Р Е Ш Е Н И Е
29.12.2021 год.
Номер
260100 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи
състав
На 01 (първи) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 37 по описа за 2021 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от С.Р.Х. с ЕГН **********
и с адрес *** срещу Наказателно постановление №20-0323-000799/26.06.2020 г.,
издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Отрича се извършване на нарушенията.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 17.09.2020 г., жалбоподателят управлявал л.а.”Пежо Партнер 1.4 И” с рег.№*** в с.Нова бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен. Жалбоподателят
пътувал, заедно със съпругата си св. З.Х., двамата след като потеглили поставили обезопасителните
си колани, но светлините на автомобила за движение през деня не били включени.
На същата дата в 14.15 часа в с.Нова бяла река жалбоподателя се движел по
ул.“Христо Ботев“ и на кръстовището с ул.“Рила“ бил спрян за проверка от
полицейския служител Д.Д., който бил в екип с М.В. – мл.автоконтрольор.
При проверката служителите на реда, направили констатация, че жалбоподателя и
пътника в автомобила не са поставили обезопасителни
колани, на което жалбоподателя се възмутил и отказал да подпише Фиш за
нарушение. При проверката било установено още, че не е бил заплатил наложена му
вече с Фиш глоба за нарушение на ЗДвП в размер на 20.00 лв., като жалбоподателя
отново отказал да я заплати, като твърдял че я е заплатил. Действията както а
полицейските служители, така и на жалбоподателя удължили проверката почти до
три часа от момента на спиране на автомобила, като всяка от страните е
усложнявала от своя страна инцидента. За констатираните нарушения на жалбоподателя
св.В. му съставил Акт за установяване на
административно нарушение от 17.09.2020г.
Серия 6А № 247719. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №20-0323-000799/26.10.2020 г., издадено от
Началника на
РУ гр. Велики Преслав при ОД
МВР-Шумен, с което за административни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7, пр.1-во и пр.2-ро и чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в общ размер на 140.00
лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия
орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето
на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1 и 4 от ЗДвП
съгласно Заповед №81213-515/14.05.2018 г. Министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на св.М.В. и Д.Д., освен в частта и за това дали са
били поставили или не жалбоподателя и пътничката му обезопасителните
си колани при движение на автомобила, преди да бъдат спрени за проверка.
В тази си част показанията на свидетелите са противоречиви, св.В. твърди че
двамата са поставили коланите си след като са видели полицейския служител Д. да
подава сигнал да спиране, св.Д. твърди че двамата не са били оставили коланите
и след като ги е спрял за проверка са били без колани. В тази им част
показанията им противоречат и на показанията на св.Х., съпруга на
жалбоподателя, макар и заинтересована от изхода на делото, същата заявява, че
след като са видели полицаите са спрели, още преди полицейския служител да ги е
видял и да е подал сигнала за спиране, поставили са коланите си и отново са
потеглили. Свидетелят В. сам казва, че по време на спирането се е намирал вътре в полицейския автомобил, което
препятства видимостта му към вътрешността на приближаващия се автомобил на жалбоподателя.
Спирането на автомобила за проверка е било, след като жалбоподателя и пътника
са пътували с вече поставени обезопасителни колани. Поради
което липса елемент от обективната страна на нарушението. След
паркиране/спиране при движение на автомобила, коланите им са били поставени.
Ето защо в тази му част НП следва да бъде отменено.
Не стои така въпроса със светлините на автомобила, които
не са били включени и за които и двамата свидетели полицейски служители дават
еднопосочни показания и които св.В. е могъл да възприеме и от служебния
автомобил. От показанията на св.В., които кореспондират с писмените
доказателства-справка за нарушител се установява, че жалбоподателя към датата
на проверката е имал неплатени глоби за наложени административни наказания по
ЗДвП.
Съдът кредитира показанията на съпругата на
жалбоподателя, от които макар и заинтересовани, преценени критично и в унисон с
показанията на останалите свидетели дават ясна картина на случилото се и
обосновават изложената по – горе фактическа обстановка.
От правна страна, съдът не споделя инвокираните от
жалбоподателя възражения и релевираните от него
доводи по отношение на твърденията му, че е бил с включени
светлини за през деня и че е заплатил административните си наказания по ЗДвП
към датата на проверката. В хода на
съдебното производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН
нарушения по чл.190, ал.3 от ЗДвП и по чл.70, ал.3 от ЗДвП, освен
че са осъществени от обективна са консумирани и виновно от лицето, посочено като нарушител, който
извод кореспондира и с кредитираните показанията на разпитаните свидетели по делото.
От обективна страна, осъществените деяния съдържат признаците на
административни нарушения на транспортното законодателство в частта му за
спазване на законоустановения режим за движение по
пътищата. Извършените деяния съставляват нарушения на горецитираните
разпоредби от Закона за движение по пътищата от страна на водача и са основание
за реализирането на административно-наказателната му отговорност, като по
делото е установи безспорно личността на административно-наказателно
отговорното лице - жалбоподателя.
От кредитираните показания на свидетелите се установи по
безспорен начин, че жалбоподателя на посочените в акта време и място през деня е
управлявал моторно превозно средство без
включени светлини за движение през деня или с къси светлини, каквото задължение
предвижда чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Установи, се по
безспорен начин, че към 17.09.2020 г., жалбоподателя не е заплатил наложената
глоба с Фиш Н №936676. Поради което е осъществил от обективна страна състав на
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Деянията са извършени при пряк умисъл.
Съгласно разпоредбата
на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата,
отразени в актовете, издадени по реда
на този закон,
се считат за доказани, до
доказване на противното. В съставеният акт за установяване
на административно нарушение са отразени
действителни факти и обстоятелства, относно нарушения
на чл.190, ал.3 от ЗДвП и по чл.70,
ал.3 от ЗДвП. Съдът намира,
че нарушенията са извършени както от обективна, така
и от субективна страна. Наказващият орган се е съобразил
с действителната фактическа
обстановка и е наложил съответните наказания по чл.185 от ЗДвП, чийто размер е строго фиксиран от закона.
Съдът намира,
че в процеса се доказаха факти
и обстоятелства, които оборват доказателствената
сила на съставения
акт в частта му за нарушенията чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, в частността
относно обстоятелствата за поставяне на обезопасителни
колани от жалбоподателя и пътника.
С оглед на
гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за част от нарушенията.
Нарушенията не представляват маловажен случай, какъвто и
не се твърди от жалбоподателя. Същите не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушение от
същия вид. Още повече че според настоящият състав обществената опасност на
жалбоподателя не е незначителна, поради множеството му нарушения по ЗДвП, за
които са му наложени административни наказания.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно
постановление №20-0323-000799/26.10.2020 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен следва да бъде частично отменено.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД на
МВР – гр. Шумен по делото, съобразно уважената част от претенцията, в размер на
40.00 /четиридесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Жалбоподателят следва да заплати по сметка на ВПРС и пътните разноски за
явяване на свидетел.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0323-000799/26.10.2020 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен, В ЧАСТТА с която на С.Р.Х. с ЕГН ********** и с адрес ***, за нарушения по чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП са наложени административни наказания
“глоба” в общ размер на 40.00 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№20-0323-000799/26.10.2020 г., издадено
от Началника на РУ гр.
Велики Преслав при ОД
МВР-Шумен, В ЧАСТТА с която на С.Р.Х. с ЕГН ********** и
с адрес ***, за
нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.4, пр.1 и 2 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в
общ размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА С.Р.Х. с ЕГН ********** и с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.00
лв./четиридесет лева/.
ОСЪЖДА С.Р.Х. с ЕГН ********** и с адрес ***, да заплати на Районен съд – Велики Преслав
направените в настоящото производство разноски в размер на 08.18 лв./осем лева и осемнадесет стотинки/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: