Решение по дело №4336/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 105
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Ралица Манолова
Дело: 20221100604336
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100604336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 197/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав, подсъдимата П. В. Т. е
призната за виновна в това, че на 01.10.2018 г. около 15:00 часа в аптека „Субра“,
собственост на „Ф.Ф.“ ЕООД, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, ул. „*******“ №
33, е отнела чужди движими вещи – крем марка „Vichy slow age“ – флуид, 50 мл., на
стойност 51,75 (петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) лева, и маска за
лице марка „Vichy normaderm tri active“ – три в едно, 125 мл., на стойност 21,44
(двадесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) лева, всичко на обща стойност
73,19 (седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки) лева, от владението на Е.Т. Р. –
материално отговорно лице, собственост на „Ф.Ф.“ ЕООД, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 37, ал. 1, т. 4 и чл. 47 от НК е
осъдена на наказание глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. Т. е осъдена да заплати
направените по делото разноски – сумата от 431,21 (четиристотин тридесет и един лева
и двадесет и една стотинки) лева по сметка на СДВР за направените на досъдебното
производство разноски и сумата от 80,00 (осемдесет) лева по сметка на СРС за
направените пред първата инстанция разноски, както и по 5,00 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подс. П. Т. чрез защитника й, с която се прави искане за нейната отмяна като
неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по
1
повдигнатото обвинение. Излагат се доводи, че СРС неправилно е извел фактическата
обстановка по делото и не е обсъдил както по отделно, така и в съвкупност всички
събрани по делото доказателства. Защитата счита, че инкриминираният крем марка
„Vichy slow age“, 50 мл., не е достатъчно индивидуализиран и се поддържа, че по
делото не е изяснен начинът на отнемане на инкриминираните вещи, като се посочва,
че не се наблюдават действия по отваряне на кутия на продукт марка „Vichy“,
изваждане на същия, разкъсване на целофанената му опаковка и връщане на кутията от
лицето, заснето на охранителните камери в аптеката. Също така в жалбата се излагат
съображения, че по делото липсват данни относно начина на сверяване на времето на
заснемащите камери за видеонаблюдение в процесната аптека, поради което се
посочва, че не е изяснено времето на извършване на деянието. Посочват се конкретни
доводи, че СРС незаконосъобразно е приел, че подсъдимата е автор на
инкриминираното деяние, като се оспорват показанията на свидетелите Е. Р. и Д.Е. и
разпознаването на подсъдимата от кадрите, заснети от камерите в обекта. Поддържа се,
че по делото са недоказани както обективните елементи от състава на престъплението
кражба в маловажен случай, така и авторството на деянието в лицето на подс. Т..
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимата, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. П. Т. прави искане за отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Излага доводи, че СРС неправилно е
установил фактическата обстановка по делото, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон и осъждане на подзащитната й. Поддържа, че
първостепенният съд е приел, че е отнет крем „Vichy slow age“, 50 мл., но по делото
остава неизяснен въпросът от кой вид е този крем. На следващо място, посочва, че не е
установен механизмът, по който инкриминираните вещи са отнети от подсъдимата, тъй
като не е изяснено дали кремовете са били изложени с или без целофанена опаковка на
стелажите в аптеката. В тази връзка изтъква, че заключението на видео-техническата
експертиза не установява категорично каквито и да било действия по нарушаване на
опаковката на инкриминираните вещи, докато разпитаните по делото свидетели
заявяват, че картонените опаковки на продуктите били намерени от тях на стелажите,
т.е. по делото не е изяснено кога са извадени кремовете. По-нататък, защитата излага
твърдения, че не е установено авторството на инкриминираното деяние, тъй като
заснетите кадри, съгласно заключението на видео-техническата експертиза, са с ниска
идентификационна стойност и съдържат само общи признаци, но не и частни такива,
от които с категоричност да се направи извод, че заснетото на камерата лице е именно
подс. Т.. Излагат се съображения и че не е установено времето на извършване на
деянието, доколкото вещото лице, изготвило допълнителната видео-техническа
експертиза не може с категоричност да отговори дали 01.10.2018 г. съответства на
действителното астрономическо време, тъй като по делото е останал неизяснен
въпросът по какъв начин е настройвано времето на заснемащите устройства.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита атакуваната присъда
за правилна и прави искане за нейното потвърждаване. Посочва, че по делото са
събрани несъмнени и категорични доказателства, че подсъдимата е осъществила както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, по което й е
повдигнато обвинение. Изтъква, че наложеното на подсъдимата наказание е
справедливо и СРС правилно е анализирал както настъпилите общественоопасни
последици, в т.ч. ниската стойност на отнетите вещи, така и чистото й съдебно минало.
Подс. П. Т. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума
2
заявява, че е невинна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимата П. В. Т. е родена на ******* г. в гр. Видин, българка, български
гражданин, със средно образование, неомъжена, трудово неангажирана, неосъждана.
През 2018 г. „Ф.Ф.“ ЕООД, с управител на дружеството – св. Б.С.,
стопанисвало аптека „Субра“, находяща се в гр. София, ж.к. „Банишора”, ул. „*******“
№ 33, където ръководител и материално отговорно лице била св. Е. Р.. Към м.
октомври 2018 г. служители в аптеката били свидетелите Д.Е., В.Г., Х.В. и В.Я..
Аптеката имала няколко помещения, в които били разположени видеокамери,
обхващащи вътрешността на аптеката. Зададените на тези камери дата и час били
настроени автоматично. В приемното помещение на аптеката били изложени на
свободен достъп до клиентите козметичните продукти от марката „Vichy“, както и
медицинска козметика на други марки, които били подредени на стелажи по марки.
Служителите на аптеката имали задължение след всеки клиент да оправят линията на
продуктите така, че те да са плътно един до друг. Продуктите марка „Vichy“ били в
картонени опаковки без предпазно фолио (целофан) над опаковката. Крем марка
„Vichy slow age“, флуид, 50 мл,. и маска за лице марка „Vichy normaderm tri-activ“, три
в едно, 125 мл., били разположени на стелаж един под друг.
На 01.10.2018 г. в посочената аптека на работа били Е. Р., В.Г., Х.В. и В.Я.. За
времето от 08:00 до 18:00 часа на 01.10.2018 г. монтираните в обекта камери били
обслужвани от св. К. Д., който работел към аптеки „Субра“ като камера – оператор.
На 01.10.2018 г. около 15:00 часа подс. П. Т. отишла в посочената аптека
„Субра“ и започнала да разглежда медицинската козметика, намираща се в т.нар.
„приемно помещение“. Докато подс. Т. била сама в помещението взела бяла кутийка,
съдържаща маска за лице марка „Vichy normaderm tri-activ“, три в едно, 125 мл., и го
сложила в чантата си. След това взела друг продукт от марката „Bioderma“, разгледала
го и го върнала на мястото му. Подсъдимата продължила да гледа към медицинската
козметика, последователно взела няколко продукта, разгледала ги и ги върнала по
местата им. След това взела друг продукт – крем марка „Vichy slow age“, флуид, 50 мл.,
и оглеждайки се, отворила бялата му кутията и взела съдържанието, а кутията върнала
на стелажа. Съдържанието на опаковката било поставено от подсъдимата в чантата й,
след което тя прехвърлила капака на чантата си и поставяйки лявата си ръка в джоба,
напуснала зоната, в която била разположена медицинската козметика в аптеката.
На следващия ден на работа в аптеката били свидетелките Д.Е. и Е. Р., които
констатирали, че от рафтовете с козметика в аптеката липсват два продукта - крем
марка „Vichy slow age“, флуид, 50 мл,. и маска за лице марка „Vichy normaderm tri-
activ“, три в едно, 125 мл., като опаковката на крема „Vichy slow age“ била на рафта, но
съдържанието й липсвало. Предвид установените липси и заради съмнения за кражба
били уведомени служителите на аптеката, които отговаряли за видеонаблюдението на
обекта. Те прегледали видеозаписите от камерите, а на свидетелките Р. и Е. и колегите
им предоставили фотоснимки, извлечени от тези видеозаписи. На фотоснимките
свидетелките Р. и Е. разпознали подс. П. Т., тъй като същата била редовен клиент на
3
аптеката. От фотоснимките се виждало, че подсъдимата посяга към рафт и взима
продукти. След това св. Е. имала възможност да прегледа и видеофайловете от
камерите в аптеката и на тях видяла, че подс. Т. прибира в себе си продуктите.
След проверка на количествата и засичане на касата се установило, че
продуктите крем марка „Vichy slow age“, флуид, 50 мл,. и маска за лице марка „Vichy
normaderm tri-activ“, три в едно, 125 мл., действително не са минали през касата, т.е. не
са платени. За установената липса била уведомена и св. Б.С..
На 08.10.2018 г. подс. П. Т. отново отишла в посочената аптека като клиент. В
този ден на работа отново били свидетелките Р. и Е.. Когато служителките я видели,
задействали СОТ-системата, с която била оборудвана аптеката, и заключили входната
врата на обекта. В момента, в който в аптеката пристигнали служители на СОТ,
подсъдимата се разплакала и разтреперила. Казала пред св. Е., че ще върне продуктите
и че ги е взела за празник на майка си.
За случая бил подаден сигнал и до полицията. На място пристигнали служители
на 02 РУ – СДВР – свидетелите Н.Р. и С.П., които установили самоличността на
подсъдимата и разбрали от св. Р., че именно тя е установена на видеокамерите, че на
01.10.2018 г. е откраднала козметични продукти от аптеката. Със заповед за задържане
на лице от 08.10.2018 г. подс. П. Т. била задържана по реда на ЗМВР в помещение за
временно задържане на 02 РУ – СДВР.
В хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от
08.10.2018г. св. Р. предала на разследващите органи оптичен носител, съдържащ
фотоснимки и видеозаписи от камерите на аптека „Субра“ в гр. София, ж.к. „*******
от 01.10.2018 г.
Отнетите от подсъдимата вещи – крем „Vichy Slow Age“, флуид, 50 мл., е на
стойност 51,75 лева, а маска за лице „Vichy NormaDerm thi-activ“, три в едно, 125 мл., е
на стойност 21,44 лева. Пазарната стойност на вещите към момента на извършване на
деянието е в общ размер от 73,19 лева при минимална работна заплата в размер на
510,00 лева.
Подс. П. Т. е психично здрава. При нея е формиран синдром на зависимост към
опиоиди със съответните промени на физиологично, когнитивно и поведенческо ниво,
като към 09.02.2019 г. е била в програма за метадонова субстанция. Към същата дата са
налице данни за период на зависимост към стимуланти – в ремисия, и период на
зависимост към канабиноиди – в непълна ремисия. Подсъдимата не е хоспитализирана
в психиатричните служби в страната, не е прекарала психотични епизоди и е без
вродени или придобити интелектуални разстройства. Психичното й състояние не се
явява пречка за нейното участие във всички фази на наказателното производство и тя
може да дава достоверни отговори на зададените въпроси, ако желае. Наркотичната
зависимост, констатирана при нея, обуславя промени, явяващи се психичен
недостатък, който ограничава възможността й да организира своята защита и
самостоятелно да защитава правата си.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Б.В.С. (л. 38 от съд.
д.), Е.Т. Р. (л. 48-49 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК – л. 27 от ДП отчасти), Н.А. Р. (л. 40-42 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 29 от ДП отчасти), С.И.П. (л. 42 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 30 от ДП отчасти), Д.Л. Е.
(л. 99-100, вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 28 от
ДП отчасти), К. П. Д. (л. 148-149 от съд. д.), Веселин Йорданов Г. (л. 158-159 от съд. д.)
4
и Христо К.В. (л. 159 от съд. д.); писмени доказателства: заповед за задържане на
лице от 08.10.2018 г. (л. 21 от ДП); справка от Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ към Агенция по вписванията за „Ф.Ф.“ ЕООД (л. 33 от ДП и л. 33 от съд. д.);
документи относно здравословното състояние на подс. Т., предадени с протокол за
доброволно предаване от 08.05.2019 г. (л. 67-80 от ДП); протокол за доброволно
предаване от 08.10.2018г. (л. 81 от ДП); писмо от 07.05.2021 г. от „Ф.Ф.“ ЕООД (л. 52
от съд. д.); писмо от 01 РУ - СДВР (л. 78 от съд. д.); писмо от 09 РУ - СДВР (л. 80 от
съд. д.); писмо от 08 РУ - СДВР (л. 82 от съд. д.); писмо от 06 РУ - СДВР (л. 84 от съд.
д.); писмо от 03 РУ - СДВР (л. 86 от съд. д.); писмо от 07 РУ - СДВР (л. 87 от съд. д.);
писмо от 05 РУ - СДВР (л. 89 от съд. д.); писмо от МВР - СДВР (л. 91 от съд. д.); писмо
от 02 РУ - СДВР (л. 92 от съд. д.); писмо от 04 РУ - СДВР (л. 108 и л. 126 от съд. д.);
писмо от Национален статистически институт с вх. № 21000423/10.01.2022 г. (л. 129 от
съд. д.); писмо от 18.03.2022 г. от „Ф.Ф.“ ЕООД (л. 136 от съд. д.); справка за съдимост
на подсъдимата П. Т. (л. 58, 61, 63, 66 от ДП и л. 13, 32, 46, 57, 50, 95, 106, 138, 157 от
съд. д.); веществени доказателствени средства: оптичен носител (л. 97 от съд. д.);
фотоснимки, снети от намиращия се по делото оптичен носител и описани в съдебно
заседание на 21.09.2021г. (л. 110-113 от съд. д.); способи на доказване: оглед на
оптичен носител, извършен в съдебно заседание на 21.09.2021 г. и 16.11.2021 г. (л. 100
и л. 114-115 от съд. д.); видео-техническа експертиза (л. 36-39 от ДП); комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 44-51 от ДП); съдебно-
оценителна експертиза (л. 55-56 от ДП) и допълнителна видео-техническа експертиза
(л. 123-124 от съд. д.).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически
грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по
делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
Настоящият съдебен състав се съгласява изцяло със становището на районния
съд относно доказаността на инкриминираното деяние и участието на подс. П. Т. в
осъществяването му. Вярно е, че по делото липсват преки доказателства за
съпричастност на подс. Т. към противозаконното отнемане на инкриминираните вещи
от процесната аптека. Не са установени свидетели – очевидци на деянието, не са иззети
дактилоскопни и/или други следи от аптеката, които да са оставени от подсъдимото
лице. Същевременно, налице е такава съвкупност от косвени доказателствени
източници – показанията на свидетелите Е. Р., Д.Е., Н.Р. и С.П., огледът на
приложения по делото оптичен носител в хода на първоинстанционното съдебно
следствие и заключенията на видео-техническата експертиза и допълнителната видео-
техническа експертиза, които позволяват единствено възможен и категоричен извод от
фактическа страна, че инкриминираните вещи са отнети именно от подс. Т..
Авторството на деянието и неговите характеристики се доказват по несъмнен и
категоричен начин от последователната логическа верига на посочените доказателства.
Уместно в мотивите е отчетено изрично, че е допустимо постановяването на
осъдителна присъда и на основата само на косвени доказателства, когато при анализа и
преценката на същите, в своята логическа последователност и взаимовръзка, те сочат
на единствен извод за виновността на подсъдимия - че привлеченото към наказателна
отговорност лице е автор на престъплението, какъвто е и настоящият случай.
На първо място, въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелките
Е. Р. и Д.Е., като счита, че на същите резонно се е доверил и първостепенният съдебен
5
състав. Изложеното от тях е логично и последователно, като кореспондира и с
останалите материали по делото. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че
свидетелките Р. и Е. не са преки очевидци на отнемането на инкриминираните вещи от
подс. Т., но въпреки това в разпитите си подробно и еднопосочно разказват за начина
по който са установили липсата на продуктите, както и че незабавно след това са
сигнализирали отдела, който се занимава с видеонаблюдението в аптеката, като от
снимките от видеокамерите са разпознали именно подсъдимата, тъй като била техен
редовен клиент. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелките Р. и Е., че са
установили въпросната кражба като са засекли липси на рафта, проверили са
количествата и са установили, че продуктите не са минали през касата, тъй като
кореспондират както помежду си, така и с показанията на св. Г..
СРС обосновано е дал вяра на показанията на свидетелките Р. и Е. и в частта
относно индивидуализацията на отнетите от подсъдимата продукти по марка, вид и
разфасовка като еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което възраженията на
защитата, че инкриминираните вещи не са индивидуализирани, са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, подобно на първостепенния, кредитира показанията на
свидетелите Р., Е. и Г. и по отношение на обстоятелството, че продуктите марка
„Vichy“ са били на свободен достъп за клиенти и върху картонената им опаковка не е
имало целофан, тъй като се подкрепят от огледа на оптичния носител, фотоснимките,
приложени на л. 110-113 от съд. д., и заключението на видео-техническата експертиза.
Предвид изложеното доводите на жалбоподателя, че продуктите марка „Vichy“ са
имали предпазно фолио и при прегледа на видеозаписа не се виждало същото да е
премахнато от извършителя на деянието, също са неоснователни.
Показанията на свидетелките Р. и Е. взаимно кореспондират и досежно
последващото явяване на подсъдимата в аптеката на 08.10.2018 г., когато отново са я
разпознали като лицето, заснето от видеокамерите, взимащо инкриминираните вещи.
Изложеното от тях, че виждайки подсъдимата, двете свидетелки заключили вратата на
аптеката и сигнализирали СОТ и полицейските органи, а пред тях подсъдимата
признала, че е взела козметичните продукти за празник на майка си, се подкрепя от
показанията на свидетелите Н.Р. и С.П., протокола за доброволно предаване от
08.10.2018 г. и заповедта за задържане на лице от 08.10.2018 г. Макар и само по косвен
път, изложените обстоятелства индикират, че именно подсъдимата е отнела
инкриминираните вещи.
Въззивният съд даде вяра и на показанията на полицейските служители Р. и П.,
като отчете и че първоинстанционният съдебен състав е положил необходимите
процесуални усилия за изясняване на фактите по делото и с цел преодоляване на
липсата на спомени у тези свидетели е приобщил по надлежния ред техните показания
от досъдебното производство. Те излагат, че са се отзовали на сигнал за кражба в
процесната аптека и са установили извършителя като подс. П. Т., която им представила
лична си карта. Двамата свидетели посочват еднопосочно, че на място св. Е. Р. им
посочила подсъдимата и им казала, че на 01.10.2018 г. е откраднала козметични
продукти от аптеката на обща стойност 73,20 лева и това е документирано от
охранителни камери в обекта, които били гледани от служителите в аптеката и на
които разпознали именно нея, тъй като била тяхна редовна клиентка. Показания на
полицейските служители намират връзка изцяло с изложеното от останалите
свидетели, а и с писмените доказателства, като също, макар по косвен път, показват, че
именно подс. Т. е отнела инкриминираните вещи.
Така всички свидетелски показания сочат на извода, че подсъдимата е автор на
инкриминираното деяние, като в тази връзка следва да се отчете и че свидетелките Р. и
Е. не само на 02.10.2018 г. при прегледа на фотоснимките от видеокамерите от
6
процесната аптека и след това на 08.10.2018 г., когато подс. Т. отишла отново в
аптеката, са идентифицирали именно нея като лицето, отнело инкриминираните вещи,
но правят това и в съдебното заседание пред първия съд в хода на разпитите им.
СРС правилно е дал вяра на показанията на свидетелите В.Г. и Х.В. единствено
в частта относно външния вид на медицинската козметика, предлагана в аптеката, по-
конкретно, че продуктите марка „Vichy“ са поставени в картонени кутии, които са без
защитна опаковка (целофан), както и в частта досежно практиката кражби в обекта да
се установяват по видеозаписи от камерите, тъй като намират подкрепа в
кредитираните по делото гласни доказателствени средства, обсъдени по-горе.
Показанията на двамата свидетелите относно процесната кражба обосновано
първоинстанционният съд е приел за неинформативни, тъй като в разпита си и двамата
заявяват липса на знания за това да са отнемани продукти на инкриминираната дата.
Както е изяснил СРС, от показанията на св. Б.С. се потвърждава, че е имало
установена кражба в процесната аптека, с оглед на което били прегледани
видеокамерите в обекта, което намира подкрепа в показанията на свидетелките Р. и Е.,
но по същество показанията й не спомагат за изясняване предмета на делото.
По-нататък, конкретният механизъм на инкриминираното деяние се извежда от
данните от извършения в хода на първоинстанционното съдебно следствие оглед на
приложения по делото оптичен носител, съдържащ фотоснимки и видеоклип от
видеокамерите в процесната аптека, както и от заключенията на видео-техническата и
допълнителната видео-техническа експертизи. Настоящият съдебен състав,
извършвайки самостоятелен анализ на наличните по делото доказателствени способи
по смисъла на чл. 136, ал. 1 от НПК, установи, че въз основа на тях обосновано са
установени ясно видимите действия на подс. П. Т. по отнемането на инкриминираните
вещи. В този смисъл деянието се извежда категорично от доказателства, чието
съществуване и установяване не зависи от волята на нито една от страните по делото,
защото от записите недвусмислено е видно, че подсъдимата отнема двата козметични
продукта от приемното помещение на аптеката.
Въззивният съдебен състав следва да изясни, че записите от охранителните
камери по естеството си представляват предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и
проверка като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК, след като
събирането им е допустимо. Процесуалната допустимост на доказателствата съгласно
чл. 104 от НПК се обуславя именно от характера им на случайни доказателства за
обстоятелства, случили се извън процеса, защото се изисква те – доказателствата –
пряко или косвено да носят информация за предмета на делото – събитието, което се
разследва. Съдебната практика и доктрина трайно назовават допустимите
доказателства „случайни“, защото това понятие ясно акцентира върху същностната им
характеристика на факти, които са се случили в естествения житейски ход на
събитията и не са създадени преднамерено, за да бъдат използвани в наказателния
процес, нито съществуват във връзка с него. В процесния случай записите от камери,
поставени в аптеката, за да обезпечат сигурността на обекта срещу кражби, са именно
такива случайни доказателства. На следващо място несъмнено е установено кога, по
какъв начин и от кого е бил предаден посоченият оптичен носител – с протокол за
доброволно предаване от 08.10.2018 г. св. Е. Р. е предала диска на полицейски
служител при 02 РУ – СДВР. Тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от
съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието.
Предаденият от св. Р. оптичен носител е бил обект на видео-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че същият съдържа четири
цифрови изображения „Jpeg image“ формат и четири видео файла „mp4“ формат,
7
резолюция „960x576“, заснети от една вътрешна камера, заснемаща в светлата част на
денонощието с ракурс, разположен над човешкия ръст. На видео записа има индикация
за час, дата и номер на камерата. Оптичният носител е бил обект на допълнителна
видео-техническа експертиза, експертното заключение на която изяснява, че при
преноса на данни от него не са налични следи от допълвания, добавки, премахвания и
други манипулации с цел изменение на съдържанието на записа. Щом съгласно
заключението на посочената експертиза, което съдът кредитира като обективно и
професионално изготвено, изследваният предмет е запазен в първоначалния му вид, без
каквито и да е данни за евентуална манипулация/намеса, той е необходим за
разкриването на истината и правилно е бил ценен от СРС като част от
доказателствената съвкупност.
По отношение на двата възможни варианта, дадени в експертното заключение
на допълнителната видео-техническа експертиза, дали вкопираните в изображенията от
видеозаписите дата и час отговарят реално на астрономическото време, СРС
обосновано е взел предвид показанията на св. К. Д., че датата и часа на камерите в
процесната аптека са настроени автоматично, а не ръчно. Въззивният съд на свой ред
намира за обективни и безпристрастни показанията на св. Д., който към
инкриминираната дата е отговарял за наблюдението на видеокамерите на аптеки
„Субра“. В разпита си същият е категоричен, че камерите записват автоматично датата
и часа, които той като камера-оператор и отговорник за видеонаблюдението в аптеките
„Субра“ нямал възможност да пренастройва. Изложеното от св. Д. звучи житейски
логично предвид функцията, която имат охранителните камери, а именно при
установяване на кражби в даден обект да може да бъде установено възможно най-
бързо кой е извършителят и кога точно се е случило. В тази връзка възраженията на
защитата, че по делото не било установено как са настроени технически времевите
параметри на записващите устройства, се явяват неоснователни.
Първостепенният съд правилно е установил конкретните действия на подс. П.
Т. въз основа на експертното заключение на видео-техническата експертиза от
досъдебното производство и на огледа на оптичния носител, извършен в открито
съдебно заседание с участието на страните. При огледа на диска първоинстанционният
съдебен състав е придобил собствена представа за разположението на продуктите с
медицинска козметика в аптеката, както и за поведението на подсъдимата в
инкриминираното време. От снимките, приложени към видео-техническата експертиза
се изяснява, че от дясно в областта на ханша отпред подс. Т. е носела чанта.
Установено е в открито съдебно заседание, че на видеозаписа се вижда, че подс. Т. е
сама в помещението с медицинска козметика и че взема няколко различни продукта от
стелажите, част от които разглежда и връща, а друга част – не връща. От прегледа на
записа е изяснено, че в 15:16:35 часа подс. Т. взима продукт с бяла опаковка, оглежда
го, след което дясната й ръката прави движение надолу, където се намира чантата й.
СРС обосновано е приел, че именно това е моментът, в който подсъдимата е отнела
маска за лице „Vichy NormaDerm tri-activ“, три в едно, 125 мл, като е взел предвид
показанията на св. Р., че този продукт е липсвал заедно с опаковката. След това
подсъдимата взима друг продукт от стелаж с надпис „Bioderma“, който връща обратно.
По-нататък при огледа на диска между 15:18:58 часа и 15:19:44 часа е
установено, че подс. Т. огледа и отваря кутия с бял цвят, като са наблюдавания
действия на дясната й ръка, както и връщане на кутията на стелажа, след което
подсъдимата прехвърля капака на чантата си и малко след това поставя лявата си ръка
в джоба. Контролираният съд е достигнал до правилен извод, че това е моментът, в
който подсъдимата е отнела и крем „Vichy Slow Age“, флуид, 50 мл., но е взела
единствено продукта, а опаковката му върнала обратно на стелажа. В тази връзка
8
правилно са взети предвид показанията на св. Р., че посоченият крем липсвал, но
опаковката му била оставена на стелажа.
На следващо място, от заключението на изготвената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че въпреки
формирания й синдром на наркотичната зависимост към опиоиди, подс. Т. е психично
здрава и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, т.е. по време на инкриминираното деяние подсъдимата е била в
състояние да разбира и ръководи поведението си. Предвид заключението, че
наркотичната й зависимост обуславя промени, явяващи се психичен недостатък, които
й пречат да се защитава сама, в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 1, т. 2 от
НПК на подсъдимата е назначен служебен адвокат, който е организирал защитата й и е
защитавал правата й по време на наказателното производство.
Правилно първият съд се е доверил и на заключението на изготвената в
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, отчитайки, че същата е
приета без възражения и е дала пълен и компетентен отговор на поставената задача
относно стойността на инкриминираните вещи. От писмо от Национален статистически
институт с вх. № 21000423/10.01.2022 г. се изяснява размерът на минималната работна
заплата в страната към 2018 г.
Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира като
обективно и компетентно изготвени заключенията на изготвените по делото
експертизи, като не установи необходимост същите да бъдат коригирани или
допълвани и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилите ги експерти.
По отношение на изложеното от подс. Т. в открито съдебно заседание от
09.06.2020 г. пред първоинстанционния съд, че се признава за виновна, СРС правилно е
отчел, че тези думи следва да се анализират като обяснения. С оглед на това, че
признанието на подсъдимата за извършената кражба напълно кореспондира със
събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е приел думите на
Т. като доказателствено средство и обосновано ги е кредитирал.
Констатация за съдебното минало на подсъдимата въззивният съд направи въз
основа на наличната по делото като писмено доказателство справка за съдимост.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подс. П. Т. е
осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. П. Т. е отнела чужди
движими вещи, които били собственост на „Ф.Ф.“ ЕООД – крем марка „Vichy slow
age“ – флуид, 50 мл., на стойност 51,75 (петдесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки) лева, и маска за лице марка „Vichy normaderm tri active“ – три в едно, 125
мл., на стойност 21,44 (двадесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) лева,
всичко на обща стойност 73,19 (седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки) лева,
от владението на материално отговорното лице – св. Е. Р., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Правилна е и преценката на първостепенния съд, че от обективна страна се
установява маловажност на извършеното от подсъдимата деяние. Обстоятелствата по
делото дават основание и на въззивната инстанция да приеме, че така осъществената от
9
подсъдимото лице престъпна деятелност, представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, предвид незначителността на настъпилите вредни последици. В
тази насока настоящата съдебна инстанция отчете ниската парична равностойност на
предмета на престъплението, факта, че подсъдимата е неосъждана, и ниската степен на
обществената й опасност и на извършеното от нея деяние в сравнение с типичните
случаи на престъпления от този вид. Всички тези обстоятелства мотивират и
настоящата инстанция да приеме, че извършеното от подс. Т. престъпление, предмет на
настоящото производство, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на
районния съд за субективната съставомерност на деянието на подсъдимата – деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Подс. Т. е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, а именно, че
отнема чужди движими вещи от владението на собственика им, без негово съгласие.
На следващо място е осъзнавала и настъпването на общественоопасните последици от
деянието – че ще прекъсне досегашната фактическа власт на владелеца върху
инкриминираните вещи и ще осъществи своя такава. Отделно от това, подсъдимата е
осъществила деянието при наличието на присвоително намерение – отнела е вещите с
цел да се разпорежда лично с тях, както в свой, така и в чужд интерес.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимата и наложеното й наказание по вид и размер.
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Законосъобразно районният съд е съобразил обстоятелството, че доколкото
деянието е съставомерно по чл. 194, ал. 3 от НК и не е изпълнено изискването
откраднатото имущество да бъде изцяло възстановено или заместено, не са налице
основанията за налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 218б, ал. 1
от НК.
При определяне на наказанието районният съд е направил правилен разбор на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Т. обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства правилно са отчетени
срокът, в който е проведено наказателното производство по делото (касае се за
производство без каквато и да било фактическа и правна сложност, приключването на
досъдебната и съдебната фаза на което е отнело около пет години), младата възраст на
подсъдимата, както и липсата на трудови доходи, а като отегчаващо – обстоятелството,
че кражбата е извършена от аптека, в която подсъдимата е била редовен клиент и се е
ползвала с доверието на служителите. Не са налице предпоставки за приложение на чл.
55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, като най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно
тежко за подс. Т.. При така извършения анализ въззивният съдебен състав констатира
преимущество на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подс. Т.
обстоятелства. При това положение районният съд правилно е определил наказание
глоба, което е индивидуализирано в размер малко над предвидената от закона санкция,
а именно 150,00 (сто и петдесет) лева. Наложеното на подсъдимата наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на дееца и осъщественото деяние.
Основания за неговото намаляване или изменение по вид не се констатират.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е решил съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимата.
10
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 197/2020
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11