АНД № 2321/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против обв. А.К.К., ЕГН ********** за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а
именно затова, че на 04.12.2018г. в гр.Пазарджик, сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР гр.Пазарджик, пред служителя В.ГАГОВА-системен администратор, е потвърдил
неистина, че е изгубил част 2 от свидетелство за регистрация, в писмена
декларация от същата дата, която по силата на чл.141 ал.2 от ЗДвП се дава пред
орган на власт - началник група РОПССОВ в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик,
за удостоверяване на истинността на тези обстоятелства.
Производството
пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано е въз
основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е направено предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на административно
наказание глоба.
В съдебно заседание
обвиняемият не се явява лично. Производството е проведен в негово отсъствие с
участието на упълномощен защитник. Последният пледира, че принципно е съгласен
с предложението и иска налагане на административно наказание глоба в минимален
размер. Акцентира обаче и на това дали са налице достатъчно доказателства за
субективната съставомерност на извършеното деяние.
Представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло предложението и излага
подробни доводи по същество. Пледира за налагане на административно наказание
глоба в минимален размер. Районният съд
обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.К. бил
съдружник в дружеството „С.” ООД-гр.Пазарджик, което било собственик на т.а. марка „Волво” с ДК№ ***, който през 2018г. бил
управляван от назначения в дружеството като шофьор – св. Г.В.. През м. „септември”
2018г., последният изпълнявал курс за Р. Полша с камиона, на който било
прикачено ремарке „ШМИТЦ” с ДК№ ***. Около гр. Катьовица в Полша водачът бил спрян от местните контролни
служби, аналог на българските в ГД „АА”, които установили, че влекачът има
много износени деферинциални гуми. Това било обяснено на св. В., който разбирал
отчасти полски, а разговорът се водил на полски и английски език. Бил изготвен протокол, като св. В. разбрал,
че го санкциониран с глоба в размер на 10 евро и ще отнемат свидетелството за
регистрация на влекача част II, ако веднага, на място, не подмени износените
гуми. Св. В. се свързал по телефона със своя работодател - обв.К., като му казал за проверката и за
възможността, при смяна на гумите на място, талонът за регистрация на влекача
да не бъде иззет. Обв. К. отговорил, че вече е купил в България гуми и няма да
се възползва от тази възможност. Св. В. заплатил глобата със собствени средства
и предоставил талона за регистрация на влекача на полските власти, които му
обяснили, че ще го върнат в България по служебен път.
След пристигането
си в България отново св.В. обяснил на обв. К. за санкционирането и отнетия
талон. Последният казал на водача, че за в бъдеще ще кара с големия талон.
След около месец,
а именно на 04.12.2018г., се наложило влекачът да премине технически преглед, а от пункта
за извършването му изисквали талона за
регистрация част втора. Св. В. съобщил това на обвиняемия, който
отишъл на място и взел всички налични документи на влекача. След това се явил в
сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, където пред служителя - св. В.Г./системен
оператор/ подал заявление с вх. № 181006032878 от същата дата за издаване
дубликат на СРМПС за ПС с ДК № ***. Обв. К. попълнил декларация по чл.141 ал.2
от ЗДвП, в която отразил, че СРМПС било изгубено/откраднато. Въпросната
декларация, макар и приета от системния администратор Гагова, се давала пред
орган на власт - началник група РОПССОВ в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик
за удостоверяване на истинността на тези обстоятелства и последващо произнасяне
по административен ред.
В сектор „ПП” при
ОД на МВР-Пазарджик било получено писмо от ГД „НП” с
рег.№3286р-58130/13.12.2018г. с приложено копие на преписка с вх.№328600-
68584/29.11.2018г. на посолството на Р. България в Полша. С нея било изпратено
и отнетото поради техническа неизправност българско СРМПС част втора № *********,
т.е. същото, за което обв. К. потвърдил
в декларацията си, че било изгубено/откраднато при ясното съзнание, че е било
отнето от полските власти.
По повод на всичко
това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената в ДП почеркова експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, именно обвиняемият К. е положил подписа за декларатор
в инкриминирания документ.
Видно от справката
за съдимост на обв. К. не е бил осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от събраните в ДП
доказателства, които съдът прецени при условията на чл.378 ал.2 от НПК, като
правно валидни, а именно частично от обясненията на обвиняемия, изцяло от
показанията на св. В. и св. Гагова, заключението на почерковата експертиза и
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателственият материал по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират на приобщените писмени
доказателства и заключението на експертизата, като безпротиворечиво очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия само в частта им, в която твърди, че
св.В. не му бил казал след завръщането си от курса в Полша, че СРМПС бил отнето
от полските контролни власти, а само казал, че там му бил наложена глоба от 10
евро за износени гуми. Твърди, че няма спомен В. да му се е обаждал по телефона
от Полша и да го информира, че СРМПС ще бъде отнето ако на място не бъдат
сменени износените гуми. Сочи също, че
едва след завръщането си от курса в Полша, В. бил установил лисата на свидетелството.
Тези
обяснения на подсъдимия са очевидно израз на изградената от него защитна теза,
с която цели избягване на наказателна отговорност, внушавайки, че той не е имал
умисъл да декларира неистина в процесната декларация, т.е. че е смятал СРМПС за
действително изгубено или откраднато, но не и че е било отнето от контролни
органи.
Тези обяснения
обаче се опровергават изцяло от показанията на св.В., който е напълно
незаинтересован от изхода на делото, независимо че е бил служител в дружеството
на жалбоподателя към инкриминираната дата. Този свидетел няма никаква причина
да се измисля или изопачава факти. Той е категоричен, че е споделил на
обвиняемия, още когато е бил проверяван в Полша, че СРМПС ще бъде иззето от
полските контролни органи, ако износените гуми не бъдат сменени на място. Сочи,
че тогава обвиняемият отказал да се възползва от тази възможност, т.к. вече бил
закупил гуми за подмяна от България. Категоричен е, че споделил на обвиняемия,
че СРМПС е било отнето, както и че ще бъде изпратено от Полша в България по
служебен път. Категоричен е и за това, че когато се прибрал в България от курса
Полша, отново обяснил на обв.К. защо и при какви обстоятелства е било иззето
СРМПС - част ІІ, а последният му казал да продължи да управлява влекача с
„големия талон”, т.е. СРМПС - част І.
Съдът изцяло даде
вяра на показанията на св.В. още повече, че те кореспондират на цялостното
поведение на К. в периода след отнемането на СРМПС в Полша. Видно е, че СРМПС е
било отнето в Полша през мес. септември 2018г., а ден-два след отнемането св.В.
се е завърнал в България. При това положение, ако е вярно заявеното от
обвиняемия, че В. е установил липсата на свидетелството след завръщането си, но
не бил казал на К. за неговото отнемане, то е било най-логично последният
веднага да се яви в сектор „ПП” и да поиска издаването на дубликат на същото,
щом наистина е мислел, че е изгубено или откраднато. Той обаче не е направил
това, т.е. очевидно се е надявал СРМПС в един момент да се върне в България по
служебен път, както е било обяснено на В. от полските контролни органи. Именно
затова казал на В. да продължи да управлява с т.нар. „голям талон”. Чак след като се наложило влекачът да премине
на годишен технически преглед на 04.12.2018г., а отнетото СРМПС все още не били
върнато в България, обв.К. е решил да
заяви издаването на дубликат за СРМПС по описания вече начин, декларирайки
неговото изгубване или кражба, но не и отнемане от компетентни контролни органи
в чужбина, т. к. ако е бил декларирал
истината, то българските власти са щели да откажат издаването на дубликат.
С оглед възприетата
и описана по-горе фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът прие, че обв.К. е осъществил от обективна и субективна
страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на 04.12.2018г. в гр.Пазарджик, сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР гр.Пазарджик, пред служителя В.Гагова-системен
администратор, е потвърдил неистина, че е изгубил част ІІ от свидетелство за
регистрация, в писмена декларация от същата дата, която по силата на чл.141 ал.2
от ЗДвП се дава пред орган на власт - началник група РОПССОВ в сектор „ПП” при
ОД на МВР-Пазарджик, за удостоверяване на истинността на тези обстоятелства.
Обвиняемият е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че въпросната декларация се
подава въз основа на закон – чл.141 ал.2 от ЗДвП. Съзнавал е, че декларацията се дава пред
орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК – началник група „Регистрация и
отчет на ППС, собствениците им и отчет водачи” в Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР-Пазарджик, натоварен с осъществяване на властнически функции.
Съзнавал е още, че
вместо да удостовери истинността на конкретни обстоятелства, за които се
съставя декларацията той декларира неистина – не отнемане по съответния ред на
СРМПС от компетентните полски контролни власти, а изгубване/кражба на същото.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото
престъпление по чл.313 ал.1 от НК се
предвижда наказание до три години лишаване от свобода, както и фактът, че
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от общата част на НК, а от
престъплението няма настъпили съставомерни материални щети, които да не са
възстановени.
При това
положение съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната разпоредба на
чл.78А ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието,
като обв.К. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При
индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за извършване
на деянието, които се коренят в
личността на обвиняемия, в недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха – направените частични самопризнания в
ДП, добрите характеристични данни по местоживеене, оказано съдействие на
разследващите органи. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к. то е обективна
предпоставка за приложението на чл.78А от НК.
Отегчаващи
обстоятелства – не се отчетоха.
С оглед на
изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът освободи от наказателната отговорност
обвиняемия К., като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000
лева, платими в полза на бюджета на СВ по сметка на ПзРС.
За да определи този
размер на глобата съдът изходи от наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно тяхната относителна тежест, както и от семейното –
съжителстващ на семейни начала и с едно дете, род. на ***г., материално
положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента на вината му.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия К. да заплати сторените по делото разноски в
размер на 167.84 лв. за почеркова експертиза, платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик.
По тези съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: