Решение по дело №2550/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Ю. Д. Т., [ЛНЧ] и Б. В. Р., [ЛНЧ] и двамата граждани на К. Н., с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], чрез адвокат С. А.,със съдебен адрес:гр.Пловдив,[улица],ет.2 , против Заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив,с която на основание чл.26,ал.2 от Устройствения правилник на АСП и чл.99,т.2 от АПК,чл.100 АПК,в срока по чл.102,ал.2 от АПК ,е наредено да се възобнови производството по издаване на разрешение № Р8Д-РВ-043/29.07.2024г. на и.д. директор на ДСП-Пловдив.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

Поддържа се,че оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да бъде отменена от съда. Твърди се, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, включително в противоречие с Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз, Хартата за правата на гражданите на ЕС и други актове на законодателството на ЕС, както и въведените в тях основни принципи и права. Поддържа се,че липсата на регистриран постоянен адрес на територията на Република България от граждани на държава-членка на ЕС, които на още по-силно основание имат обичайно местоживеене на територията на страната, не е отрицателна предпоставка за правото един човек да бъде родител, респективно осиновител в тази държава.На следващо място ,е посочено в жалбата,че липсата на постоянен адрес на жалбоподателите не е някакво ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като тази норма визира да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. С издаването на нарочна заповед за отмяна на обжалваната заповед административният орган неправилно е упражнил и правото си на преразглеждане на оспорения административен акт.

Твърди се още,че процесната заповед е издадена в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като административният орган не е изложил фактически основания за издаването на акта. Поддържа се,че неяснотата или противоречието на мотивите за издаване на оспорения акт се приравнява на липса на мотиви и го опорочава в степен, влечаща отмяната му по аргумент от чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК. Липсата на изложени мотиви в оспорения административен акт е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.Поддържа се нарушение на чл.6 от АПК,както и несъответствие с целта на закона.Представя писмена защита и е направено искане за присъждане на разноски.

Ответникът-Директор на ДСП-Пловдив,чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Т. ,оспорва жалбата по съображения,поддържани в съдебно заседание и в писмена защита.Претендира се присъждане на разноски,включая юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е Заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив,с която на основание чл.26,ал.2 от Устройствения правилник на АСП и чл.99,т.2 от АПК,чл.100 АПК,в срока по чл.102,ал.2 от АПК ,е наредено да се възобнови производството по издаване на разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024г. на и.д. директор на ДСП-Пловдив.

От фактическа страна се установява,че е подадено заявление с вх. № КО/Д-РВ/24/29.04.2024г. за вписване в регистър на кандидат- осиновители, което е подадено от гражданите на Нидерландия - Ю. Д. Т., [ЛНЧ] и Б. В. Р., [ЛНЧ] с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], №ЗБ.

В законоустановения тримесечен срок е издадено разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024г. на ИД Директор на ДСП Пловдив, с което г-жа Тоом и г-н Руун се вписват в регистър на осиновяващи при условията на пълно осиновяване за период от две години. Документите са изпратени в РДСП Пловдив с писмо с изх.№ 30-59925/29.07.2024г.

На 31.07.2024г. в ДСП Пловдив постъпва писмо от РДСП Пловдив с изх.№ 30-59925#1, в което е посочено, че издаденото разрешение е незаконосъобразно, защото лицата нямат постоянен адрес в Република България.

От страна на ДСП Пловдив е изпратено писмо с изх.№ 30-62034/05.08.2024г. до и.д. на АСП, с което се иска тълкуване на чл.25, ал.1 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Не е постъпил отговор. Изпратено е писмо с изх.№ ОС/Д-РВ/24-006/02.08.2024г. до Началник Сектор „Миграция“, получен е отговор с писмо вх.№ ОС/Д-РВ/24-007/12.08.2024г. Установява се, че лицата са със статут на продължително пребиваване и не отговарят на условията за регистрация на постоянен адрес в страната.

