ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1243
гр. Благоевград, 11.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500706 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от С.
О. М., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника- адв. С. А., с която се облжлва частично
Решение № 172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Благоевград
досежно квотите на съделителите при които делбата е допусната от съда.
Сочи се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебната
делба при поисканата от ищцата квоти: по 1/ 2 ид.ч. за С. О. М. и съделителката С. О. И.,
2/4 ид.ч. за съделителката Н. Т. И. за следните делбени имоти, придобити по наследство от
О. Т. И., чрез доброволна делба като наследник на Т. Н. И. и придобити преди брака му с
преживялата съпруга:
1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота: ***; обект
ремонт на оръжие; разположена в ПИ с идентификатор № ***; предназначение на
самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект в сграда; брой нива на обекта: 1/едно/,
посочена в документа площ: 25 кв.м.
2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2.4, по КК и КР на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: ***; с
предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна; разположена в ПИ с
1
идентификатор № ***. предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта
1/едно/; посочена в документа площ: 152,00кв.м.
3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2.6, по КК и КР на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с адрес на имота: ***; с
предназначение на сградата: жилищна сграда- многофамилна; сградата е разположена в ПИ
с идентификатор № ***; предназначение: жилище-апартамент, в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1/едно/; посочена в
документа площ: 76,00 кв.м.
Сочи се с въззивната жалба, че с обжалваното Решение № 172/15.03.2024г., постановено по
гр.д. № 2922/2022г. по описа на РС Благоевград, съдът е допуснал извършването на съдебна
делба върху описания недвижим имот, при квоти: по 1/8 ид.ч. за С. О. М. и С. О. И., и 6/8
ид.ч. за Н. Т. И..
С въззивната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното решение досежно квотите при
които е допуснато извършването съседабната делба за имотите описани в част I от ИМ е
неправилно. Поддържа се че правните изводи на съда са незаконосъобразни, противоречащи
на Закона и необосновани от събраните доказателства, поради което съдът е постановил
един порочен акт в обжалваната част от решението.
Оспорват се с въззивната жалба от жалбоподателката М., изводите на първоинстанционния
съд, че описаните в жалбата недвижими имоти, предмет на делбата, са станали семейна
имуществена общност по смисъла на чл. 21 СК. Поддържа се че този правен извод
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства, с които се доказа, че
имотите са лично имущество на наследодателя по смисъла на чл. 22 ал.1 СК.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че с Нотариален акт за суперфиция № 191, т. 1, дело
№ 197/1960г., приложен по делото установява се, че на бащата на наследодателя на
страните- Т. И. Н., е отстъпено право на строеж в съсобствен с брат му парцел и той е
построил жилищната сграда на два етажа, обекти от нея предмет на настоящата делба.
Съгласно закона, придобитото по наследство имущество е лична собственост на съпруга, в
случая на наследодателя О. Т. И..
Твърди се с въззивната жалба от жалбоподателката С. О. М., чрез пълномощника и адв. А.,
че по силата на Договор за доброволна делба от 12.02.1990г., с вх. peг. № 222/05.03.1990г.,
партидна книга: том 34, стр. 22, сключен между наследниците на Т. Н. И.- Т. Т. Я. и О. Т. И..,
приложен по делото, наследодателят и сестра му Т. Т. Я., като наследници на Т. И. Н. са
извършили доброволна делба на оставената им в наследство двуетажна жилищна сграда,
построена в южната част на имот с пл. № 1249, кв. 89, парцел VII, целият от 380 кв.м., без
мястото, като Т. Я. е получила в дял и станала собственик на I /първи/ жилищен етаж, ведно
с едно избено помещение, 1/2 ид.ч. от общо мазе и 1/ 2 ид.ч. от тавана, а О. И. е получил в
дял и станал собственик на 2 /втори/ жилищен етаж, ведно с едно избено помещение, 1/2
ид.ч. от общо мазе и 1/ 2 ид.ч. от тавана.
2
Навеждат се доводи с въззивната жалба, че с писмените и гласните доказателства пред
първоинстнационния съд се доказа, че наследодателят О. Т. И. заедно със сестра му, като
съсобственици на дворното място и на общите части на сградата, през 1991г., преди брака на
наследодателя О. И. с Н. И., са построили пристройката към наследената от тях жилищна
сграда, както и надстройката, в която жилищна сграда те двамата притежават по
наследство по един жилищен етаж и по 1/ 2 ид.ч. от общото мазе и по 1/ 2 ид.ч. от тавана.
Свидетелите М. А. и Е. Г. доказват това обстоятелство. Свидетелките на ответната страна Р.
К. и К. А. дават противоречиви показания, несъотвестващи на посочените по-горе писмени
доказателства, както и на показанията на първите двама свидетели. Така с жалбата се твърди
че следва да се приеме за доказано че въз основа на писмените и гласни доказателства,
събрани пред РС Благоевград- че към 1991год. питейното заведение, намиращо се в
пристройката към къщата вече работи, а гражданският брак с преживялата съпруга е
сключен на 26.03.1994г., т.е. след пристрояването и надстрояването на жилищната сграда.
Поради изложеното от фактическа и правна страна, поддържа се от жалбоподателката М., че
с тези писмени и гласни доказателства се доказва, че наследствената къща с изградената към
нея преди брака пристройка и надстройка към тази сграда, са лична собственост на
наследодателя О. Т. И., поради което делбата следва да се допусне при квоти на
съделителите посочена от ищцата в ИМ- по 1/ 4 ид.ч. за С. М. и С. И. и 2/4 ид.ч. за Н. И..
Поддържа се от въззивницата, че въз основа на събраните доказателства установява се, че
пристройката и надстройката на жилищната сграда са построени от наследодателят на
страните и сестра му без строителни книжа и по късно е задвижена процедурата за издаване
на акт за узаконяване, който е издаден след няколко години, а именно Акт за узаконяване №
57/05.04.1996г., изд. от Гл. Архитект на Община Благоевград. Изказва се становище с
въззивната жалба, че акта узаконява незаконния строеж по предвидения от закона ред и не е
доказателство за времето на изграждане на строежа, на пристройката и надстройката и от
кого е извършено строителството. С последващия договор за доброволна делба, сключен
след узаконяването на строежа, а именно с Договор за доброволна делба от 02.08.1996г., вх.
peг. № 1839.101 партидна книга- том 102, стр. 402, сключен между наследниците на Т. Н. И.-
Т. Т. Я. и О. Т. И., именно като наследници на баща си, са пристроявали и надстроявали
наследената къща, като са си поделили изграденото след предишния договор за доброволна
делба от 1990г., а именно магазин състоящ се от две търговски зали с № 1 и № 6, както и
пристройка на два етажа, изградена към съществуващата двуетажна масивна жилищна
сграда и тавански стаи. Поддържа се от въззивницата, че не се подкрепя с доказателствата
по делото твърдението в писмените бележки на ответната страна, възприети от съда, че тези
самостоятелни обекти, по време на брака са били значително преустроени, като са били
достроявани, пристроявани и надстроявани. Няма такива доказателства- нито гласни, нито
писмени. Съдът необосновано е приел, че с последния договор Т. и О. са си поделили само
магазин със тоящ се от две търговски зали, както и че са си поделяли сгради. Това не е така,
видно от договора приет като писмено доказателство. Необосновано е да се приема, че ако
евентуално е извършен някакъв ремонт, то се е променила собствеността относно
3
наследените имоти. Да придобиеш недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство и доброволна делба с другия наследник е годно придобивно основание да
ставаш собственик на описаните в договорите за делба самостоятелни обекти. Становището
поддържано с въззивната жалба от жалбоподателката М. е, че наследодателят О. И. е
придобил тези самостоятелни обекти преди брака с Н. И..
Изложени са доводи и срещу правните изводи на първоинстациония съд в мотивите към
обжалваното решение, където необосновано съдът приема твърдението на ответниците, че в
случая са приложими точка 2 и точка 4 от Постановление № 5/1972г. на ВС. От изложеното
по-горе и сочените доказателства се установява, че в случая няма построена жилищна сграда
по време на брака на О. и Н. И.и върху земя собственост на единия съпруг, какъвто казус
разрешава горепосоченото Постановление № 5/1972г. на ВС. Доказано е по делото от кого е
построена жилищната сграда и от кого и кога е пристроявана и надстроявана тази
наследствена жилищна сграда. Също така няма доказателства, а и не може да има, че
пристройката и надстройката са извършени в "груб строеж” по време на брака.
Развити са съображения с въззивната жалба относно недвижимия имот с идентификатор ***
с предназначение хотел, предмет на делбата, че съдът неоснователно е кредитирал
свидетелските показания на свидетелите Е. А. Г., Р. Х. К. и К. А. А., които сочат че Т. С.-
бащата на ответницата Н. И. й дарил значителна сума за построяването на хотела /над един
милион лева/, като съдът е приел този факт за установен, тъй като не е бил успешно
опроверган с други доказателства и тези показания съответстват на приетите по делото
писмени доказателства. Оспорва се с въззивната жалба този извод на съда. Излагат се
доводи от жалбоподателката, чрез нейния пълномощник- адв. А., че в момента на
представянето на договорите за дарение, същите са оспорени от ищцовата страна досежно
съдържанието и посочените суми. Преди това е оспорено приемането им като доказателства,
тъй като са били посочени в писмения отговор, но не били представени с него и срокът за
представянето им е бил преклудиран. Освен това с писмени молби по чл. 192 ГПК, в с.з.
проведено на 09.11.2023г., са оспорени всички суми и е поискано от съда да задължи
дарителя, като трето неучастващо по делото лице, да представи доказателства - извлечение
от банковите си сметки, за получените от него суми по изповяданите с нотариалните актове,
приложени по делото- сделки и съответно за изтеглените и дарени суми./стр. 3 и 4, както и
стр. 14 и 15 от протокола от 09.11.2023г./.Сочи се във въззивната жалба, че съдът не е
допуснал тези доказателства, а в съдебното решение е посочено, че свидетелските показания
не са опровергани от други доказателства. Изказва се становище от въззивната страна, че е
недопустимо със свидетелски показания да се доказват дарени според договорите суми от
над един милион лева. Иска се въззивният съд да допусне тези доказателства, ако ответника
оспорва решението относно този имот/хотил/, тъй като във всички приложени нотариални
актове е посочено, че купувачите са превели на продавачите продажната цена по посочени
банкови сметки от продавача Т. С. преди изповядване на сделките.
Въпреки изложеното, поддържа се с въззивната жалба, че с крайният извод и с крайното
решение на съда относно недвижимия имот с идентификатор *** въззивницата е съгласна.
4
С оглед на изложеното, иска се от дъззивния съд да уважи жалбата и да отмени Решение №
172/15.03.2024г., постановено по гр.д. № 2922/2022г. по описа на PC Благоевград в
обжалваната му част и да постанови решение, с което да допуснете до делба гореописаните
недвижими имоти с идентификатор № ***; с идентификатор № ***.2.4; идентификатор №
***.2.6, при квоти: за С. О. М. – 1/ 4 ид.ч., за С. О. И. – 1/ 4 ид.ч. и за Н. Т. И. - 2/4 ид.ч.
Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна
жалба, пред въззивната инстанция е депозиран писмен отговор от насрещната страна- Н. Т.
И., ЕГН ********** и С. О. И., ЕГН **********, чрез адв. С. Б., с който се оспорва изцяло
въззивната жалба подадена от жалбоподателя С. О. М..
Поддържа се становище от въззиваемата страна, че в обжалваната му част
първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено в
съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, тъй като
правилно първоинстанционния съд е приел, че допуснатите до делба три самостоятелни
обекти на собственост са били построени и съществено преустроени по време на брака на О.
И. и Н. И., поради което същите са станали съпружеска имуществена общност и делба по
отношение на тях следва да се допусне при квоти от 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/ за
съделителя С. О. М., 6/8 ид.ч. /шест осми идеални части/ за съделителя Н. Т. И. и 1/8 ид.ч.
/една осма идеална част/ за съделителя С. О. И., а не при посочените с исковата молба от
ищшцата квоти на собственост.
Оспорват се като неправилни и неподкрепени от събраните пред РС Благоевград писмени
доказателства- твърдения на въззивната страна чрез нейния пълномощник, че
наследодателят О. И. заедно със сестра му като съсобственици на дворното място през
1991г. са построили пристройка към притежаваната от тях по наследство жилищна сграда,
както и надстройка. Поддържа се с писмения отговор, че тези твърдения на жалбоподателя
не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а точно обратното-опровергават се
както от събраните в първоинстанционното производство писмени такива, така и от
гласните доказателства.
Сочи се, че въз основа на приетото като доказателство удостоверение на наследници на Т. Н.
И. /б.ж. на гр. Благоевград, починала на ***г./става ясно, че общия наследодател на страните
по делото- О. Т. И. е един от неговите наследници. От приетото като доказателство копие на
Нотариален акт № 182, том 1, дело №186/1960 г. на PC Благоевград се установява, че Т. Н. И.
и неговия брат С. Н. К. са признати за собственици на поземления имот, върху който са
изградени допуснатите до делба недвижими имоти. Твърди се от въззиваемата страна, че от
Нотариален акт № *** на PC Благоевград се установява, че С. Н. К. е учредил на Т. Н. И.
правото да построи жилищна сграда в парцела. Установи се и не е спорно по делото, че
такава сграда е била построена. Впоследствие с договор за доброволна делба от 02.08.1986г.
общия наследодател на страните О. И. и неговата сестра Т. Т. Я., в качеството им на
наследници на баща им Т. Н. И., разделили изградения в имота магазин, състоящ се от две
търговски зали. Сочи се в писмения отговор на жалбата, че на 12.02.1990г. О. И. и сестра му
5
Т. Т. Я., в качеството им на наследници на баща им Т. Н. И., поделили изградената в имота
двуетажна жилищна сграда, като Т. Я. получила в дял първия жилищен етаж, а О. И. втория
жилищен етаж. Впоследствие с акт за узаконяване № 57/05.04.1996г. О. И. и сестра му Т. Я.
узаконили магазина и двуетажната жилищна сграда.
Оспорва се изцяло с писмения отговор, твърденията във въззивната жалба, че тези
самостоятелни обекти са пристроени, достроени и преустроени преди брака на общия
наследодател със съделителката Н. И., тъй като те се опровергават от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства.
Оспорват се от въззиваемата страна като неоснователни и неверни твърденията във
въззивната жалба, че свидетелите Мирчо Аргиров и Е. Г. доказвали това обстоятелство, а
показанията на останалите свидетели не следва да се кредитират поради противоречия в тях.
Така видно от показанията на свидетеля Е. Г., дадени в първоинстанционното производство,
пристройката върху заведението и двата етажа с таванското помещение са построени по
време на брака между общия наследодател О. И. и ответницата Н. И.. Както от
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, така и от сърбаните по
делото гласни такива се установи и доказа, че през време на брака между О. Т. И. и
ответницата Н. Т. И. са извършени съществени промени в обектите, като същите са били
пристроени и надстроени, придобивайки нова конфигурация и обособявайки се като нов
обект на правото на собственост. Разпитаните от страна на доверителите ми свидетели в
първоинстанционното производство с категоричност установиха, че преустройството на
обектите е извършено по време на брака на страните с общи средства, в т.ч. и с помощта
на изтеглени кредити. Доказателства в обратна насока не бяха ангажирани от ищцовата
страна. Единствено в своите показания свидетеля М. А. заяви, че пристройката към къщата
и таванския етаж са строени от О. преди брака му с ответницата Н. И., но същите
противоречат както на представените по делото писмени доказателства, така и на
показанията на всички останали свидетели, поради което считам, че не следва да се
кредитират.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че обстоятелството, че питейното
заведение към къщата по твърдения на жалбоподателката е работило към 1991г. е
ирелевантно за момента на дострояване и пристрояване на процесните самостоятелни
обекти и не е в противоречие с показанията на свидетелите. Пристрояването, дострояването
и преустройството на обектите не засяга питейното заведение към къщата.
Оспорват се от въззиваемата страна като изцяло неоснователни и неподкрепени с никакви
доказателства по делото- твърденията във въззивната жалба, че пристройката и
надстройката към къщата са построени без строителни книжа, като по късно е задвижена
процедурата по узаконяването им. По делото няма никакви доказателства пристройката и
надстройката към къщата да са изградени преди брака на общия наследодател с Н. И.. Точно
обратното - събрани са както писмени, така и гласни доказателства, от които се установява
факта, че пристрояването и дострояването на тези обекти и извършените съществени
преустройства са по време на брака на ответницата Н. И. с общия наследодател О. И..
6
Поддържа се становище от въззиваемите Н. Т. И. и С. О. И., чрез пълномощника им адв. Б.,
че макар описаните в жалбата имоти първоначално да са придобити от общия наследодател
О. Т. И. преди брака му с Н. Т. И., на основание доброволна делба на наследство, оставено от
неговия наследодател Т. Н. И., по отношение на трите имота е извършено дострояване,
пристрояване и надстрояване, по време на брака с ответницата Н. И., поради което и
същите са станали СИО.
Поддържа се с писмения отговор на жалата, че през време на брака между О. Т. И. и
ответницата Н. Т. И. са извършени съществени промени в обектите, като същите са били
пристроени и надстроени, придобивайки нова конфигурация и обособявайки се в нов обект
на правото на собственост. Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели с
категоричност установиха, че преустройството на обектите е извършено по време на брака
на страните с общи средства, в т.ч. и с помощта на изтеглени кредити. Доказателства в
обратна насока не са били ангажирани от страна на жалбоподателката.
При изложените съображения от фактическа страна, оспорват се като неоснователни са и
оплакванията във въззивната жалба за неприложимост на Постановление № 5/1972 г., т. 4, на
Пленума на Върховния съд спрямо процесния случай. С цитираното постановление е
прието, че построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на
единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на
двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от
Семейния кодекс от 1968 г., съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака
недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази разпоредба представлява
„друг начин, определен в закона“ по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на
вещни права върху чужда вещ и установява „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно
собствеността на създаденото приращение по време на брака. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1
от Семейния кодекс от 1968г. е аналогична на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
(отм.) и на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009г., поради което даденото в т. 4 на ППВС №
5/1972г. тълкуване се прилага и към настоящия момент в практиката на съдилищата. Видно
е, че така даденото разрешение е абсолютно приложимо към настоящия случай, като
изложените в обратна насока аргументи са изцяло неоснователни.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че след като процесните имоти са станали
съпружеска имуществена общност, то делбата на недвижимите имот с идентификатори ***,
***.2.4 и ***.2.6 следва да се допусне при квотите, при които съдът е допуснал делбата: 1/8
ид. част за ищцата С. М., 1/8 ид.част за ответницата С. И. и 6/8 ид.част за ответницата Н. И..
Като неотносими към правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му
част, са определян с отговора на въззивната жалба, оплакванията на жалбоподателя С. О. М.
срещу изводите на съда за дарявани средства от бащата на ответницата Н. И. във връзка с
изграждането на Сграда с идентификатор №*** и кредитирането на събраните в тази връзка
гласни доказателства. Видно от въззивната жалба е, че първоинстанционното решение се
обжалва само в частта, с която са допуснати до делба недвижимите имот с идентификатори
7
***, ***.2.4 и ***.2.6, поради което изводите на първоинстанционния съд и кредитираните
от него доказателства във връзка с друг имот предмет на делбата, а именно Сграда с
идентификатор №*** са изцяло неотносими, тъй като решението не се обжалва в тази част с
настоящата жалба. Ето защо всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения в
тази насока са изцяло неотносими към правилността на първоинстанционното съдебно
решение в обжалваната му част.
Предвид изложеното изказва се становище от въззиваемите Н. Т. И. и С. О. И., че
първоинстанционното съдебно решение в частта, с която съда е допуснал извършването на
делба на СОС с идентификатор №*** по КККР на гр. Благоевград, СОС с идентификатор
№***.2.4 по КККР на гр. Благоевград и СОС с идентификатор №***.2.6 по КККР на гр.
Благоевград при квоти на собственост: 1/8 ид.ч. за съделителя С. О. М., 6/8 ид.ч. за
съделителя Н. Т. И. и 1/8 ид.ч. за съделителя С. О. И. е правилно и обосновано, а подадената
срещу него въззивна жалба неоснователна, поради което се иска от състава на ОС
Благоевград да постановите съдебен акт с който да отхвърли като неоснователна въззивната
жалба от С. О. М. с ЕГН **********, депозирана чрез адв. С. А., срещу Решение № 172 от
15.03.2024 год. постановено по гр.д. №2922/2022 год. по описа на Районен съд гр.
Благоевград, и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част от М., с
всички произтичащи от това правни последици.
Претендират се от въззиваемата страна, сторените пред настоящата съдебна инстанция
съдебни разноски.
В срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, депозирана е въззивна жалба от адвокат С. Б.- пълномощник
на Н. Т. И., ЕГН **********, от ***, чрез адвокат С. Б., срещу Решение № 172 от
15.03.2024год. постановено по гр.д. № 2922/2022год. по описа на РС- Благоевград, в частта
му в която е допуснат до делба между страните по делото недвижим имот, представляващ
Сграда с идентификатор №***, по КК и КР на гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с адрес на
сградата: ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 319 кв.м.,
брой етажи: 4, брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: хотел, стар
идентификатор № ***.1, както и допуснатия до делба Поземлен имот с идентификатор ***,
по КК и КР на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32 от 10.05.2006г. на ИД на АК; с
адрес на имота: ***, ***, с площ от 449 кв.м.; трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно застрояване: Ниско застрояване /до 10 м. - десет метра/;
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 8846, квартал : 89,съседи: ***.
198; ***.366; ***.219; ***; ***.218; ***.401.
С въззивната жалба е наведено твърдение за неправилност на обжалното съдебно решение,
като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно
приложение на материалния закон, както и оплакване за необоснованост, тъй като е
базирано изцяло на предположения и субективни мнения на първоинстанционния съд.
Сочи се във въззивната жалба, че с искова молба, ищцата С. М. е направила искане за
допускане до делба на процесната Сграда с идентификатор №*** с твърдения, че същата е
8
придобита по време на брака между Н. Т. И. и общия наследодател О. Т. И. и след неговата
смърт идеални части от тази сграда по силата на настъпилото наследствено правоприемство
са преминали към неговите наследници по закон. С отговора на исковата молба ответниците
са оспорили наличието на съсобственост по отношение на този недвижим имот, въвеждайки
възражение за настъпила пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 от
СК. Възражението е обосновано с твърдения, че хотела е лична собственост на преживялата
съпруга Н. И., тъй като е придобита изцяло с нейни лични средства, дарени лично на нея от
нейния баща Т. М. С.. Поддържа се с жалбата, че в връзка по делото са събрани множество
писмени и гласни доказателства за установяване на факта, че процесната сграда е придобита
изцяло с лични средства на Н. И..
Навадени са доводи с въззивната жалба че първоинстанционният съд е обсъдил
събраните доказателства, правилно е изяснил фактическата страна на спора, но неправилно е
ценил съвкупния доказателствен материал по делото, неправилно е приложил материалния
закон и е достигнал до изцяло грешен краен извод, че презумпцията за съвместен принос
при придобиване на процесния хотел не е опровергана. В тази връзка съда се е позовал
изцяло на ирелевантни за хипотезата на чл. 23 от СК факти и обстоятелства, които са извън
елементите от фактическия състав на тази разпоредба, както и е базирал изводите си на
предположения и субективни мнения и интерпретации на факти, а не на доказателствата
по делото.
Развити са съображения с въззивната жалба, че трайната и непротиворечива практика на
ВКС по приложението на чл. 21 СК /отм./, съотв. чл. 23 СК, приема, че при режима на
съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в
придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по
чл. 21 СК /отм./, съотв. чл.23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е
придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на
всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други.
Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им,
върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да
възникне съпружеска имуществена общност /Решение № 7 от 02.03.2021г. по гр.д. №
1765/2020г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. В този смисъл и съгласно
константната съдебна практика на ВКС по установителния иск за трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест
на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на
възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат
личен характер и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези
средства при придобиването на имота. / така Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 3056
/ 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/.
Поддържа се с въззивната жалба, че в настоящия казус първоинстанционния съд изобщо не е
коментирал доказателствата по делото от които се установява факта на влагане изцяло на
лични средства на Н. И. за построяването на процесния хотел, а е изследвал и анализирал
9
въпроси като това имали ли са други средства съпрузите и какво са манифестирали като
собственически права по отношение на тази сграда спрямо трети лица, които са ирелевантни
и които са довели до изцяло погрешен краен извод за липса на пълна трансформация на това
имущество. Съда при произнасянето си с обжалваното съдебно решение неправилно е
излязъл извън елементите на фактическия състав на чл. 23 от СК и е обосновал извода си
за неоснователност на наведеното от Н. Т. И. възражение за пълна трансформация на лично
имущество с факти и обстоятелства, които са ирелевантни.
Излагат се доводи от въззивната страна, чрез пълномщоника адв. Б., че изцяло ирелевантен
и неправилен е извода на съда, че от събрания по делото доказателствен материал може да
се направи заключение, че както наследодателят на страните О. И., така и ответницата Н. И.
са разполагали с добри доходи, произтичащи от търговската им дейност. Това е така, тъй
като за иска, респ. възражението по чл. 23 от СК е без правно значение какви доходи са
имали съпрузите, а дали вложените в придобиването на конкретно имущество средства са
такива с личен произход. Доходите на съпрузите и техния принос в придобиване на общото
имущество са предмет на изследване при предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от
СК за определяне на по-голям дял, но не и предмет на иска по чл. 23 от СК. Още повече
обстоятелството, че и двамата съпрузи са получавали „добри доходи“ само по себе си не
може да обоснове извод за неоснователност на наведеното от доверителката ми възражение,
тъй като по делото е доказано безспорно от множеството събрани доказателства, че хотела е
построен изцяло със средствата предоставени по дарение лично на Н. Илива и не са събрани
други такива, които да установяват, че общия наследодател О. И. е влагал получаваните от
него доходи в построяването му. При твърдение за пълна трансформация, заявена като
насрещен иск или като възражение в тежест на заявилият на тази претенция е да докаже
извънбрачният произход на вложените средства при закупуване на недвижимо имущество
по време на брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже
еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По
този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на
лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или
наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това
основание/ Решение № 20 от 26.02.2021г. по гр.д. № 1409/2020г. на Върховен касационен
съд, 1-во гр. отделение/.
С въззивната жалба от Н. Т. И., определят се като изцяло неправилни, като базирани на
предположения и в противоречие на събраните по делото доказателства изводите на
първоинстанционния съд, че съпрузите по време на брака и в периода, след който е било
започнало изграждането на хотела (2003г.) са теглили кредити, „като липсва логика сумите,
получени от съпрузите по тези договори, да не са били влагани при изграждането на
хотела“.
Застъпва се становище от въззивната страна, че макар по делото да са представени договори
за ипотеки по повод изтеглени кредити в периода на строеж на процесната сграда, то по
никакъв начин не се доказа средствата по така отпуснатите кредити да са вложени ИМЕННО
10
в построяването на хотела и разходвани за тази цел. Дори напротив - от гласните
доказателства по делото се установи, че както общия наследодател на страните, така и
ответницата Н. И. в този периода са имали отделни собствени бизнеси, които са
финансирани именно с отпуснатите кредити, както и с тези средства е бил закупен магазина
който също е предмет на настоящата делба. Установи се, че с част от средствата по
кредитите е извършено и дострояването, пристрояването и надстрояването на част от
делбените имоти. Свидетелите са категорични, че средствата за построяване на хотела са
само предоставените по дарение лични средства на Н. И., а извода на първоинстанционния
съд не само, че е неправилен и в противоречие на доказателствата по делото, но е и
необоснован, тъй като изразява едно лично субективно мнение, а не обективен анализ на
фактите по делото. Ирелевантен и изцяло неправилен е извода на съда, че в единия от
сключените договори за ипотечен кредит, а именно този от 05.12.2005., сключен с
„Българска пощенска банка“ АД, е бил ипотекиран именно първият етаж от процесния
хотел, като в нотариалния акт № ***г., като изрично е било вписано, че съсобственици на
ипотекирания първи етаж от процесния хотел са както наследодателят О. И., така и
съпругата му ответницата Н. И., поради което след като се ипотекирали заедно като
съсобственици първият етаж от процесния хотел, то може да се направи заключение, че
съпрузите О. И. и Н. И. „са смятали“ хотела за част от съпружеската им имуществена
общност, а не че същият е еднолична собственост на съпругата Н. И.. Този извод е меко
казано неправилен и неотносим към хипотезата на чл. 23 от СК, тъй като същата не изисква
някаква манифестация и външна проява на индивидуални собственически права по
отношение на конкретно имущество от единия от съпрузите в какъвто смисъл е възприетото
от първоинстанционния съд. Изцяло ирелевантно е за фактическия състав на чл. 23 от СК
дали съпрузите пред трети лица са третирали имуществото като съсобствено - СИО И ТО
КЪМ МОМЕНТА В КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОБОРЕНА ТАЗИ ПРЕЗУПЦИЯ или като
лично на някой от тях, тъй като единствения определящ за пълната трансформация на
имущество факт е влагането на лични средства на единия от съпрузите в неговото
придобиване. Поддържа се че този извод е неправилен и поради обстоятелството, че към
2005 год. когато е сключен въпросния договор за кредит процесния хотел не е бил изграден.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че хотела и
пристройката са изграждани поетапно в продължение на значителен период от време.
Установи се, че строежа на хотела - основната сграда е започнал през 2003г., а в последствие
през 2010г. е започнал и строежа на пристройката, като строителството е извършвано на
етапи до 2011г. за хотела, респ. до 2016г. за пристройката. Безспорно е установено, че към
2005 год. за която дата процесуалния представител на ищеца твърди, че е приключен
строежа като се позовава на издадения АКТ 14 и на договор за ипотека САМО НА
ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ ОТ ХОТЕЛА, с който е ипотекиран партерния етаж на процесния хотел,
е бил изграден именно само партерния етаж, като след тази дата строителството е
продължило.
Сочи се с въззивната жалба от жалбоподателката чрез нейния пълномощник- адв. Б., че от
заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-техническа и
11
оценителна експертиза се установи, че завършването на всички СМР се удостоверява със
съставянето на Констативен акт - образец № 15, който е релевантния момент за определяне
стойността на СМР. В тази връзка вещото лице е определило пазарната стойност на СМР
към 2011г., респ. към 2016г. в размер на 723 301 лв. без ДДС, тъй като се установи че това е
ИМЕННО моментът на завършване на всички СМР в обекта И МОМЕНТА НА
ПРИДОБИВАНЕТО МУ. За да е налице трансформация на лични средства в придобития
недвижим имот чрез покупко-продажба, влагането на лични средства трябва да се докаже
към момента на придобиване на имуществото /Определение № 149 от 10.03.2016г. по гр. д.
№ 680/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Към 2005 год. хотела не е
бил изграден и това имущество не е придобито към този момент, поради което е изцяло
ирелевантно, че съпрузите са теглили кредит ипотекирайки първия етаж от сградата И СА
БИЛИ ВПИСАНИ И ДВАМАТА В ТОЗИ ДОГОВОР.
Поддържа се с въззивната жалба, че изцяло ирелевантни КЪМ ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО,
неправилни и в противоречие на материалния закон са изводите на първоинстанционния
съд, че ответницата Н. И. е била заплатила на наследника по закон на починалия О. И. и
негов син Р. Р. притежаваните от него 1/8 ид.част и по отношение на спорния хотел с
идентификатор *** и ако ответницата е смятала, че към момента на сключване на сделката
със сина на наследодателя /07.09.2022г./ е била едноличен собственик на процесния хотел, то
тогава е нямало да заплати делът на Р. Р. от 1/8 ид.ч. от него. Както вече беше посочено за
доказване на трансформацията на лично имущество законът не въвежда изискване спрямо
съпруга който претендира такава трансформация да е отричал правата на другия съпруг,
нито да е манифестирал по някакъв начин пред трети лица, че конкретното имущество е
негова индивидуална собственост. Подобни условия не въвежда нормата на чл. 23 от СК за
опровергаване презумпцията за съвместен принос. Точно обратното - единственото
необходимо условие за опровергаване на тази презумпция е да се докаже пред съда, че
вложените в придобиване на общото имущество средства са с личен характер. Ето защо и
мотивите на съда, че ако ответницата Н. И. се е считала за собственик на процесния хотел,
то е нямало да изкупи дела на един от наследниците от него са изцяло неотносими към
хипотезата на чл. 23 от СК. Същите се явяват и неправилни и в противоречие на събраните
по делото доказателства.
Поддържа се с жалбата, че от показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция
свидетели по искане на Н. Т. И., част от които са очевидци на уговорките между ответника
Н. И. и сина на общия наследодател Р. Р. се установи, че същите са договорили да й
прехвърли придобитата от него по наследство от баща му идеална част от всички имоти,
включително и от хотела, но при договарянето на цената по сделката е взет предвид
факта, че хотела е индивидуална собственост на Н. И., което обстоятелство му е било
известно и между тях не е имало никакъв спор или претенции от негова страна. Тези
доказателства неправилно са игнорирани от първоинстанционния съд, тъй като от тях се
установява именно факта, че Н. И. е заявила самостоятелни права по отношение на хотела и
не е заплащала дела от него на единия от наследниците - Р. Р., на който факт макар и
12
неправилно съда се е позовал при преценката за наличието или не на пълна трансформация
на лично имущество. От друга страна към момента на прехвърляне на този дял включително
и за хотела, първо не е имало спор между двамата че хотела е лична собственост на Н., втора
от формална гледна точка при изповядване на сделката следва да бъде включен и дела от
хотела за да бъде уредена и прекратена изцяло съсобствеността между двамата и не на
последно място към този момент все още не е имало влязло в сила съдебно решение с което
да е доказана оборената презумпция на СИО.
Като ирелевантни към предмета на доказване, въведен в хипотезата на чл. 23 от СК и изцяло
неправилни са и изводите на първоинстанционния съд че преди образуването на настоящето
дело, на 22.07.2021г. на основание чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ ответницата Н. И.
била декларирала пред МДТ процесния хотел като наследствен, като е посочила, че
собственици на последния са и останалите наследници на О. И., включително и ищцата С.
М.. Отново следва да се посочи, че за установяване на трансформация на лично имущество е
без правно значение какви действия и права е заявявал претендиращия лична собственост
съпруг спрямо това имущество пред трети лица, държавни органи и институции, тъй като
разпоредбата на чл. 23 от СК не въвежда такова условие за уважаване на предявения иск или
възражение.
Още повече, че тези изводи се явяват абсолютно неправилни, тъй като при формирането им
не е отчетена конкретиката на процесния случай.
Това е така, тъй като към момента на извършване на това действие документално сградата
по силата на съществуващата в чл. 21, ал.1 от СК презумпция е придобита в режим на СИО
от двамата съпрузи и е обективно невъзможно към този момент да бъде декларирана по друг
начин, тъй като докато с влязло в сила съдебно решение не се обори тази презумпция,
съществува презумпцията за СИО. Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ съгласно този
закон за облагане с данък върху недвижимите имоти се подава при: придобиване на
новопостроен недвижим имот, който не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на
закона за устройство на територията; придобиване на недвижим имот по наследство,
предоставяне на право на управление върху държавен/общински имот; придобиване на
новопостроен или придобит по друг начин недвижим имот от предприятие или учредяване
на вещно право на ползване върху недвижим имот на предприятие; учредяване право на
концесия върху недвижим имот; преустройство и промяна на предназначението на
съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и промяна на друго
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка; подаване на коригираща
декларация за деклариран имот. Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ при придобиване на
наследство Н. И., респ. другите наследници са били длъжни да подадат декларация в срока
по чл. 32 от ЗМДТ. Декларирането на имота за всеки от съсобствениците се извършва
съобразно наличните документи за собственост към момента на декларирането му. Към
момента на подаване на декларацията по документи за собственост, все още не е имало
влязло в сила съдебно решение с което да бъде оборена презумпцията на СИО. Обективно
невъзможно е към този момент доверителката ми да подаде данъчна декларация по чл. 14 от
13
ЗМДТ с различно съдържание относно обема на правото на собственост, тъй като към този
момент не разполага с документ за собственост, които да удостовери това право и съответно
такава декларация няма да бъде приета и обработена от отдел МДТ при Община
Благоевград. Ето защо в производството по делба, образувано пред РС Благоевград Н. Т. И.
е въвела възражение за пълна трансформация на лично имущество, като целта на това
възражение по чл. 23, ал.2 от СК е именно да опровергае тази презумпцията на чл. 21, ал.1
от СК, че сграда с идентификатор №*** по КККР е придобита в режим на СИО между нея
и общия наследодател О. И.. До произнасянето на съда с влязло в сила съдебно решение се
счита по силата на тази презумпция, че имота е съсобствен и поради тази причина
доверителката ми декларирала и правата на останалите наследници в подадената от нея
декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Декларирането на имота като съсобствен е обусловено от
съответните изисквания на общината и ЗМДТ, а не по волята на ответницата, поради което
подаването на такава данъчна декларация не съставлява нито извънсъдебно признание на
факт, нито аргумент, който може да служи в подкрепа на извода за липса на пълна
трансформация на лично имущество в настоящето производство.
По изложените вече съображения, поддържа се че са ирелевантни и неотносими към
основателността на наведеното възражение по чл. 23, ал. 2 от СК и изводите на
първоинстанционния съд, че както в хода на арбитражното производство, така и в дадените
им обяснения по досъдебно производство № 8230/2021г. по описа на РП- Благоевград
ответницата Н. И. не е отричала наследствените права на ищцата С. М. по отношение на
процесния хотел. Стана ясно по делото, че ответниците Н. И. и С. И. са били заплатили на
изпълнителя „***“ ЕООД суми по процесния договор за изработка от 10.06.2018г. съгласно
техните наследствени дялове. Многократно до момента беше посочено че разпоредбата на
чл. 23, ал. 2 от СК не въвежда като условие за оборване на презумпцията на чл. 21 от СК за
съвместен принос единия съпруг, който претендира индивидуална собственост по силата на
пълна трансформация на лично имущество, придобито по време на брака, да е
манифестирал по някакъв начин пред когото и да е собственическите си права, нито да е
извършвал действия, които да са проява на субективното му отношение, че се счита за
единствен собственик на този имот. Поддържа се с жалбата, че не може да се приеме, че е
налице и някакво извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, тъй като такова
не се съдържа в цитираните от съда документи. Нито в хода на арбитражното производство,
нито в досъдебното такова Н. И. е правила нарочно изявление в насока, че процесната сграда
е придобита с общи средства на нея и нейния съпруг. Още повече, че едно такова признание
следва да е изрично и не може да се извлича посредством тълкуването на конклудентни
действия на страната. Също ирелевантно е обстоятелството каква част от дълга е платила
ответницата Н. И. към „***“ ЕООД, тъй като това са облигационни отношения между общия
наследодател и трето лица - изпълнител по договора и същите са изцяло ирелевантни към
въпросите, включени в предмета на иска, респ. възражението по чл.23, ал. 2 от СК,
свеждащи се основно до влагане на средства с личен произход в придобиванне на
имущество по време на брака.
14
Във връзка с оплакването за неправилност, поддържа се с въззивната жалба на Н. Т. И., чрез
пълномощника и адв. Б., че първоинстанционния съд не е обсъдил и ценил при формиране
на решаващите си изводи събраните по делото писмени и гласни доказателства
установяващи личния произход на средствата за построяване на процесния хотел и
влагането им в неговото построяване, нито е съотнесъл същите към елементите от
фактическия състав на чл. 23, ал. 2 от СК, в резултат на което е достигнал до изцяло
погрешен извод, че презумпцията за съвместен принос за придобиването на процесния
хотел не е опровергана. Поддържа се с жалбата, че при правилен и обективен анализ на
събраните доказателства пред първата съдебна инстанция, спрямо релевантните за спора
факти и обстоятелства, по един безспорен начин се налага извода за основателността на
наведеното от ответницата Н. Т. И.- възражение за пълна трансформация на лично
имущество, т.е. че процесната сграда-Хотел е индивидуална собственост на ответника Н. Т.
И. и неправилно е допусната до делба от първоинстанционния съд.
С жалбата е извършено позоваване на Решение № 72 от 07.07.2017г. по гр. д. № 3056/2016г.
на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, с което е прието, че по установителния иск
за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на
страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната
стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът
на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на СК и че същите са
еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при
придобиването на имота. В настоящия случай посочените обстоятелства се установяват с
категоричност от приетите по делото доказателства-гласни и писмени, които обаче
неправилно не са обсъдени и ценени от първоинстанционния съд, а вместо това съда е
обсъдил и анализирал доказателства и обстоятелства, които са без правно значение за
основателността на така наведеното възражение.
Така от представените по делото писмени доказателства - съгласно Разрешение за строеж
№278/23.09.2003год., Разрешение за строеж №447/08.11.2010год., Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №20/02.03.2012г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация
64/30.09.2016г., издадени от Главния архитект на Община Благоевград се установи, че
изграждането на процесната сграда - хотел е започнало през 2003-2004год., а през 2010-
2011г. е започнало и изграждането на пристройка към хотела, както и че същите са въведени
в експлоатация и реално изградени през 2012г., респ. през 2016г. От заключението на вещото
лице по приетата съдебно техническа и оценителна експертиза се установи, че пазарната
стойност на извършените СМР по построяване и въвеждане в експлоатация на сграда с
идентификатор №№*** към момента на завършване на СМР, удостоверено с АКТ 15 е в
размер на 723 301лв. без ДДС, респ. 144 660 лв. с включено ДДС.
Излагат се доводи че неоснователни и недоказани са оспорванията на процесуалния
представител на ищеца относно момента на завършване на строителството и съответно
момента на определяне на пазарната стойност на извършените СМР. В тази връзка не се
доказаха твърденията на ищцовата страна, че хотела е изграден и завършен изцяло през
15
2005г. когато е издаден АКТ 14. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че хотела и пристройката са изграждани поетапно в продължение на значителен
период от време. Установи се, че строежа на хотела - основната сграда е започнал през
2003г., а в последствие през 2010г. е започнал и строежа на пристройката, като
строителството е извършвано на етапи до 2011год. за хотела, респ. до 2016год. за
пристройката.
Поддържа се с жалбата, че това което е установено е, че към 2005г. за която дата
процесуалния представител на ищеца твърди, че е приключен строежа като се позовава на
издадения АКТ 14 и на договор за ипотека САМО НА ПАРТЕРНИЯ ЕТАЖ ОТ ХОТЕЛА, с
който е ипотекиран партерния етаж на процесния хотел, е бил изграден именно само
партерния етаж, като след тази дата строителството е продължило. От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза се установи, че
завършването на всички СМР се удостоверява със съставянето на Констативен акт - образец
№ 15, който е релевантния момент за определяне стойността на СМР. В тази връзка вещото
лице правилно е определило пазарната стойност на СМР към 2011г., респ. към 2016г. в
размер на 723 301лв. без ДДС, тъй като се установи че това е ИМЕННО моментът на
завършване на всички СМР в обекта И МОМЕНТА НА ПРИДОБИВАНЕТО МУ. При така
събраните доказателства по делото се установи, че придобивната стойност на имота към
момента на приключване на СМР е в размер на 723 301 лв. без ДДС, респ. 144 660 лв. с
включено ДДС.
С въззивната жалба се иска от въззивния съд да приеме, че по безспорен и несъмнен начин
от представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели,
в т.ч. и на ищцовата страна се установи и доказа, че вложените в построяването на сградата
средства са изцяло лични средства на Н. Т. И., предоставени лично на нея по дарение от
нейния баща Т. М. С..
Установяването на извънсемейния произход на средства, вложени за придобиване на
имущество по време на брака, може да стане с всички допустими по ГПК доказателствени
средства /Определение № 287 от 29.03.2011г. по гр.д. № 128/2010г. на Върховен касационен
съд/. При спор по чл. 23 СК няма пречка да бъдат разпитани свидетели, които да установят
какъв е произходът на средствата, вложени при придобиването на имота /Определение №
960 от 27.10.2009г. по гр.д. № 833/2009г. на ВКС, Гражданско отделение/. В настоящия
случай пред първата инстанция са събрани допустими, относими и категорични писмени и
гласни доказателства, които установяват пълна трансформация на имуществото,
представляващо процесния хотел, придобито в режим на СИО.
От представените по делото 19 бр. договори за дарение се установи, че бащата на
ответницата Н. И. й е предоставил в дарение 1 300 800 лева в периода от 2003г. до 2016г.,
когато е строен хотела и пристройката, и след това до 2018г. за довършителните работи и
обзавеждането на хотела и пристройката. От представените справки от Служба по
вписвания и нотариални актове за извършени прехвърлителни сделки от бащата на
ответницата се установи, че същия се е разпореждал в този период с редица свои имоти на
16
значителна стойност, като получената от него продажна цена по тези сделки е предоставял
на ответницата като дарение за построяването на хотела и пристройката.
Оспорват се с въззивната жалба от Н. И. като неоснователни направените от ответната
страна оспорвания на представените договори за дарение, както и наведените твърдения, че
суми на стойност над 10 000лв. е следвало да бъдат превеждани по банков път съгласно
ЗОПБ. Така представените договори са частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК и
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от
подписалите ги лица. В случая не е оспорено авторството на изявленията, нито са
ангажирани доказателства, които да го опровергават, поради което и бланкетното им
оспорване е неоснователно. Неоснователно е позоваването и на разпоредбата на чл. 3 от
ЗОПБ, която предвижда в действащата си редакция, че плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Така от една страна ЗОПБ е обнародван в
ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г., а голяма част от извършените дарения в полза на ответницата са
преди влизане в сила на този закон. Същевременно обстоятелството, че дарените суми са
платени в брой и след приемането на ЗОПБ по никакъв начин не се отразява на
действителността на сключените договори за дарение, доколкото духа и целта на Закона за
ограничаване на плащанията в брой са различни и са насочени към предотвратяване на
недокументираното движението на значителни парични маси, респ. ограничаване на т.нар.
„сива икономика". Именно заради това, в него са предвидени и административнонаказателни
разпоредби, предвиждащи санкции за нарушителите на предвидените в него ограничения на
плащанията в брой. Неспазването на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ не влече
недействителност на извършените сделки, нито може априори да изключи възможността за
доказване на направено плащане. По делото са приложени договори в писмена форма, които
не са опровергани откъм съдържание и авторство, в това число и за плащането на
посочените в тях суми. Удостовереният с договорите, имащ характер на разписка факт е, че
сумите са предоставени от дарителя на дарения в брой. Ето защо несъстоятелно е
бланкетното оспорването на представените договори за дарение.
От съдържанието на същите, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи и доказа по безспорен начин, че дарените от бащата на ответницата суми са дарени
лично на нея именно за построяването на хотела, като волята и намерението на бащата
на Н. е построяването и придобиването на хотела да лично на Н..
В своите показания свидетелите са категорични, че намерението на бащата на ответницата е
да дари само и лично на нея тези средства, за да си построи хотел в гр. Благоевград, тъй като
подобна сума е била дарена и на брат й, който с нея е построил хотел в *.
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и от показанията на
един от ищцовите свидетели, че всички дарени от бащата на ответника Н. Т. средства са
вложени изцяло в построяването на хотела и пристройката. Установи се от показанията на
свидетелите, че около 900 хиляди лева от тези средства са вложени за построяването на
хотела, като за довършителни работи и обзавеждането са вложени още около 200-300 хиляди
17
лева, както и че през 2018 год. е направен основен ремонт на хотела. Свидетелите с
категоричност установиха, че всички необходими средства за построяването на хотела и
въвеждането му в експлоатация са били лични средства на Н. Т. И., предоставени й по
дарение от нейния баща.
От показанията на свидетелите се установи, че други средства, освен предоставените по
дарение на Н. Т. И., не са влагани в построяването на хотела и пристройката. От показанията
на свидетелите се установи, че общия наследодател на страните по делото - О. И. не е
участвал нито финансово, нито с труд в изграждането на хотела, тъй като същия е бил
предназначен за личен бизнес на съпругата му.
Поддържа се с въззивната жалба, че този факт не се опровергава от ангажираните от
ищцовата страна доказателства и в частност събраните гласни такива. Така единия
свидетелите на ищеца Е. А. Г. също потвърди, че хотела е изграден изцяло с лични средства
на Н. И., като нейния съпруг О. И. не е влагал свои средства или общи такива в
построяването му. Другия свидетел, разпитан от ищовата страна не пресъздаде никакви свои
лични впечатления относно релевантните по делото факти и в показанията му не се съдържа
информация, която да опровергава личния характер на вложените средства. Нещо повече,
същия сам заяви, че е преминавал един единствен път покрай хотела в периода на неговото
построяване и няма как да знае с какви средства е строен. Същевременно свидетеля сподели
за общо проведени 1 -2 срещи с общия наследодател и водени разговори относно
задълженията му към банки без никаква конкретика, от която да се установи, че се касае за
задължения които са поети във връзка с изграждането на процесния хотел. Обстоятелството,
че общия наследодател е споделил на свидетеля, че е заварявал с електрожен заварките на
строежа е изцяло ирелевантно за делото, още повече че свидетеля заяви, че не е виждал О.
лично да полага труд на хотела.
Възразява се с въззивната жалба от Н. И., чрез пълномощника и адв. Б., че изцяло
ирелевантни към основателността на заявеното възражение по чл. 23 ал. 2 от СК са
въпросите дали общия наследодател на страните е участвал с нематериален принос при
изграждането на процесния хотел било то чрез личен труд в строителството или грижи
за децата и семейството му с ответницата Н. И.. При твърдение за пълна трансформация,
заявена като насрещен иск или като възражение, в тежест на заявилият тази претенция е да
докаже извънбрачният произход на вложените средства при придобиване на недвижимо
имущество по време на брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се
докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен
произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на
влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение,
или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това
основание /Решение № 20 от 26.02.2021г. по гр.д. № 1409/2020г. на Върховен касационен
съд, 1-во гр. отделение/. Ето защо всички наведени в процеса доводи и твърдения, че общия
наследодател е участвал в изграждането на хотела с личен труд или с грижи за детето не
само се явяват недоказани, предвид липсата на събрани доказателства в тази насока, но са и
18
изцяло ирелевантни за спора по чл. 23, ал. 2 от СК.
При така събраните пред първата по делото доказателства, иска се от въззивния съд да
приеме за установено, че Н. Т. И. е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК чрез пълна
трансформация на лично имущество, придобито по време на брака с О. Т. И., бивш жител
на *, починал на *** год. на недвижими имот, представляващ Сграда с идентификатор
№*** по КККР на гр. Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на
АК, разположена в поземлен имот ***, със застроена площ от 319 кв.м., брой етажи: 4, брой
самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: хотел, стар идентификатор №***.1 /
нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и четири, точка,
четиристотин и две, точка, едно/. В този смисъл и изводите на първонстанционния съд, че
не е опровергана презумпцията на СК за съвместен принос и процесната сграда е
съсобствена между доверителката ми и другите наследници на нейния съпруг О. И. и следва
да бъде допусната до делба са изцяло неправилни, необосновани в противоречие на
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Ето защо считам, че в тази му
част обжалваното първоинстанционно съдебно решение е неправилно и следва да бъде
отменено и вместо това иска за делба на Сграда с идентификатор №”*** по КККР на гр.
Благоевград да бъде отхвърлен като неоснователен.
С въззивната жалба на Н. Т. И., поддържа се че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно и в частта, с която е допуснат до делба Поземлен имот с идентификатор №***
по КК и КР на гр. Благоевград върху който е построена процесната Сграда с идентификатор
№ *** по КККР на гр. Благоевград.
Това е така, тъй като поради липсата на съсобственост по отношение на Сграда с
идентификатор №*** по КККР на гр. Благоевград считам, че като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и иска за допускане до делба на описания в част II от исковата молба под т.6
недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.
Благоевград, върху който е изградена Сграда с идентификатор №*** - индивидуална
собственост на съделителя Н. Т. И., тъй като този недвижим имот има обслужващ
характер спрямо сградата. Считам, че не следва да се допуска до делба този недвижим
имот, тъй като същия е изцяло застроен със сграда - индивидуална собственост на един от
съделителите Н. Т. И.. При това положение недвижимия имот е изгубил самостоятелния си
характер, тъй като има характер на обслужващ сградата имот. Ето защо считам, че
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която е допуснат до делба
този недвижим имот и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
иска за допускане до делба и на Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.
Благоевград.
Претендират се от жалбоподателят сторените пред настоящата съдебна инстация разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, депозирана
от Н. Т. И., чрез пълномощника и адв. Б. от С. О. М., ЕГН **********, чрез пълномощника и
адвокат С. А.
19
Изказва се становище, че въззивната жалба е недопустима като просрочена.
Твърди се, че процесуалния представител на Н. Т. И. има електронен достъп до електронни
съдебни дела и електронни съобщения в единния портал за електронно правосъдие. Има
разрешен достъп до гр.дело № 2922/2022г. по описа на PC-Благоевград. Решението е обявено
и публикувано в електронната система на 15.03.2024г. и след като адвоката й има достъп до
делото, е видял и се е запознал с решението още с публикуването му. Ето защо подадената
въззивна жалба чак на 02.05.2024г. е просрочена. В противен случай двете страни не са
равнопоставени по смисъла на чл. 9 ГПК, тъй като страната, която няма електронен достъп,
се запознава с решението от момента на връчването и й тече двуседмичния срок за
обжалване от този момент, а другата страна с електронен достъп, е разполагала с решението
то 15.03.2024г., подготвяла си е жалбата, без да й тече срока за обжалване с месеци.
Получава се и злоупотреба с правото на електронен достъп.
С писмения отговор застъпва се становище, че ако съда приеме, че въззивната жалба не е
просрочена, то същата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от нея част е правилно и законосъобразно. Подкрепя се с многобройните
събрани по делото доказателства. Съда ги е обсъдил подробно и съвкупно, и е стигнал до
единствено правилния извод, че и тези два имота следва да се допуснат до делба с
посочените в решението квоти. Че не е оборена презумпцията за съвместен принос за
придобиването на имота с идентификатор № *** в режим на семейна имуществена общност
по време на брака на Н. Т. И. с наследодателя О. Т. И..
Поддържа се с писмения отговор, чрез пълномощника адв. А., че В периода на изграждане
на хотела, както и пристройката, и надстройката: от 2002г. до 2016г., видно от писмените
доказателства, са придобити и имотите предмет на делбата с идентификатори самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***,. Сграда с
идентификатор на обекта № ***., Поземлен имот с идентификатор № ***, от което може да
се направи единствения извод, че всички тези имоти са придобити в режим на семейна
имуществена общност, и правилно съдът ги е допуснал до делба при квоти: по 1/8 ид.ч. за С.
О. М. и С. О. И., за Н. Т. И. 6/8 ид.ч. Предната година, през 2002г. съпрузите са придобили
поземленият имот № *** върху който е построен хотела
Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че не е предмет на делото иск с правно
основание чл.23 СК, за да твърди жалбоподателката, че съда “е излязъл извън елементите на
фактическия състав на чл.23 СК”. Ако е било истина, че хотела е построен само с
лични/дарени средства, то в рамките на здравия разум е било да са сключи брачен договор
или след откриване на наследството, да е заведен иск по чл.23 СК, а не да се прави
възражение, чак след предявяване на иск за делба от друите наследници, поради това че
жалбоподателката не й осигурява достъп до наследсвените недвижими имоти. Вместо да
предяви веднага иск, Н. И. веднага започна да твърди че наследодателят О. И. като
съсобственик на процесния хотел има неплатени задължения към “приятеля му” Е. Г.,
собственик на фирма “***” за извършени СМР в пристройката на хотела в размер на 57
726,04лв., че тя се е подписала като пълномощник и че С. М. като наследник на баща си,
20
следва да плати за ремонта 7 215,76лв., за нейната идеална част в съсобствеността и С. М. си
плати за ремонта. Претендиращата за едноличен собственик на хотела Н. И. и до настоящият
момент не е върнала парите на ищцата, след като твърди че хотела е неин и тя е получила
пари от баща си за построяване и ремонт на хотела.От нейното твърдение излиза, че ищцата
С. И. е платила задължението на Н. И., и тя се е обогатила неоснователно, поради което
следва да й върне платеното незабавно което платено, заедно с лихвите и разноските е
двойно повече от главницата.
Също така, макар да твърди че е едноличен собственик на процесния хотел, в края на 2017г.
Н. И. е заличила нейната партида за хотела в Община Благоевград, съгласно представената
справка и писмо от Община Благоевград, останала е само партидата на наследодателят О. И.
и при откриване на наследството при направена справка за оставено наследство се
установява, че има неплатени за данък сгради и такса смет за хотела над 3 хиляди лева за
периода 2018г., 2019г. и 2020г., въпреки че нейната фирма “*” ЕООД ползва хотела.
С писмения отговор се изразява недоумение, че след като Н. И. твърди, че е едноличен
собственик на хотела, тя е заличила своята партида и е задължила наследниците на съпруга
си- на наследодателя О. И. да плащат задълженията и към Община Благоевград и към “***”
за ремонта. Твърди се, че към 2024г. задълженията на съделителката С. М. към Община
Благоевград за хотела като наследник на баща си и съсобственик са около 8 хиляди лева. От
Община Благоевград са издали Акт за установяване на задължения по декларация, който акт
е бил потвърден от съда с мотив, че С. О. М. като наследник на собственика на хотела О. И.
и по настоящем съсобственик, е задължена да плати неговите задължения, както и нейните
като съсобственик. Решението е потвърдено и от ВАС със същите мотиви. Не е било
уважено възражението, че ползвателят е едноличното дружество на Н. И.,т.е.
жалбоподателката Н. И. ползва, а С. И. плаща.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че много е удобно съделителката Н. И. сега да
се е сетила, че хотела е нейна лична собственост, след като съделителката С. М. е заплатила
до настоящия момент повече от 15 хил. лева задължения на баща й О. И. за този хотел, за
което с отговора се представят писмени доказателства.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба, че твърденията на жалбоподателката Н. И. са
голословни и необосновани. Не почиващи на здравия разум и смисъл. Във всички държавни
институции и банки, пред които са представени лично от Н. и О. И.и писмени документи за
собственост, са направили правилния извод, че хотела е собственост на двамата съпрузи,
никой от тях не е възразил, подписали са договорите за ипотечен кредит - 5 броя за кратък
период от време, по време на строежа на хотела, на обща стойност от 275 хиляди лева.
Наследодателят се е задължил да изплаща кредитите, да заплаща данъците и това е така до
смъртта му и даже и след неговата смърт, до завеждане делото за делба в края на 2022 г.
Кредитите са изплащани по време на брака като последният кредит е изплатен преди по-
малко от един месец от неговата смърт, края на м. октомври 2020г., съгласно издаденото
удостоверение от банката, приложено по делото.
Оспорват се твърденията с въззивната жалба, относно сключената сделка между Н. И. и Р. О.
21
Р., като голословни и необосновани. Доказа се, че жалбоподателката му е обещала, че ако
той й прехвърли неговият дял, тя ще му погаси оставените му от баща му задължения за
ремонта на хотела и данъците за хотела в Община Благоевград и момчето, което не е добре
здравословно /затова в сделката няма негов подпис, а има положен палец/, се е съгласило и
си е прехвърлил изцяло неговият дял от наследството. Свидетелят Е. Г. потвърди тези факти.
Георгиев твърдеше също, че няма от кого да си получи парите за ремонта, освен от
наследниците на О. И. и че Н. И. се е подписала като пълномощник, а не като едноличен
собственик. Свидетелите твърдяха също,че е напомнено на Р., че баща му му е давал пари за
лечение в *.
Оспорват се с писмения отговор- доводите в жалбата на Н. И. относно декларирането на
имота в общината като неверни, необосновани и голословни. Във всички документи за
хотела тя е посочвала нейното име и са издадени на нейно име, така че не е имало пречка да
го декларира на нейно име. Съсобствеността между съпрузите не е била разделена с брачен
договор и С. М. е платила задълженията към Община Благоевград.
Оспорват се с писмения отговор като еобосновани и неверни твърденията във въззивната
жалба, подадена от Н. И., относно момента на извършване на строителството на хотела. От
приложената справка за сключване, изменение или прекратяване на трудови договори и
уведомления за промяна на работодателя за ”М.”ЕООД на лист 132 от прокурорската
преписка № 8230/2021г. на РП Благоевград, приета като доказателство по делото, е видно че
на 01.02.2006год. са назначени в хотела 4 служители, като за цялата 2006год. са назначени 12
служители, което е доказателство, че хотела в първоначалният му вид е бил завършен и
пуснат да приема посетители към 01.02.2006г. Това се потвърждава и с удостоверението
издадено от Община Благоевград за степен на завършеност към месец декември 2005г. ,което
удостоверение не беше прието като доказателство от първоинстанционния съд и моля
въззивния съд да го приеме като относимо. Доказа се, че хотела е изграден в периода, в
който са теглени кредитите. По късно е имало довършителни работи надстройка на хотела и
пристройка.
Оспорва се жалбата и относно договорите за дарение. Същите са оспорени от С. М. още с
представянето им пред РС Благоевград. Поддържа се, че не са представени в изискуемия
срок. Освен това, след като съда ги е приел като доказателства, за оборване на съдържанието
им относно дарените суми, в срок е поискано събиране на доказателства от трети лица,
извадки от банковите сметки, относно придобиването от дарителя на посочените в
договорите за дарения суми, както и изтеглянето им от банките, за да бъдат дарени в брой на
Н. И.. Също така, договорите не са потвърдени като дадено съгласие от майката на Н. И., да
й се дарят на нея всички суми от техните продажби. Съда не е допуснал събирането на тези
необходими за изясняването на спора писмени доказателства. Прави се искане пред
въззивния съд да ги допусне, но тъй като към настоящия момент дарителят Т. С. е починал,
то прави се искане съда да задължи съделителката Н. Т. И., като негов наследник да
представи извлеченията от банковите сметки на баща й за периода на извършваните
дарения.
22
Оспорва се въззивната жалба като неоснователни и относно поземления имот с
идентификатор № ***. Този поземлен имот е придобит по време на брака на Н. И. с
наследодателя О. И., въпреки че една част от имота наследодателят е придобил по
наследство. Ответниците не са възразили в писменият отговор относно този поземлен имот.
В доклада също не е отразено възражение относно поземления имот и правилно съда го е
допуснал до делба. Доклада на съда е бил приет и искането за отмяна на решението в тази
част е недопустимо и необосновано.
С оглед на гореизложеното, с писмения отговор от С. О. М., иска се от дъззивния съд да
отхвърли жалбата на Н. Т. И. и да остави в сила решението в обжалваната от Н. Т. И. част.
За опровергаване на твърденията на жалбоподателката, представят се с отговора на
въззивната жалба и се иска приемането на писмени доказателства.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от
легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите са депозирани в срока по чл.
259 от ГПК, като отговарят на изискванията на закона и са редовни.
Подадените отговори на въззивните жалби, са редовни с оглед на писмената форма и
тяхното съдържание, депозирани от насрещната страна и в установения от закона
процесуален срок, поради което същите следва да бъде съобразен от въззивния съд при
постановяването на решението по съществото на делото.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседение, за което
страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
По направените искания за приемане на писмени доказателства и за приемане на
доказателства, които са били отказани от първоинстанционния съд, съставът на ОС
Благоевград ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след като изслуша
становището на другата страна по делото.
Следва препис от отговора на въззивната жалба, депозиран от С. О. М., чрез пълномощника
и адв. С. А., да бъде изпратен на другата страна за запознаване с направеното
доказателствено искане.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 28.11.2024г. от 10.30 часа, за която дата
да се призоват страните, чрез техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
23
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24