МОТИВИ към Присъда №15/18.04.2016 г.,
постановена по нохд №407/2015 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Д.Т.И.
затова, че:
-на 13.09.2014
г. в град Стара Загора отнел чужди движими вещи - черна мъжка чанта с презрамки от
текстил на стойност 20 лева, мъжки кожен портфейл на стойност 25 лева, лична
карта на стойност 18 лева, СУМПС на стойност 25 лева, два броя връзки
ключове за автомобил на
стойност 20 лева и ключ за жилище на стойност 5 лева, инсулинова писалка на
стойност 12 лева, мобилен телефон, марка „Нексус уан” на стойност 110
лева, пари - сумата от 20 лева от владението на И.Д.А. *** Загора и черна кожена
мъжка чантичка на стойност 25 лева, лична
карта на стойност 18 лева, СУМПС на стойност 15 лева, ключове за лек автомобил, марка "Рено Лагуна", на
стойност 20 лева, ключове за лек
автомобил, марка "Мерцедес", на стойност 20 лева, 3 броя секретни ключове на стойност 9 лева,
пари-сумата от 580 лева, черно кожено
калъфче за документи, марка "РЕТЕХ", на стойност 10 лева, мъжки часовник, марка "CANDINO", на стойност 280 лева от
владението на С.П. ***, всички вещи на обща стойност 1242 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 буква "б" от НК - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 буква "б" от НК
-на 13.09.2014 г. в град Стара Загора
използвал платежен инструмент - дебитна карта
"Виза" №
414387********5224, издадена от "Райфайзенбанк / България/ ЕАД, без
съгласието на титуляра – С.П. ***, като изтеглил обща сума от 370 лева – престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора поддържа
така повдигнатото обвинение. Предлага да се определи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства към
средния размер на наказанията, предвидени от закона за всяко едно от двете
престъпления. С оглед на това, че е
проведено съкратено съдебно следствие
следва да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НПК и наказанието за
всяко едно от деянията да бъде намалено с 1/3, след което да се определи едно
общо наказание в размер на по-тежкото, което да бъде изтърпяно ефективно при
„строг” режим.
Защитникът
на подсъдимия, адв. Радева, счита, че следва
да бъдат наложени наказания под минималните предели на предвидените в
специалната част на НК за двете вменени
престъпления – по чл.196, ал.1 НК и по чл. 249 НК, като за престъплението по
чл.249 НК да не се налага предвиденото наказание “Глоба”. Следва да се определи
общо наказание в размер на по-тежкото от двете.
По повдигнатото обвинение подсъдимият И. заяви, че
изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
не желае да се събират доказателства относно тези обстоятелства, с оглед на
което и след като съдът намери, че не са налице пречки за това, проведе
съкратено съдебно следствие по делото, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият в последната си дума моли съда за наказание, което да е в
размера на това, което изтърпява в
момента - на две години и осем месеца.
Съдът,
като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
се подкрепят от самопризнанията на подсъдимия, становищата и доводите на
страните, изразени в съдебно заседание, намира за установена следната
фактическа обстановка:
В
началото на 2014 г. подсъдимият И. се установил в гр.Стара Загора с намерение
да упражнява професията си на дърводелец. Първоначално имал доста поръчки за
изработка на кухненско обзавеждане, но
впоследствие работата намаляла и същият се нуждаел от парични средства. За
целта решил, възползвайки се от незаключени входни врати на жилища в гр.Стара
Загора, да влиза в последните и незабелязано да отнема чужди движими вещи.
През месец май 2014 г.
свидетелят С.П.П. закупил жилище-апартамент в гр.Стара Загора, ул.”Сава Силов”
№106, вх.0, ет.2, ап.3. Жилището се нуждаело от ремонт и за целта на 13.09.2014
г. св. П., заедно със своя приятел – св.И.Д.А. сутринта отишли в апартамента
във връзка с уговорка за смяна на дограмата. Влизайки в жилището, двамата
свидетели оставили мъжките си чантички /черна текстилна на св. А. и черна
кожена на св. П./ във всекидневната, закачени съответно на старата и новата
дограмата. Започнали да монтират новата дограма, като използвали инструменти, възпроизвеждащи силен шум. Около 13.30 часа
били в хола-всекидневната за монтаж и чантите им се намирали там. След това се
преместили в една от спалните в апартамента.
В този момент подсъдимият И.
влязъл в апартамента, като се възползвал от незаключената врата, и отнел двете
мъжки чанти. В чантите подсъдимият И. намерил и дебитни карти. За намиращата се
в чантата на свидетеля П. дебитна карта
"Виза" № 414387********5224, издадена
от "Райфайзенбанк” /България/ ЕАД с титуляр св. П., подсъдимият И.
намерил и ПИН код. По-късно същия ден, след 14.00 часа от АТМ устройство,
находящо се на адрес гр.Стара Загора, ул.”Августа Траяна” №1, собственост на
Банка „ДСК” изтеглил сумата от 370 лева.
В
мъжката текстилна чантичка на свидетеля И.Д.А., оценена съгласно назначената
при разследването съдебно-оценителна експертиза на стойност 20 лева, се
намирали следните вещи: мъжки кожен портфейл
на стойност 25 лева, лична карта на стойност 18 лева, СУМПС на стойност 25 лева, два броя връзки ключове - за автомобил на стойност 20 лева и ключ за жилище 5
лева, инсулинова писалка на стойност
12 лева, мобилен телефон, марка „Нексус уан” на стойност 110 лева, пари - сумата от 20 лева. В мъжката кожена чанта на
свидетеля С.П.П., оценена на 25 лева, се намирали следните вещи: лична карта на стойност 18 лева, СУМПС на
стойност 15 лева, ключове за лек
автомобил, марка "Рено Лагуна" на стойност 20 лева, ключове за лек автомобил, марка
"Мерцедес" на стойност 20 лева, 3 броя секретни ключове на стойност 9 лева, пари- сумата от 580 лева,
черно, кожено калъфче за документи,
марка " РЕТЕХ" на стойност 10 лева, мъжки часовник, марка "CANDINO" на стойност 280.
Общата стойност на отнетите от
подсъдимия И. вещи възлиза на 1242 лева.
В хода на разследването по друго ДП е
било извършено претърсване и изземване в автомобила на подсъдимия И., където са
отрити вещи-калъф за документи и инсулинова писалка, предмет на посегателство
по настоящото дело.
Изложените по-горе факти се установяват от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства - обяснения на подсъдимия Д.И.
-л.21-22, 35-36 от ДП, показанията на свидетелите А.–л.41-42, П. - л.42-43,
протокол за претърсване и изземване – л.75-89, съдебнотехническа експертиза - л.55-59,
съдебно-оценителни експертизи, справка за съдимост –л.83-84, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Изложените по-горе
факти се установяват от събраните в хода на досъдебното производство доказателства:
обяснения на подсъдимия Д.И. - л.21-22, 35-36 от ДП, показанията на свидетелите
А.–л.41-42, П. - л.42-43, протокол за претърсване и изземване –л.75-89, съдебнотехническа
експертиза - л.55-59, съдебно-оценителни експертизи, справка за съдимост
–л.83-84, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Между
изброените по-горе доказателства не са
налице противоречия, които да налагат обсъждането на всяко едно от тях
поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така приетата за установена фактическа обстановка
по делото се налага изводът, че с деянието си подсъдимия Д.Т.И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъпленията:
-
по чл.196 ал.1 т.1 във вр. чл. 194
ал.1, вр. чл. 29 ал.1 буква "б" от НК
като:
-на 13.09.2014 г. в град Стара Загора отнел чужди
движими вещи - черна мъжка чанта с презрамки от текстил на стойност 20 лева, мъжки кожен
портфейл на стойност 25 лева, лична карта на стойност 18 лева, СУМПС на
стойност 25 лева, два броя връзки ключове за автомобил на стойност 20 лева и
ключ за жилище на стойност 5 лева, инсулинова писалка на стойност 12 лева,
мобилен телефон, марка „Нексус уан” на стойност 110 лева, пари - сумата от 20
лева от владението на И.Д.А.
*** Загора и черна кожена, мъжка чантичка на
стойност 25 лева, лична карта на стойност 18 лева, СУМПС на стойност 15 лева, ключове за лек автомобил, марка "Рено
Лагуна" на стойност 20 лева,
ключове за лек автомобил, марка "Мерцедес" на стойност 20 лева, 3 броя секретни ключове на стойност 9 лева,
пари-сумата от 580 лева, черно кожено
калъфче за документи, марка "РЕТЕХ" на стойност 10 лева, мъжки часовник, марка "CANDINO" на стойност 280 лева от
владението на С.П. ***, всички вещи на обща стойност 1242 лева, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 буква "б" от НК;
Деянието кражба е осъществено с оглед на това, че
подсъдимият е отнел посочените по-горе вещи от владението на собствениците им и
е установил фактическа власт върху тези вещи, като по този начин е могъл да се
разпорежда с тях по свое усмотрение.
Подсъдимият
Д.Т.И. е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер,
като със споразумение по нохд № 505/2012г. на Районен съд гр.Несебър, в сила от
06.07.2012г. за деяние по чл.198 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК
извършено на 04.07.2012 г., е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца. С протоколно определение от същата дата, на основание чл.306 ал.1 т.3
от НПК е било приведено в изпълнение и наказанието от 5 месеца „лишаване от
свобода” по нохд №451/2010г. по описа на Районен съд гр.Айтос. Наказанието е
било изтърпяно на 23.06.2013г.
Деянието
на подсъдимия И. по настоящото дело се
явява извършено в условията на „опасен рецидив” съгласно разпоредбата на чл.29
ал.1”б” от НК. Това деяние е извършено от подс. И., след като е бил осъждан два
пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, ал.1 от НК. От
изтърпяване на наказанията по описаната по-горе присъда не е изтекъл срок от
пет години, което обстоятелство съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК води
до извода, че правната квалификация на деянието е именно по чл.196 ал.1 т.1 вр.
с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 „б” от НК.
Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и е целял настъпването на същите.
- по чл. 249 ал.1 от НК;
- на
13.09.2014 г. в град Стара Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта
"Виза" №
414387********5224, издадена от
"Райфайзенбанк / България/ ЕАД, без съгласието на титуляра – С.П. ***
изтеглил обща сума от 370 лева, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
От
обективна страна, за осъществяване състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен ползвател /титуляр/
на съответния платежен инструмент, че го е ползвал – оперирал е с него, както и
че това е станало без съгласието на титуляра. С оглед казаното в разглеждания
случай с поведението си подсъдимият е реализирал всички обективни елементи от
състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК. Подсъдимият е оперирал с
платежния инструмент, като е извършил транзакция, изтегляйки от банкомат,
находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Августа Траяна” №1, собственост на банка
“ДСК”, сума в размер на 370.00 лева, които обстоятелства, с оглед проведената
диференцирана процедура по реда на Глава 27 от НПК не се оспорват от самия
него.
Актуалната
практика на ВКС застъпва становището, че настъпването на имуществена вреда за
лицето, чийто платежен инструмент е използван не е елемент на обективния състав
на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, тъй като за общественоопасно и наказуемо
е обявено самото ползване на платежния инструмент, без съгласието на титуляра,
като неправомерния достъп до съответната сметка не е свързан задължително с
реално прехвърляне на пари или парични стойности. Използването на платежен
инструмент може да се изрази във всяка употреба на същия, без съгласието на
титуляра, в т.ч. само за проверка на наличност по сметка, както и при неуспешни
транзакции. Настъпилата от деянието конкретна имуществена вреда има отношение
към индивидуализацията на наказанието на дееца (като отегчаващо обстоятелство),
за което ще бъдат изложени съображения от съда в раздел “Наказателна
отговорност” и е от значение за определяне на максималния размер на кумулативно
предвиденото наказание “Глоба”.
Престъплението е извършено от подсъдимия И. виновно, при пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасните последици и е целял настъпването на същите.
НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ:
Подсъдимият
Д.Т.И. е осъществил състава на чл.196
ал.1 т.1 във вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 буква "б" от НК,
който предвижда наказание „лишаване от свобода” от 2 до 10 години и състава на чл. 249 ал. 1 от НК, който предвижда наказание
„лишаване от свобода” от 2 до 8 години.
Съдът
намери, че наказанията на подсъдимия Д.И. следва да бъдат определени при хипотезата
на чл.54 НК. В тази връзка съдът счита за уместно да отбележи, че определянето
на наказанието спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното престъпление
не съставлява механична преценка на
отчетените обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички
обстоятелства, влияещи върху отговорността.
При
съблюдаване на принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, следва да бъде определено наказанието на
подс. И. за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б.”б” от НК, в рамките на
средния размер, предвиден за това престъпление – „лишаване от свобода” в размер
на шест години, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания на
подсъдимия по досъдебното производство, допринесли за разкриване на
престъплението, критичното отношение към извършеното деяние. Отегчаващи вината
обстоятелства са високата стойност на отнетото имущество и проявената престъпна
упоритост при извършване на деянието – подсъдимият е проникнал в апартамента
действително, без да разрушава прегради, здраво направени за защита на имот,
възползвайки се от незаключената врата, но отнемайки вещите той е бил със
съзнанието, че в съседното помещение има хора.
Обремененото съдебно минало на подсъдимия не следва да се отчита като
отегчаващо вината обстоятелство, с оглед на това, че същото се включва в
правната квалификация на извършеното престъпление и определя съответния
по-висок размер на предвиденото наказание.
При определяне наказателната отговорност
винаги следва да се вземе предвид и степента на обществена опасност на дееца,
която в случая е висока, предвид липсата на поправителен и превъзпитателен
ефект от предходните многобройни осъждания и наличието при подс. И. на трайно
установено поведение на несъобразяване с правните и етични норми в обществото. От
показанията на подсъдимия е видно, че множеството, извършвани от него кражби от
апартаменти са били средство за
осъществяване на доходите му и са се превърнали в начин на съществуване.
Действително, съгласно т.7 от ТР №1/2009 г. на ОСНК,
признанието на подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната
истина, може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това
обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца и да обоснове смекчаване на
наказателноправното положение на подсъдимия И., повече от това, което бе
изложено по-горе.
В обобщение, съвкупната
оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия И.,
изводите за неговата лична степен на обществена опасност и величината на
степента на обществена опасност на деянието, сочи на наличие на баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при който настоящият съд определи
наказанието, а именно лишаване от свобода за срок от шест години. В
съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК съдът намали размера на
определеното по правилата на чл.54 НК наказание с 1/3, като наказанието което
следва да изтърпи подсъдимият И. е в размер на четири години „лишаване от
свобода”.
В
контекста на изложеното по-горе, съображенията на защитата за определяне
наказание на подс. И. за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 НК по правилата на чл.55 НК са неоснователни. Това е така, тъй като в случая не
са налице кумулативно двете условия, които задължават съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1 НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския
предел на предвиденото наказание в закона или да премине към друг по-лек вид
наказание, а именно:
-
на първо място фактически констатации, че са налице изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства или, че има многобройни смекчаващи
обстоятелства, всяко от които само по себе си не може да се оцени като изключително;
-
второ, правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е
несъразмерно тежко, защото има значителна по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления, с оглед
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, особености на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
При
определяне наказанието на подсъдимия И. за деянието по чл.249 ал.1 от НК, също
по правилата на чл.54 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
критичното отношение към извършеното деяние, направените признания на
подсъдимия на досъдебното производство, допринесли за разкриване на
престъплението. Поради това, че законодателят не е предвидил по-тежко наказание
за престъплението по чл.249, ал.1 НК, в случай че същото е извършено при
условията на опасен рецидив, предходните многобройни осъждания следва да бъдат
взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че
е настъпила имуществена вреда от деянието, която не е възстановена на
собственика. Вземайки предвид високата
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, за която по-горе са
изложени съображения, съдът намери, че и наказанието за деянието по чл.249 от НК следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, в рамките на средния размер, предвиден в нормата на закона, а
именно “лишаване от свобода” за срок от пет години. В съответствие с
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК съдът намали размера на определеното по
правилата на чл.54 НК наказание с 1/3, като наказанието което следва да изтърпи
подсъдимият И. е в размер на три години и четири месеца „лишаване от свобода”. Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание “Глоба” в рамките на предвидения предел, който е до двойния размер на
получената сума, като в конкретния случай прецени, че същата следва да бъде в
размер, надвишаващ размера на отнетата сума, а именно 500.00/петстотин/ лева.
В
контекста на изложеното по-горе, съображенията на защитата за определяне
наказание на подс. И. за престъплението по чл.249, ал.1 НК по правилата на
чл.55 НК са неоснователни. Това е така, тъй като в случая не са налице
кумулативно двете условия, които задължават съда да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на
предвиденото наказание в закона или да премине към друг по-лек вид наказание, а
именно:
-
на първо място фактически констатации, че са налице изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства или, че има многобройни смекчаващи
обстоятелства, всяко от които само по себе си не може да се оцени като
изключително;
-
второ, правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е
несъразмерно тежко, защото има значителна по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления, с оглед
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, особености на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Д.Т.И. общо наказание в
размер на най-тежкото – “лишаване от свобода” за срок от четири години, което
наказание следва да се изтърпи при първоначален “Строг” режим, в затворническо
общежитие от “закрит” тип, на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
На
основание чл.53 ал.2 б.”б” НК, съдът постанови веществените доказателства по
делото, предмет на престъплението, след влизане на присъдата в сила, да бъдат
върнати на собствениците им - инсулинова писалка на стойност 12 лева на И.Д.А. и кожено калъфче
за документи марка "РЕТЕХ" на
стойност 10 лева на С.П.П..
Съдът осъди подсъдимия Д.Т.И., с посочени данни, да заплати в полза на държавата по
бюджетната сметка на Второ РУ”Полиция” – Стара Загора направените по досъдебното
производство разноски в размер на 131.25 лева /сто тридесет и един лева и
двадесет и пет стотинки/.
Причини и
условия за извършване на престъплението са стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин.
Мотивиран от горните съображения,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: