Решение по дело №783/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 172
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20192100200783
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    52                                  01.08.2019 година                      град Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд,       наказателно отделение,         І   състав

На първи август                           две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. СВЕТЛИН ИВАНОВ

                                                           2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар: Павлина Костова

Прокурор: Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Иванов частно наказателно дело № 783 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас по реда на чл.42 ал.2 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, Европейска заповед за арест от 04.07.2019 г., издадена по наказателно дело № St 323/18 к от прокурор в Прокуратура – Залцбург, Република Австрия, потвърдена от Районен съд - Залцбург, с която се иска предаване на българския гражданин И.С.Г., ЕГН ********** на австрийските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване.

В проведеното открито съдебно заседание лицето, чието предаване се иска - И.С.Г., изразява доброволно съгласие да бъде предаден на австрийските съдебни власти. Отказва се от прилагане на принципа на особеността. В срока по чл.45 ал.2 от ЗЕЕЗА Г. не оттегля, а потвърждава даденото съгласие за доброволно предаване, и изрично заявява желание да бъде предаден на австрийските съдебни власти.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки по чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА, и липсата на основания за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, за предаване на лицето на компетентните австрийски съдебни власти, съгласно изрично изразеното от него съгласие за това.

Защитникът на лицето, чието предаване се иска, се присъединява към становището на прокурора за наличие на предпоставките по чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА, исканото лице да бъде предадено на компетентните австрийски съдебни власти.

 

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съдържанието на Европейската заповед за арест и съпровождащия я превод, изразените от страните становища и съобрази закона,  прие за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска – И.С.Г. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр.М., с постоянен адрес ***, и е *******, ******** гражданин, с ***** образование, *****, осъждан, понастоящем работи в гр.******* като *********.

Приложената по делото Европейска заповед за арест е издадена на 04.07.2019 г. от магистър Карин Шперлинг – прокурор в Прокуратура- Залцбург, компетентен орган на съдебна власт на Република Австрия, и с нея се иска предаване на българския гражданин И.С.Г. на австрийските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по наказателно дело № St 323/18к, по обвинение в извършването на пет отделни престъпления, осъществени в периода от 09.05.2015г. до 98.11.2018 г. в гр.Бергхайм и в други населени места в Република Австрия, четири от които квалифицирани като тежка измама по занятие съгласно §§ 146, 147, ал. 2, 148, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, а петото – квалифицирано като изпиране на пари съгласно § 165, ал. 1 и ал. 4, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, наказуеми с лишаване от свобода до десет години.

Разглежданата Европейска заповед за арест по форма и съдържание съответства на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, в писмена форма съобразно утвърдения формуляр, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган. Описани са характерът, правната квалификация на престъпленията и обстоятелствата, при които са били извършени. Посочени са видът и размерът на максималните наказания, предвидени за тези престъпления според закона на издаващата държава. Отразени са данни за датата и издателя на заповедта, за номера на делото - St 323/18к, по което се иска предаване на лицето с цел провеждане на наказателно преследване, описани са характерът и правната квалификация на престъпленията, както и обстоятелствата, при които са били извършени. Изрично е посочено, че българският гражданин И.Г., заедно с още четири лица, намирайки се в гр.Бергхайм, Република Австрия, подвеждал по занятие правоимащи служители на банкови институции чрез заблуждаване относно факти да извършват действия, а именно да издадат кредитни карти, като се представял за платежоспособен и добронамерен получател на кредитни карти, притежаващ съответните средства за покритие на банковата сметка, с намерение да набави противозаконно материална облага за себе си, с които действия причинил на жертвите имуществена щета в размер над 5000 евро, а именно:

а. На 18.06.2018г. на банка DC Bank AG – щета в размер на 22736.86 евро;

б. На 20.06.2018г. на Raiffeisenbank – щета в размер на 7795.84 евро;

в. На 18.06.2018г. на банка Easy Bank AG, като деянието останало недовършено;

г. На 08.06.2018г. на банка American Express Europe S.A., като деянието останало недовършено, с правна квалификация по §§ 146, 147, ал. 2, 148, втори казус от австрийския Наказателен кодекс.

Наред с изложеното, в периода между 09.05.2015г. и 08.11.2018г., И.Г. и същите четири лица, като членове на организирана престъпна група в Бергхайм и други населени места в Република Австрия, прикрили произхода на части от имущество, придобити чрез престъпление, за което законът предвижда наказание повече от една година „лишаване от свобода“, а именно чрез престъплението тежка измама по занятие по §§ 146, 147, ал. 2, 148, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, т.е. прикрили произхода на посочените по-горе парични суми чрез взаимно прехвърляне на други членове на организираната престъпна група или други участници в паричните операции – квалифицирано като изпиране на пари съгласно § 165, ал. 1 и ал. 4, втори казус от австрийския Наказателен кодекс.

Предвид обобщеното фактическо описание на извършените престъпления решаващият съд приема, че издаващата държава е предоставила данните по чл.37 ал.1 т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА. Заповедта е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискванията на чл.37 ал.3 от ЗЕЕЗА.

В производството по чл.44 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че издаващата държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в съответствие със закона.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА, предмет на проверка е наличието на условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 от закона, съществуването на основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите на чл.39 и чл.40 от същия закон, както и наличието на основания за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл.52 от ЗЕЕЗА.

Съдът намира, че искането на съдебните власти на Република Австрия следва да бъде уважено, и българският гражданин И.С.Г. следва да им бъде предаден за провеждане на наказателно преследване за всички описани в заповедта престъпления. Престъплението тежка измама по занятие по §§ 146, 147, ал. 2, 148, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, с оглед фактическите обстоятелства по случая, е изрично предвидено в чл.36 ал.3 т.8 от ЗЕЕЗА, а престъплението изпиране на пари по смисъла на § 165, ал. 1 и ал. 4, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, когато е извършено от членове на организирана престъпна група, съотвества на престъпленията, посочени в чл.36 ал.3 т.1 и т.9 от ЗЕЕЗА. Поради посоченото съответствие, за описаните в заповедта престъпления не се изисква проверка за двойна наказуемост, но въпреки това деянията намират аналог в престъпните състави по чл.248а, ал.1, и по чл.321, ал.3 вр. чл.253 от НК на Република България, с което е удовлетворено изискването на чл.36 ал.2 изречение първо от ЗЕЕЗА, както и условието за максимална продължителност на минимално предвиденото наказание, свързано с лишаване от свобода по чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.

Европейската заповед за арест не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА.

В самата заповед не са дадени гаранциите, предвидени в чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА. След изрично изискване, по делото постъпи писмен отговор № 27 HR 387/18х от 25.07.2019 г. от съдия в Окръжен съд-Залцбург, с изрично изявление, че след изслушване на исканото лице И.Г. от съответните съдебни органи в Република Австрия по воденото срещу него в тази държава наказателно производство, той ще бъде върнат обратно в Република България. При това положение съдът счита, че Република Австрия, като издаваща заповедта държава, е предоставила гаранциите по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА, предвидени и в чл.5 ал.3 от Рамково Решение 2002/584/ ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест.

По отношение на обсъжданите пет престъпления не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест, посочени в чл.39 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Исканото лице не е малолетно.

За същите престъпления отсъстват и предвидените в чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест. Престъпленията, за които се иска предаване с цел наказателно преследване на българския гражданин, не са извършени на територията на Република България, за същите престъпления в Република България не са образувани наказателни производства (съответно и не са прекратявани), и деянията не са подсъдни на българския съд, за да се прави преценка за изтекла законова давност. Липсват данни И.Г. да е изтърпял (или да търпи) наказание по влязла в сила присъда за същите престъпления, видно от справката за съдимост на лицето, представена в производство по чл.43 ал.3 от ЗЕЕЗА.

В чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА е предвидено относително основание за отказ за изпълнение на заповедта, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако заповедта изрично не съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия (т.1-4). В конкретния случай лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване за горепосочените престъпления, т.е. съдебен процес все още не е проведен и липсва окончателен осъдителен съдебен акт, поради което и това основание за отказ от изпълнение на заповедта в случая е неприложимо.

При проверката на обстоятелствата по чл.52 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че липсват твърдения и доказателства срещу исканото лице в Република България да са налице висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посочените в европейската заповед за арест. Ето защо липсват установените в чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА основания за отлагане на предаването на лицето, или за временното му предаване на издаващата държава-членка.

Установените фактически обстоятелства и изведените от техния анализ правни заключения мотивират съда да приеме, че по делото са налице предпоставките по чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА исканото лице И.Г. да бъде предадено на австрийските съдебни власти за провеждане на наказателно преследване за посочените в заповедта престъпления тежка измама по занятие по §§ 146, 147, ал. 2, 148, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, и изпиране на пари по смисъла на § 165, ал. 1 и ал. 4, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, предвид изразеното от него изричното и доброволно съгласие за предаването му, което изисква да се допусне изпълнение на Европейската заповед за арест.

 

Така мотивиран, на основание чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас

 

Р   Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 04.07.2019 г. от Карин Шперлинг, прокурор в Прокуратура - Залцбург, по наказателно дело № St 323/18 к на същата прокуратура, потвърдена от Районен съд – Залцбург, и ПРЕДАВА българския гражданин И.С.Г. ЕГН **********, роден на *** г. в гр.М., с постоянен адрес ***, с **** образование, *****, осъждан, на съдебните власти на Република Австрия с цел провеждане на наказателно преследване по посочените в заповедта престъпления тежка измама по занятие по §§ 146, 147, ал. 2, 148, втори казус от австрийския Наказателен кодекс, и изпиране на пари по §165, ал. 1 и ал. 4, втори казус от австрийския Наказателен кодекс.

 

На основание чл.53 ал.1 от ЗЕЕЗА незабавно да се уведоми издаващия орган Прокуратура - Залцбург, Република Австрия, за решението по издадената от него Европейска заповед за арест спрямо българския гражданин И.С.Г. ЕГН **********.

 

Заверен препис от настоящото решение по горецитираната Европейска заповед за арест да се изпрати незабавно на Върховна касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република България.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                              2.