Р Е Ш Е
Н И Е
№ 82
град Велико Търново, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на втори
март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 752/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 205, ал. 5 от
Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.
Образувано е по жалба на *** К. А., като пълномощник на Л.Н.А., с адрес ***,
против Заповед № 109/01.12.2021 г., издадена от директора на СУ „Цветан
Радославов“ – гр. Свищов, с която на основание чл. 259, ал. 1 и чл. 199, ал. 1,
т. 5 от ЗПУО, на Л.Н.А., ученик в *** клас на СУ „Цветан Радославов“ – гр.
Свищов, е наложена санкция „Преместване в самостоятелна форма на обучение“ за
учебната 2021/2022 година. Според жалбоподателя заповедта е издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон. Конкретно се сочат нарушения на чл. 199, ал. 1, чл. 203,
ал. 1, предл. последно, чл. 204, чл. 201, ал. 1, изр. първо от ЗПУО и чл. 59,
ал. 2, т. 3 от АПК. Оспорва се извършването на деянията, санкционирани с
процесната заповед. Моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна и да му
бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът
по жалбата – директора на Средно училище „Цветан Радославов“ – гр. Свищов, чрез
пълномощника си *** Цв. Д., оспорва жалбата като неоснователна по съображения,
изложени в писмена защита. Счита, че оспорваната заповед е процесуално
законосъобразна и не разкрива противоречие с материалноправните разпоредби на
закона. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият
Л.Н.А. е ученик в *** клас на СУ „Цветан Радославов“ – гр. Свищов през учебната
2021/2022 г. Същият е навършил пълнолетие на 23.08.2021 г.
Със
заповед № 312/25.06.2021 г. на директора на СУ „Цветан Радославов“, на Л. И.,
ученик от *** клас е наложена санкция
„предупреждение за преместване в друго училище“. Като мотиви и посочено
създаване на проблеми по време на учебни часове, допуснати 30 отсъствия по
неуважителни причини и палене на дезинфектант в класната стая. Със заповед №
55/28.10.2021 г. на директора на СУ „Цветан Радославов“, на жалбоподателя е
наложена санкция „забележка“, с мотиви „ученикът е допуснал 26 неуважителни
отсъствия“. Липсват данни, че заповедите са надлежно съобщени своевременно на
родител или лично на жалбоподателя /информация за тях е въведена в електронния
дневник „Школо“ на 06.12.2021 г./, съответно съдът приема, че същите не са
влезли в сила към датата на издаване на процесната заповед.
Със
заповед № 45/26.10.2021 г. на директора на СУ „Цветан Радославов“ е определен
екип за осигуряване на обща подкрепа за личностно развитие и преодоляване на
проблемното поведение на Л. А.. От екипа е изготвен и утвърден от директора
план за обща подкрепа за личностно развитие на ученика с предвиден период на
дейностите – 01.11.2021 г.-10.12.2021 г.
С
вх. № 612/17.11.2021 г. е постъпил доклад от екипа относно поведението на
ученика през учебната година.
На
19.11.2021 г. в училището е установено, че е счупена мивка в тоалетна на 4 етаж.
След преглед на записите от охранителните камери се е установило, че в
санитарното помещение са били жалбоподателят и М.П., ученик от *** клас.
С
вх. № 640/29.11.2021 г. от Т.М. – класен ръководител на *** клас, е постъпило
предложение от същата дата на жалбоподателя да бъде наложена санкция преместване от дневна в самостоятелна форма на
обучение за учебната 2021/2022 година. Като причини е посочено следното:
умишлено разрушаване на училищно имущество – счупване на мивка в санитарен
възел на 19.11.2021 г. по време на учебен час в съучастие с друг съученик от
класа, като проявите на рушене на училищна собственост не са еднократни – през
м. май ученикът многократно организирал в класната стая пръскане на
дезинфектант по пода и чиновете, последвано от запалване; от началото на
учебната година ученикът е допуснал 81,5 неуважителни отсъствия, като за
допуснати 26 такива му е наложена забележка със заповед № 55/28.10.2021 г.;
чести прояви на неуважение към учител в часовете по математика,
незаинтересованост и липса на внимание в часовете по химия и ООС и други учебни
предмети, често с поведението си пречи на учителите да изпълняват служебните си
задължения; ученикът е отправял пред свидетели заплахи за физическа разправа
към учител по математика; ученикът често отказва да работи в учебните часове,
не изпълнява указанията на учителите и системно си позволява да ползва телефон
по време на учебен час.
С
вх. № 641/29.11.2021 г. от класния ръководител на *** клас е постъпил протокол
от същата дата. Съгласно съдържанието му на 24.11.2021 г. в периода от 10,34 ч.
до 10,44 ч. са проведени разговори на кл. ръководител с майката на Л.А. и
бабата на М.П., при което те били уведомени за участието на двамата ученици в
умишлено разрушаване на училищно имущество – счупване на мивка в женска
тоалетна на 4 етаж в Голям училищен корпус на 19.11.2021 г. по време на учебен
час, и били поканени за присъствие на заседанието на Педагогическия съвет на
29.11.2021 г. от 14,30 ч. за разглеждането на деянието и налагането на санкция
на учениците.
С
вх. № 642/29.11.2021 г. е постъпил доклад от Б.М. – училищен психолог, в който
същият е направил извод, че присъствената форма на обучение не е подходяща за
Л. А. и наличните механизми в училище за оказване на подкрепа за преодоляване
на проблемното поведение са изчерпани поради липсата на съдействие от страна на
ученика и семейството. За него най-полезна би била самостоятелната форма на
обучение.
На
29.11.2021 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет при СУ „Цветан
Радославов“, за което е съставен Протокол № 6 от същата дата, на който единодушно
с 35 гласа „за“ е взето решение да предложи на директора на училището да наложи
санкция на Л.А. преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение със
срок до края на учебната 2021/2022 година. Отразени са изказвания на класния ръководител
и на преподавателите по гражданско образование, химия и опазване на околната
среда, математика, български език и литература, английски език. В протокола е
отразено също така, че „ученикът Л.Н.А. присъства на заседанието на Педагогическия
съвет за изслушване“.
На
30.11.2021 г. е проведена среща между ответника и жалбоподателя, в присъствието
на още трима преподаватели, при която отново бил изгледан записа от камерата.
Жалбоподателят отново заявил, че неговият съученик и приятел М.П. е счупил
мивката. Към протокола са приложени разпечатки, за които се сочи, че са от
проведен чат с М.П..
При
тази фактическа обстановка е издадена процесната заповед № 109/01.12.2021 г. от
директора на СУ „Цветан Радославов“, с която
на основание чл. 259, ал. 1, чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО, решение на
педагогическия съвет за налагане на санкция „Преместване в самостоятелна форма
на обучение“ по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО и във връзка с протокол от
проведена среща за повторно изясняване на факти и обстоятелства, свързани с
умишлено разрушаване на училищно имущество на 19.11.2021 г., на Л.Н.А., ученик
в *** клас на СУ „Цветан Радославов“ – гр. Свищов, е наложена санкция
„Преместване в самостоятелна форма на обучение“ по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗПУО
за учебната 2021/2022 година. Като мотиви за налагане на санкцията е посочено
следното:
-
От началото на учебната година ученикът е допуснал 81
отсъствия по неуважителни причини. Наложена е санкция „Забележка“ със заповед №
55/28.10.2021 г. на директора на училището за допуснати 26 отсъствия по
неуважителни причини до 18.10.2021 г.
-
Чести прояви на неуважение към учител в часовете по
математика; незаинтересованост и липса на внимание в часовете по химия;
-
Отправяне на заплахи за физическа саморазправа с
учител по математика;
-
Умишлено разрушаване на училищно имущество на
19.11.2021 г. /счупване на мивка в санитарен възел на 4 етаж/ в съучастие с
друг ученик от класа.
-
Умишлено набеждаване на негов съученик за извършеното
деяние и даване на невярна информация на изслушването му от Педагогическия
съвет на училището на 29.11.2021 г.
-
При провеждане на среща с ученика за допълнително
изясняване на факти и обстоятелства, свързани с умишленото счупване на мивката,
бил изгледан неколкократно видеозапис от камера в училище, от който ставало
ясно, че Л. е през цялото време в санитарното помещение, а съученикът му стои
до вратата. Независимо от фактите, на зададените уточняващи въпроси Л. дал
противоречиви обяснения и отново прехвърлил отговорността за деянието върху
съученика си;
-
Проявите на неспазване Правилника на училището и
рушене на училищна собственост не били за първи път. В края на учебната
2020/2021 г. Л.А. имал прояви, свързани с умишлено палене в класната стая /пръскане
на повърхности с дезинфектант и запалване/ и правене на видеозапис на тези
действия. С ученика били водени многократни разговори от страна на класен
ръководител, зам. директор и директор по отношение на тези прояви. При всяка
една от тези срещи той отричал своята вина и отговорност;
В
заповедта също така са изброени предприетите дейности за мотивиране на ученика
за преодоляване на проблемното поведение: консултации по учебни предмети,
консултации с училищен психолог за преодоляване на проблемно поведение.
Предприетите дейности нямали резултат поради системните отсъствия на ученика в
периодите на присъствено обучение и явно нежелание да участва в допълнителни и
извънкласни дейности. Друга причина била продължителното обучение в ЕСР на
класа, поради наложена карантина и последваща ротация. Ученикът имал виждането,
че може да се справи сам и не са му необходими допълнителни консултации или
други дейности.
Заповед
№ 109/01.12.2021 г. е връчена на Л.А. на 01.12.2021 г. С жалба, подадена в съда
на 13.12.2021 г. жалбоподателят е оспорил наложената му санкция.
В
хода на съдебното производство са приети представените от страните писмени
доказателства. Извършен е оглед на представените от ответника видеозаписи. Приета
е изпратената от РУ на МВР – Свищов преписка, образувана по сигнал вх. №
352000-6736/2021 г. от директора на СУ „Цв. Радославов“. Изслушани са
показанията на свидетелите Е. И. Ц. – майка на жалбоподателя, Т.И.М.– класен
ръководител и П.Д. П.– заместник-директор на СУ „Цветан Радославов“.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от адресата на заповедта. Разгледана по същество е
основателна, предвид следните аргументи:
При
извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен
административен орган, а именно директорът на СУ „Цв. Радославов“, в рамките на
вменените му правомощия по чл. 203, ал.1 от ЗПУО и в предвидената от закона
писмена форма, поради което същият представлява валиден административен акт.
Процесната
заповед обаче е издадена при неспазване на изискванията за форма, в нарушение
на материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Аргументите за това са следните:
Съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗПУО в заповедта по ал. 1 се посочват видът на санкцията,
срокът и мотивите за налагането й. Посочване на мотиви означава излагането на
фактически и правни основания за налагане на санкцията. В случая обжалваната
заповед съдържа фактически основания, но не съдържа правни основания.
Изписаните от издателят на акта правни норми в заглавната част на обжалваната
заповед не представляват правни основания, тъй като се отнасят само до
компетентността на органа да издава заповеди по ЗПУО, а освен това едновременно
посочените разпоредби на чл. 199, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПУО са
взаимноизключващи се. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО предвижда
налагане на санкции на ученици при неизпълнение на задълженията, определени в
този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за
дейността на училището и след изчерпване на останалите механизми за въздействие
върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на
учениците. Следователно за да се наложи на даден ученик наказание следва да са
налице кумулативно изискваните от закона предпоставки като една от тях е
неизпълнение на задължения на ученика, които задължения са посочени в закона, в
нормативните актове по прилагането му и в правилника за дейност на училището.
Нито в обжалваната заповед, нито в предхождащите я подготвителни актове
/предложението на класния ръководител и решението на Педагогическия съвет/ са
посочени конкретните правни норми от ЗПУО, нормативните актове по неговото прилагане
или правилника за дейността на училището, които са били нарушени от
жалбоподателя, а е недопустимо съдът да издирва и допълва правните основания за
издаване на акта. Този пропуск не може да бъде саниран с посочване на правни
основания едва в писмената защита на проц. представител на ответника, тъй като съобразно
Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в
съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по
оспорване на акта. Непосочването на
правни основания затруднява съществено правото на защита на санкционираното
лице и препятства извършването на проверка от съда на материалната
законосъобразност на акта. Обжалваната заповед макар да е издадена от
компетентен орган и в нея да са посочени фактически основания, е в нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 предл. 2 от АПК. Непосочването на правното основание в акт
със санкционен характер винаги има за последица неговата отмяна /напр. по
аналогичен казус Решение № 4234 от
21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15620/2018 г., VII о./.
На
следващо място, част от нарушенията на ученика не са индивидуализирани като
времеви период – не става ясно кога ученикът е допуснал процесните нарушения,
посочени в т. 2 и 3 от мотивите на оспорената заповед /чести прояви на
неуважение към учител в часовете по математика; незаинтересованост и липса на
внимание в часовете по химия; отправяне на заплахи за физическа саморазправа с
учител по математика/. За изясняване на тези обстоятелства не се съдържат
данни и в останалите документи в преписката, включително в писменото
предложение на класния ръководител. Липсват писмени доказателства по делото в
подкрепа на тези констатации, въпреки че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест
на издателя на административния акт е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания за издаването му. Този пропуск на административният орган не е
преодолян и чрез допуснатите гласни доказателства в проведеното с. з. Неточното
и неясно посочване на фактическите основания за издаване на заповедта
препятства както пълноценното участие и защита на ученика в административното
производство, така и съдебния контрол относно спазването на материалния закон.
При
издаването на заповедта са допуснати и съществени процесуални нарушения. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за
неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, отчитайки неговото ниво
на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни
гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и
постановяването на законосъобразен акт, уредени в чл. 204 от ЗПУО и чл. 64 и
чл. 65 от Наредбата за приобщаващото образование /НПО/. С оглед на това е
безспорно, че нарушаването на процедурните правила, тогава, когато това
нарушение е на съществено правило, което гарантира правата на ученика, и само
по себе си нарушението е съществено, т.е. повлияло е или е могло да повлияе на
съдържанието на акта, ако не беше допуснато, е основание да се направи извод за
незаконосъобразност на оспорения акт. В производството по налагане на санкция
по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО е безспорно, че изискването за изслушване на ученика,
както и изискването за уведомяване на родителя и на съответните териториални
структури за закрила на детето са съществени правила, които гарантират правата
на ученика, поради което нарушаването им е съществено нарушение на процедурните
правила. В случая жалбоподателят е навършил пълнолетие на 23.08.2021 г., с
което е придобил пълна дееспособност и е престанал да бъде дете съгласно чл. 2
от Закона за закрила на детето, поради което съдът намира, че не могат да
намерят приложение разпоредбите, въвеждащи задължение за уведомяване на
родителя и на съответните териториални структури за закрила на детето, и за
присъствието на психолог или на педагогически съветник при изслушването. В
нарушение на чл. 26 от АПК обаче за започналото производство по налагане на
санкция не е уведомен жалбоподателя. Арг. за това е и нормата на чл. 204, ал. 2
от ЗПУО, според която непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но
със съгласието на родителите си. Обстоятелството, че пълнолетният ученик е бил
поканен за изслушване не се установява със свидетелски показания, а с писмени
доказателства, каквито не са представени по делото. Още повече, че и
свидетелските показания в тази насока са противоречиви – св. Ц. твърди, че
синът й е бил уведомен в деня на провеждане на педагогическия съвет, а св. М. –
че е уведомила Л. на 24.11.2021г., което обаче не е отразено в изготвения от
нея протокол. Вярно е, че за педагогическия съвет е уведомена майката на
жалбоподателя /устно в нарушение на чл. 64, ал. 1 от НПО според протокол вх. №
641/29.11.2021 г., което обаче не е съществено нарушение/, но от съдържанието
на въпросния протокол е видно, че Е. Ц. е уведомена единствено за инцидента със
счупването на мивката. Същевременно от предложението на класния ръководител,
протокола от заседанието на Педагогическия съвет и процесната заповед е видно,
че на жалбоподателя е вменено извършването и на други нарушения. Чл. 64, ал. 2
от НПО изисква в уведомлението да се посочи извършеното от ученика нарушение. Това
означава да се посочат всички нарушения, по отношение на които се води
санкционното производство, а не само едно или някои от тях. Разпоредбата е
императивна, като същата гарантира пълноценното и адекватно участие на ученика
в започналото санкционно производство, а неспазването й съществено нарушава
правото на защита на лицето, тъй като фактическите основания за налагане на
наказанието не са му били известни и той не е могъл да се възползва от правото
си да се защити срещу тях пред Педагогическия съвет, за чието провеждане не е
бил надлежно уведомен, независимо че е присъствал на него.
Освен
това, преди налагането на санкция директорът задължително следва да изслуша
ученика или да се запознае с писмените му обяснени – чл. 204, ал. 3 от ЗПУО и
чл. 65, ал. 1 от НПО. Това означава да бъде дадена възможност на ученика да
изложи своята позиция по вменените му нарушения и предложената санкция. В
случая Л.А. се е явил на заседанието на Педагогическия съвет, който не е
компетентен орган да проведе изслушването съгласно чл. 65, ал. 1 от НПО – така напр.
Решение № 2419 от 19.02.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 7100/2018 г., VII о., тъй като е съмнително доколко
ученикът би могъл относително спокойно да изложи становището си при такова
изслушване, съобразно числения състав на съвета и положението му на зависимост
спрямо членовете на ПС. Но по-същественото е, че в протокола от заседанието на
Педагогическия съвет е отразено единствено, че „ученикът Л.Н.А. присъства на
заседанието на Педагогическия съвет за изслушване“. От този протокол по никакъв
начин не става ясно каква е изразената позиция на жалбоподателя по конкретните
нарушения и това не може да бъде приравнено на „изслушване“ по смисъла на
закона.
Вярно
е, че на 30.11.2021 г. ответникът е провел среща с ученика, но от представения
протокол е видно, че изслушването е касаело единствено инцидента със счупването
на мивката, но не и другите вменени нарушения, за които му е наложена
процесната санкция. В случая е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на защита
на санкционираното лице. При налагането
на санкция по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО /особено на най-тежката такава по т. 5/
следва да бъдат спазени императивните изисквания на закона с оглед защита
правата на санкционираното лице, което в настоящия случай не е направено.
Не
е доказано безспорно по делото и вмененото нарушение – че жалбоподателят умишлено
е разрушил на 19.11.2021 г. мивка в санитарно помещение на 4 етаж в училището,
което всъщност е водещият мотив за налагане на процесното наказание. От
свидетелските показания и от протокола от проведената среща на 30.11.2021 г. е
видно, че жалбоподателят винаги е твърдял, че не той, а М. П. е счупил мивката.
Единственото доказателство в подкрепа на становището на адм. орган е приложеният
към протокола от 30.11.2021 г. чат с М.П. /според отразеното в протокола/, в
който П. твърди, че извършител на деянието е жалбоподателят. Следва да се
посочи, че от показанията на св. Д. става ясно, че М. П. също е присъствал на
заседанието на педагогическия съвет на 29.11.2021 г., но това и съответно позицията
на този ученик по никакъв начин не са отразени в представения протокол. Същевременно
обаче в хода на образуваната по сигнал на ответника преписка в РУ на МВР –
Свищов, приключена с извод за липса на престъпление, са дадени обяснения от М.П.
и Л.А., според които мивката /стара и неизползваема – последното се подкрепя от
снимковия материал/ е счупена по невнимание от М.П., който се облегнал на нея
докато чакал съученика си. Извършеният от съда в присъствието на страните преглед
на видеозаписа от охранителната камера в училището също не води до извод за
невярност на обясненията на П. и А. пред органите на МВР, тъй като от записа е
видно, че ученикът с белия суитчър /П./ не стои през цялото време на вратата на
тоалетната /както се твърди в заповедта/, а нееднократно влиза изцяло в
помещението, т.е. е напълно възможно събитията да са се осъществили именно по
начина, твърдян от жалбоподателя и П. пред РУ – Свищов. При тези противоречиви
доказателства не може да бъде прието единствено въз основа на обясненията на П.
в чат-приложението, че жалбоподателят е унищожил, и то умишлено, училищно
имущество. С оглед на това защитното поведение на А., прието от адм. орган като
„умишлено набеждаване на негов съученик“, също по никакъв начин не може да бъде
квалифицирано като основание за налагане на санкция.
По
отношение на неизвинените отсъствия по неуважителни причини следва да се
отбележи, че от показанията на тримата свидетели се установява, че са натрупани
основно поради предприето семейно пътуване в Дубай, като жалбоподателят предварително
е направил неуспешен опит да бъде освободен от присъствие в училище поради тази
причина – говорил е с кл. ръководител, секретар и зам. директора. Следва обаче
да се посочи, че съгласно чл. 62, ал. 1, т. 4 от Наредбата за приобщаващото
образование освобождаването до 7 учебни дни от директора на училището става въз
основа на мотивирано писмено заявление от родителя, а не от ученика, т.е. неподаването
на съответното писмено заявление не може да бъде вменено във вина на А..
С
оглед изложеното процесният административен акт е издаден при наличието на
отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, което обуславя
неговата незаконосъобразност.
При
този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски, възлизащи на 610 лв. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600
лв. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2 /какъвто е настоящият случай/, възнаграждението е 500 лв. В
случая заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава минимално предвидения
размер, но с оглед фактическата и правна сложност на делото, и обема на
извършените процесуални действия съдът намира, че заплатеното възнаграждение е
справедливо и адекватно.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Заповед
№ 109/01.12.2021 г., издадена от директора на СУ „Цветан Радославов“ – гр.
Свищов. ОСЪЖДА Средно училище
„Цветан Радославов“ – гр. Свищов да заплати на Л.Н.А., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща
разноски по делото. Решението може да
се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните. |
|
|
|
|
|
|
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: