Р Е Ш
Е Н И Е
№ 73
гр. Кубрат, 18.06.2012 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петрова – Енева
при секретаря В. Д. и в присъствието на прокурора
. . . . , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 84 по описа на съда за
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание в чл. 59, ал.9 СК.
С искова молба Ш.А.О., ЕГН -********** ***, като твърди, че са налице факти – родени от фактическо съжителство и прекратен граждански брак с ответницата техни деца; прекратяване на брака и фактическото съжителство през 2011 год.; неизпълнение на родителски задължения от майката по отношение на децата – ответницата на 05.11.2011 год. е отвела без негово знание и съгласие децата в Р Германия и ги лишила от възможността да поддържат лични отношения с него, моли съда да постанови решение, с което да измени постановените с Решение № 19 от 29.07.2011 год. по бр.дело № 13/ 2011 год. по описа на РС – гр. Кубрат мерки относно упражняването на родителски права, и да определи нови: да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Б., ЕГН **********, О., ЕГН **********, Н., ЕГН ********** и Ф., ЕГН **********, определяйки на майката – А.Ю.О., ЕГН ********** *** подходящ режим за поддържане на лични отношения с тях, както и да осъди майката – ответницата по делото, да заплаща за издръжката им ежемесечно по 70.00 лева за всяко от тях, считано от датата на предявяване на иска до изменение на обстоятелствата. Разноски по делото не претендира.
Ответницата – А.Ю.О., ЕГН – ********** ***, на която е връчено съобщение чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е дала писмен отговор в срок чрез назначения представител, с който заявява становище относно допустимост на исковата претенция. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищцовата страна. По същество ангажира становище за недоказаност и неоснователност на исковите претенции за промяна на постановените с Решение № 19 от 29.07.2011 год. по бр.дело № 13/ 2011 год. по описа на РС – гр. Кубрат мерки относно непълнолетните им деца
Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното към исковата молба влязло в сила Решение № 19 от 29.07.2011 год. по бр.дело № 13/ 2011 год. по описа на РС – гр. Кубрат, страните са сключили граждански брак в гр.Кубрат на 16.05.2006г., за което е съставен Акт за граждански брак №3 от същата дата на Община Кубрат. Видно от представените като доказателства по делото Удостоверения за раждане, от брака си съпрузите, имат родено едно дете – Ф. Ш. О., род. на ***г.. От преди сключването на брака ищцата и ответника са родители на други три деца – Н. Ш. О., род на 11.11.2003г., О. Ш. О. , род. на ***г. и Б. Ш. О., род. на ***г.. Между страните не се е спорило, че ищеца не е биологичен баща на последните три деца, но ги е припознал като свои.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установило, че страните се запознали през 2003г., а през 2005г. заживели на семейни начала и през същата година се установили в чужбина, за да търсят работа. През 2006г. в семейството се родило детето Ф.. Докато съпрузите били в чужбина, за децата полагали грижи родителите на ответницата, живущи в с.Беловец. В началото на семейната връзка отношенията между страните се развивали нормално. При съжителството им в Р.Италия между двамата възникнали противоречия, провокирани от физическото насилие, което осъществявал ищеца над ответницата, която от своя страна имала многобройни извънбрачни връзки, по повод на които напускала семейството многократно.
При престоя на страните в чужбина грижи за четирите деца полагали родителите на ответницата. В началото на 2011г. ищеца взел три от децата - Ф. , О. и Н., които живеели при него в с.Голямо Соколово.
При пребиваванията си в България страните и децата живеели предимно в с.Беловец, при родителите на ответницата.
Като имал предвид брачните провинения и на двамата съпрузи и настъпилата фактическата раздяла, съдът приел, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и на това основание го прекратил по вина и на двамата съпрузи - ищеца упражнявал физическо насилие спрямо съпругата си, а тя не е осъществила необходимото, за да подобри отношенията в семейството – често напускала семейното жилище, поради поддържани многобройни извънбрачни връзки .
Относно упражняването на родителските права, приел че следва да ги предостави на майката, независимо, че трите от тях живеят в с.Голямо Соколово, при ищеца, а детето Б. живее в семейството на родителите на майката, воден от обстоятелството, че ответницата се е завърнала в Р. България и декларирала желание за отглеждането им; поради това, че ищеца не е биологичен баща на първите три от тях; поради възрастта на най-малкото от тях – 5-годишната Ф., и за да не се разделят четирите деца и се зачете желанието на най-голямото – Б., да продължи да живее с майката.
От представения по брачното дело Социален доклад на Д „СП” - гр.Кубрат установява, че в жилището на майката са налице добри условия за живот и отглеждане на децата. Обособена им е отделна стая, като къщата е водоснабдена и електрифицирана. Налице са нормални условия за обитаване. Майката се ползва от помощта на родителите си за отглеждането им.
На бащата съдът определил като подходящ режим на лични контакти с децата – да ги взема и вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома му, от 10.00 часа на съботния ден – до 15.00 часа на неделния, както и двадесет дни през лятната ваканция на децата, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Видно от приложените към исковата молба копия от пощенски записи, за периода от влизане в сила на решението по бракоразводното дело на страните, когато ищецът предал трите деца Ф., Н. и О. Ш.и О. на майката, бащата ежемесечно до м.11.2011 год. изпраща пари за издръжката им. От свидетелските показания на доведения по инициатива на ищеца свидетел се установяват факти, относими към брачния период на страните и не относими към настоящия спор.
На 05.11.2011 год. – ден за свиждането му с децата, ищецът посетил дома на ответницата в с. Беловец и установил, че тя е напуснала страната, отвеждайки и четирите деца със себе си – без негово знание и съгласие. Информация за случилото се получил от съседи на семейството, защото родителите на майката отказали да му дадат обяснения.
Ищецът сезирал с жалба началника на РУП – гр. Кубрат и от извършената от участъка служебна проверка се установило, че ответницата действително е напуснала страната с четирите деца през КПП – гр. Русе в посока Германия.
Представените от ищеца документи – Молба за съдействие за връщане на децата в страната на основание и по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, получена в Министерство на правосъдието /МП/ с рег. № 16-02-12/ 21.11.2011 год., Писма, с рег. № на молбата, първото от дата … /не се чете/, а второто от 29.03.2012 год., установяват верността на обстоятелствата, твърдяни с исковата молба и в обясненията му в изричното изслушване като родител, относно основанията му за промяна на мерките за предоставяне на родителските права - ответницата самоволно и едностранно – без знанието и съгласието на другия родител, е напуснала страната, отвеждайки и четирите деца със себе си, и се е установила да живее в Германия.
Видно от Удостоверение № 630/
От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители актуално анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ЗД 11-0012/ 02.05.2012 год. на Д „СП” – гр. Кубрат и доклад № ЗД 11/0294/ 11.06.2012 год. на Д „СП” – гр. Търговище, се потвърждават фактите, установени по приключилото между страните бр.дело № 13/ 2011 год. по описа на РС – гр. Кубрат бракоразводно производство, както относно отношенията между родителите, така и относно родителските качества на всеки един от тях и отношенията им с децата. От раждането им и до сега за тях се е грижила майката, а при отсъствието и на двамата родители от страната – нейните родители, в собственост на последните жилищен имот в с. Беловец, общ. Кубрат. По - малките три деца, за кратък период от време – няколко месеца, през 2011 година, са живели в с. Голямо Соколово, община Търговище, с бащата в дома и със семейството на неговата сестра – А.А.А..
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание в чл. 59, ал.9 СК във вр. с чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2 СК, са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Н. Ш. О., род на 11.11.2003г., О. Ш. О. , род. на ***г., Б. Ш. О., род. на ***г. и Ф. Ш. О., род. на ***г., са непълнолетно и малолетни деца на страните по делото.
След фактическата раздяла на родителите и по повод на бракоразводно дело между тях, съдът е разрешил всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 СК - при кого от родителите да живеят децата; на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права; какъв да е режима на лични отношения между децата и родителя, на който родителски права не се предоставят; както и в какъв размер да е тяхната издръжка, в влязло в законна сила Решение № 19 от 29.07.2011 год. по бр.дело № 13/ 2011 год. по описа на РС – гр. Кубрат .
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия родител, може да измени постановените по – рано мерки и да определи нови.
Ищецът, в качеството си на баща на 4-те деца, родени от ответницата, твърди че е налице такова изменение на обстоятелствата, тъй като тя, като тяхна майка, на 05.11.2011 год. е отвела, без негово знание и съгласие, децата в Р Германия и ги лишила от възможността да поддържат лични отношения с него, поради което моли за изменение на постановените мерки – не при майката, а при него да живеят децата; не на майката, а на него да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата; на майката съдът да определи подходящ режим за поддържане на лични отношения с децата, както и да бъде тя осъдена да заплаща за тях ежемесечна издръжка.
Установи се по несъмнен начин, че майката през есента на 2011 год., без знанието и съгласието на бащата, е отвела децата им в Р Германия. След като бащата се установил да живее и работи в страната – строител, по обекти в гр. София, при липса на данни за това е страна по трудов договор, извеждането на децата от страна, естествено съставлява препятствие пред него да ги вижда и взема в дома във времето, определено му от съда - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома му, от 10.00 часа на съботния ден – до 15.00 часа на неделния, както и двадесет дни през лятната ваканция на децата, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Това действие на ответницата, фактически и от правна страна, съставлява и лошо изпълнение на родителски задължения от майката по отношение на децата, тъй като: то е в разрез с установения правов ред в страната; поставило е децата в нова ситуация на пълна промяна, съчетана с несигурност и риск – майката е необразована, без квалификация и работа, без собственост и легални доходи, както в страната, от чието гражданство се ползва и тя и децата, така и в Германия; лишила е децата от исконно необходимото за тях общуване с другия родител – техния баща.
Безспорно ответницата не демонстрира добри родителски качества, годност и капацитет да се справя с отглеждането и възпитанието на родените от нея деца. Но в настоящия процес не се събраха доказателства, установяващи интерес на децата от промяна на постановените мерки, по силата на която родителската отговорност за тях да бъде предоставена на техния баща.
От правна страна е несъмнено, че ищеца е техен родител, поради което съдът счита за правно ирелевантни доводите във връзка с техния биологичен произход. Без значение за делото е обстоятелството, че между родителите е безспорно, че той не е биологичен баща на първите три деца. Произходът, по смисъла на СК, е правна връзка, която в случая между ищеца и родените от ответницата деца е налице, видно от приложените към исковата молба документи.
При безспорно установената липса на родителски качества у майката, на него, като на техен баща, може да се възложи упражняването на родителските права по отношение на тях. Но ищецът не установи, че тази промяна ще е в интерес на децата, тъй като за него е безспорно установено, че: е склонен да упражнява физическо насилие, след като е упражнявал такова по отношение на бившата си съпруга – майка на децата; също като майката е слабо образован, макар и с квалификация „строител” е без легална работа, носеща социално осигуряване за него и децата, без собственост и легални доходи, както в страната, от чието гражданство се ползва, така и в Германия, Италия и която и да е друга страна, в която реши да се установи да живее и работи. Съдът не може да приеме за установено, че през годините на съжителство той е действително установил силен емоционален родителски контакт с децата, който да им осигурява усещане за сигурност и спокойствие, защото за наличието му, свидетелства единствено бащата. Съдът приема за искрени и тъгата на ищеца, лишен от възможност да вижда децата си; и мъката му, че те са някъде затворени и лишени от възможност да учат и общуват в нормална среда; и намеренията му да им осигури по – добър живот, но не може да кредитира тези изречени намерения, при липсата на доказателства за обективно създадени материално и социални условия на живот или обективни условия, правещи ги възможни.
Установявайки, че поведението и личностите и на двамата родители на децата представлява опасност за личността, здравето и възпитанието им, тъй като не е съответно на предписаното с разпоредбите на чл124, ал.1 и чл.125 СК, съдът не може да ограничи техните родителски права по своя инициатива в производството, образувано по инициатива на единия от тях и с предмет промяна на постановените преди това мерки в полза на родителя – ищец.
В настоящият процес следва ищцовата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, с оглед интересите на децата О. Ш. О. , род. на ***г. и Б. Ш. О., род. на ***г. и Ф. Ш. О., род. на ***г., тъй като техните права и интереси няма да са по-добре защитени от техния баща.
По реда на чл.7, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът, на който е станало известно, че деца се нуждаят от закрила, следва да уведоми за това Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат, в чийто материален и териториален обхват на компетентност е защитата на четирите деца на страните, за предприемане на адекватни, с оглед правата и интересите им, мерки за защита, чрез посочените в чл.4 ЗЗДетето.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш.А.О., ЕГН -********** ***, срещу А.Ю.О., ЕГН – ********** ***, искове с правно основание в чл. 59, ал.9 СК във вр. с чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2 СК, за изменение на постановените с Решение № 19 от 29.07.2011 год. по бр.дело № 13/ 2011 год. по описа на РС – гр. Кубрат мерки, относно упражняването на родителски права, и за определяне на нови по отношение на непълнолетните им деца Б., ЕГН **********, О., ЕГН **********, Н., ЕГН ********** и Ф., ЕГН **********, всички с пост.адрес в с. Беловец, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „Странджа” № 16, с оглед интересите на децата, като неоснователни и недоказани.
Да се уведоми, на основание чл.7, ал.1 от Закона за закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето” – гр. Кубрат, в чийто материален и териториален обхват на компетентност е защитата на четирите деца на страните, за предприемане на адекватни, с оглед правата и интересите им, мерки за защита, чрез посочените в чл.4 ЗЗДетето.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните с връчване на препис пред ОС гр.Разград.
Председател: /П/ Д. Петрова - Енева