Р Е Ш Е Н И Е
№............. 02.06.2021г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав на шести
октомври 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 6238
по описа за 2019 година
Делото е образувано по иск от „ЕОС Матрикс„ЕООД – София,
с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата И.Н.Н. задължения по договор за наем за сумите от
1604,35 лева незаплатена сума за главница по Договор за потребителски кредит
PLUS-01697161 от 04.09.2012г. и за 1395,65лева договорна лихва за забава за
периода от 20.07.2016г. до 10.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 11.07.2019г. - датата на завеждане на заявлението в съда
по ч.гр.д.№ 3607/2019г. на СтЗРС до окончателното плащане. Моли да бъде осъдена
да им заплати направените разноски в производствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор по молбата, в който ответницата оспорва изцяло основателността
на претенцията – оспорва валидността на прехвърлянето на вземанията на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на ищеца - с договор за цесия от 08.07.2015г.,
като клаузата на т.18 от Договора за потребителски паричен кредит е
неравноправна според чл.146, т.16 от ЗЗП – приложим съгласно чл.24 ЗПК и като
нищожна не поражда правни последици. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната главница и договорна лихва за забава –
тъй като ответницата е спряла плащанията преди 21.11.2014г. и при просрочване
на две или повече вноски цялото вземане става предсрочно изискуемо според т.5
от Договора за кредит, то вземането за главница е погасено по давност, а оттам и акцесорното вземане за лихва. Оспорват изцяло
претендираната дължимост.
В исковата си молба „ЕОС МАТРИКС” ЕООД излагат твърдения, че на 04.09.2012г.
в гр.Стара Загора бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01697161 между
„БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и ответницата И.Н.Н.
с
ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател, по силата на който „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД
предоставя на кредитополучателя кредит с общ размер 7000,00 лева.(седем хиляди
лева). Съгласно Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS- 01697161 от 04.09.2012г., ответникът се задължава да
погаси задължението си на 48 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на
264,73лв., с краен срок за погасяване - 19.08.2016г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят е плащал месечните си вноски до 21.11.2014г., след което е
преустановил плащанията си. Съгласно чл.5 от Договора, при забава на една или
повече месечни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забва в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. След
преустановяване на плащанията остава непогасено задължение по кредита в размер
на 5876,75лв.(пет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки), от които: 4481,10лв.- главница и 1395,65лв. - договорни лихви за
забава. Кредитът е станал изискуем на
19.08.2016г., с изтичане на крайния срок на
договора. На основание чл.5 от Договора, се поражда правния интерес от съдебно
претендиране на паричното задължение. На основание сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.07.2015г. и приложенията към него между
„БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД, с ЕИК *********
и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, задължението на И.Н.Н., с ЕГН **********, произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS- 01697161 от 04.09.2012г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите Длъжникът е уведомен, че считано от датата
на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. Поради
неплащане на погасителните вноски, на основание чл.5 от Договора, се поражда
правния интерес от съдебно претендиране на паричното задължение.Видно от
приложено пълномощно, Цесионера - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и адвокатско
дружество „Иванов и Денев" са изрично упълномощени от Цедента - „БНП
Париба Пърсънал Файненс" ЕАД, да извършват уведомяване от името на
Цедента. Уведомление за цесия е изпратено на постоянния адрес на
Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в договора. Писмото се връща в
цялост, като на известието за доставка е изписано „непотърсено". Въпреки
това, с връчване на препис от исковата молба по делото, Кредитополучателя
получава уведомлението за цесия, изходящо от „БНП Париба Пърсънал Файненс"
ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като
става надлежно уведомен, доколкото има възражения в тази насока. Разпоредбата
на чл.99 ал.З ЗЗД, е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник,
не опорочава изпълнението. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235 ал.З от ГПК. /съдебна практика в тази насока:
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/. На 11.07.2019г. „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд Стара
Загора, като бе образувано частно гражданско дело № 3607/2019г. Срещу
издадената заповед ответникът подава възражение, за което сме уведомени със
съобщение, надлежно връчено ми на 04.11.2019г.Във възражението се твърди, че
ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към
настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е
осъществено. Не ми е известно и основание, на което задължението за погасяване
на получения от длъжника кредит да е отпаднало.Горното поражда правния интерес
на представляваното от мен дружество да предяви иск за установяване на
вземането ни по Договор за потребителски кредит с номер PLUS-01697161 от 04.09.2012г., за сумата от 3000,00лв.(три
хиляди лева), от които: 1604,35лв.(хиляда шестстотин и четири лева и тридесет и
пет стотинки) - главница /част от общо дължимата в размер на 4481,10лв./ и
1395,65лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) -
договорни лихви за забава за периода от 20.07.2016г. до 10.07.2019г.,
представляващо останало неизпълнено задължение по договора за кредит. Молят да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че И.Н.Н., с ЕГН
**********, дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумата от 3000,00лв.(три хиляди
лева), от които: 1604,35лв.(хиляда шестстотин и четири лева и тридесет и пет
стотинки) - главница /част от общо дължимата в размер на 4481,10лв./ и
1395,65лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) -
договорни лихви за забава за периода от 20.07.2016г. до 10.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2019г. - датата на подаване
на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Молят да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото
гражданско дело. Предоставяме
банкова сметка, ***ата сума: Банка: ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, IB AN:
BG92UBBS80021008034630BIC: ***, По сметка на: ЕОС Матрикс ЕООД сложност
на делото. С настоящия отговор сезирам и
моля на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1
от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която
разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена
и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на
ищеца/ответника разноски.
На основание чл. 131 от ГПК ответницата
И.Н.Н. представя писмен отговор, в който заявява, че предявения от ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД - гр. София иск за признаване за установено, че И.Н.Н. дължи
на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 3000лева - главница, представляваща част
от общо дължимата главница в размер на 4481,10лв., и 1395,65 лв. - договорни
лихви за забава за периода от 20.07.2016г. до 10.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за допустими, но неоснователни. Съображенията й за това били следните.
Ищецът твърди, че на 04.09.2012г. в гр.Стара Загора е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01697161 между „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл"
АД), с ЕИК *********, в качеството на кредитор и доверителката ми И.Н.Н., в
качеството на кредитополучател, по силата на който „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД предоставя на кредитополучателя кредит с общ размер 7000,00
лева, със задължение за погасяване същия на 48 месечни анюитетни вноски, всяка
в размер на 264,73 лв., с краен срок за погасяване - 19.08.2016г. Твърди се
също, че кредитополучателят е плащал месечните си вноски до 21.11.2014г., след
което е преустановил плащанията, като е останало непогасено задължение по
кредита в размер на 5876,75 лв., от които: 4481,10 лв. - главница и 1395,65 лв.
- договорни лихви за забава. Според ищеца кредитът е станал изискуем на
19.08.2016г., с изтичане на крайния срок на договора. Ищецът твърди, че на
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
08.07.2015г. и приложенията към него между „БНП Париба Пърсънал Файненс"
ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД задължението на И.Н.Н., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS- 01697161 от 04.09.2012г., е изкупено от
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Оспорвам твърдението на ищеца, че по силата на така
цитирания Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.07.2015г.
е извършено валидно прехвърляне на вземанията на „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или
естеството на същото му позволяват това. В настоящия случай в т.18 от Договор
за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01697161 е уговорено, че кредиторът може
незабавно след сключване на Договора или по всяко друго време да прехвърли
правата си по този Договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително
да получи съгласието на кредитополучателя. Тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 16 от ЗЗП, защото дава възможност на заемодателя да
прехвърли по всяко време, без да иска съгласието на ответника, правата си по
договора на всяко трето лице, което избере, а това несъмнено може да доведе до
намаляване на гаранциите на ответника, защото за длъжника не е без значение
дали негов кредитор е избраната от него кредитна институция или друг правен
субект. В т.6.4 от договора е предвидено, че цесионерът може да цедира и
продава цедираните задължения на трето лице без предварителното съгласие на
цедента. Липсва изрична клауза, изискваща съгласието на длъжника за
прехвърлянето, с което същият се поставя в по- неблагоприятно положение спрямо
цесионера в сравнение с първоначалния кредитор.Освен това в договора не е
предвидена реципрочна възможност за ответника всяко трето лице по негов избор
да го замести в дълга му по същия договор по смисъла на чл. 102 ЗЗД, което
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
сделката и обуславя неравноправност на клаузата по т. 18 от договора за кредит.
По делото няма данни тази неравноправна клауза да е уговорена индивидуално,
т.е. да не е била изготвена предварително от кредитора и поради това ответникът
да е имал възможност да влияе върху съдържанието й (изискване на чл. 146, ал. 2
ЗЗП). Съобразно нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП доказването на тези обстоятелства
в настоящото производство е в тежест на ищеца. При липса на доказателства за
осъществено от ответницата въздействие върху съдържанието на клаузата по т. 18
от договора за кредит следва да се приеме, че клаузата е нищожна съобразно чл.
146, ал. 1 ЗЗП, приложим в случая по силата на чл. 24 ЗПК, и не поражда правни
последици.Според чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си
срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. В случая поради нищожността на клаузата по
чл. 18 от Договора за кредит на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП първоначалният
кредитор не е имал законовата възможност да прехвърли на ищеца с Анекс 1А към
Протокол № 1 към Рамков договор за цедиране на задължения, подписан на
02.06.2015г. процесното вземане. Посоченият анекс, с който първоначалният
кредитор е цедирал това вземане на ищеца се явява нищожен в тази му част,
защото противоречи на забраната на чл.26, ал.1 ЗПК, която не допуска
прехвърлянето му по смисъла на чл.99, ал.1 ЗЗД. След като цесията е нищожна в
тази й част, тя не е произвела правно действие и не е настъпил целеният
прехвърлителен ефект по отношение на процесното вземане. Следователно ищецът не
е носител на това вземане и не е активно материалноправно легитимиран да го
претендира от ответницата.В обстоятелствената част на исковата молба не е
уточнено кога е падежирала претендираната част от главницата, което значително
затруднява организирането на защитата на ответницата. Оттам не може да се
прецени и как точно е изчислена претендираната договорна лихва за забава. В
случая кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части и в погасителен
план към договора за кредит страните са уговорили отделни падежи за всяко
частично плащане. Самият ищец признава, че са извършвани някакви частични
плащания от ответницата, но не е посочил кои вноски по погасителния план са
погасени с тези плащания, респ. от кой момент твърди, че ответницата е
изпаднала в забава и дължи претендираната договорна лихва. От името на
доверителката си правя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната главница и договорна лихва за забава. Поради липсата на изложени
в исковата молба обстоятелства относно конкретните вноски, които се претендират
и лихвата върху тях, в момента не съм в състояние да изложа конкретни доводи за
давностния срок и погасителния му ефект върху отделните части от претендираното
от ищеца вземане. Моля обаче да имате предвид, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането. Следователно
за всяка вноска по погасителния план към договора за кредит тече отделен
давностен срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че кредитът е станал
изискуем на 19.08.2016г. е невярно - на тази дата е станала евентуално
изискуема само последната вноска, а изискуемостта на предходните вноски е
настъпила на съответните падежни дати. Следователно при изчисляването на
давностните срокове по чл.110 и чл. 11 ЗЗД следва да се отчете като начална
дата на давността падежът на всяко отделно частично плащане, което кредиторът
се е съгласил да приеме. Съгласно т.5 от процесния договор за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
предсрочната изискуемост. Доверителката ми е спряла плащанията преди датата
21.11.2014 г., посочена от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.
Неплащането на две месечни вноски е лишило длъжника от преимуществото на срока и
автоматично е предизвикало предсрочното настъпване на падежа на цялото
задължение по договора за кредит. За настъпването на посочената парвана промяна
не е необходимо каквото и да е изявление от страна на кредитора, което да се
доведе до знанието на длъжника, както изрично са се съгласили страните в
посочената т. 5 от договора. От датата на настъпване на предсрочната
изискуемост е изтекъл повече от петгодишен период преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което считаме, че вземането за
главница е погасено по давност. Моля също така да имате предвид, че с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла /чл.119 ЗЗД/ и ако
констатирате, че давността за цялата или за част от главницата е изтекла, да
приемете, че на това основание е погасено и акцесорното вземане за договорна
лихва за забава. В представения договор за кредит е визиран и кредит за покупка
на застраховка „Защита на плащанията". Нито от договора, нито от
обстоятелствената част на исковата молба става ясно дали така посочената
главница в размер на 1344 лв. е включена в първоначалния размер на кредита от
7000 лв., както и каква част от този евентуален „втори" кредит е била
усвоена от доверителката ми и към кой момент, респ. каква част от този
„втори" кредит се претендира в настоящото производство. При подписване на
договора за кредит на доверителката ми са били представени Застраховка „Защита
на семейството" и Общи условия за застраховка „Защита на
семейството", които не е ясно как кореспондират с кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията". В същото приложение е посочено, че
срокът на евентуалната застраховка е 12 месеца от датата на сключване, срок
който отдавна е изтекъл. Застраховката не е била подновявана от доверителката
ми за следващ период, т.е. няма как да бъде вменено на доверителката ми
изплащането на задължение, което не съществува.По отношение на представените с
исковата молба доказателства и направените доказателствени искания:Не се
противопоставям да бъдат приети като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и да бъде приложено ч.гр.д. № 3607/2019г. по
описа на Районен съд - Стара Загора.Не възразявам да бъде допусната исканата
съдебно-счетоводна експертиза.Поради изложеното по-горе, моля да отхвърлите
предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да присъдите на
доверителката ми направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците
поддържат исковата си молба чрез пълномощника адв.Капитанова, която претендира
за направените поделото разноски и представя писмена защита.
В съдебно заседание
ответницата оспорва изцяло предявените искове чрез пълномощника си адв.А.,
която в хода на устните състезания излага съображения, че съществува основание за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, като от анализа на процесния договор става ясно, че не е
спазено изискването на чл.11, т.10 от ЗПК, според тази норма договора за кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, изчислени към
момента на сключване на договора, като трябва да бъдат посочени годишния процент
на разходите по приложение на методиката, годишния процент на разходите следва
да съдържа, както и възнаградителната лихва, като следва да бъде изчислен по
специална формула, която да бъде посочена в договора. Тъй като
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, указаваща
погасяването на лихвата- на осн.чл.22 от ЗПК, като го прави недействителен,
като при недействителност на договора на осн.чл.223 ЗПК потребителят следва да
върне само стойността, като не дължи лихви по кредита. Следва платената от
нейната доверителка сума от 6734,87лева да бъде приспадната от общия размер на
кредита, като само в останалата част да бъде уважена претенцията на ищците.
Поддържа направенто си възражение за погасителна давност. Моли за присъждане на
направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.
Съдът като обсъди
събраните доказателства и като взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 3607/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1892/15.07.2019г. за сумата 1604,35лева за главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-697161 от 04.09.2012г. /частично от общо начислената главница от
4481,10 – дължима според ищеца/, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на заявлението в съда и 1395,65лева договорна лихва от 20.07.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и направени по делото
разноски в размер на 60лева държавна такса. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока
по чл.415, ал.1 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира вземане по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01697161/04.09.2012г.,
по силата на който ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, гр.София/ с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“АД/ е
предоставила на ответницата И.Н.Н. сума в размер на 7000лева, което
задължение кредитополучателят се е задължил да погаси на 48месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 264,73лева – с краен срок на погасяване 19.08.2016г.
според представения погасителен план.
На основание
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2015г. и
приложенията към него/анекс 1А към Протокол №1 към Рамков договор, в който под
№ 360 фигурира името на ответницата и размера на начислените й суми,
задължението на ответницата е изкупено от ищеца в настоящото производство –
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като на същата е изпратено уведомление за извършената цесия,
останало непотърсено, но в случая съдът счита, че същата е известена за
извършената цесия с връчване на исковата молба – която получила лично на
16.01.2020г. поради което съдът приема, че тя
е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/.
С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
Видно от
заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и
добросъвестно и отговарящо на поставените въпроси, кредитополучателката е
плащала дължимите вноски до 21.11.2014г., след което е преустановила
плащанията. На 05.09.2012г. е преведена сумата от 6703лева на ответника по
сметката й в Първа инвестиционна банка с посочено основание номера на договора
за кредит, като е отпуснат кредит от 7000ева, като е приспадната такса от
297лева, в това число 245лева – такса за усвояване,освен това е отпуснат кредит
за покупка на застраховка „Защита на плащанията„ – 1344лева, с размер на
анюитетната вноска от 264,73лева, лихва – 26,18% годишно и годишен процент на
разходите – 33,27% към датата на отпускане на кредита. До датата на цесията на
договора /08.07.2015г./ по него са получени плащания в общ размер на
6734,87лева, а след цесията едно плащане на 13.08.2015г. – сума в размер на
100лева.
Договорът
за потребителски кредит, обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Видно от процесния договор за потребителски заем, кредиторът
е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема,
годишният процент на разходите на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва, обаче, ясно разписана методика за формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 33,27% /. Съгласно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, е следвало
по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но
не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува
неяснота относно тези съставни елементи, като за потребителят не става ясно
какво се включва в общите му разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното,
според настоящият съдебен състав остават неясни както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Видно
от съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, а договорът
не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да
се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С
оглед изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи съответните правни
последици.
Съгласно
нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
В случая
съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 7000 лв.,
която сума е предоставена от ищеца на ответника, обстоятелство, което не се
оспорва от особения представител на ответника. От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се установява, че ответникът е изплатил по договора суми в общ размер от 6 834,87лв., като
тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста стойност на
кредита, в резултат на което съдът намира, че дължимата от ответника по
договора за кредит сума е в размер на 165, 13 лв., представляваща неплатена част от
главницата. На основание чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора
за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Следва искът да бъде
уважен само в частта, за която се установи че представлява чистата стойност на
кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него, т.е. – в частта до
размера на 165,13лева, които съдът изчисли служебно главница по процесния
договор за заем, като претенциите в останалата им част – за главница -
надвишаваща установените 165,13лева до общо търсените 1694,35лева – като част
от дължимите според ищеца 4481,10лева главница и за лихва за забава – изцяло до
търсения размер от 1395,65лева следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Следва да бъде присъдена и направената от ищцовото дружество разноски по
съразмерност на осн.чл.78,ал.1 ГПК - в размер на 3,30лева - от общо направените
60лева в
заповедно производство и 14,31лева – от общо 260лева в настоящото производство.
Следва в тежест
на ищеца на осн.чл.78,ал.3 ГПК да бъдат присъдени направените от ответника по
делото разноски – по 440лева във всяко от двете производства в размер на по 415,78лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв.В.А. ***, съдебен адрес ***, офис
3, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина,
ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано от Райна Иванова
Миткова-Тодорова, ЕГН **********, в качеството си на управител, със съдебен
адрес *** Симеон Велики №115, ет.2, чрез пълномощника адв.П.В.Д. ***, преупълномощена от
„ИВАНОВ И ДЕНЕВ-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”, съдебен адрeс гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 115, ет.2, сумата
от 165,13лева/сто шестдесет и пет лева и 13стотинки/главница – неизплатен
остатък от чистата сума по Договор за потребителски паричен кредит сключен
между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с номер PLUS-01697161 от 04.09.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.07.2019г., до окончателното й изплащане,за която сума
има издадена заповед №1892/15.07.2019г. по ч.гр.д.№3607/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ в останалата им част
исковете, предявени от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано
от Райна Иванова Миткова-Тодорова, ЕГН **********, в качеството си на
управител, със съдебен адрес *** Симеон Велики №115, ет.2, чрез пълномощника адв.П.В.Д. ***, преупълномощена от
„ИВАНОВ И ДЕНЕВ-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”, съдебен адрeс гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 115, ет.2, против И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено по
отношение на ищеца, че същата му дължи сумите - в частта над признатите
165,13лева до размера на общо търсените 1604,35лева главница – претендирани
като част от общо дължимата му според ищеца главница от 4481,10лева и
1395,65лева договорна лихва за забава за периода от 20.07.2016г. до
10.07.2019г., претендирани по Договор за потребителски паричен кредит
сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД с номер PLUS-01697161 от 04.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.07.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед №1892/15.07.2019г. по ч.гр.д.№3607/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано
от Райна Иванова Миткова-Тодорова, ЕГН **********, в качеството си на
управител, със съдебен адрес *** Симеон Велики №115, ет.2, чрез пълномощника адвокат П.В.Д., преупълномощена
от „ИВАНОВ И ДЕНЕВ-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”, частта от направените разноски по настоящото производство в
размер на 14,31лева/четиринадесет лева и 31стотинки/, както и сумата от 3,30лева/три лева и 30стотинки/разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, представлявано
от Райна Иванова Миткова-Тодорова, ЕГН **********, в качеството си на
управител, със съдебен адрес *** Симеон Велики №115, ет.2, чрез пълномощника адвокат П.В.Д., преупълномощена
от „ИВАНОВ И ДЕНЕВ-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес *** частта от направените от нея разноски по настоящото
производство в размер на 415,78лева/четиристотин и
петнадесет лева и 78стотинки/,
както и сумата от 415,78лева/четиристотин и
петнадесет лева и 78стотинки/
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: