Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. София, 04.05.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-4 състав, в открито
заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при секретаря К.П., като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. д.
№ 2747/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.Д.К., с която срещу З.У.
АД е предявен осъдителен иск по чл.208, ал.1 от
КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 25823.80 лв.,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени в
резултат на застрахователно събитие-пожар на застрахованото имущество, настъпило
на 26.06.2012 г. в гр.С.З., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задълженията. Претендира разноски.
Поддържа твърдения, че на 09.04.2012 г. закупил от „М.-М”
ЕООД за сумата от 78000лв. лек автомобил Ауди А8, модификация 4,2 TDI с шаси /рама/ № ********* с рег.№ ******.
На 10.04.2012г. застраховал автомобила при З.У. АД
при условията на пълно автокаско № 12023110374 със срок от 00:00 часа на
11.04.2012г. до 24:00 часа на 10.04.2013г. при застрахователна стойност 76 000
лв.
Твърди, че на 26 юни 2012 година, неизвестен
извършител запалил лекия му автомобил и ищеца уведомил своевременно органите на
полицията, като било образувано досъдебно производство № 976/12г. по описа на I-во РУП С.З., пр.пр. № 3056/12г. по описа на
Районна прокуратура С.З.. За настъпилото застрахователно събитие подал
уведомление с № 12110230055 при ответника. В хода на разследването било
установено, че автомобилът е претърпял пълна щета.
На 05.11.2012г. досъдебното производство било
спряно, тъй като авторът на престъплението не е открит. През месец февруари
2013г. ищецът подал молба до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, като на 04.10.2013г. получил сумата от 34976,20 лв., като била
удържана сумата 2537,82 лв. представляващи дължими от ищеца три вноски по
договора за пълно автокаско.
Съгласно чл.12.9 от общите условия на договора
застрахователят следвало да изплати 80 % от стойността на автомобила към датата
на възникване на щетата или както е в случая към 12.06.2012г. или 60800лв.
Поради това, обосновава правен интерес за осъждане
на ответника за заплащане на сумата от 25823,80лв., представляваща разликата
между дължимото му се обезщетение 60800 лв. и изплатеното от ответника в размер
на 34976,20 лв., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока за писмен отговор ответникът изразява следното становище:
Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е заплатил
застрахователно обезщетение, което е съответно на действителната стойност на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие 26.06.2012 г.,
която възлиза на сумата 49966.00 лв. Поради това застрахователната сума следва
да бъде намалена до размера на действителната стойност, тъй като в случая е
налице надзастраховане. От определената действителна стойност на застрахованото
имущество била приспадната сумата 30%-запазени части по увредения автомобил,
като следващото се обезщетение възлиза на сумата 34976.20 лв., от която сума
била приспадната сумата 2537.82 лв.-дължими премии по застраховката. Дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата 32438.38 лв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./.
Не е спорно и се установява от приложения препис на застрахователна
полица №12023110374/10.04.2012 г. със срок от 11.04.2012 г.
до 10.04.2013 г., че между З.Д.К. и З.У. АД бил сключен застрахователен договор
по имуществена застраховка „Каско на МПС” при застрахователно покритие Клауза
„А” за застрахователна сума 76000.00 лв., при заплащане на застрахователна
премия, платима на четири разсрочени вноски – по 845.94 лв.
Не е спорно и се установява от постановление от 05.11.2012 г. на РП С.З.
по пр.пр.3056/2012 г., досъдебно производство № 976/2012 г. по описа на Първо
РУП С.З., че образуваното производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.330, ал.1 НК, за това че на 26.06.2012 г. в гр.С.З. е
запалил чуждо имущество със значителна стойност – лек автомобил Ауди А8 с рег.№
*****, собственост на З.К. е било спряно до установяване на извършителя.
Чрез представеното удостоверение на МВР, РС ПБЗН се установява, че
автомобилът е бил паркиран на ул.******* в гр.С.З., когато в същия е възникнал
пожар.
Чрез приетата в производството САТЕ се установява, че действителната
стойност на автомобила към датата на сключване на застрахователния договор –
10.04.2012 г. е 76000.00 лв.; към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 26.06.2012 г.- 68700.00 лв. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие запазените части по увредения автомобил възлизат на
8% от определената застрахователна стойност към 26.06.2012 г. или 5500.00 лв.
След приспадане на запазените части размерът на обезщетението, според САТЕ,
възлиза на сумата 63200.00 лв. Лек автомобил от тази марка,
модел и модификация с описаното допълнително заводско оборудване (екстри) и на
такава възраст, може да
бъде закупен към датата на покупка - 09.04.2012 год. за 78 000 лева с ДДС от
различни доставчици на автомобили втора употреба. Определената от
застрахователя действителна стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие – 26.06.2012 г. - 49 996 лв. е недостатъчна
за закупуване на лек автомобил от тази марка, модел и модификация с
описаното допълнително заводско оборудване (екстри) и на такава възраст, според
експерта.
Съгласно чл.208, ал.1
от КЗ /отм/ при настъпването на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователното обезщетение в уговорения
срок. За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение,
застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор,
настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора.
В настоящето производство, съдът намира, че се установи наличието на
сочените предпоставки, чрез обсъдените писмени доказателства.
Спорен между страните е въпросът свързан с определяне действителната
стойност на застрахованото имущество към датата на настъпванена
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл.
208, ал. 3 от КЗ /отм/ обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл застрахователната сума по договора за имуществено застраховане съставлява
една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на
договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо
да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като
при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му
стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество- пазарна стойност на погиналото имущество към датата на увреждането. Този извод намира своята законова опора в нормата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм/ във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ/отм/ във връзка с ал. 4,
като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователни
договор не е уговорено друго, то, обезщетението се дължи
по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е
по пазарната му стойност. В тази насока са и Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата
практика на ВКС.
Доказването на размера на
вредата е в тежест на застрахования по застраховка "Каско на МПС". В този смисъл е
Решение № 141 от 08.10.2015 г. по Т. Д. № 2140/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Надзастраховане - по смисъла на чл. 204 КЗ /отм./, е винаги съотношение на стойности /застрахователна, посочена в полицата и
действителна или възстановителна/, преценявано към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Чрез приетата САТЕ се установи, че действителната
стойност на застрахования автомобил към датата на сключване на договора е
76000.00 лв., т.е. не се установи твърдението на ответника, че в случая е
налице надзастраховане.
В настоящето производство се установи, чрез констатациите на САТЕ, които
съдът възприема като обективно и компетентно дадени, че стойността на
погиналото МПС към дата на настъпване на застрахователното събитие е
68700.00 лв. Съобразно договореното в чл.12.8 и чл.12.9 от ОУ на договора и
предвид указаното в чл.194, ал.4 КЗ /отм./ дължимото застрахователно
обезщетение при пълна загуба /тотална щета/ за 80% от действителната стойност
към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата 54960.00
лв.
След приспадане размера на запазените части – 8% от определената пазарна
стойност или 5500.00 лв., дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
сумата 50563.20 лв., според настоящия състав.
От така определеното застрахователно обезщетение следва да бъдат
приспаднати дължимите от застрахования по застрахователния договор премии в общ
размер на 2537.82 лв. С оглед тези констатации във връзка с настъпилото
застрахователно събитие на застрахования следва да бъде изплатена сумата 48025.38
лв.
С оглед извънсъдебно изплащане на сумата 34976.20 лв. от застрахователя-
ответник, дължима остава сумата 13049.18 лв. До размера на тази сума искът по
чл.208, ал.1 КЗ /отм./ подлежи на уважаване и съответно до разликата на
предявения размер 25823.80 лв. на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и приложеният по делото списък по чл. 80 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на
2139.00 лв. за държавна такса, съдебна експертиза и заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска.
В тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат
възложени сторените от ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в
общ размер на 653.00 лв. за съдебна експертиза и възнаграждение за юрисконсулт.
При изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.У. АД, ***, да заплати на З.Д.К., ЕГН **********
с адрес гр.С.З., кв.********** със съдебен адрес ***.************-адв.С.Ч., на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата от 13049.18 лева, представляваща дължима част от застрахователно
обезщетение по полица №
12023110374/10.04.2012 година, представляващо част от стойността на погинало /пълна
загуба/ в резултат на пожар МПС, представляващо лек автомобил Ауди А8, модификация 4,2 TDI с шаси /рама/ № ********* с рег.№ ******, ведно с лихвата върху посочената сума, начиная от 26.02.2014 година до окончателното изплащане на сумата, като искът по
чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 13049.18 лева до сумата 25823.80
лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА З.У. АД, ***, да заплати на З.Д.К., ЕГН **********
с адрес гр.С.З., кв.********** със съдебен адрес ***.************-адв.С.Ч., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по водена
на делото в размер на 2139.00 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З.Д.К., ЕГН **********
с адрес гр.С.З., кв.********** със съдебен адрес ***.************-адв.С.Ч., да
заплати на З.У. АД, ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 653.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: