Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на шестнадесети юли 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Светослав
Стойнов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1365 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Варненски бряг“АД, представлявано от Х.И.В. срещу Решение № 500/09.04.2020г. постановено от XХХVІ състав на ВРС по нахд № 5501/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № В-0046943 / 09.10.2019г. на Директора на Регионална
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.
Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменено НП.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Решение № 500/09.04.2020г. постановено от XХХVІ състав на ВРС по нахд № 5501/2019г..
С оспореният съдебен акт е потвърдено № В-0046943 / 09.10.2019г. на Директора на Регионална
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
„Варненски бряг“АД, представлявано от Х.И.В. за нарушение по чл.116 ал.1 от Закона за туризма е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
“Варненски бряг” АД
извършва туристическа дейност „хотелиерство” в обект хотел „Одесос”, находящ се
в гр. Варна, бул. „Сливница” №1.
На 27.06.2019г. служител
на КЗП извършила планова проверка в обекта, в хода, на която изискала да й бъде
предоставен регистъра на настанените туристи, който трябвало да се поддържа в
електронен вариант по образец на Министерство на туризма. Лице, работещо на
рецепция представило разпечатка от наличен към момента на проверката регистър,
който не съдържал задължителни реквизити като пол, гражданство, етаж на
настаняване на туриста и вида на ползвания туристически пакет. В шапката на
водени регистър отсъствали категория на обекта, ЕИК и Община.
За констатираното служителя
на КЗП съставил на дружеството АУАН за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.116, ал.1 ЗТ, като приел, че нарушението било извършено на 27.06.2019г. Срещу
издадения АУАН били депозирани възражения, аналогични на направените с въззивната
жалба, които били приети от АНО за неоснователни и било издадено процесното
наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Въззивният съд
констатирал, че изложената фактическа обстановка в НП не се оспорва от страните
и се установява от писмените доказателства по делото и показанията на
свидетелката Х.Х, събрани в съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло
като достоверни.
Съдът е констатирал, че е
спазено от страна на административно - наказващия орган и
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Съдът посочил, че съгласно
разпоредбата на чл. 116. ал. 1 от ЗТ лицата, извършващи
хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните,
утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на МТ.
Според § 55 от същия закон „хотелиерство” е предоставяне на настаняване и други услуги
съобразно вида и категорията на обекта. Субект на задължението, съответно на
нарушението, е всяко лице, което извършва предоставяне на настаняване във
всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за
открита процедура за категоризиране места за настаняване, туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални. Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от ЗТ " Хотелиер, който не води регистъра
по ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, се наказва с глоба в размер от 100
до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв".
Съдът приел,
че в конкретния случай няма спор по факта, че към момента на проверката
хотел „Одесос" в
гр. Варна е
работил,
т.е. че там са били предоставяни туристически услуги.
Нарушението е установено при извършената проверка на място и от представените в хода
на проверката документи и е доказано от разпита на актосъставителя в качеството й
на свидетел в съдебния процес.
Съдът
посочил, че обстоятелството дали за оперативност дружеството е поддържало втори
(помощен, служебен) регистър не освобождава от задължение същото да води
изискуемия от закона електронен регистър, който да бъде на разположение във
всеки един момент при проверка от компетентните проверяващи органи, като
обстоятелството дали в предходни времеви периоди същият е бил надлежно воден и
представян в Община Варна не обуславя несъствомерност на нарушението към месец
юни 2019 година.
Съдът приел
за правилна преценката на АНО, че нарушението на търговеца осъществява състава
на чл. 213, ал. 2 от ЗТ и за правилно приложена съответната санкционната норма.
Въззивната
инстанция посочила, че не са налице основанията и за приложение на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид – налице са множество
настанени за периода туристи, като дружеството не е представило регистър за
съответния месец юни (а единствено за месец май), воден и попълнен по образец,
като не могат да бъдат възприети и доводите, че представения при проверката
регистър не бил официален документ, тъй като ако се възприеме тази теза би
означавало, че за месец юни 2019г. при проверката изобщо не е бил воден
регистър, а не че от съдържанието на същия са отсъствали единствено конкретно
упоменатите реквизити.
Съдът приел, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло и с оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на КЗП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН и присъдил на КЗП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
закон.
В касационната жалба дружеството релевира
твърдение за наличие на два регистъра – единият представен на контролния орган
и втори, съдържащ всички изискуеми реквизити, но не представен на контролния
орган, подаван ежемесечно, официално до община Варна, дирекция „Местни данъци“.
Във връзка с това твърдение е релевиран довод, че в мотивите на въззивното
решение неправилно наличието на втори регистър не е довело до извод за
несъставомерност на деянието. Твърдението и релевираното в тази връзка
възражение касационната инстанция преценява като неоснователни.
Касационната инстанция установи, че нито в
хода на административното производство, нито в хода на въззивното обжалване от дружеството
е представено доказателство /например разпечатка от втория регистър/, че за
периода на проверката е воден регистър в съответствие с изискванията на ЗТ.
Правилни са изводите на въззивния съд, че воденето в съответствие с
изискванията на закона регистри в предходен период не обосновава извод, че
дружеството е спазило изискванията на ЗТ относно реквизитите на водения
регистър към дата на проверката на контролния орган.
Касационната инстанция намира, че въззивният
съд е дал правилен отговор на поставените пред него въпроси. Във въззивната
жалба не е посочена фактическа обстановка различна от тази в НП. Съдът е събрал
писмени и гласни доказателства за установяване на фактите описани в НП и е
изложил мотиви относно кредитирането им. Правилен и обоснован от
доказателствата събрани в хода на административнонаказателното и съдебното
производство е изводът на въззивния съд, че фактите са настъпили по начина
описан в НП.
Касационната
инстанция намира за неоснователен доводът на касатора, че не е обсъдено
приложението на чл.28 от ЗАНН към конкретното деяние. Съдът е направил анализ
на приложимите към деянието правни норми и е изложил обстойно мотиви относно
съставомерността на нарушението, справедливостта на наказанието и неприложимостта
на чл.28 от ЗАНН към деянието, към които настоящата инстанция препраща по арг.
от чл.221, ал.2, изр.второ, предложение второ от АПК.
На изложените съображения касационната
инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в
касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.
Основателно при този изход на спора е
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на
100лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 500/09.04.2020г.
постановено от XХХVІ състав на ВРС по нахд № 5501/2019г..
Осъжда „Варненски бряг“АД, представлявано от Х.И.В.
да заплати на Комисия за защита на потребителите 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.