Решение по дело №279/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 23
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20215210200279
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. гр.Велинград , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
с. Побит Камък, общ. Сърница, чрез адв. Р.А., против Наказателно
постановление № 21-0367-000395/19.03.2021 г. на Началника на РУ-
Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на М. Р. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от
КЗ.
В жалбата се оспорва извършването на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Формулирано е искане за отмяна на наказателното постановление.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуалния си представител адв. Р.А.. Поддържа жалбата и моли съда
да отмени атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ – Велинград към ОДМВР - Пазарджик,
1
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2021 г., около 15:00 часа, в община Сърница, на път III – 843
км 34+260 м, жалбоподателят М. Р. К. управлявал лек автомобил „Дайхатсу
Фероза“, с рег. № РА 0653 КМ, собственост на Р.М. К., в посока от гр.
Сърница за гр. Велинград, като към него имало прикачен колесар на две гуми,
към който колесар бил поставен лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
ЕН 0425 ВС, собственост на В.П.В. и С.Ф.С.. Свидетелите К.Т. и А.Р. спрели
управлявания от жалбоподателя М. Р. К. лек автомобил „Дайхатсу Фероза“ с
рег. № РА 0653 КМ, като в хода на извършената проверка установили, че
водачът не е собственик на управляваното моторно превозно средство
„Дайхатсу Фероза“, с рег. № РА 0653 КМ и на тегленото моторно превозно
средство „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, както и че за тегления
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, няма валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На същата дата бил съставен и АУАН Серия АA, № 912003 за
извършеното от жалбоподателя М. Р. К. нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Същият се запознал със съдържанието на акта, подписал го без възражения,
като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя М. Р. К., на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева за административно нарушение по чл. 638, ал.
3 от КЗ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
07.05.2021 г.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са
разпитани актосъставителят Н. МЛ. МЛ. и единият от полицейските
служители, установили процесното нарушение – К. Н. ТР.. Актосъставителят
Н.М. потвърждава, че е съставил АУАН за това, че жалбоподателят
2
управлявал лек автомобил „Дайхатсу Фероза“, с рег. № РА 0653 КМ, като към
него имало прикачен колесар на две гуми, към който колесар бил качен лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, чужда собственост, като
за тегленото МПС нямало договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Уточнява, че не е възприел пряко и непосредствено
извършването на нарушението, че е съставил АУАН въз основа на изготвена
от полицейските служители, извършили проверката, докладна записка.
Разпитан като свидетели К.Т. категорично заявява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Дайхатсу Фероза“, с рег. № РА 0653 КМ, а не лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС. При извършената
проверка установили, че за тегленото моторно превозно средство
„Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, което било качено на колесара,
няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като
намира същите за обективни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
От представената по делото справка за собственост на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, се установява, че същият е
собственост на лицата В.П.В., ЕГН ********** и С.Ф.С., ЕГН **********.
Видно от приобщената по делото като писмено доказателство справка
от сайта на Гаранционен фонд за процесния лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с покритие от 13:00 часа на 02.05.2020 г. до 23:59 часа на
01.05.2021 г., като същата е прекратена на 17.08.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
3
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Даниел Благоев Бараков – Началник РУ- Велинград към ОДМВР-
Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице - полицейски
служител, заемащ длъжността „младши полицейски инспектор“.
Компетентността на актосъставителя е законово делегирана и изрично следва
от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ и Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, а персоналната компетентност на
административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно
постановление, следва от представената по делото Заповед № 3123-
1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в законоустановения
срок. Въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните
съображения:
Жалбоподателят А.М.М.-К. е обвинен, че е нарушил разпоредбата на
чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като на 23.01.2021 г., около 15:00 часа, в община
Сърница, на път III – 843 км 34+260 м, е управлявал лек автомобил „Дайхатсу
Фероза“, с рег. № РА 0653 КМ, собственост на Р.М. К., в посока от гр.
Сърница за гр. Велинград, като към него имало прикачен колесар на две гуми,
към който колесар бил поставен лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
ЕН 0425 ВС, собственост на В.П.В. от гр. Долни Дъбник, като за тегленото
МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, нямало валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лв.
Съдът намира, че в случая неправилно на жалбоподателя М. Р. К. е
наложена санкцията, предвидена в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, след като
от събраните по делото доказателства се установява, че той не е управлявал
лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, за който не е
4
имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно Постановление № 1/17.01.1983 г.
по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС на РБ, „управление на МПС“ е всяка
една манипулация и боравене с механизмите и приборите на превозното
средство. От анализа на доказателствената съвкупност по делото не се
установява жалбоподателят да е извършил управление на тегленото МПС,
поставено върху колесара, а и такова обвинение не му е повдигнато с
атакуваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на АУАН и
на НП в обстоятелствената им част изобщо липсват твърдения да е
констатирано управление на процесния автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ЕН 0425 ВС, от страна на жалбоподателя. В същото време от изричния
текст на нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ следва, че отговорността на лице,
което не е собственик на МПС, за което не е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, може да се реализира само
ако е констатирано, че лицето управлява това МПС. Вярно е, че по делото по
категоричен начин се установява, че жалбоподателят не е собственик на
тегленото моторно превозно средство, както и че за него към момента на
установяване на нарушението не е имало действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но за да е
съставомерно деянието по чл. 638, ал. 3 от КЗ, както бе посочено по-горе, е
необходимо нарушителят, който не е собственик, да е управлявал моторното
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което в случая не е налице.
В процесния случай в атакуваното наказателно постановление, което
подлежи на разглеждане и преценка за законосъобразност пред районния съд,
не тегленото МПС - „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0425 ВС, се визира като
управлявано от санкционираното лице М.К.. Това налага извода, че не са
налице всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което не са налице
предпоставките за реализиране отговорността на дееца.
Административнонаказващият орган не е посочил релевантен за
отговорността на нарушителя факт от обективната действителност
(управление на МПС, за което не е имало действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), което е в
5
нарушение на императивните правила, по които се движи
административнонаказателното производство. Неустановяването на елемент
от обективната страна на деянието винаги представлява съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на нарушителя и
предпоставя отмяна на НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая фактите, описани в
АУАН и НП, са неправилно подведени под правната норма на чл. 638, ал. 3 от
КЗ, доколкото не сочат на поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
управление на МПС, на което той не е собственик и за което няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият своевременно
е направил искане за присъждане на сумата в размер на 300 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение, като за реалното им заплащане в брой е
представил писмени доказателства по делото (договор за правна защита и
съдействие). ОДМВР - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати в
полза на жалбоподателя М. Р. К. сумата в размер на 300 лв.,
представляваща сторени в съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-000395/19.03.2021 г.
на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на М. Р. К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на М. Р. К., ЕГН **********, с
6
адрес: с. Побит Камък, общ. Сърница, сумата в размер на 300.00 лв. (триста
лева), представляваща сторени в съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7