща
сбора между платената щета – 593.68 лева на автомобил, застрахован при ищеца и ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
Решението на РС Кубрат се атакува като неправилно и незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства.Изложени са подробни съображения, като се навежда, че с оглед на събраните по
делото доказателства безспорно се установява дължимостта на исковата претенция при установен
механизъм на увреждането на застрахованото МПС.
Отправя се искане към въззивната инстанция за отмяната на атакуваното решение като
неправилно и постановяване на друго по същество на спора, с уважаване на предявения
иск.Заявена е претенция за разноски за две инстанции.
Въззиваемата страна – Община Кубрат, чрез пълномощник е депозирала отговор на
въззивната жалба.Заявява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита
1
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, с искане за неговото
потвърждаване.Заявява претенция за разноски.
С жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса
– ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по
реда на въззивната проверка.
Разградски окръжен съд, при съобразяване на изложеното във въззивната жалба и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Решението на първоинстанционния съд, предмет на въззивна проверка се явява
допустимо, като постановено при надлежно упражняване на правото на иск.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДЗИ – Общо застраховане” –
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник срещу ответника Община Кубрат, с искане за
осъждането й да заплати на ищеца исковата сума в размер общо на 608.68 лева, съставляваща
сбора между платена щета – 593.68 лева в полза на застраховано лице по застраховка „Каско+“ и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, поради настъпило застрахователно
събитие на 17.11.2021г.
Изложени са в молбата следните твърдения: На 17.11.2021 г. на улица *** в село ***,
община ***, е реализирано ПТП с л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от Д. А.
Ф., служител на дружеството собственик на л.а. – „Гео5“ – ЕООД, ЕИК *********, по причина на
коловози на общинския път и изхвръкнал камък на пътя, като при неуспешен опит на водача на
увреденото МПС да го заобиколи, се е чул удар откъм предната част на колата, а в последствие се
установила причинена на автомобила щета увреждане на картера; Представени са с исковата молба
в опис –заключение на щетите, приложен като доказателство към исковата молба, с посочване на
кора под двигател, маслен картер ДВГ; уведомление за щета;представена е полица, видно от която
процесното МПС е застрахованото по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско
+“ с период на застрахователно покритие 18.06.2021 г. – 17.06.2022 г., т.е. валидна към датата на
събитието; ликвидационен акт от 24.02.2022г. за сума в размер на 593.68 лв. фактура за извършен
ремонт на същата стойност от оторизиран сервиз;регресна покана до ответната община за
заплащане на исковата сума; Ищецът поддържа ,че улицата на която в с.*** , община Кубрат е
реализирано ПТП е общинска собственост , поради което следва да бъде ангажирана отговорността
на Община Кубрат.Заявена е претенция за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е подаден отговор от Община Кубрат, с който да се заяви
възражение по иска, съответно по оспорване механизма на реализиране на процесното ПТП,
респективно причинно-следствената връзка между същото и настъпилото увреждане на
застрахования автомобил или съответно такова за съпричиняване на вредата. Неин представител в
откритото съд.заседание е заявил становище за неоснователност нае иска.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа
експертиза.Вещото лице по същата е заключило въз основа на писмените доказателства ,че : На
17.11.2021 г., л.а."*** *** " с per. №***, управляван от Д. А. Ф., с ЕГН: **********, се движил по
ул.***. В близост до дом ***, по уличното платно е имало образувани коловози и изпъкнал камък.
Обкрачвайки го, водачът е възприел удар под предната, дясна част на автомобила. Стойността на
2
щетите, нанесени на л.а."*** *** " с per. №***, към 17.11.2021 г., възлиза на 593.71 лева, с включен
ДДС. Експертизата е направила извод ,че щетите по л.а."*** *** " с per. №*** получени при ПТП
на 17.11.2021 г., а именно счупени кора под двигателя и масления картер, са в причинна връкзка с
механизма на ПТП, представляващ удар от твърд предмет под предната, дясна част при движение
на процесния автомобила по улица с образувани коловози.
По делото са сочени и гласни доказателства от страна на ищеца.
Разпитаният св. Д. Ф., водач на автомобила при инцидента е заявил в показанията си, че
преди две години, като не помни точната дата, е имал инцидент в с. *** на улица ***, от
кметството нагоре, на пътното платно имало участъци, където няма асфалт, изронено; карал нагоре
по улицата и изведнъж колата хлътнала и се ударила в картера. Посочил е на въпроси на съда също
така ,че „то не било точно дупка, но имало кал или нещо такова хвърлено, и просто потънал, защото
преди това било валяло.“ Преустановил движението на автомобила, тъй като видял черна диря,
спукал се картера, обадил се в Дебелец, където си правил застраховката, попитал ги какво да прави,
а те му обяснили, че има право на триста километра безплатна пътно помощ и той извикал пътна
помощ, те натоварили автомобила и вече в Търново му правили протокола в „ДЗИ“.
При горната фактическа обстановка, този съд направи следните правни изводи:
Възникналите облигационни отношения между страните в производството, намират
своето правно основание от разпоредбите на чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, доколкото
правата на ищеца, произтичат от договор, регулиран от действието на Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Посочената
норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя.Тъй като в настоящия случай
застрахователят –ищец е възстановил вредите на увредения до размера на застрахователното
обезщетение в границите на застрахователната сума, има право да иска от причинителят им, това
което е платил.
Регресното право на застрахователя срещу делинквента е различно от регресните права,
уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не е изпълнил чуждо, а свое
задължение, произтичащо от застрахователния договор.
За да възникне регресното право на ищеца срещу ответника – делинквент, следва да са
налице следните предпоставки: да е сключен договор за имуществена застраховка; да е настъпило
застрахователното събитие, причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа
на правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят да е изплатил на
застрахования дължимото застрахователно обезщетение по силата на сключения договор за
имуществена застраховка;
Изложените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в процесния
казус в случая са налице, доколкото суброгацията на застрахователя включва и възможността той
да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 от ЗЗД, когато са налице
основанията за това.
В настоящия случай ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 2 от КЗ във вр. с чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: 1.
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
3
застрахователното дружество; 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице,
на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно, като вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От
съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят
виновно причинените вреди, т. е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има т. нар.
обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и
виновни действия и бездействия, като тя е различна от договорната и деликтната, тъй като
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49
от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението
й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
Спецификата на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от с.
з. е тази, че по първия текст отговорността настъпва от виновните действия или бездействия на
този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от специфичната
вредоносна проява на вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й по начин да се
използват нейните особености, водещи до увреждането.
От представените по делото доказателства по безспорен начин се доказва връзката между
ищеца, ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, и собственика на лек автомобил марка ."*** *** " с per.
№***, към датата на настъпване на застрахователното събитие. Доказва се и факта на изплащане на
стойността на застрахователното обезщетение сметка на собственика на застрахованото МПС,
което обуславя и правото на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя на
вредите.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, пътищата са публична и частна собственост,
като общинските пътища са публична общинска собственост. В настоящия случай събраните
писмени и гласни доказателства обуславят извода, че ПТП е настъпило на общински път,
представляващ улица *** в с.***, община Кубрат, съгласно пар. 6, т.1 от ЗДвП, който предвижда, че
към пътищата се приравняват улиците, а пар.1, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за
организиране движението по пътищата предписва, че Път е всеки отворен за обществено ползване
път и улиците в населените места, а според т.1 на същата норма стопанин на пътя е собственикът
или администрацията, която управлява пътя.
Лицата, които стопанисват пътищата имат задължение да ги поддържат изправни, като за
организиране движението по тях използват пътни знаци – чл. 3 от ЗДвП. Според чл. 167, ал.1 ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Настъпването на ПТП и неговия механизъм, както и уврежданията по автомобила се
установяват по делото от приложените писмени доказателства, и заключението на вещото лице,
според което вредите по автомобила е възможно да настъпят по механизма, описан в искане за
4
оценка на вреди и заявление да издаване на протокол за ПТП. Изводите на в. л. по заключението на
САТЕ, така и обстоятелствата, съдържащите се в приетите по делото писмени доказателства не са
опровергани от ответната страна, при което съдът приема за доказан механизма на ПТП, така както
е заявен от ищеца. Не се установява по делото, а и не е направено в срок възражение
причиняването на щетата да е в резултат от действия или бездействия на водача на МПС, които да
са допринесли за настъпване на вредите.
Произшествието е настъпило на път, общинска собственост, и общината носи отговорност за
управлението, ремонта и поддържането на пътищата, съгл. чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата.
Съгласно § 1, т. 14 от ЗП "поддържане на пътища" е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. И тъй като общината
не е изпълнила задължението си да осигури безопасно движение по пътя, в частта му, в която е
настъпило ПТП, то тя е пряко отговорна за репариране на вредите. Застрахователят е заплатил на
увредения застрахован цялата сума по обезщетяване на вредите, чийто размер е потвърден изцяло
от вещото лице по СТЕ, и на осн. чл. 410 от КЗ, е встъпил в правата на последния срещу прекия
причинител Община Кубрат.
В този смисъл този съд не счита ,че исковата претенция се явява неоснователна и
недоказана, както неправилно е приел районният съд, поради това, че не било ясно какви били
коловозите, образувани по тъпя, а същите са били явно от кал с оглед събраните доказателства,
вкл.гласни. според които е имало е неравност на пътя, която при опит да бъде заобиколена е
причинила увредата по застрахования автомобил.
Поради достигане до различни прави изводи решението на РС-Кубрат следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, за уважаване на исковата претенция , така както е
заявена.Ответната Община Кубрат следва да бъде осъдена да заплати на ищеца исковата сума от
608.68 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска до окончателното й
заплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане Община Кубрат следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените разноски за двете инстанции, както следва: за първата
инстанция такива в общ размер от 1011,85 лв.,включващи адвокатско възнаграждение, държавна
такса и депозит за свидетел и вещо лице и за въззивната инстанция в размер на 25,00 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №175/17.12.2024 г., постановено по гр.дело № 530/2024 г. по описа
на Районен съд – Кубрат, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Община – Кубрат, ЕИК/БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
410, ал.1, т.3 от КЗ във вр.с чл.50 от КЗ на ДЗИ – Общо застраховане” – ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, обща сума в размер на 608.68
лева, /шестотин и осем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сбора между плащане
по щета, настъпила на 17.11.2021г. в размер на 593.68 лева и ликвидационни разноски от 15.00
5
лева, в полза на застрахован при ищеца автомобил, л.а."*** *** " с per. №***, ведно с законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, 01.08.2024г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Община – Кубрат, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на
ДЗИ – Общо застраховане” – ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район „Триадица”,
бул. „Витоша” № 89Б, разноски за две инстанции, както следва такива за районния съд в общ
размер от 1011,85 лв.,включващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за свидетел
и вещо лице и за въззивната инстанция в размер на 25,00 лв., представляваща заплатена държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6