Именно горните обстоятелства ,които според органа представляват допълнително проучване относно правния статут на лицата ,се приема като ново обстоятелство по смисъла на чл.99,т.2 от АПК.В мотивите на заповедта е отбелязано следното:“ Налице са нови обстоятелства по смисъла на чл .99, т.2 от АПК, които са от съществено значение, а именно: „лицата са граждани на ЕС и не подлежат на вписване в регистрите на актовете за гражданско състояние. Видно от чл.3, ал.2, т.2 от ЗГР „В регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България“.

Кандидатите не отговарят на императивното изискване на чл.25, ал.1 от Наредба № РД- 077/05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване за наличие на постоянен адрес в страната.

Настоящата заповед отменя разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024г. на ИД Директор на ДСП Пловдив като незаконосъобразно.“

В настоящото производство е приложена административната преписка по заявление с вх. № КО/Д-РВ/24/29.04.2024г. за вписване в регистър на кандидат- осиновители, подадено от гражданите на Нидерландия - Ю. Д. Т., [ЛНЧ] и Б. В. Р., [ЛНЧ] с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], №ЗБ.

При така установеното,съдът достига до следните правни изводи.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 99,т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;

Оспорената заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, с която той е отменил предходно издадено от него разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024 г., е издадена от административен орган, който разполага с материална компетентност за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. от АПК, с оглед влязъл в сила административен акт, който не е подлежал на оспорване по административен ред. В настоящия казус административният акт не може да бъде оспорен по реда на АПК. Съгласно чл. 86, ал. 4 от Семейния кодекс само отказът за разрешение може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Заповедта е издадена от и.д. директор на ДСП –Пловдив съгласно Заповед № ЧР-7 370/15.08.2024г. на директора на ДСП Пловдив .

Независимо,че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,противно на твърденията на процесуалните представители на жалбоподателите,то същият е постановен при съществено нарушение на админиситративнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон-основания по чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

Заповедта е издадена при хипотезата на чл.99,т.2 от АПК. Съгласно цитирания текст влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт може да бъде отменен или изменен, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Разпоредбата визира доказателства, които не са могли да бъдат представени и приобщени към доказателствения материал по административната преписка до произнасяне на административния орган, поради наличието на обективна пречка за това и въпреки ,че страната е положила необходимата грижа. Доказателствата следва да са писмени, да установят факти, възникнали до постановяване на административния акт и да са от съществено значение за формиране на волята на административния орган, който при съобразяване с тях вероятно би възприел различно разрешаване на въпроса.

Какво се случило в настоящия казус. Издадено е разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024г. на и .д. Директор на ДСП Пловдив, с което по тяхно заявление жалбоподателите Т.и Р. се вписват в регистър на осиновяващи при условията на пълно осиновяване за период от две години. Документите са изпратени в РДСП Пловдив с писмо с изх.№ 30-59925/29.07.2024г.

На 31.07.2024г. в ДСП Пловдив постъпва писмо от РДСП Пловдив с изх.№ 30-59925#1, в което е посочено, че издаденото разрешение е незаконосъобразно, защото лицата нямат постоянен адрес в Република България.

Последвало е искане от АСП да тълкува чл.25, ал.1 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Не е постъпил отговор. Изпратено е писмо с изх.№ ОС/Д-РВ/24-006/02.08.2024г. до Началник Сектор „Миграция“, получен е отговор с писмо вх.№ ОС/Д-РВ/24-007/12.08.2024г. Установява се, че лицата са със статут на продължително пребиваване и не отговарят на условията за регистрация на постоянен адрес в страната.

Т.е. и към момента на подаване на своето заявление и към момента на издаване на разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024г. на и .д. Директор на ДСП Пловдив и към момента на издаване на оспорената заповед двамата жалбоподатели не са имали постоянен адрес в РБългария.

Съгласно Наредба № РД-07-7/05.10.2010г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване/действаща към момента на издаване на разрешението на жалбоподателите/ чл. 24. (1) „Лице с обичайно местопребиваване в Република България, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление по приложение № 6 за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес.“Т.е. за пълно осиновяване се изисква вписване да се извърши в регистрите по постоянен адрес на лицата ,налице са кумулативно две изисквания на чл.25, ал.1 от Наредба №РД-07-7/05.10.2010г., а именно - лицата да са с обичайно местопребиваване в Република България и да имат постоянен адрес в страната.По отношение на жалбоподателите тези две кумулативни условия се констатира,че не са били налице.

Липсата на постоянен адрес на жалбоподателите в РБългария и установяването,че същите имат статут на постоянно пребиваващи не са „ нови обстоятелства“ по смисъла на чл.99,т.2 от АПК. Както съгласно правната теория, така и съгласно наложилата се съдебна практика, под „нови обстоятелства“ по чл.99,т.2 от АПК следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти.Тези факти следва да са „нови“ – т.е .да не са били включени във фактическия материал при издаване на административния акт. Същите факти ,обаче, следва да са съществували към момента на издаване на административния акт, но страната да не е знаела за тях или, ако е знаела, по обективни причини да не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им.

Сам органът в мотивите на оспорената заповед признава,че незаконосъобразно е издал разрешение № Р/Д-РВ-043/29.07.2024г. на и .д. Директор на ДСП Пловдив,но не може по пътя на чл.99,т.2 от АПК да отмени акта си,позовавайки се на „ново обстоятелство“-липсата на постоянен адрес на двамата жалбоподатели,който не е бил налице още при стартиране на цялата процедура за вписване на жалбоподателите Т.и Р. в регистър на осиновяващи при условията на пълно осиновяване за период от две години.

Административният орган неправилно е упражнил едно право на преразглеждане на оспорения административен акт,каквато възможност е имал по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК ,но не го е сторил.

Ето защо и само на това основание ,оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

За пълнота на изложението ,съдът посочва,че не споделя доводите на жалбоподателите развити в жалбата,че за да бъдат вписани в регистрите за осиновяващи при пълно осиновяване е достатъчно да имат обичайно местопребиваване в Република България/каквото те безспорно имат/ и въведеното изискване за наличие на постоянен адрес на територията на нашата страна е за тях ограничаващо,в противоречие с европейското право. Законодателството на ЕС доколкото е ратифицирано от Република България е част от вътрешното право, като в случая не може да се говори за ограничаване на правото на свободно придвижване на жалбоподателите или друга форма на ограничение, а за равното им третиране в сравнение с останалите кандидат-осиновители. Съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО,Глава V Разпоредби, които са общи по отношение на правото на пребиваване и на правото на постоянно пребиваване;Член 22 Териториален обхват:“Правото на пребиваване и правото на постоянно пребиваване обхващат цялата територия на приемащата държава–членка. Държавите–членки могат да налагат териториални ограничения на правото на пребиваване и на правото на постоянно пребиваване, само когато същите ограничения се прилагат и по отношение на техните граждани“.Както вече се посочи, за пълно осиновяване се изисква вписване да се извърши в регистрите по постоянен адрес на лицата ,налице са кумулативно две изисквания на чл.25, ал.1 от Наредба №РД-07-7/05.10.2010г., а именно - лицата да са с обичайно местопребиваване в Република България и да имат постоянен адрес в страната.Това правило важи както за българските граждани,така и за гражданите на ЕС. Съгласно член 16 от казаната директива“Граждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава–членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имат право на постоянно пребиваване в тази държава. Това право не зависи от условията, предвидени в глава III“.Видно е,че двамата жалбоподатели не са пребивавали в РБългария в продължение на 5 години,поради което и нямат постоянен адрес.

При този изход на делото,на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в доказан размер [рег. номер]./30 лева заплатена ДТ и 2160 лева адвокатско възнаграждение/,по представен списък по чл 80 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗДОС/Д-РВ-018/21.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив,с която на основание чл.26,ал.2 от Устройствения правилник на АСП и чл.99,т.2 от АПК,чл.100 АПК,в срока по чл.102,ал.2 от АПК ,е наредено да се възобнови производството по издаване на разрешение № Р8Д-РВ-043/29.07.2024г. на и.д. директор на ДСП-Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив да заплати на Ю. Д. Т., [ЛНЧ] и Б. В. Р., [ЛНЧ] и двамата граждани на К. Н., с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], чрез адвокат С. А.,със съдебен адрес:гр.Пловдив,[улица],ет.2, сумата от 2180 /две хиляди сто и осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.