ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1103 07.11.2017
г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 236 по описа за 2017 година, на основание чл.374 във връзка с
чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, представлявано от
Димитър Шумаров и Петя Д. чрез пълномощника Адвокатско дружество „М. и Рътков“,
представлявано от адв. Д.М., съд. адрес ***, офис 9 срещу Й.Н.А. с ЕГН **********,***.
Исковата молба
отговаря на изискванията на закона и е редовна.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответницата, на която е указано да подаде писмен
отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
Ответницата е
депозирала отговор в законния срок, с който възразява по допустимостта и
основателността. Прави се искане за спиране на производството, поради висящ
преюдициален спор.
Отговорът е връчен
на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната искова молба е връчена на
ответницата, която е депозирала допълнителен отговор.
Съдебните книжа са
редовно разменени.
По възражението за недопустимост съдът намира следното:
В
отговора си ответницата е направила искане за прекратяване на производството,
тъй като банката е цедирала вземането си по процесния договор, поради което тя не
е кредитор и не е активно легитимирана да предявява иска.
Исковото производство е учредено по искова
молба на банката, която е и заявител пред заповедния съд. Поради това формално
правно банката е активно легитимирана да предявява иска, тъй като твърди, че е
кредитор. Ответницата въвежда факта, че вземането е цедирано преди учредяване
на заповедното производство. В ТР № 4/13 г. се дава отговор на въпроса отнасящ
се до прехвърляне на кредиторовото вземане след учредяване на заповедното
производство. Ето защо въведения от ответницата факт следва да се преценява от
съда в процеса по същество и след провеждане на съответното доказване от
страната, чиято е доказателствената тежест.
По тези съображения съдът открива процес по
съществото.
По искането за спиране съдът намира
следното:
Искането
не следва да се уважава.
Твърдяното от ответницата преюдициално исково производство се развива по
иск с правно основание неоснователно обогатяване, като ищцата /сега ответница/
е основала искането си на факти и твърдения за нищожност на договорните клаузи
за лихва в процесния договор. Поради това не би могло да се приеме, че
настоящия съд е обвързан със формираното СПН по осъдителния иск за
неоснователно обогатяване, тъй като няма да има СПН по нищожността на
договорните клаузи за лихва, с което съдът да се съобразява.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на
осн. чл.146 ГПК.
Проект за
доклад:
Ищецът твърди, че на 17.04.2008 г. страните са сключили договор за потребителски
кредит № HL 36559. По силата на договора банката – кредитодател е
отпуснала на ответницата – кредитополучател кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарските франкове на 46 750
евро по курс „купува“ на банката за швейцарски франк към евро в деня на
усвояване на кредита. Уговорена е годишна лихва в размер на сбора от БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове валиден за съответния период, който към момента на договора е 4, 5%
плюс надбавка от 1, 65 пункта. Лихвите се начисляват от усвояването на кредита.
При просрочие и предсрочна изискуемост се дължи лихвата плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Уговорени са и такси: за управление от 1, 5 % върху
размера на кредита еднократно ; годишна
за управление в размер на 0, 3 % върху размера на непогасената главница ;
административна такса от 40 лв. еднократно. Крайният срок на издължаване на
кредита, включително лихви, е определен на 180 месеца от датата на усвояване
чрез равни месечни вноски – главница и лихви във валутата, в която кредита е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
Уговорена е изцяло предсрочна изискуемост: по чл. 18, ал., при
непогасяване на която и да е вноска или неизпълнение на което и да било
задължение на кредитополучателя и по чл. 18, ал. 2, при неиздължаване на три
последователни вноски. С нарочно приложение от 08.05.2008 г. страните
удостоверили датата на усвояване на кредита – 08.05.2008 г. Към тази дата курс
„купува“ на банката за швейцарски франкове е 1, 6579236 и съобразно този курс
размера на предоставения и усвоен кредит в швейцарски франкове е 77 508
ш.ф.
С нотариална
покана от 26.07.2016 г. на нотариус
Феодора Иванова, при БРС, връчена на 12.08.2016 г., кредита е обявен за изцяло
предсрочно изискуем и ответницата поканена да се издължи. Поради
неиздължаването банката предприела действия пред БРС за снабдяване със съдебна
заповед за изпълнение. По образуваното чгд № ********* г. били издадени заповед
и изпълнителен лист. Заявено било цялото вземане в размер на общо 63 776,
96 швейцарски франк или 24 непогасени вноски за главница от 08.10.2014 г. и 23
вноски за лихви от 08.11.2014 г. със
забава в плащането от 712 дни. Образувано било и изп. д. № 989/2016 г. по описа
на ЧСИ Божилова, при БОС. Към момента на заявлението пред БРС плащания от
страна на ответницата не са постъпили.
Ищецът
предявява искането: да бъде постановено решение, по силата на което:
1/ да се приеме за
установено, че ответницата дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № HL 36559/17.04.2008 г. общо сумата от 63 776, 96 швейцарски франка, от която :
54 646, 12
швейцарски франка главница за времето 08.10.2014 г. до 19.09.2016 г., ведно със
законна лихва от 19.09.2016 г. до изплащането;
8 802, 65
швейцарски франка договорна лихва за времето от 08.11.2014 г. до 19.09.2016 г.
;
328, 19 швейцарски
франка такси за времето от 08.10.2014 г. до 19.09.2016 г. ;
138 лв. банкови
такси за времето 31.08.2016 г. до 19.09.2016 г. ;
2/ да бъде осъдена
ответницата да заплати направените от ищеца разноски по заповедното
производство и по предявения иск.
Правна квалификация:
Правното
основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.
Обстоятелства, на които ответницата възразява:
На първо място ищецът не е кредитор, тъй като на 30.05.2008 г. е
прехвърлил вземанията си по договора чрез цесия на трето лице – „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД. Прехвърлянето е било съобщено на ответницата на 18.06.2008
г. и е породило действие спрямо нея. В тази връзка твърди, че в Централния
кредитен регистър при БНБ за процесното вземане е посочено „ прехвърлено чрез
цесия“, а според банковите извлечения всички дебитни операции по кредита са с
основание „ прехвърляне на средства за продаден кредит“.
На следващо място
твърди, че вземанията не са дължими в претендирания размер и валута. Предмет на
кредитния договор е сума на стойност 46 750 евро / 91 435, 05 лв. /,
ответницата е заплатила общо 55 538, 77 швейцарски франка /22 861, 88
главница и 32 676, 89 лихви/ с равностойност общо от 99 445, 50 лв. В
случая банката претендира вземане от 63 776, 47 швейцарски франка и 138
лв. на обща равностойност 114 334, 47 лв., а по образуваното изпълнително
дело вземането е в общ размер от 130 593, 14 лв. Поради това е налице
съществено несъответствие в задължението поето с договора по извлечение от
счетоводни книги и вземане по исковото
производство, като не е ясно кога, как и на какво основание банката
преизчислява размера на претенциите си в три различни валути, което води до
увеличение размера на задължението.
На следващо място твърди, че договора за
кредит не е източник на претендираното вземане за главница. Банката
претендирала вземане за главница в размер 77 508 ш.ф., от която остават
неизплатени 54 646, 12 ш.ф. С договора за кредит страните са уговорили
кредит в размер на 46 750 евро, като погасяването му е в швейцарски
франкове и не е посочено каква сума в швейцарски франкове се равнява на
46 750 евро. Погасителен план за вноски в швейцарски франкове не е бил
подписван. Размерът на кредита в уговорена валута е съществен елемент на
договора и част от предмета му. В случая задължение в швейцарски франкове не е
уговаряно и такова не е било поето. Страните в процесния договор са уговорили
кредит в евро и в приложение на ТР № 4/2015 г. банката не може да търси
издължаване в швейцарски франкове и да преизчислява размера на кредита. Това
може да се осъществи със съгласие на двете страни, каквото няма. Поради това
ответницата оспорва, че размера на процесния кредит е уговорен в швейцарски
франкове. Банката не е предоставила кредит в швейцарски франкове, а в евро в
размер на 46 750 евро. Предвид характера на договора за кредит банката не
може да иска да й бъде издължено нещо, което не е било уговорено и не е
предоставила в исканата сега валута.
На следващо място
ответницата прави възражение за нищожност на договорни клаузи поради неравноправност.
Такива са клаузите
на чл. 6, ал.2 и чл. 22 от договора, вр. чл. 143 ЗЗП, 144 ЗЗП и чл. 146, ал.1
ЗЗП. В тази връзка твърди, че предвид вида на услугата – дългосрочен ипотечен
кредит, уговорен и предоставен в евро, всички обстоятелства към момента на
сключването му / липса на информация и съгласие относно размера и на вноски в швейцарски франкове, механизма
на изчисляването на размера, съществения валутен риск, както и всички други
условия по договора, посочените клаузи са във вреда на потребителя – ответник, не
отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя и са нищожни.
Конкретно. Чл. 6,
ал.2 възлага на потребителя съществен валутен риск, води до облагодетелстване
на банката с валутни разлики отделно и над лихви и такси по кредита. Уговорено
е едностранно задължение на отребителя в
швейцарски франкове в размер, който е определяем единствено от банката към
момент след сключване на договора. Това е в противоречие на чл. 143, ал. 9 ЗЗП, тъй като потребителя е поел задължение, с което
не е могъл да се запознае предварително,
преди сключване на договора. По този начин е предоставено и изключителното
право само на банката да променя валутата на кредита по произволни търговски съображения в своя
полза и във вреда на потребителя, което е в противоречие на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Договорът предвижда гаранции за банката във връзка
с промени във валутния курс, но за потребителя не е въведен подобен защитен
механизъм. Оспорената уговорка не
отговаря и на изискванията за добросъвестност, тъй като клаузите относно
валутата не позволяват на потребителя да предвиди, че поема валутен риск –
налице е различно ниво на информираност, професионална подготовка и възможност
да се предвидят последствията от договора, което е основание по чл. 143, т. 18 ЗЗП. Според ответника
договора следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин на осн. чл.
147 ЗЗП, а именно, че кредитът е разрешен в евро, усвоен е и е ползван в евро и
задължението е да се върне във валутата, в която е ползван, а не е възникнало
задължение да се издължава в швейцарски франкове.
Конкретно. Чл. 22
от договора е пряка уговорка във вреда на потребителя. Възлага единствено на по
–слабо информираната страна да търпи неизгодните за нея икономически последици
от договора, като прехвърля риска върху нея. Договорът винаги е във вреда на
потребителя доколкото промяната на валутните курсове е неизбежна. Клаузата само
формално отговаря на изидскванията на чл. 143 ЗЗП, тъй като само формалната
декларация на потребителя, че е запознат с възможната промяна на валутните
курсове не е достатъчна. Необходимо е още и реално договаряне : конкретен
размер на кредита в ш.ф.; фактори
определящи курса на търговеца при превалутиране ; размер на анюитети в ш.ф.
непредставянето на подобна информация на банката е нарушение на изискването за
добросъведсвност по чл. 143 ЗЗП. Швейцарска
валута изобщо не е използвана от страните след сключването на договора. Налице
е риск и неизвестност за това, което кредитополучателя ще дължи. Налице е
хазартен елемент, тъй като се създават удсловия за печалба на едната страна и
загуба на другата. Не са налице специалните изисквания на чл. 144, ал. 2 ЗЗП, тъй като в случая за потребителя няма
възможност да излезе от разорителното положение, в което го поставя договора
без да плати предсрочно или да се задължи да плати при превалутиране.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 144,
ал. 3ЗП, тъй като всички клаузи установяват единствено приложението на
търговския курс на банката и няма възможност да се прилага борсов курс или
индекс, който да е извън контрола на банката.
На следващо място
твърди, че вземанията за лихви не е дължимо в претендирания размер. лихвеният
процент е увеличен едностранно от банката на основание неравноправни клаузи.
Конкретно.
Неравноправни са клаузите на чл. 3, ал. 51 чл. 6, ал. 3 и чл. 12, вр. чл. 143
ЗЗП, поради което са нищожни на осн. чл. 146 ЗЗП. Клаузите предвиждат право на
банката едностранно да увеличава лихвата по кредита чрез промяна на БЛП, което
не подлежи на договаряне и без заложени обективни критерии в договора. Клаузите
попадат в някои от хипотезите на чл.
143, т. 10 ЗЗП, тъй като позволяват на банката едностранно да променя
лихвата ; чл. 143, т. 12 ЗЗП, тъй
като дава право на банката да увеличава цената /лихва/ без правото на
потребител да се откаже от договора. Не са налице и изключенията на чл. 144, ал.2, т. 1 ЗЗП договорът да е
безсрочен или да е предвидена възможност за прекратяването му от потребителя
при несъгласие с едностранно установени клаузи. Не е налице и хипотезата на чл. 144, ал. 3 ЗЗП , тъй като нивото на
лихвения процент е изцяло във властта на банката. Не е спазено изискването и на
чл. 58, ал.1, т. 2 ЗКИ, тъй като в
договора не са предвидени обективни критерии за увеличение на лихвата.
Нищожността на клаузите за лихва води до недължимост на плащанията на това
основание.
На следващо място
твърди, че вземанията за такси са недължими. Същите не са предвидени в
договора, поради което не се дължат на осн. чл. 58, ал.2 ЗКИ.
На следващо място
прави възражение за унищожаемост на
договора на осн. чл. 29, ал.1, ЗЗД вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД, евентуално на
възраженията за договорка в евро. Налице е измама по смисъла на закона, тъй
като ответницата е въведена в заблуждение относно размера на валутата, в която
дължи връщане на кредита. В договора е
посочен размер от 46 750 евро, номинална стойност на задължения в
швейцарски франкове не е посочено. Ипотеката е учредена за вземания в размер на
46 750 евро, която сума е и получена по специално откритата сметка.
Договорът предвижда, че кредита ще се връща в разрешената и отпусната валута
/чл. 6, ал.2/. Единствената получена от ответницата сума е в евро, като
договора не предвижда отпускане и връщане на кредит в швейцарски франкове.
Ответницата е била убедена, че ще й бъде отпуснат кредит в евро и в такава
валута ще дължи връщане. Банката е включила умишлено подвеждащи клаузи създаващи
объркване в предмета на договора по отношение валутата, тъй като разполага с
висококвалифицирани специалисти имащи информация, че към момента на договора
швейцарския франк е бил на исторически най – ниското си ниво и покачването на
курса му е било очаквано и неизбежно. Ответницата е била консултирана и
умишлено заблудена от банката, че сключва стандартен договор за кредит, който
ще изплаща с трудови доходи в лева в условия на сигурност и предвидимост. Така
съществената нееквивалентност на насрещните престации, реализирането на свръх
печалба от банката за сметка на ответницата е било заложено в договора и е било очаквано от банката при сключването
на договора. Унищожаването на договора лишава бенката от основание на вземането
и е предпоставка исковете да се отхвърлят.
На следващо място,
прави възражение за прихващане:
-9 707, 27 евро, недължимо платени
валутни разлики между дължимите месечни вноски в евро и събраните месечни
вноски преизчислени в швейцарски франкове
за периода 17.04.2008 г . до 21.09.2016 г., поради дължимост на кредита
в евро и нищожност на клаузите за преизчисляването му в ш.ф.
-6 120,
94 швейцарски франка, недължимо платени лихви, представляващи разлика между
дължима лихва при лихвен процент съгласно договора и платени лихва при увеличен
лихвен процент за времето 17.04.2008 г. до 21.09.2016 г., поради нищожност на
клаузите за право на банката да изменя лихви.
-623
швейцарски франка, недължимо платени „такса админ. на просрочен кредит“ за
времето 17.04.2008 г. до 21.09.2016 г., събрани без правно основание и в
противоречие със закона, тъй като не са предвидени в договора.
Възражението е в швейцарски франкове, тъй
като това е валутата, в която ищецът е събрал недължимите плащания.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа основанията си.
Твърди, че договора е ясен по отношение
валутата, тъй като в чл. 1 недвусмислено е посочено, че кредита се отпуска в
швейцарски франкове, като отпуснатата сума е равностойността в швейцарски
франкове на 46 750 евро по курс „купува“ на банката в деня на усвояване на
кредита. Страните са подписали Приложение № 1 към договора, с което са
конкретизирали допълнително, че в деня на усвояване курсът е 1, 6579236 ш.ф.
към евро, поради което и отпуснатият кредит е в размер на 77 508 ш.ф.
Именно ответницата е избрала кредитът да е в швейцарски франкове поради
по-добрите условия в сравнение с кредитите в евро и лева. Към датата на договора в Р България е имало
фиксиран курс лев – евро. Ответницата е знаела, че Швейцария не е член на ЕС,
поради което курсът на ш.ф. е плаващ и може да се покачва или понижава и
въпреки това е избрала кредит в швейцарски франкове. Към момента на договора
никой не би могъл да предвиди, че през 2015 г. – 15.01. след заседание на
Швейцарската национална банка швейцарският франк е поскъпнал с 20 % за един
ден, както и никой не би могъл да предвиди дали и кога българия ще стане цчлен
на еврозоната и фиксираният курс лев-евро ще се задържи или ще бъде променен.
Ищецът се позовава на заключение на СЕС по повод преюдициално запитване на
румънски съд, по което е образувано дело С – 186/16 и според което кредитът е
отпуснат в швейцарски франкове и следва да се погасява в същата валута. Всичко
останало – кредитополучателят да получава доход в швейцарски франкове, да
обменя левове, евро, долари или друга валута, да ползва услуги на банката за
обмяна, да има спестявания и да получава издръжка в ш.ф. е негов свободен
избор.
По липсата на
легитимация се въвежда, че през 2015 г. ответницата е подала искова молба пред
СРС срещу банката, а не срещу дружеството закупило вземанията по кредита, като
по този начин е признала, че банката е кредитгор. Цесията и наличието й към
този момент е ирелевантно.
По отношение възражението за нищожност твърди,
че ЗПП позволява едностранното променяне на лихвения процент. Законът и
договорът не предвиждат кредитополучателите да бъдат уведомявани за настъпили
изменения във финансовия пазар. Единственото задължение на кредитодателите е да
уведомяват, че БЛП е променен, като тази информация е общодостъпна в клоновете
на банката. Ответницата никога не е била ограничавана да прави запитвания към
банката, да се интересува и да иска отговор на зададени въпроси. Процесният
договор е сключен на 17.04.2008 г. при действието на ЗЗП инкорпорирал нормите
на Директиво 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправни клаузи в потребителски
договори. В случая в договора е предвиден начина на формиране на лихвата от БЛП
макар да е предвидена възможност за банката да изменя едностранно размера на
лихвата /респ. на анюитети/. Посочено е изрично и условието, при наличието на
което банката може да променя БЛП и таксите по договора. Клиентът има право при
желание да предлага изменения в условията на сключването на договора.
Ответницата не е отправяла такова в писмен вид. Договора е подписан от нея без
възражения с посочен начин на формиране на лихвата и промяната й т.е. банката е
информирала ответницата за условията по договора. Ответницата е имала
възможност и предварително да се запознае с условията по договора. Имала е и
възможност да прекратява договора при промяна на условията, като погаси
кредита. Дори и да е предвидено едностранна промяна от страна на банката въз
основа на непредвидено основание в договора и да увеличава цената, то и тогава
няма неравноправна клауза щом не попада в изключенията на чл. 144, ал.3, т.1 ЗПП. В тази връзка се позовава на Решение на СЕС по повод преюдициално запитване
по дело С 472/10.
Възразява по
основателността на възражението за прихващане. Въвежда аргумента, че съдът не
може да пререшава решен съдебен спор, а
единствено може да намали размера след влизане в сила на съдебно решение.
В допълнителен отговор ответницата
поддържа възраженията си.
Оспорва
твърденията на ищеца, че договора е в швейцарски франкове. Позовава се на
Решение по дело С-186/16 СЕС, с което съдът е отговорил на преюдициално
запитване по тълкуването на Директива 93/13, а не на заключението на Генералния
адвокат, което няма задължителна сила. В решението се обсъжда кредит уговорен в
швейцарски франкове и паричната сума е предоставена в същата валута, а в случая
ответницата оспорва, че процесния кредит е в тази валута. Поддържа, че същият е
за сумата от 46 750 евро, тъй като в чл. 1 сумата е посочена в този размер
и валута цифром и словом, а каква сума в швейцарски франкове е равностойна на
нея не е посочено. Поради това кредита е в евро. Представените от ищеца
документи съдържат дописвания на ръка и са с дата след сключването на процесния
договор. Позовава се на постоянна практика на СЕС /цитирана/, че от значение е
информацията преди сключването на договора, въз основа на която потребителят да
вземе решение да сключи договора. В случая такава информация няма.
Независимо от
посочването, че кредита се усвоява в швейцарски франкове, същият не е усвоен в
тази валута. След сключването банката е превалутирала сумата по кредита от евро
в швейцарски франкове по блокирана сметка и обратно при прилагане на свои
търговски курсове.
Поради уговаряне на сумата по кредита в
размер на 46 750 евро, то тази е и сумата, която подлежи на връщане
/посочва отново Р по дело С-186/16/.
Поддържа
възражението си неравноправност на договорните клаузи с аргументи от същото
решение на СЕС. В случая банката не е предоставила информация на ответницата за
сериозния валутен риск, валутни промени, икономически последици и пр., с която
е разполагала. Ответницата се е нуждаела от сума в евро, каквато е отпусната и
не би следвало да се очаква, че ще се съгласи при предоставена информация да
погасява в швейцарски франкове. Банката не е спазила изискването за
дорбосъвестност по чл. 143 ЗЗП и не е информирала ясно ответницата за
последиците от договорните клаузи чл. 6, ал.2 и чл. 22, не е предоставила
предварително цялата относима информация на преценката на ответницата.
По отношение
вземането за лихви оспорва доводите на ищеца. Поддържа възраженията си за
недължимост поради нищожност на съответните неравноправни договорни клаузи.
Поддържа и
възражението си за прихващане. Уточнява, че по заведения от нея иск решението е
за само част от недължимо пхлатените лихви – за периода 08.06.2010 г. до
08.09.2014 г., като в това производство се прави възражение за всички платени
суми.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Към исковата молба,
отговора и допълнителната искова молба са приложени писмени доказателства,
които следва да се допуснат. Страните са поискали назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че експертизата следва да се
допусне с поставените от страните въпроси, като ще съобразява заключението
съобразно очертания предмет. По останалите доказателствени искания съдът ще се
произнесе в съдебното заседание след отделяне на спорно от безспорно и изслушване
на страните.
По
доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
В съответствие с
очертан от съда предмет на спора ищецът следва да доказва: валидно сключен
договор, че е изправна страна и има право на исканите вземания. Ответникът
следва да доказва възраженията си, включително за нищожност на договорни
клаузи, унищожаемост и за прихващане и направеното оспорване на счетоводните
записвания на ищеца.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.01.2018
г. от 10.30 ч.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния отговор.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
ДОПУСКА И
НАЗНАЧАВА
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба и отговора задачи.
ЗАДЪЛЖАВА страните да заплатят по 400 лв.
депозит за експертизата в 3- дн срок от
съобщението
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева.
УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :