№ 1472
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „П.**М.**“ ЕООД твърди, че предметът му на дейност бил
свързан с инвестиции, продажба и отдаване под наем на недвижими имоти,
както и с консултантски услуги в тази област. От страна на първоначалния
едноличен собственик „**б.“ ЕООД в капитала му било апортирано право на
собственост върху недвижими имоти. Апортът обаче не бил вписан в имотния
регистър и поради това не бил противопоставим на вписаната междувременно
по искане на кредитори на „**б.“ ЕООД възбрана върху апортираните имоти.
Ето защо в хода на открито впоследствие производство по несъстоятелност на
„**б.“ ЕООД било предприето изпълнение върху имотите за задължения на
третото лице. Това довело до невъзможност за търговска експлоатация на
правото на собственост върху апортираните имоти от страна на молителя и
затруднило дейността му, която през м. 12.2021 г. в резултат от последвалата
усложнена финансова и епидемиологична обстановка в страната била
преустановена. Настъпила трайна невъзможност за погасяване на
изискуемите частноправни и публичноправни задължения на дружеството. По
изложените съображения молителят твърди, че считано от 31.12.2021 г.
изпаднал в неплатежоспособност и моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност на това основание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, учредено през 2015 г., което в
съответствие с вписания в търговския регистър предмет е осъществявало
дейност по отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти
(с код на икономическа дейност 6820). Капиталът на дружеството е формиран
от непарична вноска на право на собственост върху недвижими имоти,
собственост на първоначалния едноличен собственик „**б.“ ЕООД, спрямо
когото през 2017 г. е открито производство по несъстоятелност.
1
Според заключението на СИЕ към момента на устните състезания
молителят има изискуеми публичноправни задължения (главница и лихва)
към държавата в размер от 10 687,94 лв. Наред с това са осчетоводени и
изискуеми задължения към частноправни субекти (по договор за счетоводно
обслужване, по договор за заем, задължения към работници/служители).
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и
т. 4 ТЗ, за които към настоящия момент няма данни да са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице, а презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че в
периода 2018 г. – 2021 г. молителят е имал отрицателен финансов резултат
(загуба) и коефициенти за ликвидност значително под референтните
стойности (така например коефициентът за обща ликвидност като изразител
на платежоспособността, формиран от съотношението между краткотрайните
активи и краткосрочните задължения, към момента на устните състезания е
0,0308 лв. при референт 1). Тази стойност не би се променила при отчитане
на посочените в молбата на молителя от 04.10.2022 г. споразумения за
разсрочване на част от задълженията, тъй като новите падежи (2019 г., 2020
г.) предхождат датата, към която е изчислен актуалният коефициент за
ликвидност (31.05.2022 г.). Ликвидността не би се подобрила до референтно
състояние и ако се приеме, че в полза на молителя е възникнало и към
настоящия момент съществува вземане, произтичащо от извършеното
осребряване на правото на собственост върху апортираните в капитала му
недвижими имоти с цел погасяване задълженията на трето лице (на
апортиращия). Това е така, защото вземането е спрямо длъжник в открито
производство по несъстоятелност, няма данни да е приключило
производството по приемането му, нито за предстоящо осребряване на
имущество, от което молителят да бъде удовлетворен, ако вземането бъде
прието, а същевременно, видно от обявените в търговския регистър актове,
има и други неудовлетворени кредитори, с които молителят би се
конкурирал. Поради изложеното вземането на молителя спрямо „**б.“ ЕООД
не може да се определи като краткосрочно и според настоящия състав не
би следвало да участва във формиране на коефициента на обща ликвидност,
нито би довело до платежоспособност на длъжника, разгледана като трайна
възможност за своевременно (незабавно или поне в разумен срок)
удовлетворение на кредиторите с изискуеми вземания.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
2
критерият за трайност на състоянието, тъй като молителят не извършва
търговска дейност от продължително време (за периода 2020 г. – 2022 г.),
която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови
осъществяването й. Според счетоводните данни активите на дружеството са
били основно дълготрайни материални и финансови активи - съответно
апортираните имоти, които обаче вече са осребрени за погасяване на
задължения на „**б.“ ЕООД, и инвестиции в дъщерни предприятия, каквото е
дружеството в несъстоятелност „**б.“ ЕООД. Същевременно от
служебно изисканата справка се установява, че молителят не разполага с
парични средства по банкови сметки, нито с право върху МПС
Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на
неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо
молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че
молителят има непогасени публични задължения, падежирали още през 2016
г. и 2017 г. (вж. таблица № 4 на СИЕ), но същевременно няма данни относно
финансовото му състояние за тези години, от които да се прецени дали
неизпълнението се е дължало на невъзможност за това. Първият момент, в
който са налице сигурни данни, сочещи на неплатежоспособност, е
31.12.2018 г., към която дата е обобщено финансовото състояние на молителя
за 2018 г. съгласно заключението на СИЕ и към която дата молителят е
имал изискуеми непогасени краткосрочни задължения. Ето защо и поради
необходимостта от зачитане на критерия „ трайност на състоянието“ съдът
намира, че за начална относно неплатежоспособността следва да се определи
датата 31.12.2018 г.
Обстоятелството, че част от задълженията, които са били падежирали
към 31.12.2018 г., впоследствие са били разсрочени, не дава основание да
бъде определена друга (по-късна) начална дата, тъй като и след отлагане на
тяхната неизискуемост са останали други падежирали и непогасени в
дълъг период от време парични задължения към други кредитори (арг. чл.
608, ал. 3, изр. 2 ТЗ). Такива според заключението на СИЕ са задълженията
към доставчици до 1 година (1 хил.лв.), задължения към предприятия от група
(2 хил.лв.), осигурителни задължения до 1 година (2 хил.лв.) и данъчни
задължения до 1 година (3 хил.лв.), като за събиране на част от тях още през
2017 г. е било образувано и изпълнително дело (вж. Постановление за
налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК).
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване
разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
справката за открити банкови сметки. Ето защо с определение от 07.12.2022 г.
3
съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението
им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски.
Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.**М.**“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„П.**М.**“ ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„П.**М.**“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.**М.**“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 538/2022 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „П.**М.**“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на
съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр.
2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4