Р Е Ш Е Н
И Е
№ / г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ХІІ-ти
състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и
трета, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Оля Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1664 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба с вх.
№ 11323/21.07.2022г. на М.Е.Д. от гр.Варна срещу отказ обективиран в Писмо изх.
№ФС33-755/30.06.2022г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, обл. Варна, с което е
отказано издаването на удостоверение за данъчна оценка на
имот пл. №132, находящ се в с.Осеново, местност „Перчемлията“, община Аксаково,
представляващ земя с площ 690кв.м.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ и за допуснати при поставяне му
процесуални нарушение. Твърди се, че със заявление № ФС31-945 от 29.06.2022г. е
поискала издаване на данъчна оценка за посоченият по-горе недвижим имот, за
която административната услуга е заплатена определената за „бърза услуга“ такса
в размер на 20лв. Административният орган се произнесъл на 30.06.2022г., като е
издал оспореното писмо изх. № ФС33-755/30.06.2022г. в което посочил, че за
имота за който се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка има съставен
Акт за частна общинска собственост (АЧОС). Поради това удостоверение не е
издадено на заявителя. В жалбата се сочи, че поисканото удостоверение е необходимо
за признаване на правото на жалбоподателката на собственост върху имота по охранително
производство по чл.587, ал.2 от ГПК. В това производство административният
орган не бил участник, поради което компетенциите му се изчерпвали единствено с
извършване на поисканата услуга и издаването на удостоверението. Поради това отказът
да бъде издадено удостоверението се явявал превратно упражняване на власт от Кмета на
общината, комуто е вменено извършването на административната услуга, с което е
осуетена възможността да реализиране на процедурата, развиваща се пред нотариуса.
Отказът предрешавал гражданско правен спор и съставлявал намеса в
правоотношения между равнопоставени граждански субекти. В депозираната молба вх. №13996/20.09.2022г.
доразвива доводите, изложени в жалбата и обосновава правния си интерес. В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. Претендира отмяна на отказа и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. В молба вх. № 14907/06.10.2022г.
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково заявява, че
исканото от жалбоподателката удостоверение за данъчна оценка не е издадено, като
й е изпратено уведомление за това, че имотът е деклариран с декларация по чл.
14 от ЗМДТ и е актуван с АЧОС № 6956/12.02.2021г. Сочи, че писмото е получено
от представител на жалбоподателката на 05.07.2022г. В молба вх. №
15656/20.10.2022г. началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Аксаково заявява, че за поисканата административна услуга жалбоподателката е
заплатила сумата 20 лв., която съгласно Приложение №2 „Цени на услуги и права,
предоставени от община Аксаково по чл.6, ал.2 от ЗМДТ“ представлявала такса за „бърза“
услуга със срок за изпълнение 3 дни. Потвърждава се, че по това заявление е
издадено изрично писмото с посочения номер и дата. Приложени са препис от
квитанцията за заплатена такса и извлечение от деловодната програма на община Аксаково
от която е видно по заявлението няма издавани последващи документи. В съдебно заседание процесуалният представител
застъпва становището, че исканата услуга не следва да бъди извършена докато не
приключи с влязло в сила решение висящото дело за собственост между общината и
жалбоподателката и това мотивирало органа да откаже издаването на поисканото
удостоверение за данъчна оценка. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане
на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, достигна
до следните установявания:
Производството започнало по
подадено от М.Е.Д. заявление с вх. №ФС31-945/29.06.2022г.
до Община Аксаково с искане за извършване на административна услуга – издаване
на удостоверение за данъчна оценка на имот пл. № 132, находящ се в землището на
с. Осеново, местност „Перчемлията“ /“Черноморска панорама“/, община Аксаково,
представляващ земя с площ 690кв.м за представяне пред нотариус и заверка на молба-декларация
за обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за
признаване на право на собственост върху недвижим имот. За административната
услуга е заплатена такса в размер на 20лв. за извършване на „бърза услуга“ –
т.е. за издаване на удостоверението за 3 дни.
Искането в заявлението не е
уважено и удостоверение за данъчна оценка на имота не е издадено, а е
постановено Писмо изх. № ФС-755/30.06.2022г. от Началника на Отдел „Местни
данъци и такси“ на община Аксаково, с което се уведомява М.Е.Д., че за този имот
има съставен АЧОС № 6956/12.02.2021г. който е вписан в службата по вписванията
и има подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№**********/17.02.2021г. С това писмо съдържащо мотивите за отказа да
се извърши административната услуга е поставен края на производството по
заявлението.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Издаването на удостоверение
за данъчна оценка на недвижим имот е част от производствата по административно
обслужване на данъчните субекти от общината по смисъла на чл.88, ал.1 от ДОПК.
Отказът за издаване на документ от значение за признаване или упражняване на
права и задължения е индивидуален административен акт съобразно легалната
дефиниция на чл. 21, ал. 3 от АПК, а § 8 от ПЗР на АПК изрично е указано, че
уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, (какъвто е и настоящият случай), както
и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго. Уреденото в глава дванадесета от ДОПК производство е точно
такова - по извършване на административни услуги, главата е озаглавена
"Административно обслужване", като в чл. 88, ал. 1 от ДОПК изрично се
сочи, че обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на
документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения.
В случая жалбата до съда е подадена
чрез административния орган, който е компетентен да я разгледа съобразно
правилата на чл.95, ал.1 от ДОПК, до административният съд по постоянния адрес
или седалището на оспорващия.
По изложените съображения съдът намира,
че жалбата е допустима. Подадена е от лице, за което административният акт е
неблагоприятен, което поражда за него правен интерес за оспорването му, в законоустановения
срок за обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение от ответната страна за недопустимост на жалбата. От приобщените
доказателства се установява, че искането за издаване на удостоверение за
данъчна оценка не е удовлетворено по съображенията изложени в писмото и то е
последният и единствен финализиращ производството акт.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Обжалваният акт
представлява отказ за издаване на документ, който е от значение за признаване и
упражняване на права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В глава дванадесета
"Административно обслужване" на ДОПК е дадена регламентацията на
издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права и задължения, какъвто е удостоверението по чл. 264, ал. 1 от кодекса.
Съгласно чл.7 от ДОПК органите по приходите притежават компетентност да издават
административни актове в производствата, регламентирани в същия закон. Съгласно
чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК, като в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите. В чл.3, ал.1 от Приложение
№ 2 от ЗМДТ са посочени материално и териториално компетентните органи за
определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, а именно служителите на
общинската администрация по местонахождение на имота. Дори в хипотезата на
липса на счетоводни данни, служителят на общинската администрация по
местонахождение на имота – в случая от Община Аксаково е длъжен да определи
данъчната оценка на имота, щом той е в землището на село Осеново и не разполага
с правомощие да откаже да определи такава, респективно да откаже да издаде
удостоверителен документ за нея по аргумент от чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ.
В случая финализиращия
производството по заявлението за извършване на административната услуга акт е обжалваният
отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот пл. № 132, находящ
се в местност „Перчемлията“ в землището на с. Осеново, община Аксаково,
представляващ земя с площ 690кв.м., е писмо издадено от Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Аксаково. Заемащата тази длъжност служителка Ж. Д.
Г. в качеството й на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Аксаково е оправомощена с приетата по делото Заповед №532/30.08.2017г. на Кмета
на община Аксаково да изпълнява правомощията по чл.4, ал.5 от ЗМДТ, т.е. да упражнява
правомощията и на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК. По силата на чл.4,
ал.5 от ЗМДТ Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково в
качеството на ръководител на звеното за местни приходи в съответната община
изпълнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за
приходите. С оглед на това отказът да бъде извършена административната услуга
по конкретното заявление обективиран в писмото се явява издаден от материално и
териториално компетентния административен орган.
Отказът обективиран в
писмото е волеизявление, което не
отговаря на изискванията за форма. Той е издаден като уведомително писмо, в
което са изложени единствено съображенията, поради които де факто се отказва да
се извърши заплатената от жалбоподателката услуга. В писмото не е формиран
изричен диспозитив за отказ да се издаде поисканата данъчна оценка за имота и
няма указания за реда и сроковете за оспорването му. Поради това е налице
основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК.
Съгласно чл.3, ал.2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на
облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за
определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК, както и
в други предвидени от закона случаи. По силата на ал.1 на цитираната разпоредба
данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по
местонахождение на имота в петдневен срок от подаване на искането.
В настоящия случай
заявлението за издаване на удостоверение за данъчна оценка безспорно е подадено
от лице, което е доказало правния си интерес от получаване на този документ. От
приложеното по делото заявление от 29.06.2022г. е видно, че удостоверението за
данъчна оценка е необходимо на Д. за послужване пред нотариус, във връзка с
провеждане на производство по признаване на право на собственост върху имота
чрез извършване на обстоятелствена проверка. Няма спор, че във връзка с това
производство е попълнена и подадената чрез общината до нотариуса
молба-декларация от Д., а до общинските органи - и декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Безсъмнено поисканото удостоверение за данъчна оценка на имота е необходимо във
връзка с провеждане на нотариалното производство, по което жалбоподателката е
страна, а разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Приложение №2 от ЗМДТ изрично урежда
хипотезите на издаване на удостоверение за данъчна оценка във връзка с
определяне на нотариалните такси в производствата по ГПК, което условие е следвало
да бъде съобразено от административния орган. Съгласно чл.3, ал.3 когато не е
подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са
настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и
декларация по образец, което в случая е сторено. В производството по издаване
на удостоверение за данъчна оценка, служителите на общинската администрация не
могат да разрешават спорове за материално право по отношение на имота, нито да
признават или да отричат вещни права върху него, нито да препятстват
провеждането на такова нотариално производство с неиздаването на удостоверение
за данъчна оценка на дадения имот. Поради това отказът да се издаде
удостоверение за данъчна оценка е неправилен
незаконосъобразен и е налице основание за отмяната му по чл.146, т.4 от АПК. В отказа административния орган не е обсъдил нито едно от представените му
доказателства със заявлението за издаване на удостоверение за данъчна оценка, а
се е задоволил само да констатира актуването на имота с АОС. Това обуславя
неправилността и незаконосъобразността на отказа за издаване на удостоверение
за данъчна оценка.
С представените към
искането доказателства, жалбоподателят е заявил претенциите си за
собственост върху процесния имот, като незаконосъобразно е отказано
издаване на данъчна оценка с аргумент, че за имота вече има съставен АЧОС № 6956/12.02.2021г. Съгласно
трайната съдебна практика въпросът дали имотът е собственост на заявителя не е предмет
на административното производство по издаване на удостоверението за данъчна
оценка. Поради
това в конкретното производство административният орган е длъжен да издаде
искания документ със съдържание, възпроизвеждащо фактите, с които разполага, а противното
означава разрешаване на гражданскоправен спор, с каквито правомощия съответните
служители от общинската администрация, осъществяващи правата и задълженията на
органи по приходите по смисъла на закона, не разполагат.
Дори и при данни за конкуренция
на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания
документ. В конкретния случай данъчната оценка следва да удостовери стойността на
процесния имот - факт който може да се установи единствено от органите по
приходите при съответната община. Наличието на право на собственост върху
конкретния имот на държавата или общината подлежи на удостоверяване в друго
производство. При наличие
на спор за материално право,
единствения компетентен орган да го разреши е гражданския съд.
Жалбоподателката е приложила в хода на
производството и молба-декларация за извършване на процесуални действия в
охранително производство по чл.587 от ГПК, поради което въпросът дали имотът е неяна
собственост или не е предмет на административното производство по издаване на
удостоверението за данъчна оценка. Административният орган е длъжен да издаде
искания документ със съдържание, възпроизвеждащо фактите, с които разполага, тъй
като като противното означава той да може да осуети провеждане на
охранителбното производство по установяване и удостоверяване на вещните права
на Д. и да разреши гражданскоправния спор между нея и общината, с каквито
правомощия служителите от общинската администрация, осъществяващи правата и
задълженията на органи по приходите по смисъла на закона, не разполагат.
По изложените съображения отказът
се явява издаден при съществено нарушение на процедурните правила и в
противоречие с целта на закона – основания за отмяната му по чл.146, т.3 и т.5
от АПК.
В обобщение на изложеното отказът обективиран
в писмото изх. № ФС33-755/30.06.2022г. на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Аксаково следва да бъде отменен на основание чл.146, т.2,т.3,
т.4 и т.5 от АПК и преписката следва да бъде върната
на административния орган за произнасяне по заявлението с вх. № ФС31-945/29.06.2022г.
за извършване на поисканата и заплатена от административна услуга, тъй като съгласно чл.96 от ДОПК, когато жалбата е
основателна, съдът задължава съответния орган по приходите да издаде документа, без да дава указания по съдържанието
му.
При този изход на спора
своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане
на съдебни разноски следва да бъде уважено. Община Аксаково следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката М.Е.Д. сумата от 610лева, представляваща
заплатени 10 лева - за държавна такса и 600 лева – за адвокатски хонорар.
Водим от това и на
основание чл.96 и чл.97 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа обективиран в
Писмо изх. № ФС33-755/30.06.2022г. на Началник отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, обл. Варна да се издаде удостоверение
за данъчна оценка на имот пл. №132, находящ се в с.Осеново, местност „Перчемлията“,
община Аксаково, представляващ земя с площ 690кв.м по заявление с вх.№ ФС31-945/29.06.2022г.
подадено от М.Е.Д. от гр.Варна.
ВРЪЩА преписката на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Аксаково за ново произнасяне по заявление с вх.№ФС31-945/29.06.2022г.
на М.Е.Д. от гр.Варна и извършване на поисканата административна услуга в
3-дневен срок, съгласно заплатената такса.
ОСЪЖДА Община Аксаково, обл. Варна да заплати на М.Е.Д. с ЕГН
********** от гр.Варна сумата в общ размер 610лв. /шестстотин и десет лева/, представляващи заплатени
10 лева - за държавна такса и 600 лева – за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: