№ 709
гр. В., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110114817 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: град В.,
бул. „Ц.О.“ № 44, ет.4, офис 6 срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град С., район И., ул. „Н.“ № 25, ет.5 с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 675.85 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за периода от 12.02.2020 г. до 23.09.2020 г. за
предоставената услуга „Динамично плащане“ на кредита, предвидена в чл. 9, ал.2 от
договор за кредит МАХ_********** от 28.01.2020 г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН
********** и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен кредит на
28.01.2020 г. с ответника като й е предоставена в заем сумата от 1500 лева. В чл.9, ал.2 от
договора е посочено, че кредитополучателят е заявил желание да ползва услугата
„Диманично плащане“, за което дължи сумата от 675.85 лева, която е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска.
Твърди, че клаузата, въз основа на която е предвидено заплащането на процесната сума за
предоставената услуга е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезпечителна и сакнкционна функция. Твърди, че
клаузата, предвиждаща заплащането на сума за предоставената услуга „Динамично
плащане“ е нищожна поради противоречието й със закона. Заявява, че процесната сума не
представлява такса или комисионна за допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК.
Тя е свързана с усвояване на кредита и управлението му, поради което противоречи на чл.
10а, ал.2 ЗПК. Разписаните услуги в чл. 7.4 от ОУ, свързани с услугата „Данамично
плащане“ са във връзка с изпълнение на договорните задължения и за тях не се дължи
заплащане от кредитополучателят. Посочва, че уговорената клауза за заплащане на услугата
„Динамично плащане“ е нищожна и като заобикаляща закона, позовавайки се на нормата на
чл. 21 ЗПК. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспора
предявения иск като заявява, че клаузата на чл. 9, ал.2 не противоречи на добрите нрави.
1
Твърди, че не е посочено на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото и на кои
морално – етични правила подобна сделка противоречи. Заявява, че ищецът сам е заявил, че
желае да ползва услугата „Данимчно плащане“. Допълнителното действие не е било
предпоставка за отпускане на кредита и договорът е можело да се сключи и без него. Самото
действие присъства и в Стандартния европейски формуляр като цена и не може да се
твърди, че не е бил разбран от ищеца. Поради това и с оглед обстоятелството, че ищецът сам
го е пожелал отхвърля твърдението, че не е индивидуално договорен от кредитора и е
неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 ЗЗП. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
Безспорни между страните са следните обстоятелства, че между Ж. Т. Р., ЕГН
********** и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за кредит от 28.01.2020 г.,
включващ клаузата за ползване на услугата "Динамично плащане" на стойност 675,85 лева.
Като писмени доказателство по делото е приет договор за кредит от 28.01.2020 г. В
чл.9, ал.2 от същия е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитополучател
изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на
т.7.4 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамично плащане по Кредита е в
размер на 675,85 лева и е дължима на равни части чрез периода на Кредита от 12.02.2020 г.
до 23.09.2020 г., съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план
по кредита, заложен в настоящия договор.
Приети като писмени доказателства са Общите условия към договор за
потребителски кредит. В чл.7.4 от същите е посочено, че при ползването на тази възможност
Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на
Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се
намира в квартала по настоящ адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното време
на Кредитора, за да извърши Кредитополучателят редовно плащане, при спазване на
условията разписани в чл. 7.4 от Общите условия – в случай, че няма предварителна
уговорка с представителя на Кредитора при предходно плащане на вноска, да уведоми
Кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или друго място, не по – късно
от един работен ден преди настъпване на падежа като се обади на националния номер на
Кредитора; ако желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия адрес, да
посочи точен адрес на това място, съобразявайки условието, че мястото следва да се намира
в квартала по настоящия му адрес, който е декларирал. В Общите условия е отразено, че
заплащането на паричната сума за Динамично плащане се дължи само при усвоен кредит, но
не се дължи, ако искането не бъде одобрено. Точният размер на сумата зависи от кредитния
продукт, за който се кандидатства като ако желае да ползва и бъде одобрен за кредит,
заплаща дължимата сума за осигурената възможност съобразно погасителния план, заложен
в индивидуалния договор за кредит.
Съдът следва да разгледа наведените от страна на ищеца възражения за нищожност
на клаузата, обективирана в чл. 9, ал.2 от договора като следва да започне от най-
обременителното, а именно в настоящия случай нищожност, поради противоречие със
закона. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, възражения са
предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията
на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на
закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен
предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липсата
на форма. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д.
2
№ 5252 по описа за 2014 година на ВКС.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тази норма е императивна, поради което отклонение от същата е недопустимо. Съдът
намира, че услугата „динамично плащане“, няма характер на допълнителна такава, по
смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК, доколкото същата е пряко свързана със самото задължение по
кредита. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т. н.
Уговорената в чл.9, ал.2 от договора услуга – „Динамично плащане“ няма характеристика на
допълнителна услуга, а същата е пряко свързана със самото задължение по кредита. Този
извод на съда следва от съществената характеристика на услугата - извършване на действия
по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване и управление на кредита,
доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му
задължение по договора. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива
действия под каквато и да било форма или наименование, противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му, аргумент от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е
доставена, защото това би означавало доставянето да се признае за правно основание,
въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и
управление на кредита. Така уговорена, съдът приема, че не се касае за допълнителни
услуга, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до
нейната нищожност. Освен това възнаграждението за нея се дължи предварително и е
включено в погасителния план, като част от месечната вноска.
С оглед гореизложеното клаузата в договора, уреждаща заплащането на такса за
услугата „Динамично плащане“ се явява нищожна, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед гореизложените мотиви
следва изводът, че разписаната клауза в чл.9, ал.2 от процесния договор е нищожна поради
противоречие със закона. Твърдението за нищожност на процесната клауза от договора е
въведено с възражение, поради което по него съдът следва да се произнесе само в мотивите
на решението, но не и в диспозитивната му част. Когато твърдението за нищожност се
релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резолютивната
част на решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1741/2009 г., I г. о., ГК.
Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за
нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност,
съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на
повече от едно основания.
Предвид констатираната нищожност на клаузата на чл.9, ал.2 от договора, следва
изводът, че ищецът не дължи заплащането на предвидената за тази услуга „Динамично
плащане“ сума в размер на 675,85 лева.
На основание изложените мотиви следва изводът, че исковата претенция се явява
основателна и подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищцовата страна, която
претендира заплащането на сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса,
както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА като е посочен и размер на
възнаграждението, което иска да се определи в размер на 450 лева. Нормата на чл. 38, ал.2,
изр.2 от ЗА посочва, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При
съблюдаване на тази норма следва изводът, че съдът е този, който определя какво следва да
3
е възнаграждението на процесуалния представител, указал безплатна правна помощ, а не
последния да заявява какъв размер следва да му бъде определен. С оглед гореизложените
мотиви и при съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение в
настоящото производство възлиза на 300 лева. Именно в този размер следва да се присъди в
полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за осъществената безплатна
правна помощ като същата следва да се възложи в тежест на ответната страна. Съдът не
следва да определя възнаграждение, в по-голям от минималния за този вид дела,
възнаграждение доколкото производството не се характеризира с фактическа и правна
сложност, не са налице събрани множество доказателства и производството е протекло в
едно съдебно заседание. С оглед гореизложените мотиви, съдът не дължи произнасяне по
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е определено от съда в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на ищцата следва
да се присъди заплатената от нея държавна такса в размер на 50 лева, която следва да се
възложи в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес:
град В., бул. „Ц.О.“ № 44, ет.4, офис 6 и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С., район И., ул. „Н.“ № 25, ет.5, че Ж. Т. Р., ЕГН ********** не
дължи на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 675.85 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за периода от 12.02.2020 г. до 23.09.2020 г. за предоставената услуга
„Динамично плащане“ на кредита, предвидена в чл. 9, ал.2 от договор за кредит
МАХ_********** от 28.01.2020 г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „Б.Е.Д.К.“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 124 ГПК
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С., район И., ул. „Н.“ № 25, ет.5 да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: град В., бул.
„Ц.О.“ № 44, ет.4, офис 6 сумата от 50 лева, представляваща сторени от последната
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С., район И., ул. „Н.“ № 25, ет.5 да заплати на адвокат П.Й. Н., ЕГН **********, член на
Варненска адвокатска колегия, адрес: град В., бул. „Ц.О.“ № 44, ет.4, офис 6 сумата от 300
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената искова
претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4